Р Е Ш Е Н И
Е № 4358
гр. Пловдив, 15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на 05.11.2019
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Величка Динкова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 19238 по
описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 403, ал. 2 ЗЗД от
„СУЗИ РМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Раковски, ул. „Петко Каравелов“ № 1
против „МИЛТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Раковски, ул. „Несебър“ № 6 за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в общ размер от 1990
лева, представляваща обезщетение за
причинени вреди от неоснователно допуснатото в полза на „МИЛТЕКС“ ЕООД
обезпечение по гр.д. № 12880/2017 г. по описа на ПРС, V-ти състав – запор на
банковата сметка в Уникредит Булбанк АД, съизмеримо
със законната лихва върху запорираната сума от 18000
лв. за периода от 31.10.2017 г. до 02.12.2018 г., ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба -03.12.2018 г. до
окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че с Определение от
16.10.2017 г., постановено по гр.д. № 12880/2017 г. по описа на ПРС, V-ти
състав е допуснато обезпечение на предявения иск от страна на ответника против
ищеца за осъждане на ответника да заплати сумата от 18000 лв. чрез налагане на
запор на вземанията на ответника в
посочените в молбата търговски банки до размера на исковата сума. Във връзка с
допуснатото обезпечение е издадена обезпечителна заповед от 17.10.2017 г. и въз основа на нея е образувано ****. по
описа на ****. На 31.10.2017 г. е наложен запор на банкова сметка ***., видно
от писмо от Уникредит Булбанк АД. От отговора на
банката и от справка за валидните запори на сметката, блокираната сума по запора
е именно 18000 лв. С влязло в сила на 22.10.2018 г. решение по гр.д. № 12880/2017 г. по описа на ПРС,
V-ти състав е отхвърлен предявения от
ответника срещу ищеца иск. Тъй като предявеният иск е отхвърлен като
неоснователен ищецът счита, че и наложеното обезпечение е неоснователно, имайки
предвид функциите на обезпечителното производство. Посочва, че така допуснатото
обезпечение, като неоснователно такова, е довело до съществени затруднения за
ищеца, изразяващи се в невъзможност за използване на запорираните
средства в продължение на голям период от време от момента на налагане на
запора на 31.10.2017 г. до датата на предявяване на настоящия иск. В тази
връзка се сочи, че към датата на депозиране на исковата молба наложената
обезпечителна мярка все още не е отменена. Сочи, че е подадено възражение
против освобождаването на внесената от ответника гаранция. Цитира съдебна
практика, съгласно която вредата в хипотезата на чл. 403, ал. 1 ГПК е
съизмерима като минимален размер със законната лихва, изчислена върху размера
на иска, чието обезпечение е допуснато и наложено за периода, за който е
наложено обезпечението и за който ищецът не е могъл да ползва блокираната в
банковата му сметка сума в размера от 18 000 лв. за задоволяване на свои нужди,
за търговската си дейност, както и да реализира доход от нея. Ищецът не е могъл
да си служи със запорираната сума, като не е могъл да
извършва и плащания с нея, като за него са възникнали имуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване. С оглед на изложеното се моли предявеният иск да се
уважи, като се претендират разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и
размер. Посочва се, че претендираната
законна лихва в размер от 10% + ОЛП е значително по – висока спрямо лихвата в
депозит в банка на юридическо лице върху главница в размер от 18 000 лв. за
сочения период. Оспорва се удостоверителната доказателствена стойност на
представения към исковата молба документ, като сочи, че същият не установява
налагането на запора на 31.10.2017 г. Освен това се посочва, че по наложените
два броя запори на банковата сметка на ищеца в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД касаещи
настоящето дело няма никакви налични авоари и възбранени
суми по наложените обезпечения. Твърди, че от приложените към исковата молба
документи не се установява, че към 31.10.2017 г. по банковата сметка на ищеца е
имало сума в размер от 18 000 лв., като сочи, че от справките извлечения по ****.
се установява, че дължимите суми по запора не могат да бъдат
преведени/обезпечени поради липса на свободен авоар за последващ дълъг
период след налагането на запора. Оспорва изложените в исковата молба
обстоятелства, като сочи, че не биха могли да настъпят вреди за ищеца от
наложеното обезпечение, тъй като запорираната сума не
е била налична и съответно не е могла да се ползва от него. В допълнение
посочва, че през процесния период ищецът не е изпитвал нужда от парични
средства, тъй като не е осъществявал дейност. Посочва, че двете дружества водят
редица съдебни спорове, като по така образуваните и приключили граждански дела
са налице редица наложени запори на движимо и недвижимо имущество на ответника
и запори на банкови сметки, като запорираното вземане
до размера от 18 000 лв. не е достатъчно да удовлетвори кредитора Милтекс ЕООД. Оспорва се претенцията по размер, като се
сочи, че в случай, че сумата е на фирмен депозит в процесната банка, то не
само, че няма да се олихвява, но и ще се заплати такса в размер на 420 лв. С
оглед така изложеното се моли предявеният иск да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан по размер. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да се уважи
предявеният иск ищецът следва да установи при пълно и главно доказване, че са
налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.403, ал.1 ГПК, която е специфична безвиновна деликтна отговорност на лицето, по чието искане е допуснато
обезпечението, при която вследствие на наложената обезпечителна мярка са
възникнали вреди за лицето, срещу което е допуснато обезпечението т.е.
допуснато обезпечение, отхвърляне на иска,който е обезпечен,причинени от
обезпечението вреди , както и причинна връзка между вредите и допуснатото
обезпечение. Доколкото се претендират
вреди от неизпълнение на парично задължение в размер на законната лихва, то трябва да е налице забава на
изпълнението, която от своя страна е предпоставена от
настъпване на изискуемостта на вземането. Следователно, ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че запорираното
вземане съществува и е изискуемо към периода, за който се
претендира лихвата за забава. /в този смисъл Решение № 101 от 05.08.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1029 от 2012 г., І т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Ответникът следва да установи правоизключващите си и правопогасяващи възражения, а при установяване на подлежащите
на доказване от ищеца факти и обстоятелства следва да докаже, че платил процесната сума.
Не се спори между
страните и от приетите по делото доказателства се установява, че с Определение
от 16.10.2017 г. по гр.д. № 12880 по описа за 2017 г. е допуснато обезпечение
на предявените от ответника против ищеца искове чрез налагане на запор на
банковите сметки на ищеца в посочените в определението банки. След заплащане на
определената гаранция в размер от 1800 лв. на 17.10.2017 г. е издадена
обезпечителна заповед. Определението, с
което е допуснато обезпечение на предявените искове е обжалвано от ищеца, като
с Определение от 20.12.2017 г. по в.ч.гр.д. № 3103/2017 г. по описа на ПОС,
което е окончателно, определението, с което е допуснато обезпечение е потвърдено.
С решение по делото, влязло в сила на 22.10.2018 г. предявеният иск е
отхвърлен.
С Определение от
13.12.2018 г. по гр.д. № 12880 по описа за 2017 г. допуснатото с Определение от
16.10.2017 г. обезпечение е отменено. Определението е влязло в сила на 04.02.2019 г., като определението за отмяна на
обезпечението е обжалвано от ответното дружество и е потвърдено от въззивния съд.
С разпореждане на ****с ****с район на действие ПОС, от 17.10.2017 г. въз основа на
издадената обезпечителната заповед, издадена на 17.10.2017 г. по гр.д. №
12880/2017 г. по описа на ПРС с размер на обезпеченото вземане от 18 000
лв., е образувано ****. (Удостоверение изх. ****г. от ****).
На 30.10.2017 г. по
образуваното **** по описа на ****с ****с район на
действие ПОС е изпратено запорно съобщение до Уникредит Булбанк АД, получено от третото задължено лице на
31.10.2017 г.
Съгласно писмо от Уникредит Булбанк АД до ищцовото
дружество от 31.10.2017 г. , последното е уведомено, че по **** по описа на ****с
****с район на действие ПОС е наложен запор и
съответно е блокиран наличния авоар в съответствие с разпореждането на съдебния
изпълнител. В справка от 15.02.2018 г., изготвено от Уникредит
Булбанк АД е отразено налагането на запора до размера на сумата от 18 000
лв.
На 21.02.2018 г. по ****с
****с район на е действие ПОС е постъпило писмо от Уникредит Булбанк АД, в което се посочва, че се признава
вземането, върху което е наложен запор за основателно, като липсват претенции
на други лица по така запорираното вземане и има
наложени запори по изпъ**** по описа на ****с ****с район на действие ПОС. От цитираното по – горе Удостоверение
изх. ****г. от **** е видно, че **** по описа на ****с ****с
район на действие ПОС е образувано на 23.12.2016 г. въз основа на обезпечителна
заповед, издадена на 21.12.2016 г. по гр.д. № 14948/2016 г. по описа на ПРС,
ІХ-ти състав с размер на обезпеченото вземане от 24 216,58 лв. В писмото е
отразено, че дължимите суми по запора са обезпечени изцяло и дългът е изцяло
обезпечен.
От приетата по делото
справка за банкови сметки от 24.08.2018 г., приложена по образуваното **** по
описа на ****с ****с район на действие ПОС е видно,
че ищцовото дружество има открити две разплащателни
сметки в лева в Уникредит Булбанк АД, като сметка ****е
открита на 31.07.2009 г., а сметка № **** е открита на 28.07.2010 г. и е
закрита на 16.03.2017 г. т.е. преди налагане на процесния запор.
Прието е като
доказателство извлечение от лихвените проценти при открити разплащателни сметки
в лева в Уникредит Булбанк АД, от което е видно, че
при разплащателните сметки лихвеният процент е 0,00 %
Наложения по ****по описа на ****с ****с район на
действие ПОС запор на банковите сметки на ищцовото
дружество в Уникредит Булбанк АД е отразен и в последващи писма от банката по други образувани при същия
съдебен изпълнител изпълнителни дела, съгласно приетите по делото писмени
доказателства в тази насока.
Приета е като
доказателство молба от 12.02.2019 г. от ищцовото
дружество по **** по описа на ****с ****с район на
действие ПОС за вдигане на наложения запор на основание влязлото в сила
определение за отмяната му.
По делото е приета, като
доказателство банкова референция от 18.04.2019 г. от Уникредит
Булбанк АД, в която се удостоверява качеството на ищеца на клиент на банката с
открита банкова сметка *** № ****,
по която на 31.10.2017 г. е наложен запор за сума в размер от 18 000 лв.
Посочва се, че към датата на налагане на запора наличните средства по тази
банкова сметка ***аване на предходно наложените
запори. Запорът по **** по описа на ****с ****с район
на действие ПОС е обезпечен изцяло на 15.01.2018 г. след постъпване на средства по банковата
сметка, за което съдебният изпълнител е уведомен. На 18.02.2019 г. наложеният
запор е вдигнат въз основа на получено съобщение за това. Отразени са
наличностите по сметката на ищцовото дружество към
31.10.2017 г.- 37054,89 лв., към 02.12.2018 г.- 21804,83 лв. Отразено е
движението по сметката за периода от 30.10.2017 г. до 16.04.2019 г., от което е
видно, че през този период по тази банкова сметка ***, но освен това същата се
използва и за плащане на осигурителни вноски и данъци. Прието е като
доказателство и искането на управителя на ищцовото
дружество за откриване на горепосочената банкова сметка ***.
Приети са като
доказателство и общи условия за откриване, обслужване и закриване на банкови
сметки на юридически лица и еднолични търговци за предоставяне на платежни
услуги.
По делото е приета, като
доказателство банкова референция от 22.04.2019 г., която потвърждава, че ищцовото дружество е клиент на Уникредит
Булбанк АД и има открита банкова сметка *** № ****по която има наложени запори
в периода от 01.01.2016 г. до 17.04.2019 г. Към банковата референция е приложена справка,
в която е отразен наложения на 31.10.2017 г. запор на банковата сметка на ищцовото дружество до размера на сумата от 18 000 лв.
Като дата на изпълнение е отразена 18.02.2019 г.
От приетите по делото
справки, протоколи, писма и удостоверения е видно, че по отношение на ищцовото дружество са наложени множество обезпечителни
мерки и са предприети действия по принудително изпълнение, които обаче не са
предмет на настоящото производство.
Приети са множество
доказателства, касаещи здравословното състояние на управителя на ответното
дружество, които са обсъждани с оглед на неявяването му в съдебно заседание
поради наличие на основателна причина за това и не следва да се разглеждат при
постановяване на решението.
Отговорността по чл. 403,
ал. 1 ГПК е специфична безвиновна деликтна
отговорност на лицето, по чието искане е допуснато обезпечение, при която
вследствие на наложената обезпечителна мярка са възникнали вреди за лицето,
срещу което е допуснато обезпечението, като посочената норма регламентира три
самостоятелни хипотези, при които допуснатото обезпечение на иска представлява
неоснователно засягане на правата на ответника - отхвърляне на иска като
неоснователен; прекратяване на производството по делото; непредявяване на иска
в дадения от съда срок.
Не се оспорва и се установява
от постановените в тази насока актове, че обезпеченият иск е отхвърлен с влязло
в сила решение, което обуславя и наличие на предпоставките за предявяване на
иска, предмет на настоящото производство.
В Решение № 156 от 18.12.2017
г. на ВКС по т. д. № 449/2017 г., II т. о., ТК При материално неоправдано обезпечение е
налице понесена имуществена вреда от ищеца под формата на пропусната полза и
нейният минимален размер е съизмерим със законната лихва върху дадената в залог
сума за периода на задържането и. Аргумент в подкрепа на изразеното разбиране е
въведената с нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД необорима презумпция, че при парично
задължение, независимо от неговия произход, гарантираната подлежаща на
обезщетяване вреда за ищеца, размерът на която е освободен да доказва, е винаги
законната лихва, освен ако действително претърпените вреди са в по- висок
размер, който последен подлежи на пълно доказване.
С постановеното по реда
на чл. 290 ГПК Решение № 281 от
04.10.2011 г., по гр. д. № 1684/2010 г. на III г. о. на ВКС е даден отговор
на въпрос, сходен с поставения по настоящето дело - дължи ли се обезщетение за
имуществени вреди, като пропуснати ползи от законна лихва върху сума, внесена
като парична гаранция в производство по незаконно обвинение в извършване на
престъпление. Прието е, че пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на
имуществото, което се основава на предположението за състоянието, в което то би
се намирало, ако не бяха засегнати блага. В хипотезата на претендирана
вреда неправомерно задържана парична сума, размерът на тази вреда се заключава
в заплащане на законната лихва по правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Прието е
също, че мярката за неотклонение "парична гаранция" се явява
незаконна, когато е последвало оправдаване на лицето и задържането на внесената
въз основа на нея сума е без правно основание. През периода на нейното
задържане ищецът е бил в невъзможност да я ползва за задоволяване на свои нужди
и да реализира от нея доход, поради което същият е пропуснал да реализира и
полза, което е имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване. Сходно на
разгледаното е и възприетото разрешение в Решение
№ 432 от 27.12.2011 г., по гр. д. № 1380/2011 г. на III г. о на ВКС, според
което обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва се дължи и
върху иззета с акт за митническо нарушение сума, за която при проведеното
наказателно производство е постановена оправдателна присъда по обвинението за
валутно престъпление. За периода на задържане на сумата, като предмет на
престъплението, според състава на касационната инстанция, ищецът търпи вреди
поради лишаване от ползването и, чийто минимален размер е съизмерим със
законната лихва за периода на задържане на сумата.
С Решение по чл. 290 ГПК № 101 от 05.08.2013 г., по т. д. № 1029/2012 г.
на I т. о. е прието, че в хипотезата на чл. 403, ал. 1 ГПК, ако наложената
обезпечителна мярка е запор на вземане към трето лице, при претендирани
вреди - законна лихва върху запорираното вземане, е
необходимо ищецът да докаже, че то съществува и е изискуемо. В тази връзка
съдът счита за неоснователни направените от ответника възражения за липса на
основание да се приеме, че вредите на ищеца следва да се съизмеряват
със законната лихва за този период. При неоснователно наложено обезпечение чрез
запор на вземане за парични средства,
лицето, притежател на вземането,
е възпрепятствано да получи същото и търпи вреди в минимален размер от
законната лихва върху запорираната сума за периода на
запора, като не следва да установява целта, за която са му необходими паричните
средства и съответно осъществява ли или не търговска дейност, в каквато насока
са възраженията на ответника.
Съдът счита, че по делото
при разпределената доказателствена тежест за това ищецът установява при
условията на пълно и главно доказване,
че запорираното
вземане съществува и е изискуемо за периода от 15.01.2018 г. до
31.12.2018 г. (крайна дата на исковия период, извън който съдът не следва да се
произнася с оглед диспозитивното начало), който е
включен в периода, за който се претендира лихвата за забава. Не се установи от приетите по делото
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и взаимосвързаност,
че за периода от 31.10.2017 г. до
14.01.2018 г. по банковата сметка на ищцовото
дружество в Уникредит Булбанк АД е имало средства,
които изцяло или частично да са послужили за обезпечаване на вземания в размер
на 18 000 лв. по образуваното **** по описа на ****с ****с район на действие ПОС. Съдът счита за неоснователни
възраженията на ответника, че липсват доказателства за това, че сумата от
18 000 лв. е била налична по банковата сметка на ищеца, доколкото това се
установява, както от приетите по делото банкови референции, така и от
изпратеното от банката писмо до ****, в което е отразено, че към 19.02.2018 г.-
датата на изпращане на писмото, дългът по запора е изцяло обезпечен. В случая,
доколкото се касае за изпълнително дело, образувано въз основа на обезпечителна заповед, а не въз
основа на влязло в сила осъдително решение за събиране на сумите, то не е необходимо
сумите по запора да бъдат преведени по банкова сметка ***. Именно поради тази
причина в запорното съобщение не е отразено, че
сумите следва да се превеждат по банкова сметка, ***, а че същите не следва да
се предават, както и че по отношение на тях, банката има задължения на пазач.
Именно поради тази причина в приетото по делото писмено доказателство, находящо се на л. 7 е отразено, че запорът е обезпечителен
и съответно сумата по запора не е платена т.е. отразено е „0,00“ срещу графа –
„Платено“.
На основание
гореизложените съображения съдът счита, че предявеният иск се явява доказан по основание за периода от 15.01.2018 г. до 31.12.2018 г., като размерът
следва да се определи от съда на основание чл. 162 ГПК. Съдът чрез използване
на онлайн калкулатор определя сумата от 1610.00
лева - размер на обезщетението,
съизмеримо със законната лихва за този период. За разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 1990 лв. и за периода от 31.10.2017 г. до 14.01.2018 г.
искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Съдът счита за
основателна и претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата от 1610
лв.- размер на уважената главница, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното й изплащане.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят направените по делото разноски съразмерно с уважената
част от исковата претенция. Ищецът е представил доказателства и претендира
разноски в размер от 79,60 лв.- платена
държавна такса и 750 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира
стореното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, за неоснователно. Въпреки че, дължимото се такова, съобразно
цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, възлиза на 369 лева, то заплатеното такова в двоен размер на
минимално определения в наредбата напълно отговаря на усилията на процесуалния
представител за осъществяване на защита по делото – множеството писмени
доказателства, явяването в пет поредни съдебни заседания, депозирането на молби
за обезпечаване на исковете и частни жалби срещу тях и други. Съразмерно на уважената част от исковата
претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 671,18
лв.
С оглед частичното отхвърляне на
исковата претенция, то на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед изричното
искане на ответника в негова полза следва да се присъдят разноски, съразмерно
на отхвърлената част от исковата претенция. Ответникът е представил
доказателства и претендира разноски в размер от 800 лв.- заплатен адвокатски
хонорар. Съдът намира стореното от ищеца възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, за основателно,
доколкото процесуалният представител е упълномощен като такъв едва на
25.09.2019 г. след като е депозиран отговор на исковата молба, представени са
доказателства по делото и са проведени няколко съдебни заседания, макар и по
тях да не е даден ход на делото поради наличие на основателни причини за
неявяване на ответника. Дължимото се минимално адвокатско възнаграждение, съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 2
НМРАВ, възлиза на 369 лева, като в случая процесуалният представител на
ответника се е явил в едно съдебно заседание и е депозирал писмено становище,
поради и което заплатеното адвокатско възнаграждение следва бъде намалено до
размер, близък до този минимум, а именно до размера от 400 лв. Съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника следва да се
присъдят разноски в размер от 76,38 лв.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „МИЛТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Раковски, ул. „Несебър“ № 6 да заплати на „СУЗИ РМ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Петко Каравелов“ № 1
сумата в общ размер от 1610 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди от
неоснователно допуснатото в полза на „МИЛТЕКС“ ЕООД обезпечение по гр.д. №
12880/2017 г. по описа на ПРС, V-ти състав – запор на банковата сметка в Уникредит Булбанк АД, съизмеримо със законната лихва върху запорираната сума от 18000 лв. за периода от 15.01.2018 г.
до 02.12.2018 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба -03.12.2018 г. до окончателното й изплащане и
сумата от 671,18 лв.- разноски по
съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „СУЗИ РМ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Петко Каравелов“ № 1 против
„МИЛТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Раковски, ул. „Несебър“ № 6 иск за разликата над сумата от 1610 лв. до пълния претендиран размер от 1990 лева, представляваща обезщетение за
причинени вреди от неоснователно допуснатото в полза на „МИЛТЕКС“ ЕООД
обезпечение по гр.д. № 12880/2017 г. по описа на ПРС, V-ти състав – запор на
банковата сметка в Уникредит Булбанк АД, съизмеримо
със законната лихва върху запорираната сума от 18000
лв., както и за периода от 31.10.2017 г.
до 14.01.2018 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба -03.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „СУЗИ РМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Петко Каравелов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА „МИЛТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Несебър“ № 6 сумата от 76,38 лв.- съразмерна част от намалено
поради прекомерност адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала! ПК