РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Дулово, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на трети април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Ивелина В. Кънева
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело №
20233410100365 по описа за 2023 година
Производството е по чл.357 и сл., вр. чл.344 ал.1 т.1, т.2, чл.344, ал.1, т.3, вр. чл. 225,
ал.1, чл354, ал.1, т.1 КТ.
Образувано е по искова молба на Е. М. А., с ЕГН **********, от ****, срещу ****,
като са предявени 3 обективно съединени иска:
1) По чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на извършеното със Заповед № *** г., на осн.
чл.330, ал.2, т.6 КТ дисциплинарно уволнение за незаконно и неговата отмяна.
2) По чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на предишната работа като „старши
учител“ в ****
3) по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на
11 182.02 лева за времето, през което е останал без работа за срок от 6 месеца, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане;
Направил е искане, на основание чл.354, ал.1, т.1 КТ, да му бъде признато за трудов
стаж времето, през което е останал без работа от датата на уволнение – *** г. до датата на
възстановяване на работа, като това бъде отбелязано в трудовата му книжка.
Претендира разноски. Представя писмени доказателства.
Ищецът Е. М. А. е посочил, че е работил в ответното училище повече от 11 години.
Започнал на *** г. като „старши учител“, прогимназиален етап на основното образование (V-
VII клас), видно от трудов договор от същата дата. Специалността му била „География и
изобразително изкуство“, като стажът по нея е над 10 години, а общият педагогически стаж
е над 20 години. Бил изключително съвестен и отговорен към трудовите задължения и не е
бил обект на наказания за нарушения на трудовата дисциплина.
През месец май 2023 г. микроклиматът в училището се променил, настанала психоза,
свързана с изнасяне на информация, която според директорката била конфиденциална. Това
ищецът свързвал с финансова ревизия, която започнала същия този месец и за която му е
споделил не друг, а самата директорка. По неизвестни за него причини отношението на
директорката към него и към съпругата му, която също била учител в това училище, рязко се
променило. Доколкото разбрал, тя била убедена, че по жалба на ищеца е започнала тази
ревизия и на него „дължала“ свързаните с нея въпроси и проблеми. Твърди, че той нямал
отношение към всичко това, но по никакъв начин не могъл и не си е поставял за цел да
1
убеди директорката, че липсва субективно негативно отношение от негова страна към нея.
Първия път, в който си дал сметка, че негативизмът към него ще вземе връх, е когато на
събиране на колеги тя заявила пред всички, че ищецът по време на работа разговарял с
граждани, които нямат деца в тяхното училище. Изненадал се много, тъй като действително
по време на час бил потърсен от жена, на която отказал разговор, именно, защото били в
час. От друга страна, ищецът не знаел как да реагира, защото училището имало охрана,
която би трябвало да не допуска такива посетители по време на учебни занятия. Не видял
обаче в това проблем, който би могъл да постави началото на спор, завършващ с
дисциплинарното му уволнение.
По неизвестни за ищеца причини кабинетът, в който работел, бил заключен от
29.05.2023 г. до 31.05.2023 г. включително, без логично обяснение. На 31.05.2023 г. ищецът
поискал писмено директорката да му осигури достъп до кабинета, като изпратил молбата си
по ЕКОНТ, но до края на работния ден това не се случило. Така фактически бил принуден
да депозира жалба до Инспектората, в която описал ситуацията.
На 22.06.2023 г., директорката на училището издала заповед, която била връчена на
всички. Съгласно тази заповед се следвала конфиденциалност, за която ищецът и колегите
му били наясно и не са нарушавали. От същата дата - 22.06.2023 г. - имало издадена и друга
заповед № **, съгласно която следвало да се нанесат годишни оценки по предмет „История
и цивилизация“. Самият номер на заповедта говори за поредността на издаване, както и
може би за момента на издаване, който би бил леко спорен дали е 22.06.2023 г. Никъде не
било посочено неговото име, но той преподавал този предмет на шести клас. Видял, че ще
се търси дисциплинарно отговорност при неизпълнение, каквато няма, тъй като стриктно е
водил цялата училищна документация и това, че е била изтрита оценка по друг предмет, не
го правело нарушител на трудовата дисциплина.
Получил покана с изх. № *** г. от страна на директорката да даде писмени обяснения
по три въпроса. Всички въпроси буквално го изненадали, тъй като нямало никакви
предпоставки да се търси дисциплинарно отговорност от него, както било записано - правно
основание чл. 193, ал. 1 КТ. Срокът, който му бил даден, за да отговоря на тези въпроси, бил
един работен ден след получаване на поканата. Той я получил и на 27.06.2023 г. отговорил,
като изпратил отговора си чрез куриер на „ЕКОНТ“ отново. Твърди, че никога не му е даван
3-дневен срок за обяснения
Посочил е още, че неговото трудово правоотношение е било прекратено от
работодателя със заповед № *** г. на основание на чл.330, ал.2, т.6 КТ – поради
дисциплинарно уволнение. Счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като той не е
извършил посочените нарушения, а и не е спазена процедурата по чл.193 от КТ. Годишните
оценки били нанесени от него на 19.06.2023 г. след отстраняване на проблема с интернет
връзката в ответното училище. Налице било и драстично нарушение на чл. 189, ал.1 КТ, тъй
като не били съобразени тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които
работодателят приемал, че са извършени. Излага и други съображения във връзка с
предявените обективно съединени искове.
Ответникът е депозирал писмен отговор, в който е посочил, че предявените искове са
допустими, но неоснователни, недоказани и иска да бъдат отхвърлени, ведно със
следващите се законни последици. Намира за неоснователни твърденията на ищеца за
нарушена процедура по чл.193, ал.1 КТ, която изисквала от работодателя да изслуша или да
приеме писмените обяснения на работника за констатирано дисциплинарно нарушение.
Твърди, че на 29.05.2023 г. е извършена служебна проверка от Директора на
училището, при която е установено, че ищецът е извършил множество нарушения на
трудовата дисциплина, които били описани в заповедта за уволнението му. Във връзка с това
на ищеца били връчени две покани, на основание чл.193, ал.1 от КТ, за даване на обяснения
по констатираните нарушения, с което задълженията на работодателя били изпълнени.
Първата покана е връчена на 30.05.2023 г., но същата е отказана, който факт е
удостоверен с подписа на служителката М. А. Отказът да получи поканата за даване на
обяснения означава, че ищецът не е бил поставен в невъзможност да даде обяснения, а
обясненията не са били изслушани единствено по негова вина. Недаването на обяснения от
работника не опорочавало наложеното дисциплинарно наказание, тъй като той е разполагал
с реална възможност да даде обяснения преди връчване на заповедта, но не се е възползвал.
В този случай следвало да се приеме, че обясненията на работника не били изслушани или
дадени по негова вина, след като работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното
нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се
2
дадат обяснения. Текстът на чл. 193, ал. 3 КТ е приложим и във случаите, когато
работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника. В настоящия
случай ищецът е отказал да получи поканата, като по този начин е осуетил възможността
изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него. Нямало спор в
съдебната практика на ВКС, че виновно поведение на служителя по смисъла на чл.193, ал.3
КТ е налице, не само когато е бил поканен да даде обяснения и въпреки това без
извинителна причина не се яви да бъде изслушан от работодателя, но и когато той не приеме
писменото искане на работодателя за даване на обяснения. (решение № 257/22.05.2012 г., по
гр. д. № 985/2011 г. четвърто г.о. на ВКС, по реда на чл.290 от ГПК). В тази връзка представя
Заповед № *** г. за предаване на покана за предоставяне на писмени обяснения на
служителя Е. М. А. във връзка с чл.193,ал.1 КТ, покана за предоставяне на писмени
обяснения на служителя Е. М. А. във връзка с чл.193, ал.1 от КТ от 29.05.2023 г. — отказана
със свидетел.
Във връзка с получен на 21.06.2023 г. протокол от класния ръководител на VI клас в
ОУ „****“, ****, за извършени нарушения от ищеца, описани в заповедта за уволнението
му, била изготвена втората покана за даване на обяснения, която била изпратена по
куриерска фирма с обратна разписка на 22.06.2023 г. и била получена от ищеца на 26.06.2023
г. Писмените обяснения по нея са получени от ответника на 28.06.2023 г.
В тази връзка представя покана за предоставяне на писмени обяснения на служителя
Е. М. А. във връзка с чл.193, ал.1 от КТ от 22.06.2023 г., получена от него на 26.06.2023 г.,
обратната разписка от Еконт за получената доставка и писмените обяснения на служителя Е.
А., покана от 22.06.2023 г. и писмени обяснения на ищеца от 28.06.2023 г.
Неоснователни били твърденията в исковата молба, че срокът за обяснения е бил
кратък, тъй като очевидно ответникът е успял подробно да отговори на работодателя.
Срокът за отговор бил по-кратък заради спешността на оценяване на учениците, тъй като
неоценяването от негова страна прави целия 6-ти клас незавършен. Факт е, че ищецът
нанесъл годишните оценки в деня на получаване на поканата на 27.06., което било
нарушение и на Наредбата на МОН, а не само нарушение на заповед на директора.
С двете покани за даване на обяснения работодателят е изпълнил условието на чл.
193, ал. 1 КТ, поради което чл. 193, ал. 2 КТ е неприложим.
Неоснователни са твърденията, че наложеното наказание не съответства по тежест на
допуснатото дисциплинарно нарушение. В процесната заповед са изброени множеството
нарушения, посочени са конкретните действия, с които ищецът е осъществил състава на
посочените в заповедта законови разпоредби, обуславящи налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание. Излага и други съображения във връзка с изложеното от ищеца в
исковата молба и направените от него възражения.
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски. Представя писмени доказателства.
В съдебно заседание и в писмената си защита ищецът чрез своя процесуален
представител твърди, че уволнението му е незаконосъобразно и настоява за уважаване на
предявените искове и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание и в писмената си защита ответната страна е посочила, че
твърдените нарушения на трудовата дисциплина са доказани, поради което издадената
заповед е законосъобразна. Настоява се за отхвърляне на предявените искове и присъждане
на направените разноски в размер на 2 260.00 лева, съгласно представения списък по чл.80
от ГПК /л.254 от делото/.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че същите били в трудовоправни отношения от *** г.,
които са прекратени със Заповед № *** г. на директора на ******, на основание на чл.330,
ал.2, т.6 КТ, поради дисциплинарното уволнение на ищеца.
Предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, чл.344, ал.1, т.2 и чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225,
ал.1 КТ са процесуално допустими, предявени в предвидения в закона 2-месечния срок.
3
Разгледани по същество, те са основателни.
Налице са всички предпоставки за уважаване на предявените искове по чл.344 ал.1,
т.1 и чл.344, ал.1, т.2 КТ.
Посоченото в обжалваната Заповед № *** г. основание за прекратяване на
индивидуалното трудово правоотношение на Е. М. А. е чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.195, вр.
чл.190, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.1, т.10, вр. чл.188, т.3 и чл.192, ал.1 КТ, а именно –
„дисциплинарно уволнение”.
Съгл. чл.333, ал.1, т.3 КТ, в случаите по чл.330, ал.2, т.6 КТ работодателят може да
уволни работник или служител, боледуващ от болест, определена в Наредба на министъра
на здравеопазването, само с предварително разрешение на Инспекцията по труда.
От представената по Епикриза изх. № ****. /л.*** от делото/, издадена от „****, за
периода от 16.06.2021 г. до 19.06.2021 г. се установява, че ищецът Е. А. е боледува захарна
болест - захарен диабет ІІ тип, т. е. към момента на уволнението работникът е страдал от
заболяване, включено в Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила, съгл. чл.333, ал.1 от КТ – чл.1, ал.1, т.6, при което
се ползва с предварителна закрила при уволнение на посочените в чл. 333, ал.1, т. 3 КТ
основания за уволнение, между които е и дисциплинарното уволнение. От същата Епикриза
става ясно, че му е предписан прием на инсулин инсулатард, който се прилага чрез
инжектиране подкожно за намаляване на високото ниво на кръвната захар при пациенти със
захарен диабет.
Предварително съгласие за уволнение от Инспекцията по труда не е поискано от
работодателя.
Ответната страна не оспори Епикризата и не доказа, че към датата на
дисциплинарното уволнение на ищеца не е знаела за заболяването му „захарен диабет ІІ
тип“.
Същата е имала възможност преди издаване на заповедта за уволнение да предприеме
всички необходими действия за спазване на процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 2 КТ,
като изиска от ищеца да представи медицински документи и да вземе мнението на Трудово-
експертната лекарска комисия, изготвено в експертно решение /чл. 4. (1) от Наредба №
5/20.02.1987 г. от за болестите при които работниците, боледуващи от тях, имат особена
закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ/, относно здравословното състояние на същия.
Липсата на медицинска документация не е основание да се откаже закрилата, при
положение че са налице данни за наличие на заболяването към момента на уволнение.
В случая не бе доказано недобросъвестно поведение от страната на уволнения
работник, поради което същият се полза от закрила при наличие на заболяването „захарен
диабет”.
Съдът намира, че работодателят, който носи доказателствената тежест по исковете по
чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т.2 КТ, не е ангажирал доказателства за извършване на
законосъобразно уволнение.
Следва да се отбележи, че и процедурата по изискване на писмени обяснения от
ищеца също не е спазена.
От представената и приета като доказателство по делото Заповед № *** г. /л.47/, се
установява, че Директора на училището-ответник е наредил на лицата М.М. А. и С. М. Ш.
да предадат на ищеца покана за предоставяне на писмени обяснения по чл.193, ал.1 КТ.
Видно от приетата като доказателство покана с изх. № ****/л.48 и л.49/, ищецът е
отказал да получи поканата, като отказът е оформен с подписа на връчителя М. М.А., която
се е подписала в качеството на свидетел.
Разпитана в съдебно заседание на *** г. в качеството на свидетел М. М. А. заяви, че
тя е направила опит да връчи поканата на ищеца, той е отказал, само тя се е подписала на
нея и я е върнала на Директора на учебното заведение.
Съдът намира, че отказът на ищеца да получи поканата не е надлежно оформен с
4
подписите на двама свидетели, различни от връчителя. Връчителят не може да се подписва
и в качеството на свидетел по отказа.
Съгл. чл.344, ал.3 КТ, в случаите, когато за извършване на уволнение се изисква
предварителното съгласие на Инспекцията по труда и такова съгласие не е било искано или
не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна
само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.
В настоящия случай, тъй като ищецът поради заболяването си се ползва със
специалната закрила на чл. 333, ал.1 КТ и не е било искано предварително съгласие от
Инспекцията по труда, то уволнението му се явява незаконосъобразно, а предявените искове
намира за основателни.
Като незаконосъобразни заповедта и уволнението трябва да бъдат отменени, а
предявеният иск, по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на извършеното със Заповед № *** г.,
на осн. чл.330, ал.2, т.6 КТ дисциплинарно уволнение за незаконно, е основателен и следва
да бъде уважен.
С оглед изхода на спора по главния иск, основателен се явява и обусловеният от него
иск по чл. 344, ал.1 т.2 КТ за възстановяване на предишната работа на ищеца като „старши
учител“ в ****.
По искането на ищеца, на основание чл.354, ал.1, т.1 КТ, да му бъде признато за
трудов стаж времето, през което е останал без работа от датата на уволнение – *** г. до
датата на възстановяване на работа и това да бъде отбелязано в трудовата му книжка, съдът
намира следното:
В разпоредбата на чл.354, ал.1, т.1 КТ е предвидено, че за трудов стаж се признава и
времето, през което работникът или служителят е бил без работа поради уволнение, което е
признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнение до
възстановяването му на работа - чл.354, ал.1, т.1 КТ. Законът визира като предпоставка за
изплащане на обезщетение по чл.222 ал.3 КТ трудовия стаж, дали работникът е работил или
не, е ирелевантно за случая. В хипотезата на чл.354, ал.1, т.1 КТ за дата на възстановяване на
работа следва да се приеме фактическото допускане на работника или служителя до
работата, на която е възстановен със съдебното решение. Работникът или служителят обаче
може да не е искал възстановяване на работа /чл.344, ал.1, т.2/, а само признаване на
уволнението за незаконно /чл.344 ал.1 т.1/ или при успешно проведен иск по чл.344, ал.1, т.2
да е предпочел възможността по чл.325, т.2 КТ за прекратяване на трудовия договор без
реално да се върне на работата, на която е възстановен със съдебното решение, какъвто е
настоящия случай. Няма опора в закона времето на оставане без работа поради незаконното
уволнение да не бъде признато за трудов стаж, независимо че работникът или служителят
реално не се е върнал на работата, на която е възстановен. Признаването на времето от
незаконното уволнение до възстановяването на работа за трудов стаж означава, че
работникът или служителят има всички права, произтичащи от трудовия стаж.
С оглед на това, съдът по това искане не дължи произнасяне с отделен диспозитив в
съдебното решение.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ:
Незаконността на уволнението обуславя основателността и на иска за обезщетение по
чл. 225, ал.1 КТ.
В случая от ангажираните писмени доказателства се установява безспорно, че в
периода от *** г. до *** г. ищецът Е. А. е останал без работа, а и по този въпрос страните не
спорят.
Съдът намира, че на ищеца се дължи обезщетение, което съдът определя в размер на
11 182.02 лева, при направените изчисления на база последното му възнаграждение за месец
юни 2023 г. от 1 863.67 лв.
Върху размера на обезщетението се дължи и законната лихва, считано от предявяване
на иска – 28.07.2023 г. до окончателното изплащане.
5
По разноските:
На осн. чл.78 от ГПК и с оглед изхода на спора на ищеца трябва да бъде присъдено
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 936.00 лв.
На осн. чл.78, ал.6, вр. чл.83, ал.3, вр. чл.83, ал.1, т.1 ГПК, ответникът ***** следва да
бъде осъден да заплати по сметка на РС-Дулово дължимата държавна такса в размер на 100
лева (по 50 лева за всеки от исковете по чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл.344, ал.1, т.2 КТ) и дължима
държавна такса в размер на 447.28 лв. по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3, вр.
чл.225, ал.1 КТ
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.235 от ГПК, Дуловският районен съд
РЕШИ:
Признава за незаконно и отменя уволнението на Е. М. А., с ЕГН **********, от
*****, извършено със Заповед № *** г. на Директора на *****, на осн. чл. 330, ал.2, т.6 КТ.
Отменя Заповед № *** г. на Директора на *******, като незаконосъобразна.
Възстановява Е. М. А., с ЕГН **********, от ******, на заеманата преди уволнението
длъжност – „старши учител“ в *******
Осъжда Основно Училище „*****“, ******, представлявано от директора С. Н. - К.,
да заплати на Е. М. А., с ЕГН **********, от с*****, сумата от 11 182.02 лв. /единадесет
хиляди сто осемдесет и два лева и две стотинки/, представляваща обезщетение за оставането
му без работа поради незаконно уволнение за периода от *** г. до 07.01.2024 г., ведно със
законната лихва, считано от 28.07.2024 г. до окончателното плащане на задължението.
Осъжда Основно Училище „*****“, с*****, представлявано от директора С. Н. - К.,
да заплати на Е. М. А., с ЕГН **********, от с*****, сумата от 936.00 /деветстотин тридесет
и шест/ лв., представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Осъжда Основно Училище „****“, ****, представлявано от директора С. Н. - К., да
заплати по сметка на Районен съд – Дулово, сумата от 547.28 лв. (петстотин четиридесет и
седем лева и двадесет и осем стотинки), представляваща дължима държавна такса за
уважените искове.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му пред
Силистренския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
6