Р Е Ш Е Н И Е № 92
гр. Сливен 08.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети април, две хиляди осемнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при участието на прокурора Христо
Куков и при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Светлана Драгоманска адм. дело № 28/2018 г. по описа на Административен съд
Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството
е по реда на чл. 203 и сл.
от АПК във вр. с чл. 284 и сл.
от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ДВ бр.№13/2017 год. в сила от 07.02.2017 год.).
Образувано е по искова молба от Д.С.Д., ЕГН ********** ***
З., към
настоящия момент в З. С. З. против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" (ГДИН) при Министерството на правосъдието гр. София. Ищецът
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически болки и страдания, емоционално и морално страдание, стрес,
безпокойство и накърняване на човешкото му достойнство, за времето, през което
изтърпява мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Ареста Сливен. Конкретизира претенциите си, а именно: за
присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпени вреди от незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Ареста при ОС
„Изпълнение на наказанията“ гр.Сливен в периода от 19.09.2017 год. до 07.11.2017 год., през
който период е изтърпявал мярка за неотклонение "задържане под
стража" по наказателно дело на Районен съд Нова Загора, както и законната
лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на
претенцията.
Незаконосъобразната административна дейност, на която се основава исковата претенция за престоя в Ареста Сливен се изразявала в неосигуряване на задържаното лице на достатъчно жилищна площ; неосигурени условия за двигателна активност; неосигурено отопление; на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещението; на постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода и на условия за поддържане на личната хигиена. Претърпените вреди ищецът обосновава като следствие от допуснати от администрацията на ареста нарушения на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ .
В с.з. ищецът се явява лично и със служебно назначения п. п., а. П.Д.К. от АК – С., който поддържа иска. Ангажира доказателства. С писмени бележки по делото моли иска да бъде уважен изцяло, като основателен.
Ответникът
по иска - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при
Министерство на правосъдието се представлява от ю. П.
С., която оспорва изцяло по
основание и размер исковата молба. Счита претендираните от ищеца вреди за
недоказани. По делото не били налични данни за реално
претърпени от ищеца вреди, в резултат на действия или бездействия на
администрацията на Ареста Сливен. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност
и недоказаност на предявения иск.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните намира за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно становище вх. № 88/07.03.2018 год. (л.46), изготвено от м. Е. ЗА г. н. в Арест Сливен към Районна служба "Изпълнение на наказанията" ищецът Д.С.Д. е бил задържан на 19.09.2017 год. с постановление на РП Сливен за срок от 72 часа по ДП № 163/2017 год. по описа на РУ МВР Нова Загора. С определение по ЧНД № 451/20.09.2017 год. на Районен съд Нова Загора спрямо Д.С.Д. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 07.11.2017 год. ищецът е приведен в Затвора Стара Загора с постаноление на РП гр. Раднево.
При задържането му същият е бил настанен в
килия № 8, заедно с още едно лице като
е имало и дни, в които е бил с две лица приведени по
делегация. Съгласно становището
всички килии в ареста Сливен са с площ 7 кв. м. Арестът Сливен се помещава в
сградата на ОД МВР Сливен и поради факта, че в същата конструктивно не е
възможно да се изгради място за престой на открито задържаните лица ползвали
правото си на разходка при извеждането им от килиите, преди и след хранене и
при задоволяване на хигиенните и физиологични нужди, както и при извеждане за
провеждане на телефонни разговори, на свиждания (два пъти в месеца с
продължителност до 40 минути), извеждане за провеждането на срещи със защитници
по делото, чиято продължителност няма ограничение и при срещи със защитници или
повереници по чл. 91, ал. 2
от НПК - 1 час на ден, което включвало и кратка разходка по
коридора. Достъпът на свеж въздух в килиите на ареста ставало през решетките на
вратите на килиите за осъществяване на визуален контрол над задържаните лица и
отвори с мрежа (с размери 110 на 80 см) над вратите на килиите. Килиите нямали
директен достъп до пряка дневна светлина. Осветлението в килиите било с
луминесцентни тела и дневната светлина преминавала през отвора с мрежа над
вратата на килията. Съгласно чл. 272 от
ППЗИНЗС на настанените в арестите задържани лица по реда
на НПК се осигурявало: самостоятелно легло и спални принадлежности (дюшек,
одеяло, възглавница и спално бельо); прибори за хранене - метална купа и пласмасова лъжица;
безплатна храна. Храната на задържаните лица в ареста била топла, котлова,
осигурена ежедневно от Затвора гр. Сливен съгласно утвърдените за съответния
период изисквания за калоричност и количество като същата се раздавала 3 пъти
дневно; ползване на лекарства и диетична храна по предписание на лекар.
Медицинското обслужване на задържаните лица се осигурявало до 24 часа от
поискването на прегледа от задържаното лице съгласно заповедта за вътрешния ред
в арестите, а при спешни случаи се осигурявала незабавно медицинска помощ съгласно чл. 255, ал.
2 от ЗИНЗС. В арест Сливен килиите не разполагали със собствен
санитарен възел и респективно с течаща вода, поради което, съгласно
разпределението на времето задържаните се извеждали за сутрешен, обеден и
вечерен тоалет ежедневно, когато им се осигурява време за личен тоалет и
измиване на приборите за хранене като през останалото време от денонощието
същите се извеждали за ползване на тоалетна при изявено желание от тяхна
страна. През почивните дни на всички задържани лица се осигурявало време за
къпане и пране. Тоалетните принадлежности за лични нужди се закупували със
средства на задържаните лица или се получават от техни близки по време на
свижданията съгласно нормативната база.
По
делото са представени и приети като доказателства заверени копия от разписка за
получени при настаняването одеяло, чаршафи, дюшек, възглавница и др. от
задържаното лице (л.54 и сл.), протоколи за извършване на дезинсекционни и дератизационни мероприятия, фактури за
закупени на хигиенни материали.
В хода
на съдебното дирене са разпитани лицата И.Й. Д. и Е.Д.К. /пребиваващи с Д. в Ареста Сливен през
част от процесния период/. В свидетелските си показания същите сочат, че килиите били тясни и мръсни, без прозорец. Имало дървеници, хлебарки,
нямало достатъчно въздух, килията я чистели задържаните с
метли и лопати, но не им давали
санитарни материали. Д. се оплаквал от условията, бил притеснен от мръсотията. Не са ги
извеждали от килията за посещения в тоалетната. В килиите нямало дори кофи, а
за ходене по малка нужда използвали шишета.
Искът
за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност -
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Ареста
Сливен при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ срещу Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" - юридическо лице към Министъра на
правосъдието, и с териториални служби в т.ч. Областните служби "Изпълнение
на наказанията" /чл. 12, ал.3
от ЗИНЗС/, които обединяват, ръководят и контролират дейността на
пробационните служби и арестите /чл. 16, ал.1
от ЗИНЗС/. Следователно исковата молба е подадена от лице с правен
интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 284 от ЗИНЗС.
Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на
Ареста –Сливен представлява административна дейност доколкото осъществяваната
от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на
наложената мярка за неотклонение "задържане под стража" не се
ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с
изпълнението на мярката и изтърпяване на наказанието, а обхваща и дейността по
обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и
изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут.
Ето защо съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди настъпването, на които вреди
се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия и действия
при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на
административна дейност от служители на Ареста Сливен, е допустим и подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл.
от АПК.
Въпросът
дали е налице елемент от фактическия състав на чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС /приложим на основание §47 от ПЗР
към ЗИД на ЗИНЗС/ е въпрос относно наличието на някоя от кумулативно
предвидените в разпоредбата материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на държавата, поради което касае основателността на иска, а не
неговата допустимост. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал.4
от АПК незаконосъобразността на действието или бездействието се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.
Въз
основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че
предявеният иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.
София за претърпени неимуществени вреди от администрацията на Ареста Сливен в
периода от 19.09.2017 год. до 07.11.2017 год., през който период е изтърпявал мярка за неотклонение
"задържане под стража" се явява доказан по основание по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС е предвидено, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
Изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 – т. е. на нарушения на
забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В
конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия и действия на
длъжностни лица от администрацията на Ареста Сливен. За квалифицирането на едно
бездействие/действия като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде
установено неизпълнение/изпълнение на задължение за фактическо действие от
страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията,
което задължение е регламентирано в нормативен акт. Съгласно обстоятелствената
част и петитума на подадената от Д.Д. искова молба релевираните като основания на
исковата претенция незаконосъобразни бездействия/действия на администрацията на
Ареста Сливен се изразяват в неосигуряване на минимални битови и
хигиенно-санитарни условия на задържаното лице - на минимална свободна жилищна
площ; на постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода и на условия за
поддържане на личната хигиена; на пряк достъп на дневна светлина и чист въздух
и на един час престой на открито на ден.
В Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража, част четвърта, е регламентиран
реда за изпълнение на мярката за неотклонение "задържане под стража".
Съгласно чл. 240, ал.1
от ЗИНЗС, доколкото в тази част не е предвидено друго, разпоредбите
относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на
обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение "задържане под
стража".
Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал.3
от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода не
може да бъде по-малка от 4 кв. м. като в закона /в действащата за периода на
исковата претенция редакция на §13 от ПЗР на
ЗИНЗС/ изрично е било посочено, че тази разпоредба влиза в сила от
01.01.2019 год. В чл. 20, ал.2
от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения се
осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, а в ал.3 на чл. 20 - че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Съгласно § 6 от ПЗР на
ППЗИНЗС /сега § 9 от ПЗР на
ППЗИНЗС/, нормата на чл. 20 влиза в сила три години след приемането
на програмата по §11 от ПЗР на
ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на условията в
местата за лишаване от свобода. Очевидно е, че с оглед предвидения отлагателен
срок за влизане в сила на посочените разпоредби, нормативно въведените
изисквания за минимална жилищна площ, за постоянен достъп до санитарно
помещение и течаща вода и за осигурен пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване на помещенията, не са част от действащото
законодателство нито за периода на исковата претенция, нито към настоящия
момент. От тази гледна точка формално не са налице нормативно регламентирани
задължения за администрацията на местата за лишаване от свобода и на арестите в
посочения по-горе смисъл. Това обаче не означава, че администрацията не е
длъжна да осигури на лицата такива условия, които да не създават предпоставки
за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото
им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската
Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне
или наказание.
Въпросът,
който се поставя в случая, е дали конкретните условия, при които Д.Д. е бил поставен за
времето на пребиваването му в Ареста Сливен при изпълнение на наложената му
мярка за неотклонение "задържане под стража", сочат на накърняване на
конституционно признатото му право по чл. 29, ал.1
от Конституцията на РБългария и на правото му по чл. 10, т.1 от
Международния пакт за гражданските и политическите права съответно релевират
нарушаване на забраната по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата
на човека.
Съгласно
разпоредбата на чл. 29, ал.1
от Конституцията на РБългария никой не може да бъде подлаган на
мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл. 10, т.1 от
Международния пакт за гражданските и политическите права изрично се предвижда,
че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение
на присъщото на човешката личност достойнство. В чл. 3 от Конвенцията е
прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи
наказание за извършени углавни престъпления, както и по отношение на лицата, на
които е наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" /по
аргумент от чл. 240 от ЗИНЗС/ във вътрешното законодателство на страната това основно право
е регламентирано с нормата на чл. 3, ал.1
от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените /съответно задържаните лица/, не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На
това право на лицата съответства насрещното административно задължение, при
изпълнение на наказанията съответно на мярката за неотклонение, да бъдат
осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на осъдените и задържаните лица, при зачитане
на правата и достойнството им /чл. 2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната
практика на Европейския съд по правата на човека /вкл. и във връзка с дела,
водени срещу България/, е установила общи принципи и стандарти за преценката
дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ основно
право. В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл. 3 от
Конвенцията, "безчовечно или унижаващо отношение"
предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на
страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006 г. по делото Йовчев срещу България
"мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент,
като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са
съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на
изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която
надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като
се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и
доброто му състояние са адекватно осигурени".
В
случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
за периода 19.09.2017 год. До 07.11.2017 год. ищецът е бил настанен в Ареста Сливен във
връзка с изпълнението на наложената му мярка за неотклонение "задържане
под стража". В периода на задържането Д. е бил настанен в различни килии всички с площ
от около 7 кв. м. Общата бройка на задържаните лица настанени в едно помещение
със Д. през
исковия период е била две или три лица /установено от приложената по делото
справка/. Видно от цитираното по-горе становище и от свидетелските показания
осветлението в арестантските помещения било с изкуствена светлина
/луминесцентни тела"/ и с индиректна дневна светлина, идваща от прозорец в
коридора пред килиите. Не се оспорва от ответника по иска и обстоятелството, че
в помещението, в което е бил настанен ищецът не е имало санитарен възел и мивка
с течаща вода. Налице е едно общо санитарно помещение, като осигуреният достъп
до санитарното помещение е бил три пъти дневно - сутрин, обед и вечер.Съгласно
показанията на с. К. в останалото време за облекчаване на физиологичните нужди на
задържаните лица са използвани пластмасови шишета. С оглед на гореизложеното
съдът приема за доказани фактите досежно описаните в исковата молба битови и
санитарно - хигиенни условия, при които е бил поставен ищецът при пребиваването
му в Ареста Сливен от гледна точка на липсата на постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода, на пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване и на свободна жилищна площ в помещението. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.1
от ЗИНЗС при изпълнение
на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на
физическото и психическото здраве на лишените от свобода. А разпоредбата
на чл. 86, ал.1,
т.1 от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от свобода на
престой на открито не по-малко от един час на ден. По аргумент от чл. 240 от ЗИНЗС такова право имат и задържаните лица при изпълнение на
наложена мярка за неотклонение "задържане под стража". От
представеното по делото становище от Ареста Сливен, както и от събраните гласни
доказателства, еднозначно и безспорно се установява, че в Ареста Сливен няма
място или изградено помещение за престой на открито и съответно, че задържаните
лица са били лишени от упражняване на правото им по чл. 86, ал.1,
т.1 от ЗИНЗС. Дори да се приеме за вярно твърдението на ответника
съгласно посоченото по-горе становище, че за осигуряване на двигателна
активност и пряк достъп до свеж въздух задържаните лица се извеждали на кратка
разходка по коридора на ареста, очевидно е че не може да се счита изпълнено
изискването за осигуряване на задържаните лица ежедневно на не по-малко от един
час престой на открито. За "осигуряване на двигателна активност" не
може да се приеме и извеждането във връзка с провеждането на
процесуално-следствени действия, за тоалет и свиждания.
По
делото се установи, че администрацията на Следствен арест гр.Сливен не е
осигурила предписаните от закона условия, при които следва да пребивават лицата
изтърпяващи мярка за неотклонение „задържане под стража“, включително и ищеца.
Конкретно хигиенните условия в ареста не са отговаряли на санитарните
изисквания за здравословен живот, поради използването на пластмасови шишета за
физиологични нужди, липсата на място за хранене, краткия достъп до течаща вода;
липсата на достъп до дневна светлина и чист въздух, нередовното ползване на
баня и то за кратко време. Като е допуснала престой на задържаните лица и в частност на ищеца Д. при тези условия,
администрацията на следствения арест е нарушила разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС. Не са били осигурени условия за 8 часов сън поради
непрекъснато включената луминесцентна светлина, което не отговаря на
изискванията на чл. 84, ал.2,
т. 2 от ЗИНЗС, а неосигуряването на престой на открито е в
противоречие с чл. 86, ал.1,
т. 1 от ЗИНЗС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които ищецът Д. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" в Ареста Сливен в рамките на периода на исковата претенция 19.09.2017 год. – 07.11.2017 год. накърняват правата му по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и респективно от страна на администрацията на ареста е допуснато нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и на чл. 3 от ЗИНЗС. Условията, при които е бил поставен неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността и до физически болки и страдания. По степен и интензитет създаденото на Д. неудобство е такова, което може да бъде квалифицирано като "причиняващо страдание и унижаващо достойнството". Изпълнението на наложената мярка за неотклонение "задържане под стража" и статута на задържаното лице при пребиваването му в Ареста Сливен и свързаните с това законови изисквания за сигурност и охрана на лицата неминуемо водят до ограничения, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения са довели до необосновано нарушаване на основни субективни права и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ /право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство/, като са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. С оглед обичайните правила за условия на живот съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен ищеца при престоя му в Ареста Сливен предвид кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани като унизителни и нехуманни. Действително по делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо заболяване/ на Д., което би могло да бъде разглеждано като последица от пребиваването му в Ареста Сливен. Но в контекста на съдебната практика на ЕСПЧ и критиките към формалистичния подход на българските съдилища при отхвърляне на исковете за обезщетения за вреди от нечовешки и унизителни условия при изтърпяване на наказанията поради необоснованост и недоказаност на претърпени нематериални вреди, следва да се приеме, че ищецът е претърпял неприятни негативни изживявания, квалифицирани като унизително и обидно отношение и нечовешко третиране. С оглед причинените на ищеца Д. неудобства произтичащи от липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на минимална свободна жилищна площ и възможност за двигателна активност и резултат от лошите битови и санитарно - хигиенни условия /на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване и др./, които неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" и които са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво присъщо на задържането, увреждането в степента и характера на преживените страдания от ищеца, имат за последица унижаване на неговото човешко достойнство и с това е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ.
При
осъществяване на правно - регламентирана дейност длъжностните лица от администрацията
на ареста са нарушили изискването по чл. 2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на задържаното лице
на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Действително
по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на
длъжностни лица довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни
условия, до унизително отношение, което уронва човешкото му достойнство и до
емоционални и физически страдания. Липсата на подобна цел обаче не може
категорично да изключи нарушението на чл. 3 от Конвенцията. Освен това
отговорността както по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, така и по чл. 284, ал.1
от ЗИНЗС, във вр. с §49 от ПЗР
към ЗИД на ЗИНЗС, е обективна - държавата отговаря за вредите,
причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност /вкл. от специализираните органи по Изпълнение на
наказанията/, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове,
действия и бездействия /вкл. от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС/, без значение дали са причинени виновно от тях, което
отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД.
За
ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС е
ирелевантно обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане
на арестантските помещения в съответствия с изискванията и европейските
стандарти за условията в арестите - необходимо и достатъчно е да бъде
установено настъпване на вреди /неблагоприятно засягане на имуществени права
и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права
и основни ценности/, което засягане следва закономерно от обективния факт на
наличие на незаконосъобразна административна дейност. В този смисъл за
възникването на отговорността на държавата е без значение, че в Ареста Сливен
няма място или изградено помещение за престой на открито и липсва възможност за
обособяването на такова.
В
случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на ищеца
надвишаващи неизбежното ниво присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение
"задържане под стража", макар и без конкретно увреждане на здравето,
доколкото са довели до унижаване на човешкото му достойнство, представляват
неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на
администрацията на ареста в нарушение на изискването по чл. 2, т.3 от ЗИНЗС във вр. с чл. 240 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на
физическото и психическото здраве на задържаните лица и зачитане на правата и
достойнството им, които бездействия са рефлектирали върху личната сфера на
ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧ.
Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за
ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС,
с оглед на което съдът приема, че предявеният от Д.Д. иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" е доказан по основание.
Конкретният
размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди
/претендирано от ищеца като такова в размер на 10 000 лв./, следва да бъде
определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и
включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на
осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на
обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето
на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага
и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размера
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с
оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства касаещи начина, по
който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода на исковата
претенция /времето, през което ищецът е бил поставен в условия унижаващи
човешкото достойнство/, предвид характера и интензитета на породените страдания
и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето /физическо или
психическо/, съдът приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 /сто и петдесет /лева.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Д.Д. иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на
наказанията" по безспорен начин е установено и доказано наличието на всеки
един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на
държавата по чл.284
от ЗИНЗС за претърпени от ищеца неимуществени вреди
вследствие на незаконосъобразна административна дейност на администрацията на
Ареста Сливен, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и
следва да бъде уважена в размера на определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди от 150 лева. В останалата си част до размера на претендираното от ищеца
обезщетение от 10 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Основателна е претенцията на ищеца за
присъждане на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба, а именно 25.01.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
Разноски се претендират от
ответника по иска за присъждането на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС (нов ДВ
бр.№13/2017 год. в сила от 07.02.2017 год.) когато искът се отхвърли изцяло,
съдът осъжда ищецът да заплати разноските по производството. Разноските се
заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло.
Следователно ответникът има право на разноски по делото само при изцяло
отхвърлен иск или при оттегляне или отказ от иска, но не и при частично
уважаване на исковата претенция. В тази връзка претенцията на процесуалният
представител на ответника се явява неоснователна и съдът следва да не я
уважава.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 284 и сл.
от ЗИНЗС във вр. с § 49 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС Административен
съд гр.Сливен
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София на основание чл. 284 от ЗИНЗС ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.Д., ЕГН ********** *** З., в момента в З. С. З., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от Д.С.Д. неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Ареста Сливен, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия; на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване на помещението; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и на един час престой на открито на ден при престоя му в Ареста Сливен при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение "задържане под стража" за периода 19.09.2017 год. – 07.11.2017 год., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба – 25.01.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Д., ЕГН ********** *** З.,
в момента в З. С. З. иск срещу Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София с правно основание чл. 284 от
в останалата му част над 150 /сто и петдесет/ лева до пълния размер на претендираното обезщетение от 10 000 /десет
хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд на РБългария.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: