№ 95
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
в присъствието на прокурора Румен Б. Попов
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Наказателно дело за
възобновяване № 20225000600172 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Присъда № 260007/03.02.2021г. по нохд № 30/20г. състав на
Пазарджишкия районен съд е признал подсъдимият Р. И. П. за виновен по
чл.206, ал.3, вр. ал.1, в. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ НК и го осъдил на три
години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим.
Съдът се разпоредил с разноските.
Първоинстанционната присъда била обжалвана и с Решение №
5/13.01.2022г. по внохд № 258/21г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд
била изменена, като П. бил оправдан за разликата на предмета на
престъплението над 1500,15 лв. до 6500лв. и наказанието му било намалено
от три години и шест месеца лишаване от свобода на една година лишаване
от свобода. В останалата част присъдата била потвърдена.
Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване,
1
присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение.
Срещу влязлата в сила присъда е постъпило искане на осъдения П. и от
защитника му адв. Л. за възобновяване на наказателното дело.
Изхождайки от съдържанието на саморъчно изготвеното от осъдения
искане става ясно, че се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2
и т.3 НПК. Иска се възобновяване на делото, признаване на осъдения за
невиновен и оправдаването му по повдигнатото му обвинение.
В искането на адв. Н.Л. се навеждат се доводи за противоречия в
мотивите към присъдата, както и за неправилна интерпретация на
доказателствената съвкупност, като се акцентира върху конкретно допуснати
процесуални нарушения. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на
постановените актове и признаване на осъдения за невиновен.
В съдебното заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага искането да бъде уважено, делото възобновено и решението на
въззивната инстанция да бъде отменено поради липса на мотиви.
Защитата поддържа искането си по изложените в него съображения.
Сочи, че присъдата е постановена на базата на предположения, а във
въззивното решение и не е посочено по кой текст осъденият е признат за
виновен.
Подсъдимият иска да бъде оправдан.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното:
Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от
процесуалнолегитимирана страна по отношение на съдебен акт, който не е
проверен по касационен ред, поради което е допустимо.
Неоснователно е оплакването на защитата, обвързано с нарушение на
разпоредбата на чл.348, ал.1, т.2 НПК и насочено към непосочване във
въззивното решение по кой текст осъденият е признат за виновен. На стр.1
/следвайки номерацията на решението/ в първи абзац въззивната инстанция е
посочила коректно, че жалбоподателят е признат за виновен и осъден по
чл.206, ал.3, вр. ал.1, в. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ НК, с което процесуалните
изисквания за посочване на правната квалификация са спазени.
Останалите възражения на защитата са насочени към оценъчната
2
дейност по проверката на доказателствените източници от решаващите
инстанции, но касаят в същността си съставомерността на деянието и са
относими към касационното основание, попадащо в обхвата на чл.348, ал.1,
т.1 НПК и имащо за цел проверка за съответствието на атакувания съдебен
акт с приложимия материалния закон.
В този смисъл са изложените съображения, че фактическите
обстоятелства за авторството на деянието, първоинстанционният съд е
направил при едностранчива оценка на част от доказателствата, като
неправилно е интерпретирал показанията на свидетелите. С тези съображения
по същество се релевира оплакване за осъждането му по обвинение, което не
е доказано съобразно изискването по чл. 303 НПК.
Доводите на касатора за основанието обхванато от разпоредбата на чл.
348, ал. 1, т. 2 НПК не намират опора в делото. Настоящата инстанция счита,
че няма допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до
цялостна отмяна не само на атакувания съдебен акт, но и на въззивното
решение, с което същият е потвърден. Производството и в двете инстанции е
преминало при стриктно спазване на процесуалните правила, като правото на
защита на касатора е било гарантирано в пълен обем. Както първата, така и
въззивната инстанция са извършили обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото и дефект при формиране на
вътрешното им убеждение не се констатира. Всички доказателства са били
подложени на внимателна проверка. Обсъдени са всички доказателствата
както поединично, така и в тяхната съвкупност, като решаващите съдилища
макар и лаконично, са изложили достатъчно убедителни мотиви защо
приемат за установена фактическата обстановка от обвинителния акт и въз
основа на кои доказателствени материали. Така мотивите, както на
атакуваната присъда, така и на въззивното решение удовлетворяват
критериите, заложени в разпоредбите на чл.305 и чл.339 НПК.
Тук е мястото да се отбележи, че проверка на формиране на вътрешното
убеждение на съда при спазване на формалните изисквания за това, намерили
израз в разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК е недопустимо, защото
касае контрол на обосноваността на съдебните актове, а тя е извън кръга на
касационните основания за възобновяване на делата.
По възраженията в искането, с които се отправя упрек към инстанциите
3
за допуснати нарушения на материалния закон следва да се има предвид, че
изводът на първата инстанция да приеме съставомерност в деятелността на П.
по повдигнатото му обвинение не е произволен. Сочените от касатора
доказателства не са интерпретирани едностранчиво и превратно, в каквато
насока са възраженията му. Точно обратното, оценката им е продукт на
задълбочен и логически издържан анализ, намерил израз в мотивите на
атакуваната присъда и въззивното решение. Поради това възражението, че
съдът неправилно е приложил материалния закон е неоснователно.
Искането в частта, касаеща явната несправедливост на наложеното
наказание е основателно.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия П. въззивната
инстанция правилно е отчела ниската стойност на предмета на
престъплението и изминалия продължителен срок на производството и
изводът, че наказанието следва да бъде определено по реда на чл.55, ал.1, т.1
НК е правилен.
Вън от вниманието на първата инстанция при решаване на въпросите по
чл.301, ал.1, т.3 НПК са останали трудовата ангажираност на касатора в
страната ни и в чужбина и добросъвестното му процесуално поведение в
двете инстанции, които няма как да не бъдат отчетени като смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Тези обстоятелства допълнително минимизират обществената опасност
на дееца, която наред с ниската такава и на самото деяние не ориентират към
нужда от сериозна наказателна интервенция спрямо П. и водят до извод, че
така наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година се
явява явно несправедливо и следва да бъде намалено на пет месеца лишаване
от свобода. С така коригирания размер, целите на наказанието ще бъдат
удовлетворени в максимална степен и ще бъдат покрити критериите по чл.35,
ал.3 НК.
Това налага възобновяване на производството по делото и изменение на
въззивното решение и първоинистанционната присъда, като наказанието на
осъдения Р.П. бъде намалено от една година лишаване от свобода на пет
месеца лишаване от свобода.
В останалата си част решението, с което е потвърдена присъдата е
обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в законна сила.
4
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 НПК,
Апелативният съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА внохд № 258/21г. по описа на Пазарджишкия
окръжен съд.
ИЗМЕНЯ Решение № 5/13.01.2022г. по внохд № 258/21г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд и Присъда № 260007/03.02.2021г. по нохд №
30/20г. на Пазарджишкия районен съд, като:
- НАМАЛЯВА наложеното на осъдения Р. И. П. наказание от ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода на ПЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5/13.01.2022г. по внохд № 258/21г. по
описа на Пазарджишкия окръжен съд в останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5