РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. В., 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
при участието на секретаря В. В. У.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20221300500177 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №11/13.04.2022 г. по гр.д.№20211330100170 по описа за
2021 г. на Районен съд-К. са отхвърлени исковете на „Р. Б.” ЕАД с ЕИК.. със
седалище и адрес на управление гр. С. Е. 2000, представляван от А. В. А.-
изпълнителен директор и М. Т. П. – прокурист , против П. С. Т. с ЕГН:
********** с адрес: гр. К. общ. К., обл. В., с правно основание чл.124 ал.1 във
връзка с чл.422 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6860,19
лева за изискуема главница по договор за потребителски кредит от 12.09.2016
г., от която 1213.07 лева за периода от 10.06.2020 г. до 10.01.2021г ., а 5647.12
лева предсрочно изискуема главница с падеж 14.01.2021 г., 385.78 лева
възнаградителна лихва от 10.05.2020 г. до 13.01.2021 г ., 108.54 лева
наказателна лихва върху изискуема главница от 10.06.2020 г . до 13.01.2021
г., 94.12 лева наказателна лихва върху предсрочно изискуема главница от
14.01.2021 г. до 14.03.2021 г. и законната лихва върху цялата главница,
1
считано от 17.03.2021 г до окончателното издължаване, като недоказан, както
и предявения при условията на евентуалност иск за осъждане на ответника да
заплати 2895.55 лева главница за периода от 10.08.2021 г. до 10.09.2023 г.,
ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска - 07.07.2021г. до
окончателното изплащане, в случай, че не се уважи главния иск, също като
недоказан.
Присъдено е на особения представител на ответника да се изплати
възнаграждение в размер на 702.43 лева от депозитната сметка на съда.
Така постановеното решение е обжалвано от "Р. (Б.)" ЕАД, със
седалище и адрес на управление: град С., Е. 2000, район Л. гр.С. пощ.код
1407, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК...,
представлявана в конкретния случай заедно от: А. В. А. - Изпълнителен
директор и М. Т. П. - Прокурист, действащи чрез пълномощника си юрк.Е. В.
Н., редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно рег. № 1 353, 1
354/10.02.2017 г., том 1, акт 1 24 по описа на Л. А. Л.- Нотариус с район на
действие - СРС, вписана под № 151 в регистъра на Нотариалната камара.
Поддържа се ,че постановеното Решение от 13.04.2022 г. е неправилно
и незаконосъобразно.
Иска се да бъде изслушана и обсъдена съдебно-счетоводната
експертиза, поискана от въззивника като ищец своевременно в
първоинстанционното производство, но недопусната и заличена от
първоинстанционния съд поради невнасяне на определен депозит, което
заличаване съставлявало процесуално нарушение. Това доказателствено
средство касаело изцяло размера на иска, което следвало от разпоредбата на
чл.162 ГПК, която изисквала съдът служебно да събере доказателства за
размера на иска. Нямало правна пречка заплащането на депозита за вещо лице
да бъде възложено със съдебното решение.Изразяват се подробни правни
доводи относно това,че разпоредбата на чл. 162 ГПК предвижда задължение
за съда да опредЕ. размера по своя преценка или да вземе заключение на
вещо лице, когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно
данни за неговия размер. Разпоредбата внасяла отклонение от общите
правила на доказателствената тежест, което означавало, че в тежест на ищеца
по иска за вземане било доказването на юридическия факт, от който то
произтича, но не и на размера му, и по-точно, че искът не можел да бъде
2
отхвърлен поради недоказване на размера, ако правното основанието е
установено.
Оспорва се редовността на връчването на съобщението, с което се дава
срок за внасяне на депозита, по е-mail, тъй като,видно от исковата молба,
въззивникът не бил предоставял на съда е-mail за връчване на книжа и
призовки.
Поддържа се ,че порочността на първоинстанционното решение се
състояла в неправилност и незаконосъобразност, които се изразявали в:
-противоречие с цЕ.те на ГПК;
-допуснати процесуални нарушения на процесуалната норми на чл. 266 ал.3
ГПК във връзка с чл.162 ГПК (процесуални нарушения при заличаване на
съдебно- счетоводната експертиза).
-грешно разпределена доказателствена тежест върху ищеца относно
отрицателния факт на неплащането на погасителни вноски от 09.06.2020 г. до
17.12.2020 г.
С оглед на гореизложеното се иска да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно обжалваното Решение и съдът да се произнесе по
съществото на спора,като с решението установи със сила на пресъдено нещо
спрямо въззиваемия П. С. Т. съществуването на вземанията, произтичащи от
процесния договор за банков кредит.
Претендират се направените по делото разноски в първа и във въззивна
инстанция.
Към въззивната жалба са приложени :
1.Препис от настоящата жалба за въззиваемата страна.
2.Извлечение от сметката на въззиваемата страна от 12.09.2016 г., изготвено
на 27.04.2022 г.;
3.Документ за осчетоводяване на транзакцията по отпускането на кредита.
Депозиран е от адв. П. П. П., АК - В., адрес: гр. В. - особен представител
на П. С. Т., ЕГН ********** отговор на въззивната жалба.Поддържа,че
първоинстанционният съд е извършил цялостен и задълбочен анализ на
фактите и обстоятелствата по делото, както и на събраните доказателства, в
резултат на което бил постановил правилно и законосъобразно
решение.Намира за неоснователни оплакванията на ищцовото дружество,
3
които в случая се дължат на неизпълнение на надлежно дадени указания от
страна на съда. Ищецът нито внесъл определения депозит за поисканата от
него съдебно-счетоводна експертиза, нито пък своевременно представил
доказателства, че сумата по договора за банков кредит действително е
преведена на ответника.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Пред районния съд са предявени искове с правно основание чл.124 ал.1
във връзка с чл.422 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) от „Р. Б.”
ЕАД с ЕИК.. седалище и адрес на управление гр. С. ,Е. 2000, представляван от
А. В. А. - изпълнителен директор и М. Т. П. - прокурист, против П. С. Т. ЕГН:
********** адрес: гр. К., общ. К., обл. В., за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 6860.19 лева за изискуема главница по
договор за потребителски кредит от 12.09.2016 г., от която 1213.07 лева за
периода от 10.06.2020 г. до 10.01.2021 г., а 5647,12 лева предсрочно
изискуема главница с падеж 14.01.2021 г., 385.78 лева възнаградителна лихва
от 10.05.2020 г. до 13.01.2021 г ., 108.54 лева наказателна лихва върху
изискуема главница от 10.06.2020 г . до 13.01.2021 г ., 94.12 лева наказателна
лихва върху предсрочно изискуема главница от 14.01.2021 г до 14.03.2021 г. и
законната лихва върху цялата главница, считано от 17.03.2021 г до
окончателното издължаване. При условията на евентуалност, в случай, че не
се уважи главният иск, е предявен иск за осъждане на ответника да заплати
2895.55 лева главница за периода от 10.08.2021 г .до 10.09.2023 г., ведно със
законната лихва за забава от предявяване на иска - 07.07.2021 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът не е намерен на адреса и исковата молба му е връчена по
реда на чл.47 от ГПК. Назначен му е особен представител, от когото е
постъпил отговор на исковата молба. В отговора се оспорват исковете с
доводите, че не е доказано ответникът да е получавал парична сума по
кредита и че не е уведомен за предсрочна изискуемост. Поддържа се ,че е
неоснователен и евентуално предявеният осъдителен иск, тъй като ако
исковата молба се счита за уведомление за предсрочната изискуемост, то тя
не е достигнала до знанието на ответника лично, а уведомяването на особения
4
представител не произвеждало правно действие.
Въззивната инстанция приема за установено от фактическа страна ,че на
12.09.2016 г .между „Р. Б.” ЕАД и П. С. Т. е сключен договор за
потребителски кредит №1609081896919855, с който банката е отпуснала на
ответника сумата от 12 378,00 лева със срок за връщане до 10.09.2023 г.
Договорът представлява искане за отпускане на сумата, която се отпуска
еднократно със заверяване на сметка на ответника в същата банка. Кредитът
ще се погасява на 84 равни месечни погасителни вноски от 199,15 лева,
дължими на 10 число на месеца и издължаването на кредита ще започне от
10.10.2016г. Уговорена е лихва от 9.00 %, а ГПР по кредита е 10.49 %.
Ответникът се е задължил да плаща месечна такса за обслужване на кредита в
размер на 4.95 лева. Задълженията се изплащат чрез банковата сметка на
ответника. Страните са уговорили и че при забава на плащания ответникът
дължи и наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта, която
конкретно към датата на сключване на договора е 19%. В чл.11.8 от договора
страните са уговорили, че всички съобщения във връзка договора ще се
изпращат писмено на адресите посочени в договора (гр. К.) и ще се считат
получени с достигането до адреса. Към договора има изготвен погасителен
план.
На 17.12.2020 г. ищецът е изпратил уведомление №001-69837 до
ответника за прекратяване на договора предсрочно поради забавяне на
плащания за периода от 09.06.2020 г. до 17.12.2020 г. ,като писмото е
достигнало до адреса на ответника, посочен в договора за кредит - гр. К.
Пред въззивната инстанция е депозирано заключение на в.л.Е. С. В. по
формулирани от ищцовата страна въпроси.Вещото лице дава заключение ,че
на 12.09.2016 г. е сключен между страните Договор за потребителски кредит
№ 1609081896919855 в размер от 12 378,00лв., който ще бъде използван за
рефинансиране на кредит и потребителски нужди с краен срок на погасяване
10.09.2023 г. и че съгласно чл.2 от договора кредитополучателят усвоява
еднократно сумата по кредита след представяне на всички изискани от
Банката документи,а съгласно чл.3 от договора Банката отпуска еднократно
цялата сума по сметка на Кредитополучателя при банката.Вещото лице
установило,че цялата сума от договореният кредит в размер на 12 378,00лв. е
постъпила по откритата на ответника сметка при банката на 12.09.2016г.
5
В.л.дава заключение ,че на 12.09.2016г. ответникът е направил касово
теглене в брой в размер от 11 700,00лв. и са осчетоводени касово : 378,00лв. -
първоначална застраховка по кредита и - 90,00лв. касова операция за
разглеждане документи по кредита,както и че ответникът е направил
последно плащане по кредита на 10.06.2020 г. като изпаднал в забава на
плащането по отношение на периодичните плащания, което е неизпълнение
условията на договора.
На 17.03.2021г. с вх. № 393 е постъпило в РС гр. К. подадено от ищеца
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
образувано е ч. гр. д. № 81/ 2021г.
В.л.дава заключение ,че размерът на задължението на ищеца
кореспондира с претендираните суми .Общо задължение по договор за кредит
към 15.03.2021г. в размер от 7 448,63лв.
Просрочените дни към 15.03.2021год., датата на връчване на
кредитополучателя на писмо за обявяване на предсрочна изискуемост, са 264
дни.
Фактическата обстановка се установява от представените писмени
доказателства: договор за потребителски кредит №1609081896919855 от
12.09.2016 г между „Р. Б.” ЕАД и ответника П. С. Т., от който се установяват
условията по договора - договорената сума по кредита, срока и начина на
връщане, лихвата; уведомление №001-69837. от 17.12.2020г за предсрочна
изискуемост ,заключение на вещо лице.Между събраните доказателства няма
противоречия.
Така установената от районния съд фактическата обстановка се
установява от събраните по делото писмени доказателства и по същество не
се оспорва от страните нито пред районния съд,нито пред въззивната
инстанция .
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
6
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява основателна поради следните съображения:
7
Установява се по несъмнен начин от събраните по делото доказателства
,че на 12.09.2016 г. е сключен между страните Договор за потребителски
кредит № 1609081896919855 в размер от 12 378,00лв., който ще бъде
използван за рефинансиране на кредит и потребителски нужди с краен срок на
погасяване 10.09.2023 г. и че съгласно чл.2 от договора кредитополучателят е
усвоил еднократно сумата по кредита след представяне на всички изискани от
Банката документи.Цялата сума от договореният кредит в размер на 12
378,00лв. е постъпила по откритата на ответника сметка при банката на
12.09.2016 г.,като на 12.09.2016г. ответникът е направил касово теглене в
брой в размер от 11 700,00лв. и са осчетоводени касово : 378,00лв. -
първоначална застраховка по кредита и - 90,00лв. касова операция за
разглеждане документи по кредита.
Съгласно задължителната съдебна практика (напр. Решение
№125/12.07.2013 г. на ВКС по т. д. N2 910/2012 г., II т. о., ТК) за доказване на
изпълнението на задължението на банката за отпускане на сумата по кредита
е достатъчно да се докаже надлежно заверяване на сметката на
кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система
на банката. Поетото от банката задължение по договор за банков кредит за
отпускане/ предоставяне на заемателя на парична сума и съответно
усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на
заверяване на разплащателната сметка на заемателя и за доказване на този
факт не е необходимо издаване на нарочен документ.По настоящото дело се
доказа по несъмнен начин изпълнението на задължението на банката да
предостави договорения кредит чрез надлежно заверяване на сметката на
кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната система
на банката . Договорът за кредит е консенсуален,като по силата на сключения
валиден договор между страните по делото е възникнало кредитно
правоотношение. Договорът за кредит е частен документ и съставлява
писмено доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са
направени от лицата, които са го сключили.Установява се по категоричен
начин,че заемателят не е изпълнил задължението си ,произтичащо от Чл.430
ал.1 ТЗ да върне уговорената сума след изтичане на срока.
Ответникът е направил последно плащане по кредита на 10.06.2020 г.
,като изпаднал в забава на плащането по отношение на периодичните
плащания, което е неизпълнение условията на договора.По силата на Чл.79
8
ал.1 ЗЗД във връзка с чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 422 във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК, чл. 432, ал.1 ТЗ, вр. с чл..86 от ЗЗД длъжникът дължи връщане на
договорените суми ,като вещото лице дава заключение ,че размерът на
претендираните суми съвпада с тези,преценени от вещото лице като
дължими.
Правният интерес на ищеца за предявяване на иска се обуславя от
обстоятелството, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било
уважено от заповедния съд, но заповедта за изпълнение е връчена на
основание чл.47, ал.5 във връзка с ал.1 от ГПК,поради което с разпореждане
№ 175 от 18.05.2021 г. по ч.гр.д. № 20211330100081/2021 г. Районен съд -
гр.Кула на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК на ищеца е указано в
качеството на заявител, че може да предяви иск за установяването на
вземането в едномесечен срок.
На датите на падеж от 10.06.2020 г. до 10.01.2021 г. кредитополучателят
не е заплатил дължимите месечни анюитетни вноски (включващи главница и
лихва) към банката в необходимия размер, което представлява неизпълнение
по договора за кредит на основание чл. 8.1 от Договора за кредит. Поради
неизпълнението и във връзка с чл. 9.2 от Договора за кредит и на основание
с чл. 432 от Търговския закон, банката надлежно е упражнила възникналото
потестативно право да обяви изцяло в предсрочно изискуем цЕ.я ползван
кредит, уговорен като дължим в условията на разсрочено плащане и да
постави длъжника в забава по отношение на предсрочно изискуемите
вземания. В изпълнение на изискването на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции (ЗКИ), във връзка с горецитираните договорни
клаузи, от страна на ищеца е изготвено писмо за обявяване на случай на
неизпълнение и предсрочна изискуемост на усвоения и непогасен остатък от
кредита по Договор за потребителски кредит № 1 609081 ********* от
12.09.2016 г. Въззиваемият П. С. Т. е уведомен за предсрочната изискуемост
на вземането по Договор за потребителски кредит № 1609081 ********* от
12.09.2016 г. с писмо с изх.номер ИЗХ- 001-69837 / 17.12.2020 г. ,което е
редовно връчено на адресата и е породило целените правни последици.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото П. С. Т. ЕГН: ********** адрес: гр. К., общ.
9
К., обл. В. следва да бъде осъден да заплати на „К. б. с. Б. Б.“ЕАД (с
предишно наименование „Р. Б.” ЕАД) с ЕИК.. ,седалище и адрес на
управление гр. С., Е. 2000, направените по заповедното производство
разноски ,включващи 148,97 лв.държавна такса и 150 лв.юрисконсултско
възнаграждение, направените пред Районен съд-К. разноски ,включващи 25
лв.държавна такса, 702,40 лв.за възнаграждение на особен представител и 150
лв.юрисконсултско възнаграждение и направените пред Окръжен съд-В.
разноски ,включващи 148,97 лв.държавна такса , 50 лв.юрисконсултско
възнаграждение ,702,40 лв.за възнаграждение на особен представител и 200
лв.за възнаграждение на вещо лице .
Водим от горното и на основание Чл.271 ГПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №11/13.04.2022 г. по гр.д.№20211330100170
по описа за 2021 г. на Районен съд-Кула ,вместо което постановява :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че П. С. Т. ЕГН: ********** адрес: гр.
К. общ. К., обл. В. дължи по заповед №49 за изпълнение на парично
задължение по Чл.410 от ГПК /17.03.2021 г. по ч.гр.д.№20211330100081 по
описа за 2021 г.на Районен съд-К. на ищеца „К. б. с. Б. Б.“ЕАД (с предишно
наименование „Р. Б. ЕАД) с ЕИК. ,седалище и адрес на управление гр. С. Е.
2000 , сумата от 6860.19 лева за изискуема главница по договор за
потребителски кредит от 12.09.2016 г., от която 1213.07 лева за периода от
10.06.2020г до 10.01.2021 г., а 5647.12 лева предсрочно изискуема главница с
падеж 14.01.2021 г., 385.78 лева възнаградителна лихва от 10.05.2020 г. до
13.01.2021 г. , 108.54 лева наказателна лихва върху изискуема главница от
10.06.2020 г . до 13.01.2021 г., 94.12 лева наказателна лихва върху
предсрочно изискуема главница от 14.01.2021 г. до 14.03.2021 г. и законната
лихва върху цялата главница, считано от 17.03.2021 г до окончателното
издължаване .
ОСЪЖДА П. С. Т. ЕГН: ********** адрес: гр. К., общ. К. обл. В. ДА
ЗАПЛАТИ на „К. б. с. Б.Б.“ЕАД (с предишно наименование „Р. Б. ЕАД) с
ЕИК.. ,седалище и адрес на управление гр. С., Е. 2000, направените по
заповедното производство разноски ,включващи 148,97 лв.държавна такса и
150 лв.юрисконсултско възнаграждение, направените пред Районен съд-К.
10
разноски ,включващи 148,97 лв.държавна такса, 702,40 лв.за възнаграждение
на особен представител и 150 лв.юрисконсултско възнаграждение и
направените пред Окръжен съд-В. разноски ,включващи 148,97 лв.държавна
такса , 50 лв.юрисконсултско възнаграждение ,702,40 лв.за възнаграждение на
особен представител и 200 лв.за възнаграждение на вещо лице .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11