Р Е
Ш Е Н
И Е
№…220………/23.07.2020г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесета година,в
състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
при секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдия
Мариана Димитрова в.гр.дело №151 по описа на Съда за 2020 година,и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 215 постановено на
23.12.2019г. по гр.дело № 90 по описа на Панагюрския районен съд 2019г. на
основание чл.30 от ЗН е намалено дарствено разпореждане, извършено от наследодателя
С. П. У. ЕГН: **********, починал на 23.07.2018 г., обективирано в нотариален
акт № 157, том I, рег. № 1636 по нот.дело № 116/2009г. на Нотариус Н.М.-Т. с
рег. № 471 на Нотариалната камара в полза на Н.С. У. (починал на 18.12.2016 г.)
и С.Н.У. ЕГН: **********, което разпореждане е
в размер на 16728 лв., като запазената част на М.С. Г. ЕГН: **********
от наследството на С. П. У., починал на 23.07.2018 г. е възстановена в размер
на 1/6 ид.ч.
Решението се обжалва с въззивна жалба от М.У.. На
първо място въззивницата твърди,че решението е недопустимо.В законния срок
срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М.У. с твърдение, че
обжалваното решение е недопустимо. Процесният съдебен акт бил произнесен по
исковата молба, без формулирани конкретни претенции срешу ответничката М. Н. У..
Това е възпрепятствало нейните възможностите за адекватна защита, тъй като не е
могла да разбере срещу каква претендирана отговорност да се брани. В петитума
на ИМ ищцата иска от съда да възстанови нейна запазена част от наследствената
маса на наследодател-неин баща, но не посочва каква претенция има към единия от
ответниците - М. Н. У.. В писмената защита претенцията е за 1696,52 лева, но е
неясно каква част от нея е насочена към ответницата.Процесното решение било
неразбираемо. Твърди се също така, че обжалваното решение е недопустимо и като
произнесено по непредявен иск /арг. чл.270,ал.ЗГПК/. В случая липсвала
обвързаност на съда от заявена от ищеца претенция към ответничката М. Н. У.. На
следващо място решението било неправилно, тъй като не било съобразено с
направеното от ответничката изявление за избор по смисъла на чл. 34 от ЗН, а
именно - претендираното конкретно към нея запълване на процесната запазена част
да стане първо с друга част от установена по делото наследствена маса на
наследодателя, после с дарения гараж и след това, евентуално намалявайки се, с
дарения апартамент.В мотивите на обжалвания съдебен акт не били посочени
аргументи за това несъобразяване, при все че там са кредитирани СТЕ,
остойностили самостоятелно наследените движими вещи, гараж и апартамент, към
датата на смъртта на наследодателя /23.07.2018г./. Стойността на оставените от
наследодателя С. П. У. движими вещи била в
размер на 1675,50 лева - остойностени чрез СТЕ, чието заключение
правилно е редуцирано от съда. Посочва се в жалбата,че съобразно наследствената
си квота по чл.5 от ЗН ответничката е получила движими вещи наследство от С.У.
на стойност 279,25 лева- 186 от 1675,50 лева. От съдебно-техническата
експертиза се установявало,че ½ от дарения гараж е на стойност 1428
лева, и ответничката е получила чрез наследяване по заместване от баща си дял
на стойност 357 лева. ½ от дарения апартамент на стойност 15 300
лева ответничката е получила : ¼ ид.части на стойност 3 825 лева,
или има право на запазена част :
¼ ид.част - 4 600,87 лева от
наследствената маса, оставена от С.У., която е установена в размер на 18 403,50
лева. Ответничката отговаряла за възстановяване на накърнената запазена част на
ищцата пропорционално на полученото от нея чрез наследяване от баща си Н.С. У.,
т.е за 1/4 от 4600,87 лева- 1150,22
лева. След запълването с получения от нея дял от движими вещи - 279,25 лева, и
дял от гаража - 357 лева, следва да
възстанови запазена част чрез сума в размер на 513,07 лева, като запази дела си
в размер ¼ от получения по наследство от баща си ½ част от
наследената 1/2 от апартамента.Твърди се, че съдът необосновано е приел, че
може да произнесе решение по делото и без уточняване от ищеца на конкретни
претенции към ответницата.Решението не било съобразено и с изявлението на
ответничката по чл. 36,ал.2 от ЗН - че тя иска да задържи наследената от нея
идеална част от апартамента, доколкото същата не надвишава разполагаемата част
на дарителя и нейното право на запазена част /в качеството на наследник по
заместване на наследник със запазена част/. Искането е да се обезсили решението
като недопустимо. Алтернативно, да се отмени решението като неправилно и се
реши спора по същество от въззивната инстанция.Претендира съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е депозиран отговор
на въззивната жалба.
Пазарджишкият окръжен съд като
съобрази наведените от жалбоподателите доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния
съдебен акт и събраните по делото доказателства, прие за установено:
Относимите към правния спор обстоятелства
във въззивното производство ,с оглед обжалваемата част от решението, са следните:
Няма спор по делото, а и от приложеното удостоверение
за наследници изх. № 0001267 от 15.10.2018 г. издадено въз основа на акт за
смърт №202/24.07.2018г., съставен от Община Панагюрище се установява, че С. П. У.
е починал на 23.07.2018 г. и е оставил
за свои законни наследници М. У.- съпруга, М.С. Г. – дъщеря, Н. У. -син-починал
през 2016 г. оставил за наследници- С.Н.У. – внук и М. Н. У. – внучка.Така
установеното наследствено правоприемство обосновава правния интерес от
предявяване на претенцията против М.У.-в този смисъл изложените в жалбата
съображения за недопустимост на иска по отношение на въззивницата са несъстоятелни.
Няма спор ,че с договор за дарение, сключен с нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 157, том. I, рег. № 1636, нот. дело №
116/2009 г. на Нотариус Н.М.-Т.,С. П. У. и М. Н.У. са дарили на сина си Н.С. У.
и внука си С.Н.У. недвижим имот с идентификатор: 55302.501.2537.4 представляващ
втори етаж-апартамент със застроена площ от 90 кв.м., находящ се в западното
крило на ж.с.к. Пионер, построен през 1963 г. в УПИ VIII-2537
в кв. 123 по
действащия дворищно-регулационен план на гр. Панагюрище, ведно с 1/6
ид.ч.от общите части на сградата, ведно с югозападното крило на избения етаж на
ж.с.к. Пионер с площ 21 кв.м., ведно с югозападно таванско помещение от
югозападно крило на тавански етаж с площ 21 кв.м., ведно с гараж № 3 построен в
УПИ VIII-2537 в кв. 123 с площ от 21 кв.м. с
идентификатор: 55302.501.2537.2.4, като дарителите са запази вещното право на
ползване върху целия имот до края на живота им.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза, прието по делото, се установява,че пазарната стойност към момента
на откриване на наследството на 1/ 2 ид.част от апартамента, таван и 1/6
ид.част от общите части на сградата и ½ ид.част от гаража- двата предмет
на дарението към момента на дарението е както следва: на апартамента:
15 300 лева, на гаража- 1 428,00 лева.
От заключението на
съдебно-оценъчната експертиза, прието по делото, се установява,че към
м.07.2018г. пазарната стойност на движимите вещи, находящи се процесните имоти
е 3 810,96 лева.
От така установеното ,от
правна страна въззивната инстанция приема следното:
Първоинстанционният съд
правилно е определил масата по чл.31 от ЗН, както и размера на запазената и разполагаемата част от наследството.
Масата по чл.31 от ЗН се
състои от ½ ид.част от апартамент, гараж, както и движимите
вещите,изключая подобренията и е на обща стойност 18 403,50 лева.
Правилно на следващо място,
първоинстанционният съд е преценил какъв е наследственият на дял на ищцата от
това имущество, а това е 1/ 3 от 1675,50
лева ,или 558,50 лева.
И
правилно ,на следващо място, съдът е установил каква сума не достига на ищцата
,за да допълни размерът на запазената й част от наследството. Недостигът се
определя ,като от запазената й част в размер на ¼ от 18 403,50 лева
или сумата в размер на 4 600,87 лева се извади нейният дял от
наследственото имущество – 558,50 лева ,или недостигът е 4 042,37 лева.
Именно
сумата от 4 042,37 лева е тази,която е дължима на основание чл.36 от ЗН.
Правилно ,съобразно чл.36 от ЗН първоинстанционният съд е преценил,че предмет на дарението е идеална част от
недвижим имот, възстновяването е поискано само от един от наследниците със
запазена част ,поради което възстановяването следва да се извърши чрез отделяне
на идеална част от имот, съответна на стойността на накърнената запазена част
на наследника,поискал възстановяването,като в конкретният казус това възстановяване
е съобразно претенцията в размер на 1/6 ид.част. В изложения смисъл ,изцяло
несъстоятелни са съображенията на жалбоподателката развити във въззивната
жалба. Искът по чл. 30,ал.1 от ЗН е
един, като в разпоредбите на чл.32-чл.36 от ЗН са дадени правила за начина на
уважаването му при различните хипотези, които биха могли да възникнат с оглед
обстоятелствата по различните дела.
Правните изводи на първоинстанционния съд са правилни
и изцяло се споделят от настоящият състав на въззивната инстанция,като на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Решението като правилно следва да се потвърди.
Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 215
постановено на 23.12.2019г. по гр.дело № 90 по описа на Панагюрския районен съд
2019г.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: членове:
1. 2.