Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар С. Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 12288 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ.
Ищецът
В.Г.К. чрез пълномощника си адвокат М. излага, че на 08.03.2018 г. около 13:30
ч. в гр. София бул. „Възкресение“ в района на спирка МГТ 0295 „Бул. Вардар“
водачът на л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № ******Ф.В. Б.при движение в посока от
бул. „Константин Величков“ към бул. „Никола Мушанов“ реализирал ПТП, като
ударил пресичащия пешеходец В.Г.К.. След произшествието водачът на автомобила
напуснал мястото на ПТП, без да уведоми компетентните органи и без да изчака
пристигането им. Вследствие ПТП ищецът получил следните травматични увреждания:
контузио церебри; хематома субдурале акутум синистра церебри; фрактура линеарис
осис темпоралис декстра крании; вулнерус лацероконтузумрегио темпоралис декстра
капитис. Ищецът бил приет за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ – първоначално в
Клиника по неврохирургия, впоследствие в Клиника по травматология. Било му
проведено оперативно лечение на субдурален хематом. Впоследствие, му било
проведено оперативно лечение във връзка с получени закрити счупвания на
лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза. Ищецът твърди, че за лечението
си направил разходи в размер на 422,75 лева. В резултат на пътния инцидент
получил сериозни физически и психически
увреждания. Пътният инцидент причинил на ищеца множество болки и
страдания. След изписването му от болницата не могъл да се придвижва
самостоятелно и значително ограничил социалните си контакти поради болката,
дискомфорта и страданията, които изпитвал при заемането на определена поза на
тялото. Вследствие уврежданията от ПТ не можел да се обслужва сам и се нуждаел
от чужда тежест. Поради травмите в областта на главата се оплаквал от
главоболие и тежест, а от изживения стрес се засилили оплакванията от
придружаващото заболяване епилепсия. Променило се емоционалното му състояние,
станал раздразнителен, с честа промяна на настроенията, приливи на безпокойство
и притеснения, неувереност и страх от МПС.
За
автомобила, с който е било причинено ПТП била сключена задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ с ответника „ЗД Е.“ АД. Ищецът чрез пълномощника си
отправил извънсъдебна застрахователна претенция на 09.05.2018 г. до ответника,
но в законовия срок ответникът не е определил и изплатил обезщетение.
Като
се основава на изложените обстоятелства, ищецът чрез пълномощника си прави
искане до съда да осъди ответника „ЗД Е.“ АД гр. София да му заплати
застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лева за неимуществени
вреди и 422,75 лева за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Ответникът
„ЗД Е.“ АД гр. София оспорва иска със следните възражения: оспорване механизма
на ПТП; оспорване наличието на противоправно и виновно поведение от водача на
л.а. „Шкода Фабия“ Ф.В. Борисов; оспорване на причинната връзка между ПТП и
настъпилите вреи; възражение за съпричиняване, поради неправилно пресичане на
уличното платно от пострадалия; възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди; оспорване основателността на претенцията за
имуществени вреди; оспорване дължимостта на лихва за забава.
По
делото не се спори и изрично се признава с отговора на исковата молба (л. 33)
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„гражданска отговорност“ между ответника – „ЗД Е.“ АД и Ф.В. Б.– водач на л.а.
„Шкода Фабия“ с рег. № ******. По делото следва да се приеме за установено и че
ПТП на 08.03.2018 г. е виновно причинено от Ф.В. Б.при управлението на л. а.
„Шкода Фабия“ с рег. № ******. За деянието, което е основание за претенцията, е
одобрено на 18.09.2019 г. споразумение по реда на глава ХХІХ от НПК по НОХД №
10079/2019 г. на СРС (л. 287-289), имащо характер на влязла в сила присъда за
престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ от НК и задължително за гражданския съд
относно това, че деянието е виновно извършено от осъдения.
Механизмът
на ПТП е установен от приложените към делото материали от досъдебното
производство, частично от показанията на свидетелите Ф.В. Б.(с.з. 21.03.2019 г.
л. 227) и Снежа М.М. (с.з. 26.09.2019 г. л. 140) и изготвената автотехническа
експертиза. От свидетелските показания е видно, че произшествието е настъпило
при предприемане на пресичане на платното на булевард „Възкресение“ от група
лица, между които и ищецът К., в посока от трамвайната спирка от лявата страна
на платното към автобусната спирка от дясната страна (спрямо водача). Фактът,
че ударът е настъпил при предприемане на пресичане от ищеца К., се потвърждава
и от заключението на вещото лице. Според заключението, основано на гласните
доказателства и материалите от досъдебното производство, автомобилът се е движел
в средната лента за движение и видимостта на водача е била частично ограничена
от намиращо се вляво от него МПС. Според посоченото от вещото лице място на
удара и посоката на движение, отбелязани и в скицата – приложение към
експертизата, ищецът е пресичал уличното платно встрани от обозначената на
кръстовището пешеходна пътека. Автомобилът е преминал кръстовището с бул.
„Вардар“ при зелен сигнал на светофара, което се установява от констативната
част на автотехническата експертиза от ДП, в която е направен оглед на
видеозапис (л. 201-202). В тази част експертизата от ДП има характер на оглед
на веществени доказателства и се ползва с доказателствена стойност.
Констатациите потвърждават тези на вещото лице проф. К., че ищецът е пресичал
не на обозначеното за това място.
Тъй
като причинените с нарушението на правилата за движение телесни увреждания,
имащи характер на тежка телесна повреда обуславят квалификацията на деянието
като престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „в“ от НК, одобреното споразумение по НОХД
№ 10079/2019 г. на СРС е задължително за гражданския съд и в частта му за
описаните в диспозитива телесни увреждания, претърпени от пострадалия и тяхната
причинна връзка с деянието на осъдения: контузия на главния мозък, остър
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво на мозъка, линейно счупване на
дясната слепоочна кост на черепа, разкъсно-контузна рана на дясната слепоочна
област на главата.
Последиците
от получените травматични увреждания за здравословното състояние на ищеца са
установени от комплексната съдебно-медицинска експертиза. Според вещите лица,
претърпяната черепно-мозъчна травма наложила да бъде опериран по спешност, като
след това през периода на болничното лечение не е показвал отклонения от
нормата (л. 129). Вещите лица определят периода на възстановяване при описаната
черепно-мозъчна травма на две години, а периодът на претърпените болки и
страдания е определен на три месеца. Състоянието на ищеца се установява
частично и от показанията на свидетелката Е.С.К.. Според показанията на св. К.,
състоянието на ищеца наложило да бъдат полагани грижи за неговото обслужване и
хигиена (л. 229). Движението на ищеца все още било затруднено, което се
установява както от показанията на тази свидетелка, така и от констатациите на
съдебно-медицинската експертиза (л. 125, 127).
Последиците
от претърпяното ПТП и травматичните увреждания за емоционално-психологичното
състояние на ищеца се установяват от и съдебно-психологичната експертиза. Вещото
лице е констатирало тежък психоорганичен синдром, тежък упадък на
познавателните функции и изразена промяна на личността от органичен тип,
изразяваща се в снижаване на енергетичния потенциал, раздразнителна слабост,
напрежение, безпокойство, тревожност, страхова готовност, обърканост, неадекватност
спрямо заобикалящата среда, загуба на продуктивността, неспособност за
елементарно самостоятелно справяне, включително в рамките на ежедневието (л.
138). Констатираните увреждания според вещото лице следва да се приемат за
последица от тежката черепно-мозъчна травма, причинена от ПТП.
Така
изложените обстоятелства обуславят следните изводи на първоинстанционния съд:
Виновно
причиненото ПТП от водач на МПС, за което е сключен и валиден към датата на
произшествието договор за застраховка „гражданска отговорност“ е
застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4 от КЗ и
поражда задължение на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за
виновно причинените вреди. Спрямо ответника „ЗД „Е.“ АД гр. София задължението
за изплащане на застрахователно обезщетение е безспорно възникнало, предвид
безспорно доказаното с влязла в сила присъда виновно причиняване на ПТП от
застрахования водач Ф.В. Б.и безспорно установената причинна връзка между ПТП и
претърпените от ищеца вреди. Обезщетението за имуществените вреди се определя
според тяхната доказаност по делото. Ищецът е представил платежни документи за
извършени разходи за лечението и физиологичното обслужване на пациента, общият
размер на които е 416,61 лева (л. 19-24). В този размер е дължимото от
ответника на ищеца обезщетение за имуществените вреди.
Размерът
на неимуществените вреди следва да се определи според тежестта на травматичните
увреждания, претърпените болки и страдания, степента на възстановяване на
ищеца, възможността за пълно физическо и емоционално-психическо възстановяване.
Ищецът е претърпял тежка черепно-мозъчна травма, включваща контузия на мозъка,
мозъчни кръвоизливи в лява половина на черепната кухина и под меките мозъчни
обвивки в тилната област на мозъка. Ищецът е претърпял и счупване на горно и
долно рамо на дясна срамна кост на таза. Възстановяването на ищеца е частично,
с продължаващи затруднения в движението му, което се установява от
съдебно-медицинската експертиза. Уврежданията са се отразили отрицателно върху
емоционално-психичното състояние на ищеца, причинявайки му тежък психоорганичен
синдром, представляващ болезнено нарушение на психичната норма с необратим
характер. Тези увреждания, преценени в своята съвкупност, обуславят извода на
съда, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца К. неимуществени
вреди е 100 000 лева. Определяне на обезщетение над този размер би
противоречило на принципа на сраведливостта.
Така
определеното като справедливо обезщетение следва да се намали на основание чл.
51 ал. 2 от ЗЗД. Безспорно се установява, че произшествието е настъпило при
предприемане от ищеца на пресичане не на обозначеното за това място с пешеходна
пътека, без да се съобрази с преминаващите автомобили и при зелена светлина за
автомобилите по булеварда. Налице е допуснато нарушението от ищеца на
разпоредбите на чл. 113 ал. 1 т. 1 и 3 от ЗДвП, с което ищецът е допринесъл за
настъпването на вредите. Степента на съпричиняване се определя от съда на 1/5.
Поради това, следва определеното като справедливо обезщетение да бъде намалено
от 100 000 лева на 80 000 лева.
Ответникът
следва, според уважената част от иска, да заплати на адвокат М. адвокатско
възнаграждение в размер на 2889,20 лева с ДДС, а по сметка на СГС държавна
такса от 3216,66 лева и разноски в размер на 640 лева. Ищецът следва да заплати
на ответника разноски според отхвърлената част от иска в размер на 338,33 лева.
Съдът по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ определя юрисконсултско възнаграждение
в полза на ответника в размер на 300 лева, които увеличава на 450 лева. От тази
сума ищецът следва да заплати 210 лева, според отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „З.д.Е.“ АД ***, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.Г.К. ЕГН **********, адрес: ***
застрахователно обезщетение в размер на 416,61 лева (четиристотин и шестнадесет
лева и шестдесет и една стотинки) обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение и физиологично обслужване, и 80 000 (осемдесет хиляди) лева за
неимуществени вреди – болка и страдания вследствие травматични увреждания,
получени при ПТП на 08.03.2018 г. в гр. София бул. „Възкресение“, виновно
причинено от Ф.В. Б.при управление на л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № ******със
сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“ със „ЗД Е.“ АД, ведно
със законната лихва от 20.09.2018 г. – датата на предявяване на исковата молба,
до окончателното изплащане.
Отхвърля предявения от В.Г.К. срещу
„ЗД Е.“ АД гр. София иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта му за
неимуществени вреди над сумата от 80 000 лева до размер 100 000 лева
поради съпричиняване, а в частта му над сумата от 416,61 лева до 422,75 лева
имуществени вреди и над 100 000 лева до пълния предявен размер от
150 000 лева неимуществени вреди, като неоснователен.
Осъжда „ЗД Е.“ АД гр. София да
заплати на адвокат Р.М. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в
размер на 2889,20 лева.
Осъжда „ЗД Е.“ АД гр. София да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 3216,66 лева и разноски в размер на 640
лева.
Осъжда В.Г.К. да заплати на „ЗД Е.“
АД гр. София разноски в размер на 338,33 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 210 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: