РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. В* , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АН* М. П*
Членове:В* Й. М*
Г* П. Й*
като разгледа докладваното от В* Й. М* Въззивно гражданско дело №
20211300500240 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН) вр. с § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН
вр. с чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. П. М. , ЕГН:**********, адрес:
гр.В*, жк“К* Б*“ № 15 вх.А ап.22 ЕГН : ********** срещу Решение № 184
от 10.05.2021г., постановено по гражданско дело № 213 по описа на Районен
съд Видин за 2021г.
С процесното решение ВРС е отхвърлил като неоснователна молбата на
К. П. М. , ЕГН: ********** срещу Ц. МЛ. СТ., ЕГН: ********** за издаване
на заповед за защита от домашно насилие във връзка с осъществен спрямо
нея акт на домашно насилие на 01.02.2021 и на 02.02.2021г. , като
молителката е осъдена на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН да заплати разноските
на другата страна по делото, както и държавна такса в размер на 50,00 лева по
сметка на Районен съд Видин.
В срока по чл.17, ал. 1 ЗЗДН срещу първоинстанционното решение е
1
постъпила жалба от молителката, действаща чрез процесуален представител,
с която решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.
Въззивникът намира, че първоинстанционният съд е извършил
неправилна оценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Акцентира се, че съдът неправилно е тълкувал смисъла на разпоредбата на чл.
13, ал. 3 ЗЗДН, следствие на което неправилно не е ценил доказателствената
стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Твърди се, че събраните свидетелски показания обаче не установяват
факти и обстоятелства, които да оборят изложените в молбата за защита
твърдения. Отделно от това ответника не е ангажирал доказателства,, които да
оборват изложеното от нея. Ангажираните от него свидетелски показания не
опровергават формалната доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3
от ЗЗДН.
Подържа, че обжалваното решение е неправилно, необосновано
незаконосъобразно
Посочва, че с решението първостепенния съд е отхвърлил молбата за
защита от домашно насилие като недоказана. Това заключение е направено
при неправилна преценка на доказателствата.
С определение от 05.02.2021 г. постановено по гр.д. № 213/2021 г. по описа на
Районен съд Видин въз основа на изложените обстоятелства по чл. 9, ал. 1,
т. 4 от ЗЗДН в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН съдът е приел, че са налични
данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота и
здравето на ищцата, относно поведението на извършителя на домашно
насилие Ц. МЛ. СТ., като е постановил мерки за защита, които е облякъл в
Заповед от 05.02.2021 г.за защита от домашно насилие подробно изложени
в заповедта.
Три месеца по-късно с обжалваното решение № 184/10.05.2021 г. по‐
становено по гр.д. № 213/2021 г. съдът приема, че изложените основания
налагащи мерки за защита не са доказани, поради което е отхвърлил
молбата за защита от домашно насилие.
В процесното решение съдът е приел, че относими доказателства по делото са
2
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и показанията на
свидетелката Д* Ц* С.а – дъщеря на страните и очевидец на твърдяното
домашно насилие. Приел е също така, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
не представлява годно доказателствено средство за твърдените актове на
домашно насилие - осъществено емоционално и психическо насилие като е
изключил прило жението на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН.
В мотивите си съдът е изпаднал в противоречие. От една страна приема, че
относимите доказателства са декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и показанията
на разпитаната свидетелка Д* С.а, а от друга страна приема, че същата
декларация не представлява годно доказателствено средство за твърдените
актове на домашно насилие.
По нататък без никакви мотиви в решението се приема, че от събраните
гласни доказателства не се установяват твърдените актове на домашно
насилие.
С оглед на това, моли съда да отмени първоинстанционния акт като
незаконосъобразен и постанови решение, съобразно данните по делото, като
уважи иска за защита от домашно насилие.
Ответната по делото страна оспорва въззивната жалба срещу решението
на ВРС. Подържа, че постановеното решение е законосъобразно , като
съответства на събраните доказателства по делото.
Основното оплакване във въззивната жалба е свързано с това , че ВРС не е
приел , че е налице хипотезата на чл. 13 ал.З ЗЗДН и не е кредитирал
безкритично декларацията на молителката по чл. 9 ал.З ЗЗДН и само въз
основа на нея да уважи молбата и за закрила срещу домашно насилие.
Съгласно разпоредбата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН - заповед за закрила може да
бъде издадена само въз основа на декларацията на молителката по чл. 9 ал. 3
ЗЗДН , само в хипотезите в които няма други доказателства.
Посочват, че ВРС правилно е приложил закона - в настоящото
производство са събрани свидетелски показания , включително и на
очевидец- непълнолетното дете Д* С.а. ВРС е анализирал доказателствената
съвкупност и показанията на непълнолетното дете - очевидец , които
3
показания не само не потвърждават фактите и обстоятелствата изложени от
молителката в декларацията , а ги опровергават, поради което и е отхвърлена
молбата за закрила.
Молят Съда да потвърди решението на ВРС, като правилно и
законосъобразно .
Във въззивната жалба и в постъпилото възражение не са направени
доказателствени искания.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо, предвид
което следва да бъде извършена проверка за неговата правилност съгласно
разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност на атакувания съдебен акт, в рамките, поставени от жалбата,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районен съд
доказателства, намира следното:
От фактическа страна Производството е въззивно - по реда на чл. 17
от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), във връзка с § 1 от
Заключителни разпоредби на ЗЗДН, във връзка с чл. 258 – чл. 273 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Постъпила е молба от К. П. М. , ЕГН: ********** за налагане мерки за
защита от упражнено, спрямо същата домашно насилие от страна на Ц. МЛ.
СТ., ЕГН: **********.
По искова молба на молителката е образувано гр. дело № 2381/2020г. по
описа на Районен съд Видин с предмет прекратяване на гражданския брак
между страните. Твърди се, че през месец октомври на 2020г. ответната
страна напуснала семейното жилище в гр. В* на адрес ж.к.“К* Б*“, № *, вх. *
ап. *, предвид изострените отношения между съпрузите, и заживяла в друго
жилище съпружеска имуществена общност в гр. Д*, ул.“Д*“ № *. Поддържа
се, че на 31.01.2021г. ответната страна се завърнала в семейното жилище в гр.
Видин, „за да разкаже играта“ на молителката. Сочи се, че принудително
4
ограничил личния живот и личната свобода на молителката, като я принудил
да спи в хола на жилището на дивана, вместо в леглото в което спяла в
продължение на 15 години през време на гражданския брак. Ответната страна
извършила акт на психическо насилие и емоционално насилие, като на
01.02.2021г. и на 02.02.2021г., в семейното жилище в гр. В*, в присъствието
на непълнолетното дете на съпрузите – Д* С.а, наричала молителката с
обидни имена и сравнения, подробно описани в декларацията по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН. Ответната страна отправяла заплахи за саморазправа, които възбудили
в молителката основателен страх : „Ще те изхвърля от осмия етаж“.
Едновременно с домашното насилие, осъществено по отношение на
молителката, било извършено психическо и емоционално насилие върху
детето на страните, тъй като проявите били извършени в присъствието на
детето.
Ответната страна оспорва молбата. Твърди, че не е осъществил
твърдяното насилие.
По делото са събрани писмени доказателства и гласни доказателства.
Извършено е социално проучване от Отдел „Закрила на детето“ към Д-я
„Социално подпомагане“ В*. По реда на чл. 176 от ГПК са допуснати
обяснения от ответната страна относно обстоятелството дали е била
задържана от органите на МВР за неизпълнение на заповедта за незабавна
защита.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна :
Страните по делото са съпрузи. От гражданския брак, страните имат
родено детето Д* Ц* С.а, свидетел по настоящето дело. Страните не живеят
съвместно поради влошени отношения, като молителката и детето Д* живеят
в гр. В*, на посочения по – горе адрес, а ответната страна живее в гр. Д*. От
месец септември на 2020г. отношенията между страните са влошени, поради
което в началото на месец ноември на 2020г. ответната страна напуснала
семейното жилище в гр. В* и заживяла в гр. Д*. На 31.01.2021г. ответната
страна се прибрала в семейното жилище в гр. В*.
В декларацията по чл. 9, ал. 3 от Закона за защита от домашното
5
насилие молителката е въвела обстоятелства на извършено домашно насилие
на 01.02.2021г. и на 02.02.2021г. – принудително ограничаване на личния
живот изразяващо се в спане на молителката не в леглото, а на дивана в хола,
наричането й „елитна проститутка“ и предложение за плащане на 50,00лева за
направата на орална любов, наричането й „курва долна и мръсна, долна кучка,
пропаднал изрод“, „Взимай си парцалите и се махай от дома ми, разкарай се
от тук изрод такъв, за да не те изхвърля аз по стълбите или от осмия етаж“.
Свидетелите М* К* М* и Б* Ц* С.а сочат обстоятелства относно
влошени отношения между страни.
Въззивният съд споделя така установената фактическа обстановка от
първоинстанционния съд и направените въз основа на нея обосновани
изводи, като не намира основания за изграждане на различни изводи въз
основа на така приетата доказателствена съвкупност. Освен това,
първоинстанционният съд е събрал всички поискани от страните, относими и
допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна.
Настоящата въззивна инстанция препраща към тези доказателства и изводи,
на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя съдебен
акт.
Във въззивната инстанция не са ангажирани други допустими и
относими доказателства.
Въззивният съд, в рамките на своите правомощия, като взе предвид
установените факти и като подложи същите на преценка съобразно
разпоредбите на съответно релевантните нормативни актове, приема
следното от правна страна:
Въззивният съд следи служебно за валидността на обжалвания съдебен
акт, за допустимостта в обжалваната му част, а за правилността му –
съобразно въведените във въззивната жалба оплаквания. Според нормата на
чл. 2, ал. 1 ЗЗДН за домашно насилие се счита „всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права“, извършени спрямо посочените в нормата
лица. В разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН лимитативно е очертан и кръгът от
6
субектите, чиито действия се санкционират от този закон. Безспорно страните
по делото попадат в обхвата на регулация при условията на чл. 3, т. 1, пр. 2
ЗЗДН, тъй като ответникът и молителката са съпрузи.
Следва да се съпоставят описаните в молбата действия на ответника с
легалната дефиниция, за да се прецени дали същите могат да се квалифицират
като „домашно насилие“.
В случая твърдените действия не представляват физическо насилие,
при което лицето е подложено на побои, телесни повреди, нечовешко и
унизително отношение, причинява му се физическа болка и страдание. Съдът
счита, че описаните в декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и в молбата
твърдения не могат да бъдат квалифицирани като форма на психическо
насилие. За прецизност и яснота следва да се направи разграничение между
психическо и емоционално насилие. Първото представлява въздействие върху
психиката на дадено лице, с което му се причинява тормоз - като непристойно
поведение, осъществявано през определен период от време, многократно или
систематично и изразено чрез физически действия, писмено или устно, с
жестове или други действия, извършени умишлено, които могат да накърнят
физическата или психологическа цялост на друго лице. При психическо
насилие отношението на едно лице спрямо друго, предизвиква попадането на
последното в състояние на психологическа травма, която би могла да се
изразява в тревожност, депресия и други форми на нервно разстройство.
Формите на психическо насилие могат да включва вербална агресия,
унижение, пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение,
което може да намали самочувствието на жертвата на насилието, нейното
достойнство и адекватно мислене и поведение. При емоционалното насилие
въздействието отново е върху психиката на определено лице, но при него
целенасочено се увреждат емоциите му, свързани с преживявания от
негативния спектър - изразява се в заплашване, контрол, което води до
чувство на страх, на малоценност, на вина чрез интензивно обидно и
унизително отношение.
Преобладаващо проявите на психическо и емоционално насилие се
припокриват, доколкото чрез действията – вербални и физически се засягат
емоциите и психиката на засегнатите лица, които са неразривно свързани.
7
Разликата е в продължителността на въздействието, интензитета, трайността
на последиците и дълбочината на посегателството, поради което
емоционалното насилие е по-лека форма и в общия случай не води до
дългосрочни негативни изменения в психиката на засегнатото лице.
В настоящия случай изложените в молбата и в декларацията твърдения
не сочат на осъществявано психическо насилие.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява, че
се касае за системност в поведението на въззиваемия, изразяващо се в заплахи
за здравето и живота на молителката, отправяни обиди и вулгарни изрази по
отношение на личността , системно ограничаване на правото за живее
спокойно. Липсата на системност на осъществяваното насилие се установява
от показанията на свидетеля Д* С.а.
Настоящата инстанция споделя извода на Районен съд Видин, че от
доказателствата по делото не се установява на процесната дата – 01.02.2021 и
02.02.2021г. спрямо молителката да е осъществен акт на домашно насилие,
изразяващ се в психически тормоз, осъществен чрез отправяне на заплахи,
закани, употреба на обидни думи и изрази.
Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното
наличие на две предпоставки, а именно: на първо място – осъществен от
съответното лице - ответник по молбата за защита, противоправен и
умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и ал.
2 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице – молителят в производството по
ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място на
извършване, и на второ място – наличие между тези лица на правна,
фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН. В процесния
случай втората предпоставка не е спорна между страните.
Визираният в молбата акт на домашно насилие следва да бъде
доказан изцяло – по време, място, начин на извършване и
авторство. Макар производството по ЗЗДН да има за основна цел защитата
на пострадалите лица, последиците от установяването на извършено насилие
имат и съответни санкционни последици. Поради това следва по правилата на
ГПК и ЗЗДН да бъде безспорно и категорично установено наличието на
8
извършено домашно насилие със съответните доказателства. Макар и с
известни особености, в процеса по ЗЗДН важат общите принципи на
доказване в гражданския процес, като молителят следва да докаже пълно и
главно основателността на подадената до съда молба иобуславящите
това факти от обективната действителност. Невъзможността да се
установят по описания начин безпротиворечиво релевантните по спора
факти обосновава и отказ за издаване на исканата заповед за защита. Ето
защо е в тежест на въззивницата - молител пълно и главно да установят
наличието на умишлено и противоправно поведение, осъществено от
въззиваемия - ответник спрямо нея на твърдените в молбата дати –
01.02.2021 и 02.02.2021 г. и по посочения начин.
От разпита на малолетната дъщеря на страните, очевидец на скандала между
родителите ,изслушана в хода на съдебното дирене, противно на
оплакванията във въззивната жалба, не установява на посочените дати ,
ответникът да е осъществил домашно насилие спрямо молителката , чрез
действията, твърдяни в молбата.
Ето защо правилно първоинстанционният съд е кредитирал гласните
доказателствени средства, които са преки и непосредствени, почиващи на
лични възприятия на свидетелят Д* С.а относно поведението на страните на
сочената дата и място.
Не са допуснати и процесуални нарушения при събиране на доказателствения
материал, както неоснователно се изтъква във въззивната жалба.
Съобразно изложеното въззивният съд намира, че описаните действия
в молбата за защита, които следва да изпълват фактическия състав по
чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН не са установени пълно и главно от въззивниците
- молители, а за съда недоказаният факт е неосъществил се факт - аргумент
от чл. 154, ал. 1 ГПК. Доколкото такова доказване не е осъществено по делото
изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на молбата за
защита са обосновани и съответстват на събрания по делото доказателствен
материал.
Действително в хода на първоинстанционното производство е била
издадена заповед за незабавна защита по реда на чл. 18 ЗЗДН. Тази заповед
9
обаче се издава в закрито заседание на съда, без участието на страните и само
въз основа на твърденията в подадената молба, преценени от съда като
съдържащи данни за съответната опасност по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН. Целта й е да
предостави временна, но незабавна защита, и да бъдат избегнати възможните
опасности за молителите през времетраенето на делото до окончателното му
решаване. Издаването на заповед по чл. 18 ЗЗДН няма обвързващо
действие за решаващия съдебен състав, доколкото в хода на разгърналия се
състезателен процес е напълно възможно събраните доказателства да оборят
твърденията в подадената молба. Затова и изрично чл. 19 ЗЗДН определя
действието й до издаването на заповедта за защита или до отказа за такава.
Следователно, като е приел, че не се обосновава извод за обективно
извършен акт на домашно насилие от страна на ответника спрямо
молителката и съответно е отказал да издаде заповед за защита в полза на
молителката, с която спрямо ответника да бъдат наложени мерки по
ЗЗДН, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден. Въззивната жалба е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
По разноските за въззивното производство.
С оглед оставянето на въззивната жалба без уважение и съобразно чл.
11, ал. 3 ЗЗДН, във връзка с чл. 3, във връзка с чл. 16
ТДТКССГПК, въззивницата К. П. М. , ЕГН: ********** следва да бъде
осъдена да заплати, по сметка на Видинският окръжен съд, държавна такса
по въззивната жалба в размер на 25 лева.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция на въззивниците не
следва да бъдат присъждани разноски.
Въззиваемият не претендира репариране на разноски .
Така мотивиран, ВОС, на основание чл. 17 ЗЗДН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 184 от 10.05.2021г., постановено по
гражданско дело № 213 по описа на Районен съд Видин за 2021г.
10
ОСЪЖДА , К. П. М. , ЕГН: ********** да заплати по сметка на В**
окръжен съд , държавна такса в размер на 25 лева
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 17, ал. 6 ЗЗДН, е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11