Р
Е Ш Е Н И E
№119 20.04.2018 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на двадесети март две хиляди и осемнадесета
година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар
Таня Михова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
гражданско
дело номер 180 по описа за 2018 година.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод исковата претенция на В.И.М. ***, със
съдебен адрес ***, против К.Г.Д. ***, със съдебен адрес ***, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 50 000 лв., предоставена му от ищеца по
договор за заем от 18.09.2013 год., както и сумата от 14 708,85 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 19.09.2014 год. до
05.09.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
ѝ изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на
18.09.2013 год. год. в гр.Карнобат страните сключили договор за заем, по силата
на който ищецът предоставил в заем на ответника сумата от 50 000 лв. със
задължение за връщането ѝ до 18.09.2014 год. Заявява се, че на същата
дата – 18.09.2013 год. ищецът наредил чрез банков превод от собствената си
сметка в Банка ДСК ЕАД по сметка на ответника сумата от 49 000 лв., а
остатъка му предал в брой, без разписка, в присъствието на свидетели. Твърди
се, че след изтичане на договорения срок от една година ответникът не е върнал
предоставената му в заем сума и изпаднал в забава, считано от 19.09.2014 год., поради което и на основание чл.86
от ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Твърди се, че ищецът поканил ответника да върне заемната сума и да заплати
обезщетение за забавата, но последният отново не изпълнил задължението си.
Ответникът е депозирал писмен отговор,
с който възразява по предварителната квалификация на спора като търговски и
изразява становище, че отношенията са между две физически лица и производството
следва да се развие по общия ред. По
съществото на спора заявява, че не дължи връщане на сума по заем, тъй като
такъв не му е бил предоставян. Заявява се, че действително по време на брака му
с П. Младенова нейният баща – ищецът, му превел сумата от 49 000 лв., но тази сума
не била предоставена в заем, а като дарение на семейството с цел да бъдат
подпомогнати в осъществяването на търговската им дейност, която съпрузите
извършвали чрез „Акорд-73“ ООД. Твърди се, че сумата била използвана за
придобиване на недвижим имот от дружеството, в който съпрузите да развиват
съвместна търговска дейност и така да осигуряват прехраната на семейството.
Твърди се, че сумата е преведена по сметката на съпруга, тъй като тогава той е
бил едноличен собственик на капитала, а бившата съпруга е приета за съдружник
няколко месеца по-късно – през май 2014 година. Заявява се от ищеца, че между
страните не е имало уговорка за връщане на сумата, тъй като тя е предоставена и
получена като дарение. Според ответника това се установява от основанието,
посочено в превода – не заем, а превод по разплащателна сметка, а и от факта,
че ищецът не е декларирал сумата в годишните си данъчни декларации като
предоставен и непогасен заем. Писменият договор за заем се оспорва като
привиден, прикриващ договор за дарение. При условията на евентуалност се
заявява, че ако не се възприеме горното, ответникът не дължи връщане на цялата
главница. Твърди се, че не са му предавани пари в брой извън преведените по
банковата сметка. Заявява се, че сумата е получена по време на брака на ищеца и
П. Младенова и е съпружеска имуществена общност. Посочва се, че бракът е
прекратен с решение № 2070/20.12.2016 год. по гр.д. № 7102/16 год. на БРС и
след неговото прекратяване половината от исковата сума и съответните лихви за
забава се дължат от съпругата.
В съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители, поддържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на предявените искове. Претендират съдебно
деловодни разноски. С писмени бележки доразвиват доводи в подкрепа на
твърденията и становищата си.
Бургаският окръжен съд, с оглед
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно
основание в чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за връщане на предадена в заем
сума и обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Представя се договор за заем, сключен
на 18.09.2013 г., с който ищецът, като заемодател, и ответникът, като заемател,
са се споразумели ищецът да предаде на заемателя за ползване парични средства в
размер на 50 000 лв., а заемателят се е задължил да върне сумата в договорения
едногодишен срок – до 18.09.2014 год. Съгласили са се връщането на заемната
сума да се извърши по банкова сметка. ***.5 е уговорена неустойка при забава в
размер на 15 % върху стойността на невъзстановената сума, за всеки просрочен
ден.
Ищецът представя извлечение от
банковата си сметка за 18.09.2013 г., издадено от „Банка ДСК“ ЕАД, от което е
видно, че на посочената дата е превел по сметка на ответника сумата от 49000
лева с основание „превод по разплащателна сметка“.
На следващия ден – 19.09.2013 год., е
сключен договор за продажба на недвижим имот с нот.акт №168, том ІІІ,
рег.№6201, н.д.№517/2013 год. на нотариус Б.Кирова, с който „Акорд-73“ ЕООД,
представлявано от управителя и тогава
едноличен собственик на капитала К.Д. е закупило от А.М.самостоятелен обект с
идентификатор 07079.653.515.5.31, с площ от 78.16 кв.м., за сумата от
26 614 евро, за която продавачът е заявил пред нотариуса, че е постъпила в
специална банкова сметка *** „Банка ДСК“ ЕАД с цел частично погасяване на
задължението на купувача към банката.
Няма спор между страните, че към датата
на подписване на формалния договор за заем и към датата на придобиване на
горния имот, ответникът и дъщерята на ищеца са били в брак, който е бил
прекратен с решение № 2070/20.12.2016 год. по гр.д. №7102/16 год. на Районен
съд – Бургас. Установява се след служебна справка от съда, извършена в ТР по
партидата на „Акорд-73“ ЕООД, че по заявление А4 20140522131717 с вписване 20140528161842 дружеството е преобразувано
в ООД и към 28.05.2014 г. е вписан новият съдружник П. В.а Д., която е
придобила 50 % от капитала на дружеството. С нот.акт №105, том ІІІ, рег.№10163,
дело №371/2014 год. на нотариус Дралчева, поправен с нот.акт №117, том ІІІ,
рег.№10520, дело №382/2014 год., е била учредена ипотека върху горния имот с идентификатор 07079.653.515.5.31 и върху
имот с идентификатор 07079.602.180.1.117 за обезпечаване на задължения на
кредитополучателя „Акорд-73“ ООД и на солидарните длъжници К.Д., ЕТ“Ламбада-59-В.М.“,
„Ламбада-2003-В.М.“ ЕООД, В. И.М., А.Т.М.и П. В.а Д. по договор за кредит,
сключен с „Райфайзенбанк България“ АД.
Правоизключващото възражение на
ответника се основава на твърдението му за относителна симулация на договора за
заем, който според него прикрива договор за дарение. По същество самото
получаване на сумата от 49 000 лв. по банков път не се оспорва, но тъй
като според ответника е получена като дарение на бившите съпрузи като
семейство, връщане на ищеца не се дължи.
Привидните сделки са тези, при които
страните съзнателно не желаят настъпването на правните последици, те се
сключват, само за да се даде вид, т.е. има съзнателно несъответствие между
изразеното и желаното, и поради това са нищожни – чл.26 ал.2 от ЗЗД. Възможно е
привидното съглашение всъщност да прикрива друго – т.нар.относителна симулация,
при която страните са дали вид на своите правоотношение за пред третите лица,
който се различава от техните действителни уговорки. В този случай в техните
отношения се прилага прикритото съглашение, ако са налице условията на закона
за неговата действителност – чл.17 ал.1 от ЗЗД.
Страната, която участва в
облигационната връзка и се позовава на
симулативността, не може да я твърди и доказва произволно – тя трябва да я
разкрие или чрез обратно писмо – разпоредителен документ, съставен нарочно за
разкриване на привидността, или чрез т.нар. „начало на писмено доказателство“,
в което симулацията не е призната от страната, срещу която се води процеса за
установяване на привидността, но са обективирани други изявления, създаващи
индиция за симулативност, и които правят допустими свидетелските показания за
провеждане на пълно доказване (така решение №484/11.06.2010 год. по
гр.д.№375/2010 год. ІV г.о. на ВКС). Двете хипотези, описани в чл.165 ал.2 от ГПК, а именно писмено доказателство, изходящо от другата стана, или
удостоверяващо нейни изявления пред държавен орган, извеждат общата
предпоставка за допустимост на свидетелски показания - достоверно изявление на
страната, което прави вероятно твърдението за симулация. С решение№ 435 от
1.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 370/2012 г., I г. о., ГК се приема, че основанието
за допускането на гласните доказателства във втората хипотеза на чл.165 ал.2 ГПК изр.2 е изявление пред държавен орган от противната страна, в което не
трябва непременно да бъде направено пълно признание за симулация, достатъчно е
съдържанието му да дава основание да се приеме, че такава е възможна.
В конкретния случай няма подписано
обратно писмо. Изявленията до държавен орган, съдържащи се в подадените от
ищеца ГДД за 2013 година и следващите,
съдът възприема като начало на писмено доказателство, правещо вероятно
твърдението за симулация. Както се установява от приложение №11 към ГДД за
предоставени и получени заеми, ищецът е декларирал непогасени остатъци по получени заеми, но не
и предоставени заеми или непогасени остатъци от предоставени парични заеми. Именно
поради това гласните доказателства за пълното разкриване на симулацията са
допустими.
Ответникът е ангажирал показанията на
двама свидетели.
Свидетелката Петя Димова, която има
преки наблюдения на отношенията между страните, тъй като е сестра на ответника,
заявява, че сумата е била предадена на брат й през 2013 г., като не е чувала за
съставянето на документ между него и бившия му тъст. За документа разбрала по
повод на настоящото дело. Сочи, че с предаване на сумата бившият тъст на брат й
е имал намерението да подпомогне семейството да развият собствен бизнес като
закупят заведение в к-с „Меден Рудник“. Заявява, че след предаването на парите
през септември 2013 г., през месец декември на същата година официално било
открито заведението. Твърди, че на семейни събирания винаги се е коментирало,
че семейният бизнес е стартиран с помощ от страна на тъста и никога не се е
споменавало нито от ищеца, нито от съпругата му или дъщеря му задължение за връщането
на сумата. Твърди, че ответникът и бившата му съпруга са били благодарни на
баща й за оказаната помощ и я коментирали като подарък, но никой, включително и
ищецът, не е коментирал, че трябва да се връщат тези пари.
Свидетелката Антония П., която работи
като счетоводител в дружеството на ответника, заявява, че през 2013 г.
ответникът К.М. и съпругата му решили да закупят търговски обект и да се
пробват в ресторантьорския бизнес, като за тази цел било учредено дружеството
„Акорд 73“ ЕООД. Цената на търговския обект от 50 000 лв. била
заплатена от дружеството, като с
данъците и таксите сумата се увеличила на 53-54 000 лв. и с тази стойност
имотът бил заведен като ДМА. Свидетелката изнася, че с директен превод от
сметката на К.Д., т.е. от сметка на собственика на дружеството, парите били
преведени по сметката на дружеството, което счетоводно е отчетено като допълнителна
парична вноска по чл. 134 от ТЗ. Свидетелката заявява, че според нея писменият
документ – договор за заем, бил изготвен от страните за данъчни цели с оглед
евентуални проверки, по повод на които
следвало да имат готовност да докажат произхода на парите за закупуване
на имота. Твърди, че необходимостта от изготвяне на този документ е била коментирана
между нея и счетоводителката на ищеца и е имало изрична уговорка документа да
не се показва никъде. Свидетелката като счетоводител на ответника твърди, че не
е разглеждала въпросната сума като заем, поради което не е подавала данъчна
декларация за деклариране на това обстоятелство. Посочва, че доколкото си
спомня, документът бил изготвен през месец декември 2013 г. и разговорът със
счетоводителя на ищеца е воден в края на годината. Твърди, че не е запозната
със съдържанието на документа в детайли, а най-общо – за това, че В. дава заем
на К., но не може да посочи сумата, нито условията. В лични разговори
ответникът ѝ споделил, че това е
помощ от семейството на съпругата му, за да развият бизнес, защото тъстът е
този, който има доходи.
Със свидетелските показания не е
проведено пълно доказване на твърдението за симулация, а само пълното доказване
е достатъчно, за да се приложат правилата относно прикритото съглашение. Самият
документ, "начало на писмено доказателство" не доказва симулацията, а
вероятното й съществуване, той е основание да бъдат допуснати свидетелски
показания, чрез които симулацията може да бъде доказана и затова не е
достатъчен за провеждане на пълно доказване От прочита на свидетелските
показания не се установяват твърдяните от ответника обстоятелства - сключен
договор за дарение, който да е прикрит с процесното заемно правоотношение. От
показанията на свидетелката Димова се установява, че връщането на заемната сума
не е подлежало на коментар и обсъждане между страните в нейно присъствие, но от
това не може да се направи категорично заключение за липса на изрични договорки
в тази насока. При това, свидетелката не е наясно дали между ищеца е ответника
са се развивали и бизнес отношения. Не може да се възприеме за достоверно и
наведеното от свидетелката П. твърдение, че облигационна връзка по заемното
правоотношение не е създадена въобще, а само е била оформена счетоводна сделка
по заем за данъчни цели. За проследяване произхода на парите договорът за заем
не е необходимо условие. В случая парите са били наредени от сметка на
едноличния собственик на капитала по сметка на дружеството като заемообразни
средства по чл.134 от ТЗ, а самият собственик като физическо лице няма законова
пречка да ги получи като дарение от родственик, което да се оформи в писмен
вид, затова обяснението, че дарението е било прикрито с договор за заем само
със счетоводни цели е изцяло нелогично и неоправдано. При това, ако посоченото
свидетелката е вярно и документът е съставен само със счетоводни цели, без
задължаване за връщане на парите, той би се съхранявал в счетоводството на
ответника и не би бил предаден на ищеца, който го представя с исковата молба. Непосочването на основание в превода също не
е достатъчно за пълно доказване на симулацията – „превод по разплащателна
сметка“ би могло да означава едновременно и заем, и дарение, т.е. да обслужва
тезите и на двете страни. Както се установява от показанията на св.Славов,
ищецът му споделил, че парите са нужни на К.Д., а не на семейството, като при
това по време на паричния превод Д. е бил едноличен собственик на капитала на
„Акорд-73“ ЕООД и няма спор, че сумата е
послужила за придобиване на актив на дружеството, което изцяло изключва
възможността с нея да са били посрещнати и покрити нужди на семейството.
Предоставянето на средствата на Д., който е осъществявал предприемаческа
дейност и ги вложил за придобиването на актив, разколебава тезата на ответната
страна, че сумата е била безвъзмездна помощ за семейството, т.е. тезата за
прикрито съглашение. В обобщение, след непровеждане на пълно доказване на
относителната симулация, спорът между страните следва да бъде разрешен като
такъв с източник заемно правоотношение.
Договорът за заем по Закона за
задълженията и договорите е реална сделка и това произтича от самия текст на
чл.240, ал.1 от ЗЗД, според който договорът се сключва с предаването на парите
или другите заместими вещи. Според константната съдебна практика, елементите от
фактическия състав на договора за заем са първо, съгласие на страните за
предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и второ,
предаване на тази сума от заемодателя на заемателя – напр. решение № 837 от
13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК. Доказателствена
тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия
състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него
изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено
договорно задължение на последния.
Както се посочи, страните не спорят по
предаването на 18.09.2013 г. от ищеца на ответника на паричната сума в размер
на 49 000 лв. За предаване на остатъка от заемната сума в размер на 1000
лв., са поискани свидетелски показания, които съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3, от ГПК са допустими, доколкото сумата е
под границата, посочена в цитираната разпоредба, и договарящите са били роднини
по сватовство от първа степен. Физическото предаване на сумата от 1000 лв. се
установява от показанията на св.Русев и Славов, които нееднозначно заявяват, че
парите били предадени от ищеца на ответника в магазина на ищеца в гр.Карнобат.
Различията на показанията относно присъствалите лица са незначителни и могат да
бъдат обяснени с големия период от време, изминал оттогава. Показанията на С.С.се
ценят от съда като достоверни, въпреки оспорването от ответната страна, тъй
като желанието на свидетеля да подпомогне страните за постигане на спогодба не
означава заинтересованост в полза или във вреда на някоя от страните.
Показанията на двамата свидетели съвпадат и по отношение на това как и от кого
е била донесена сумата от 1000 лв. С.С.заявява, че той заедно с ищеца и
ответника отишли при адвокат М. Андреева, на която се обадили за изготвяне на
договор и че страните подписали договора от една страница в кантората на
адвоката в негово присъствие. С това, според съда, се обяснява информираността
на свидетеля за сложилите се процесни отношения.
От събраните доказателства
се установява както постигането на писмено съгласие за предаване на сумата от
50 000 лв. в заем, така и физическото ѝ предаване на ответника на две части – по
банков път и в брой. Не се твърди от ответника връщане на предадената в заем
сума, а и подобно твърдение би било в разрез с тезата му за безвъзмездност в
отношенията му с ищеца. Предвид
изложеното, от датата на падежа ответната страна се явява неизправна по
сключения договор, поради което искът се явява изцяло основателен за процесната
сума, която е в рамките на установеното неизпълнение.
В чл. 1 и чл. 4 от договора за заем
заемателят се е задължил да върне заетата сума на заемодателя по банков път в
едногодишен срок - до 18.09.2014 г. След изтичане на посочения ден и съгласно
чл. 84, ал.1 ЗЗД длъжникът - заемател е изпаднал в забава, поради което и за
периода от 19.09.2014 г. до 05.09.2017 г. дължи обезщетение. В чл.5 от договора
страните са постигнали съгласие за отговорност за забава под формата на
неустойка, но ищецът е поискал обезщетение в по-малък размер – на законната
лихва.
В зависимост от съотношението между
неустойката и обезщетението за вреди, доктрината различава няколко вида
неустойки: алтернативна – на кредитора е предоставен избора дали да иска
неустойка или обезщетение за вреди; кумулативна – неустойката се дължи заедно с
обезщетението, като в този случай има наказателна функция; изключителна – дължи
се само неустойката и длъжникът се освобождава от отговорността за
„по-големите“ вреди; евентуална - тя
може да се претендира само ако размерът ѝ е по-малък или равен на
вредите; зачетена – тази, която се дължи вместо обезщетение за вреди, но
кредиторът може да иска обезщетение за вредите, чийто размер не се покрива от
неустойката (чл.92 ал.2 от ЗЗД). С решение №68/09.07.2012 год. по т.д.№450/2011
год. на І т.о. на ВКС се приема, че дори и при уговорена неустойка кредиторът
може да търси обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД, като се откаже от неустойката,
т.е. упражни право на избор между двете. С оглед основателността на главния иск
и осъществения от кредитора избор, основателен се явява и акцесорният иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава за периода
от 19.09.2014 г. - 05.09.2017 г. в размер на 14 708,85 лв., което се
изчисли от съда с помощта на общодостъпните онлайн калкулатори.
Предвид изхода на делото и
на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът К.Г.Д. следва да възстанови на ищеца направените от последния
разноски. По делото е представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК,
включващ разходи за заплатена държавна такса и възнаграждение на адвокат в общ
размер на 6500 лв., които следва да се възложат върху
ответника.
Мотивиран от така изложените
съображения, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
К.Г.Д. с
ЕГН ********** с адрес *** – сем. Д., със съдебен адрес ***, да заплати на В.И.М. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес ***, сумата от 50 000 (петдесет
хиляди) лв., дължима по договор за заем от 18.09.2013 год., както и сумата от
14 708,85 (четиринадесет хиляди седемстотин и осем 0.85) лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
19.09.2014 год. до 05.09.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба – 07.09.2017 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
К.Г.Д. с
ЕГН ********** с адрес *** – сем.Димови, със съдебен адрес ***, да заплати на В.И.М. с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен
адрес ***, разноски в
първоинстанционното производство в размер
на 6500 (шест хиляди и петстотин) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: