Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
Гр. Варна, 2020 година
В името на народа
Административен
съд – гр. Варна, ІІІ
касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Янка Ганчева
ЧЛЕНОВЕ: Дарина Рачева
Даниела Недева
при участието на прокурора Александър
А и секретаря Теодора Чавдарова, като разгледа докладваното от съдия Рачева
касационно административнонаказателно дело №
8 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ц.И.Т. от гр.
Варна, ЕГН **********, срещу Решение № 2198/02.12.2019 г. на Варненски районен съд, ХХVІІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 4642/2019 г. по описа на съда, с което е изменено
Наказателно постановление № 17-0819-001787/12.05.2017 г. на Началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Варна, като наложеното на Т. за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата на основание
чл. 177, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева е намалена на 600 лева.
В
жалбата се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на
материалния закон и е необосновано. По-конкретно касаторката оспорва
определения от районния съд размер на наказанието, като счита, че при
предвидения в закона минимум от 300 лева, размерът е прекомерен. Посочва, че не
е била наказвана преди за повторно нарушение по този състав, няма
противообществени прояви или други обстоятелства, които да сочат на по-висока
степен на обществена опасност спрямо другите нарушения от същия вид. Позовава
се на факта, че притежава свидетелство за управление на МПС, но то е било с
изтекъл срок на валидност към датата на проверката, а това нарушение е установено
в ЗДвП считано от 03.01.2018 г., тоест след проверката и съответно не е
подлежало на санкция към този момент. Позовава се и на изменението на чл. 177,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който не предвижда санкция за водач, чието свидетелство за
правоуправление не е в срок на валидност, като счита, че това вече не
представлява административно нарушение или евентуално нарушение, което се
санкционира по чл. 185 от ЗДвП, и възразява срещу неприлагането на чл. 3, ал. 2
от ЗАНН. Твърди, че спрямо нея следва да се приложи принципът ne bis in idem, тъй като образуваното
за същото деяние наказателно производство е прекратено с влязло в сила
постановление, което изключва привличането й към административнонаказателна
отговорност. Моли за отмяна на решението на районния съд и постановяване на
друго, с което да бъде отменено наказателното посстановление изцяло, а в
условията на евентуалност – да бъде намален размерът на наложената глоба до
предвидения в закона минимум.
Ответникът
в производството, ОД на МВР – Варна не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата
и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на въззивното
решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет
на обжалване във въззивното производство е било Наказателно постановление №
17-0819-001787/12.05.2017 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – Варна, с което на Т. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 177, ал. 4, пр. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
От
събраните доказателства районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 05.07.2016 г. около 9,15 ч в гр. Варна, на пътен възел „***“ –
западна част, в посока бул. „***“, служители на сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – Варна спрели управлявания от Т. л.а. с рег. № В **** ВС, като при
проверката било установено, че Т. управлява със свидетелство за управление на
МПС, чийто срок на валидност бил изтекъл на 02.03.2016 г. Констатациите били
отразени в акт за установяване на административно нарушение, в който деянието
било квалифицирано по чл. 150а, ал. 1, чл. 70, ал. 3, чл. 137а и чл. 157, ал. 8
от ЗДвП. Срещу акта не били направени възражения. Въз основа на акта в сектор
„Пътна полиция“ била извършена проверка, при която било установено, че Т. е
била санкционирана на основание чл. 177, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП с влязло в сила
на 21.09.2015 г. Наказателно постановление № 15-0819-000037/24.02.2015 г.
Поради това, преписката била изпратена в Районна прокуратура – Варна с мнение
за образуване на досъдебно производство срещу Т. за престъпление по чл. 343в,
ал. 2 от НК. Образуваното досъдебно производство № 37/2017 г. било прекратено с
постановление от 04.05.2017 г., тъй като прокурорът приел, че извършеното
деяние не покрива фактическия състав на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и
следва да бъде търсена само административнонаказателна отговорност. Въз основа
на постановлението на ВРП и материалите по прекратеното досъдебно производство
било издадено обжалваното наказателно постановление.
При
така установените факти, от правна страна районният съд приема, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни органи, при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3
от ЗАНН и при правилно приложение на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Не констатира
нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно описанието на нарушението в акта и
постановлението. Приема за безспорно установено, че свидетелството за
управление на МПС на Т. е било валидно от 29.01.2015 г. до 02.03.2016 г. като
към датата на установяване на нарушението е било изтекло преди повече от 4
месеца и съответно Т. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, според който за да управлява МПС водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него превозно средство. По размера на наложеното
административно наказание районният съд е изложил мотиви, че същият е определен
над средния, предвиден в санкционната норма, без да са изложени мотиви за
обществената опасност на деянието и дееца. От събраните данни е направил извод,
че Т. не е била наказвана за такова нарушение на ЗДвП, извършено повторно, и
няма други противообществени прояви. При това положение е приел, че глоба в
размер под средния би постигнала целите на административното наказание, и е
намалил размера на наложената с наказателното постановление глоба на 600 лева.
Изложил е подробни мотиви защо наказанието не следва да бъде определено в
минимума, а именно, заради други извършени нарушения на ЗДвП, поради което
нарушението не може да се определи като инцидентно, и заради формата на вината.
Обсъдил е и е отхвърлил доводите за наличие на основание за прилагане на чл. 28
от ЗАНН. По тези съображения е изменил наказателното постановление в частта
относно размера на наложената глоба.
Касационният състав възприема изцяло
констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи.
Не се констатира твърдяното в касационната
жалба нарушение на материалния закон, изразяващо се в неприлагане на чл. 3, ал.
2 от ЗАНН, и неправилно определяне на административното наказание. Няма
нарушение и на принципа ne bis in idem.
Фактите, установени в
административнонаказателното производство, не са оспорвани пред районния съд, и
по-специално обстоятелството, че към момента на проверката Т. не е притежавала
свидетелство за управление, валидно за категорията на управляваното от нея
превозно средство. Досъдебното производство срещу Т. за престъпление по чл.
343в, ал. 2 от НК не е приключило с акт по същество, а е прекратено поради
несъставомерност, което не е пречка за реализиране на
административнонаказателна отговорност и не нарушава принципа ne bis in idem. Независимо от различно формулираните
разпоредби на чл. 150а, ал. 1 и на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП към датата на
извършване на нарушението и понастоящем, към 05.07.2016 г. Т. не е притежавала свидетелство за управление за
категорията, към която спада управляваният от нея лек автомобил, тъй като
свидетелството й е било с изтекъл на 02.03.2016 г. срок на валидност, поради
което е осъществила състава на нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, наказуемо
по чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП. Предвид безспорната повторност,
следваща от влязлото в сила на 21.09.2015 г. наказателно постановление за
същото деяние, правилно е ангажирана отговорността й на основание чл. 177, ал.
4, предл. 1, вр. чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП.
Липсват основания да се счита, че
административното наказание в намаления от районния съд размер е несправедливо.
Районният съд е изложил изрични мотиви относно размера, като е приел, че при
граници на предвиденото в квалифицирания състав наказание от 300 до 1000 лева
максималният размер по наказателното постановление е необоснован, но санкция в
размер под средния ще изпълни в конкретния случай целите на ЗАНН. Обосновал се
е с формата на вината, утвърдените навици на въззивницата за нарушаване на
ЗДвП, установени от справката за нарушител, и липсата на данни относно
имущественото състояние. Касационният състав изцяло споделя тези мотиви, като
намира още, че срещу определяне на наказанието в минимума е и обстоятелството,
че касаторката е управлявала МПС повече от четири месеца след изтичане на
валидността на свидетелството й за управление.
Предвид това, съдът намира, че въз основа
на установените факти районният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, по отношение на което не се констатират твърдяните в жалбата
касационни основания.
Въз основа на гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд –
Варна, ІІІ касационен състав,
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 2198/02.12.2019 г. на Варненски
районен съд, ХХVІІ състав, постановено по н.а.х.д. № 4642 по описа на съда за 2019
година.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.