Р Е Ш Е Н И Е
№3
гр. Велико Търново, 21.1.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ТОНЕВА ЕВТИМ БАНЕВ
При секретаря Д.С.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Светлана Иванова, разгледа докладваното от съдия Костова касационно НАХД № 10 318/ 2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от
Закон за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба на П.Т. *** против Решение № 450/18.10.2019г., постановено по НАХД 1237/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №1075447, издаден от ОД на МВР В. Търново, с което на П.Т.Т. на основание чл.189, ал 4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба „ в размер на 150 лева.
В жалбата
се прави оплакване за
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение
на материалния закон, касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК. Счита, че след като не е посочен органът издал
електронния фиш, поради което не може да се направи преценка дали същият е
компетентен. Намира, че на технически устройства не може да бъде делегирано
правомощие за издаване на електронен фиш. Макар в нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП датата на извършването на нарушението да не е от задължителните реквизити,
наличието на такава е необходимо за установяване дали е спазен срокът по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН. Следователно
непосочването на органа издал електронния фиш и датата на извършване на нарушението е съществено нарушение, поради
което само на това основание ВТРС е следвало да го отмени. На следващо място
намира, че съдът е формирал неправилен извод, че са спазени сроковете по чл. 34
от ЗАНН. ВТРС не е спазил задължителното за него тълкуване на правните норми
относно давността, съгласно Тълкувателно постановление на ОСНК на ВКС и
ВАС № 1/27.2.2015г. Съгласно същото
абсолютната погасителна давност, регламентирана в чл. 81 , ал. 3 от НК намира
приложение и в административно- наказателното производство. Следователно по
аргумент на по- силното основание, съдът
следва да се съобразява и с
обикновената давност по чл. 80, ал.1 ,т. 5 от НК. ВТРС правилно е посочил, че
не са налице основанията за прилагане на абсолютната давност, но неправилно е
приел, разпоредбата на чл. 80, ал 1,т. 5 от НК не може да намери самостоятелно
приложение. Намира, че в случая, след като от последното действие на надлежен
орган, насочено срещу извършителя за реализиране на административно-
наказателната отговорност е изтекъл общият тригодишен срок давностен срок , без
в неговите рамки давността да е била спирана или прекъсвана, с изтичането на
този срок фактическият състав на давността е завършен, без да е необходимо
изследване на въпроса относно абсолютната давност. След като от датата на
издаване на ЕФ на 16.11.2015г. до датата на връчването му на 2.6.2019г. са
изтекли повече от три години, то посочената в чл. 80, ал.1 ,т. 5 от НК във вр.
с чл. 81, ал.2 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН е изтекла на
17.11.2018г.значително преди датата на връчване на ЕФ, което има за последица
отпадане на възможността спрямо нарушителя да бъде завършено започналото
административно- наказателно преследване с реализиране на отговорността му.
С оглед на горното
от съда се иска да отмени Решението на ВТРС и постанови друго по съществото на
спора, с което се отмени ЕФ.
В съдебно заседание редовно призован не се явява, не се представлява.
Ответник жалба- ОД на МВР В. Търново, редовно призован не изпраща представител, не заема становище по спора.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за основателност на касационната жалба. Намира, че след издаване на ЕФ на 16.11.2015г. не са извършвани никакви действия по преследване на касатора, поради което към момента на връчване на ЕФ е изтекла давността по чл. 80,ал 1 т. 5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. Не споделя изводите на съда,у че тази разпоредба се отнася само до възбуждане на наказателно преследване, напротив тя касае всички следващи действия срещу нарушителя от когато започва да тече нова давност. В случая от издаването на ЕФ е започнала да тече тригодишната давност, за която липсват доказателства да е прекъсвана с последващи действия и е изтекла преди връчването на ЕФ. Поради това счита, че ЕФ следва да бъде отменен. Поради това предлага да се отмени решението на ВТРС и се постанови друго с което се отмени ЕФ.
Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка,
съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Предмет на настоящото производство е Решение № 450/18.10.2019г., постановено по НАХД 1237/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №1075447, издаден от ОД на МВР В. Търново, с което на П.Т.Т. на основание чл.189, ал 4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба „ в размер на 150 лева.
Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд: На 12.11.2015г. на ПП I 4 София- Варна , км.133+490 в посока гр. Варна МПС „Ауди А7“ с рег. № СА 0427СК е заснето с автоматизирано техническо средство тип ERS-400№003059049647 движение със 94 км/ ч, която е с 34 км/ ч повече от разрешената такава от 60 км/ ч. Данните от автоматизираното устройство са снети под вида на снимков материал на 16.11.2015г., според приложения протокол за преглед на фиш. Съгласно приложената по делото справка от системата на КАТ автомобилът е собственост на дружество“Спортни настилки „ЕООД гр. Пловдив, чиито управител се явява касаторът. ОД на МВР е издал оспорвания пред въззивната инстанция ЕФ, с който на основание чл. 189, ал. 4 вър. С чл.182, ал 2, т.4 от ЗДвП при приложимата редакция е наложено административно наказание „Глоба „ в размер на 150 лева. ВТРС е установил, че стационарната видео- радарна система е от одобрен тип, вписан под № 4823 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване със срок на валидност до 6.10.2019г., като същата е преминала успешно първоначална и последваща проверки, видно от приложения Протокол за проверка № 285-ИСИ/14.8.2015г. АНО правилно и законосъобразно е приспаднал заложения технически толеранс от грешка в размер на 3 км/ч. ЕФ е връчен на касатора на 2.6.2019г,. като в срок е подадена пред ВТРС въззивна жалба.
При така установената безспорна фактическа обстановка съдът е намерил подадената жалба за неоснователна и е потвърдил оспорвания пред него ЕФ по следните мотиви. ЕФ има законоустановените реквизити съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в приложимата редакция, самото нарушение е досатъчно ясно описано по време, място , начин и съставомерни признаци. ВТРС е посочил, че визиранат а правна норма е специална по отношение на чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка относно формалната законосъобразност следва да се държи сметка на спазването на намиращата приложение специална норма. Само по отношение на неуредените случаи и то единствено по отношение на АУАН и НП намират приложение общите правила съгласно чл. 189, ал.14 от ЗДвП. Въз основа на това, съдът не е констатирал формално нарушение в производството по налагане на санкция чрез ЕФ, за нарушение , установено с техническо средство, тъй като процесния такъв отговаря на всички лимитативно изброени реквизити с оглед нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В специалната норма липсва изискване за посочване на длъжностното лице, автор на материализираното изявление в ЕФ , полагането на подпис и посочване дата на неговото издаване. Това сочи, че законът предвижда особена форма на документ, който въпреки , че се отклонява от общите разпоредби на ЗАНН е годен да предизвика правни последици, като липсва изискване за посочване на възможността, срокът и начин за обжалването му. Самият факт, че касаторът е упражнил надлежно правото си на обжалване сочи, че не е допуснато твърдяното с жалбата нарушение на процесуалните правила. ВТРС е намерил, че доколкото нарушението е установено със стационарно монтирана камера, която е одобрен тип и в съответствие с метрологичните изисквания, което се установява от приложените доказателства и е отчетен предвидения за техническото средство толеранс от 3 км/ ч, то не се налага допълнително обсъждане в тази насока. Приел е, че съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП снимката, изготвена от техническа система, записваща датата ,точния час на нарушението и регистрационния номер на автомобила е веществено доказателствено средство , поради което снимковия материал се явява годно доказателствено средство за констатираното нарушение. ВТРС е приел, че ЕФ е издаден в рамките на 6 месеца, считано от извършване на нарушението, доколкото е установено ,че прегледът на записите е извършен на 16.11.2015г.а нарушението е извършено на 12.11.2015г. Следователно са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като по-късното връчване на ЕФ не се отразява по никакъв начин на законосъобразността на производството, тъй като може да се дължи на различни причини, включително неоткриване на нарушителя. Направеното възражение за изтекла давност съдът е намерил за неоснователно. Самият касатор не оспорва , че доколкото се касае за наказание „Глоба“ предвидената в чл.81, ал.3 във вр. с чл.11 от ЗАНН абсолютна давност от четири години и половина от извършване на нарушението. ВТРС е счел, че нормата на чл. 80, ал.1 ,т. 5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН е неприложима в конкретния казус, тъй като същата няма самостоятелно приложение, тъй като изключва по давност наказателното преследване , само , когато наказателното преследване не е възбудено в срок от три години. След като ЕФ е издаден в посочения срок от извършване на нарушението , то тази давност също не е изтекла. ВТРС е изложил мотиви, че правилно е определен субекта на нарушението, доколкото процесният автомобил е собственост на дружество, чийто управител е касатора. Предвид разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП , именно последният в качеството си на законен представител на ЮЛ, съгласно вписванията в Търговския регистър, се явява наказателно отговорно лице, чиято отговорност правилно е ангажирана. Същият не се възползвал от правото си да посочи пред АНО лицето, на което е било предоставено управлението на МПС съгласно чл.189, ал. 5 от ЗДвП. ВТРС е приел, че правото на такова възражение се е погасило, чрез неспазването на посочения в закона срок, като същото не може да бъде направено за първи път в съдебното производство. Няма съмнение и относно обстоятелството ,че административното наказание е наложено на него в качеството му на физическо лице, законен представител на дружеството, собственик на МПС, а не на самото ЮЛ, за което не е предвидено наказание „Глоба“, а „Имуществена санкция“. При определяне на наказанието АНО е съобразил правилно основанието за налагането му чл.21, ал. 2 от ЗДвП във вр.чл.182, ал 2 т. 4 от ЗДвП, като е наложено единствено предвиденото в санкционната норма към датата на извършване на нарушението наказание.
Постановеното
от Районен съд –Велико Търново решение е правилно и законосъобразно, а така
подадената касационна жалба е
основателна.
При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. ВТРС е формирал изводите си, след като е обсъдил
значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по всички наведени от
жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства.
Не се констатират съществени процесуални
нарушения в хода на въззивното производство.
Настоящата инстанция изцяло споделя горепосочените
мотиви на ВТРС досежно задължителните реквизити на ЕФ визирани в специалната
норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, които изключват приложението на изискванията
за формална законосъобразност на акта по чл. 57 от ЗАНН. Съдът правилно е посочил, че в ЕФ не следва
да се посочват органа издал акта,дата на неговото издаване, срокът на обжалване, тъй като същите не са
предвидени в специалната норма. Правилна са изводите на съда досежно
доказаността на нарушението – чрез изправно автоматизирана стационарна радарна
система, неговото авторство. Изцяло се
споделят мотивите относно погасяването на правото за възражение относно
извършителя на деянието, доколкото в хода на административното производство
такова не е направено, поради което
същото се явява преклудирано. Съдът правилно е посочил че липсва твърдяната от
касатора неяснота относно наказаното лице- санкция е наложена на касатора в качеството му на
управител на ЮЛ, собственост на автомобила, доколкото не е посочен друг водач.
Правилно и законосъобразно съдът е излязъл от законоустановената оборима
презумпция, че нарушител е собственика на МПС и съгласно предвиденото в чл.188,
ал.2 от ЗДвП в този случай се ангажира
отговорността на управителя на ЮЛ. Този
извод правилно е изведен от посочения вид наказание „Глоба“,а не имуществена
санкция, поради което липсва твърдяната неяснота дали се ангажира отговорността
на ФЛ или ЮЛ.
Не се спори от страна на касатора ,че не е изтекла
предвидената в НК по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН абсолютна
давност по чл. 81 , ал. 3 от НК поради което не следва да бъдат излагани
съображения в тази насока.
ЕФ е издаден в рамките на шест месечния срок от
извършване на нарушението, поради което правилно ВТРС е приел, че са спазени
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като по- късното връчване на ЕФ се явява
ирелевантно. Макар да няма в ЕФ дата на неговото съставяне, този факт противно
на твърдяното от касатора не създава пречка за проверка на сроковете по чл. 34
от ЗАНН, доколкото е ясна датата на преглед на снимковия материал, на която
автоматично се съставя и ЕФ.
Под давност в
наказателното право се разбира период от време, определен в закона, с
изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателно
преследване или да изпълни наложено наказание. Всички давностни срокове,
предвидени в НК, са посочени в години. Всяка година ще изтича на съответната
дата, на която е началото на давностния срок.
В конкретната хипотеза, тази давност е неприложима, тъй като с издаване
на ЕФ е приключило административно- наказателното преследване, деецът е наказан
за извършеното от него административно нарушение, поради което правилно съдът е
приел, че срокът по чл. 80, ал.1 т. 5 от НК във вр. с чл.11 от НК не е
изтекъл.С други думи анализът на събраните по делото доказателства дава
основание на касационната инстанция да приеме, че давностният срок по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН, не е изтекъл към момента на отпочване процедурата по
ангажиране отговорността на касатора за извършеното административно нарушение.
По силата на чл.
34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение
на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Електронният фиш е издаден в рамките на сроковете в чл.
34, ал. 1 от ЗАНН и не е изтекъл срока по чл. 34 от ЗАНН, а по-късното връчване на ЕФ не води до обратния извод. Не е изтекла и
абсолютната погасителна давност за извършеното деяние по чл. 80, ал 1, т. 5 от НК, вр. с чл.
81, ал 3 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН. Според Тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на I и ІІ колегия на ВАС, задължително за съдилищата
в Република България, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и в чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.
81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се
преодолява с приложението на чл.
81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН. Независимо от спирането и прекъсването на давността административно
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който е 3 години
за всички други наказания. Не се споделя
от настоящата инстанция становището на касатора, че с след като в посоченото
Тълкувателно постановление е разглеждан въпроса за приложението на абсолютната
давност, то респ. по силата на правилото за по- силното основание, се прилага и
по отношение на абсолютната давност. Изрично В него е посочено, че в ЗАНН няма
изрични правила само досежно абсолютната давност, след като ВКС и ВАС са се
произнесли, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни , а не преклузивни.
Именно наличието на специална норма по чл. 34 от ЗАНН изключва приложението на
относителната давност по чл. 80 от НК, който досега никога не е бил спорен.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.
2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 450/18.10.2019г., постановено по НАХД 1237/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №1075447, издаден от ОД на МВР В. Търново, с което на П.Т.Т. на основание чл.189, ал 4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба „ в размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.