Р
Е Ш Е Н И Е № 537
17.05.2018 г.,
гр. Сливен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в публично заседание на
16.03.2018г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
МИНЧО МИНЕВ
гр.
дело № 3347 по описа за 2017
година, за да се произнесе, съобрази
следното:
В
исковата молба на публичен изпълнител при ТД на
НАП-Бургас се твърди, че на 10.03.2014г. на „ГАРДЪН“ЕООД била връчена,
чрез упълномощено лице, заповед на началника на сектор „Ревизии“, за започване на
ревизия на същото. Още, че скоро след това дружеството започнало да отчуждава
свои недвижими имоти, в т.ч. два в землището на с.С., Сливенска област: храсти
с площ 5 дка, представляващи поземлен имот № 000392 в м.“Вървището“ и храсти с
площ 7.365дка, представляващи поземлен имот № 000248 в м.“Над село“, като ги
продало за 330лв. на лицето Д.П.Д., както и в землището на с.М. ч.,
Сливенска обл.: поз.имот № 000023 с площ 4.100дка- друга нестоп.терит. в м.“Над
село“; поз.имот № 000045 с площ 5.764дка- жил.територия в м.“Гермелика“ и
поз.имот № 005013 с площ 4дка- храсти в м.“Над село“, които продало на лицето И.Й.Й.
за 8 220лв.
Ищецът счита,
че сделките са осъществени с цел ревизираното юридическо лице да осуети
възможността публичните му задължения, които по-късно са били установени с
ревизионен акт № Р-20-1400393-091-01/ 23.09.2014г., да бъдат събрани
принудително чрез публичната продан на тези негови активи. Поради това
предявява, в обективно, а и субективно- насочвайки ги срещу двете страни по
договорите за продажба, съединяване, искове сделките да бъдат прогласени за
недействителни по отношение на държавата. В
производството по настоящото дело се атакува договора, извършен в нот.акт №105,
том ІІ, рег.№3186, дело 280 от 08.04.2014г. на нотариус Ел.Ш.- за продажбата на
втората група от описани по-горе зем.земи,
купувач на които е Ив.И., НО САМО КАСАТЕЛНО ЕДНА ОТ ТЯХ: поз.имот №
000023. В подкрепа на претенцията си публичния изпълнител развива
съображения, че са налице няколко основания, освен общите предпоставки - че
продавача по сделката е имал публични задължения и е предприел разпореждане със
своите недвижими имоти, след като вече му е бил връчена заповед за извършване
на ревизия, за да бъде уважена тя: осъществена е с цел да се увреди публичния изпълнител;
сделката е възмездна и с имуществени права на ревизираното юридическо лице, а
даденото от продавача значително надхвърля по стойност полученото. С тези
аргументи обоснована основателност и на последния си иск- препращащ към т.н.
Павлов иск.
На всеки от ответниците
- „ГАРДЪН”ЕООД и Ив.Й., бе връчен препис от исковата молба. Писмен отговор
депозира само физическото лице- излага подробни съображения в подкрепа на
тезата си, че никой от исковете не е основателен.
Публичният
изпълнител се явяваше на проведените съдебни заседания и поддържа исковете.
Ответникът-юридическо лице нито се яви, нито изпрати свои процесуални
представители, а и не взе писмено становище по ищцовите претенции. За разлика
от него, ответника-физическо лице бе представляван от пълномощник –адвокат,
който поддържа доводите си в писмения отговор.
След като съда
обсъди събраните по делото доказателства, приема за установени следните факти:
На 27.02.2014г.
е издадена, на осн. чл.112 и 113 от ДОПК, заповед № 1400393 за възлагане на
ревизия, която да бъде извършена на дружеството с фирма „ГАРДЪН“ и ЕИК
*********. Тя е връчена на същото на 10.03.14г., чрез лицето Александър Николов
А., за което в разписката, представляваща част от „гърба“ на документа, е
записано, че е упълномощено лице. Съдът приема, че това му качество е доказан
факт- с пълномощното, представляващо лист № 12 от материалите по делото- дадено
му от Желка Славова Стоянова в качеството й на управител на „Гардън“ЕООД, а
подписа й, както и съдържанието на пълномощното, са нотариално заверени, което
прави документа официален.
С последващи
заповеди- от 09.06.2014г., 09.07.2014г. и 23.07.2014г. срока за извършване на
ревизията е удължаван - с по един месец- съотв. до 10.07., 10.08., докато
накрая е завършила с ревизионен акт- № Р-20-1400393/ 23.09.2014г., връчен на
дружеството, по електронен път на 25.09.2014г. /в усл. на чл.29 ал.4 от ДОПК/,
с който са установени публични задължения в размер на главница от 95 370.35лв.
/за данък добавена стойност и корпоративен данък/ и лихви за просрочия от 25
242.66лв.
Впрочем, тези
факти не са спорни.
Вторият от
представените от ищеца ревизионни актове- този от 2015-та година, с № 02002014003486-
091-001/ 21.07.2015г., съда няма да обсъжда, тъй като той е неотносим към
предмета на делото документ- защото в съдебно заседание ищеца измени
основанието на първата си претенция в смисъла, че договора за продажба е
недействителен, тъй като е сключен след като на продавача е връчен акта-
заповедта, за започване на ревизия, като се визира ревизията, започнала със
заповед № 1400393 от 27.02.2014г. и завършила с ревизионен акт със същия номер
от 23.09.2014г.
Съдът няма да
коментира по същество- тъй като е ненужно, документите, представляващи листи №№
28-40вкл. от материалите по делото- наказателни постановления, електронен фиш и
др.
С договор, извършен в нот.акт № 105, дело 280/08.04.2014г., „Гардън“ЕООД
продава на И.Й.Й. три недвижими имота в землището на с.М. ч., Сливенска
обл.: поз.имот № 000023 с площ 4.100дка- друга нестоп.терит. в м.“Над село“;
поз.имот № 000045 с площ 5.764дка- жил.територия в м.“Гермелика“ и поз.имот №
005013 с площ 4дка- храсти в м.“Над село“, за общо 8 220лв./ при сборна
данъчна оценка 12 249.45лв./.
За първия от тях се представят и скица - № К00118/ 13.06.2017г., а за
всички- и удостоверения за данъчни оценки. Видно от това с изх.№№ Д0002758 от 02.04.2014г. на
община Сливен, данъчната оценка на имот № 000023 към момента на сключване на
сделката е 108.45лв.; от удостоверението изх.№№ Д0002756 от 02.04.2014г. на
община Сливен, данъчната оценка на имот 000045 е 12 035.20лв. и от
удостоверението изх.№№ Д0002757 от 02.04.2014г. на община Сливен е видно, че
данъчната оценка на имот 005013 е 105.80лв.
От заключението на вещото лице по
назначената по настоящото дело оценителна експертиза, което като обективно и
компетентно изготвено кредитира, съда приема, че пазарната стойност на имот №
000023, към датата 08.04.2014г. е била 3 330лв.
Ответникът,
който прояви процесуална активност-Й., признава фактите, твърдяни в исковата
молба- че на 08.04.2014г. е придобил от „Гардън”ЕООД трите недвижими имота в
землището на с. М. ч.; че сделката е
извършена след връчването на заповед за ревизия на търговското дружество и че в
резултат на същата са установени негови публични задължения.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание т.4 от
чл.216 ал.1 от ДОПК; другия- т.2 от чл.216 ал.1 и третия- ал.3 на чл.216 от ДПК
във вр.с чл.135 от ЗЗД. С доклада по делото съда изложи мнение, че исковете са
предявени в условията на евентуалност. Това предполага разглеждането от съда на
първия иск и само в случай, че бъде отхвърлен- разглеждане на втория, а ако и
той бъде отхвърлен- разглеждане и на последния. При постановяване на решението
обаче съдията-докладчик преценя, че съединяването е в условията на алтернативност-
защото ищеца наистина в последователност излага своите съображения за наличието
на всяка от трите хипотези в случая, като ги е подредил по начина, който съда
цитира по-горе исковете. Така е, но все пак ищеца все някак трябва да изложи
съображенията си, те трябва да бъдат систематизирани и да следват някаква
последователност в смисъл, че все някой от исковете ще е обсъден първи от него.
От друга страна, в петитума на исковата молба ищеца въобще не отдава никакво
предпочитание на някой от обективно съединените си искове, а единствено
формулира искане съда да обяви договора за продажба за недействителен спрямо държавата.
Т.е., на него му е все едно при коя от хипотезите, на кое основание, съда ще
уважи претенцията му. А точно това е характерно за съединяването на искове в
условията на алтернативност- съда да
уважи претенцията, без значение при която от хипотезите/ на кое от основанията.
В случая, най
напред трябва да се провери дали са налице общите предпоставки на иск по чл.216
от ДОПК, а те са, както съда е указал с доклада си, отчуждителната сделка да е
извършена след като на продавача е била връчена заповед за започване на
ревизия, а също и в резултат на нея да са установени публични задължения. Според
съда, те бяха установени от ангажираните от ищеца доказателства- заповедта за
започване на ревизия е издадена на
27.02.2014г., на осн. чл.112 и 113 от ДОПК и е връчена на „ГАРДЪН”ЕООД
на 10.03.14г., чрез надлежно упълномощена лице Ал. А.. Сделката за продажба е
осъществена на 08.04.2014г., т.е. съвсем скоро след това.
Така също,
ревизията е завършила с ревизионен акт, с който са установени, при това значителни
по размер, публични задължения- общо 120 613.01лв. Впрочем, онзи от двамата
ответника, който прояви процесуална активност в този процес-физическото лице,
призна тази факти.
Според съда,
иска е основателен на поне две от предявените основания. На първо място, основателна е ищцовата
претенция по т.2 от чл.216 ал.1 ДОПК. Най-напред трябва да се отбележи, че
веднага изпъкват две от предпоставките по тази правна норма- осъществена е
възмездна сделка, с имуществено право. Пълномощникът на ответника –физическо
лице изрази в хода на устните състезания учудване защо публичния изпълнител
счита, че даденото от продавача по сделката значително надхвърля полученото от
него, при положение, че получената от „Гардът”ЕООД при извършване на договора
продажна цена е 8 220лв., а тя със сигурност надхвърля пазарната стойност на
имот № 000023 към него момент- 3 330лв. /определена от назначеното по делото
вещо лице/. Честно казано, съда пък се учудва на този аргумент на ответника, а
то произтича от факта, че в случая не бива да се прави сравнение между двете
суми- защото първата от тях е договорена продажна цена за ТРИ недв.имота, а
втората- пазарната стойност на само единия от тях.
Според съда,
налице е празнота на договора, пропусната и от нотариуса, съставил нотариалния
акт, в който е сключен, тъй като в него е записана обща продажна цена за три
имота, но е и продажната цена на всеки от тях. Това би довело до затруднения
при редица/различни обстоятелства, вкл. и при преценка на иск като настоящия-
касаещ само единия от имотите. Празнотите в договорите се запълват, при нужда,
от съда чрез тълкуване- чл.20 от ЗЗД- тълкувайки клаузите му поотделно, а и в
тяхната взаимовръзка, за да се издири общата воля на страните. В случая,
възползвайки се от тази възможност, докладчика по делото прави следните
разсъждения- данъчните оценки за трите имота са били представени от страните по
сделката на нотариуса- така е, защото това е законово изискване, а и се
потвърждава от записа в нотариалния акт, че сумарната данъчна оценка на трите
имота е 12 249.45лв. Т.е, нотариуса е работил с тези удостоверения за данъчни
оценки. Ето защо и съда ще ползва същите
и сборувайки трите оценки получи точно тази стойност. Т.е., ясен е бил стремежа
на страните по договора да постигнат продажна цена за всеки един от трите имота
под или най-много на, данъчната му оценка. Така е поради две обстоятелства:
защото общата продажна цена е с не малко е под сумата, представляваща сбора на
данъчните им оценки- с около 50%, както и защото два от имотите, сред които и
процесния, са зем.земи, а третия – жилищна територия, която е не само по-голяма
по площ от останалите, но е и жилищна, което вдига многократно данъчната й
оценка, а и пазарната й стойност- факт, с който дори пълномощника на ответника Й.
се съгласи в съдебно заседание. Продължавайки с разсъжденията си,
представляващи тълкуване на договора от 08.04.2014г., съда достига до извода,
че относително най-големия дял при формиране на продажната цена от 8 220лв. се
пада точно на този имот, представляващ жилищна територия, а останалата част, с
равен „принос” остава за двата зем.имота, които имат приблизително равни
данъчни оценки. Нелогично е както продавача по този договор да иска и да очаква
да получи от купувача значително по-висока цена за зем.земя отколкото за
жилищна площ, както е нелогично и купувача да е съгласен да даде по-висока цена
за зем. земя, отколкото за жилищна площ.
Според съда,
изложеното до тук налага извод, че „Гардън”ЕООД е получило от Ив.Й. значително
по-малко от онова, което е дало на последния, касателно имот № 000023- при
положение, че данъчната оценка на имота е 108.45лв., а пазарната му стойност- 3
330лв.! При тези разсъждения съда намира, че иска с пр.осн.чл.216 ал.1, т.2 от ДОПК е основателен.
Дори и извода да
не бъде споделен /от второинстанционния съд/, то тези разсъждения следва да
послужат като основа при преценката на друг от исковете на публичния
изпълнител- основания на хипотезата на т.4 от чл.216 ал.1 от ДОПК- сделка,
осъществена с намерение да се увреди публичния взискател. Вярно е, трудно може да се очаква това
намерение да се установи от преки доказателства, което налага по-скоро ще се
доказва чрез косвени, чрез индиции. В случая получената от търговското дружество цена за трите имота е
под данъчната им оценка, при това не с малко- приблизително с ½ от нея.
А ноторно известен факт е, че данъчните оценки на имотите са много по-ниски от
пазарните им стойности, което продължава да е учудваща, но пък постоянна
практика на данъчните администрации, особено когато касаят зем.земи. и
процесната е красноречив пример за това-
данъчната оценката имот № 000023 е около двадесет и пет пъти по-ниска от
пазарната й оценка, т.е. от цената, която всеки един продавач би могъл да получи
за подобен имот. Обикновенните житейски, т.н. опитни, правила налагат да се
мисли, че никой не би сключил, в нормална ситуация, подобна сделка за продажба-
при която ще получи в пъти по-малко от възможната цена. Ако се поддържа обаче
такава вероятна хипотеза, то ще означава да се клони към извод, че сделката е
недействителна –симулативна. В настоящия случай означава индиция за намерение
на „Гардън”ЕООД да увреди публичния изпълнител, а това увреждане се състои в
намаляване на имуществото/активи, с което/които дружеството разполага, в
следствие на което би се стигнало до ситуация за невъзможност държавата да
събере публичните си вземания, насочвайки принудително изпълнение върху
имущество на длъжника. От друга страна, вярно е твърдението на ответника Й., че
макар сделката да е осъществена след като на търговеца е била връчена заповедта
за започване на ревизия, то тя е сключена преди да са били установени публични
негови задължения. Така е, но пък законодателя нарочно, целенасочено е
въздигнал в релевантен факт дори момента на връчване на заповедта за започване
на ревизия. Което е съвсем логично, тъй като ако трябва да се чака резултата от
тази ревизия би могло да се окаже, че към него момент имуществото на
ревизираното лице ще е отчуждено- в промеждутъка от време между двата момента,
който е достатъчно дълъг, „за да се организира” в този смисъл ревизирания
търговец, особено когато е наясно, че има данъчни задължения. Пренесено на
плоскостта на настоящия казус написаното означава, че са налице и други индиции
за намерение на „Гардън”ЕООД /друг е въпроса как въобще може да се говори за
намерение у юридическо лице/ да увреди публични изпълнител, сключвайки сделката
с Ив.Й.- на първо място, защото договора е осъществен съвсем скоро след като
заповедта за започване на ревизия е била връчена на търговеца- съотв. 10.03.14г.
и 08.04.14г. Така също, с исковата молба, с която са предявени процесните
искове, публичния изпълнител атакува и друга сделка, по която „Гардън”ЕООД е
продавач – искове, разгледани в производството по гр.д.№ 3292/2017г., по което
докладчик е също съдия Минев. По този договор, също представен като приложение
на исковата молба, сключен също на 08.04.2014г., при същия нотариус, като
процесния договор и извършени дори в последователни нотариални актове- №104 и
№105, както и при сделката, предмет на дело 3292/2017г., дружеството е отчуждило
недвижими имоти на цена, равна на данъчната ми оценка!
Според съда,
поредицата и общността на всички тези факти/индиции водят към единствен и
категоричен извод, че „Гардън”ЕООД е сключило договора с Ив.Й. за продажба на
три свои поземлени имоти с намерение да увреди публичния изпълнител.
Ето защо съда
ще уважи претенцията на публичния изпълнител да обяви тази сделка за
недействителна спрямо държавата.
В края съда
трябва да коментира следното:
На осн.чл.84
ал.1 от ГПК ищеца е освободен от заплащането на държавни такси в такива
производства- защото касаят публични вземания. Поради това съда не събра на
ищеца такса за образуване на делото. Тя пък следва да се изчисли по правилото
на чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК-
като за оценяем иск- 4% от цената му, но не по-малко от 50лв., а цената на иска
се изчислява по правилото на чл.69 ал.1 б.”б” от ГПК- от данъчната оценка на
недвижимия имот и тя в случая е 108.45лв. Тъй като чл.78 ал.6 от ГПК предвижда,
че когато делото бъде решено в полза на лице, освободено от заплащането на
такси и разноски, съответните се възлагат върху осъдената страна, то и в случая
„Гардън”ЕООД и Ив.Й. ще бъдат осъдени да заплатят на държавата, по сметка на
СлРС, сумата 50лв..
Ето защо,
Сливенски районен съд
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА на осн.чл.216 ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, по иска на публичен изпълнител при
ТД на НАП-Бургас, с адрес: ул.”Цар Петър”№ 5Б, ет.7, стая 5, за НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Държавата, договора за
продажба, сключен на 08.04.2014г. и извършен в нот.акт № 105, том ІІ, рег.№
3185, дело 280/08.04.2014г. по описа на нотариус с рег.№ 128 Ел.Ш., в частта му, в която „Гардън“ЕООД с ЕИК
********* продава на И.Й.Й. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.Ю.К. ***
поземлен имот № 000023 с площ 4.1 дка в
м.“Над село“ в землището на с.М. ч., Сливенска област, представляващ
др.терит.нестоп., при граници: № 005010; № 005013; 005013; 000024; 005005.
ОСЪЖДА „Гардън“ЕООД с ЕИК ********* и И.Й.Й. с ЕГН: ********** да
заплатят, на осн.чл.78 ал.6 от ГПК, на Държавата, в полза на Сливенски
районен съд, сумата 50лв. /петдесет
лева/ – за държавна такса за образуване на делото, както и държавна такса от
5лв., ако за принудителното им събиране съда служебно издаде изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба,
която трябва да се подаде чрез Сливенски районен съд, в двуседмичен срок, течащ
за всяка от страните по делото от момента, в който й бъде връчено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: