№ 3716
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100504997 по описа за 2023 година
Образувано е по въззивни жалби на М. И. В. срещу решение №
20047327/11.07.2022 г. по гр.д. № 20691/2020 г. по описа на СРС, 24 състав, с което е
отхвърлен иск с правно основание чл. 27, пр. 3, вр. чл. 29 ЗЗД, предявен от М. И. В.
срещу Д. Й. В., за унищожаване на споразумение от 24.02.2020 г. в частта по т. 1 и т. 2
(в частта за издръжката) поради въвеждане в заблуждение, както и срещу и срещу
решение № 20075953/23.01.2023 г. по гр.д. № 20691/2020 г. по описа на СРС, 24 състав,
в частта, с която по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в решение № 20047327/11.07.2022 г.
Жалбоподателят – М. И. В., твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че
от събраните по делото доказателства се установява, че при подписване на
споразумението, с което е прекратен бракът му с ответницата, е бил въведен в
заблуждение. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде
уважен. Счита също така решението за поправка на очевидна фактическа грешка за
неправилно, тъй като не са били налице предпоставките за допускане на такава.
Ответникът по жалбата – Д. Й. В., оспорва жалбите и моли обжалваните
решения да бъдат потвърдени. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
1
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от М. И. В. с конститутивен иск с
правно основание чл. 27, пр. 3, вр. чл. 29 ЗЗД за унищожаване поради измама на
споразумение от 24.02.2020 г., сключено между М. И. В. и Д. Й. В., с което по реда на
чл. 51, вр. чл. 49, ал. 4 СК е прекратен бракът между страните, в частта, с която е
заявено – че бракът между М. И. В. и Д. Й. В. е дълбоко и непоправимо разстроен,
както и в частта, с която ищецът В. се е съгласил да плаща издръжка на децата си,
както следва – в полза на М.М. В. – 250 лв., в полза на Р.М. В. – 180 лв.
С решение № 20047327/11.07.2022 г. по гр.д. № 20691/2020 г. по описа на СРС,
24 състав, искът е отхвърлен.
С решение № 20075953/23.01.2023 г. по гр.д. № 20691/2020 г. по описа на СРС,
24 състав, е поправено по реда на чл. 247 ГПК решение № 20047327/11.07.2022 г. по
гр.д. № 20691/2020 г. по описа на СРС, 24 състав, тъй като е била допусната очевидна
фактическа грешка при изписване на единния граждански номер на ответника.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваните първоинстанционни
решения са валидни и допустими. Разгледани по същество същите са ПРАВИЛНИ.
Следва да се посочи, че първоинстанционните решения съдържат подробни
мотиви във връзка с неоснователността на претенциите, съответно – във връзка с
наличието на предпоставки за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
основното решение по делото, които настоящата съдебна инстанция споделя и на
основание чл. 272 ГПК препраща изцяло към мотивите им.
В допълнение на това и във връзка с наведените доводи за неправилност на
следва да се посочи следното:
Ищецът твърди, че част от процесното споразумение е унищожаемо поради
измама. На основание чл. 27 ЗЗД, унищожаеми са договорите, сключени от
недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията,
установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или
крайна нужда. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗЗД, измамата е основание за унищожение на
договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез
умишлено въвеждане в заблуждение. Измамата представлява умишлено въвеждане в
заблуждение на едно лице с цел да бъде то мотивирано към сключване на определена
сделка. Измамата води до унищожаемост на сделката, когато волеизявлението за
сключване на сделката е направено под действието на неверни представи, които
другата страна или трето лице са предизвикали умишлено у волеизявяващия.
Умишленото заблуждаване се предприема главно с оглед на това да предизвика или
засили мотивационните процеси, които са причина за осъществяване на опороченото
2
волеизявление. Вследствие на това погрешната представа не се отнася единствено до
съдържанието на сделката, а до чисто субективни подбуди за извършването (така
решение 368/03.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 243/2012 г., III ГО, ГК).
Съгласно споразумение от 24.02.2020 г., сключено между М. И. В. и Д. Й. В.,
страните са се съгласили относно прекратяване на брака им поради дълбоко и
непоправимо разстройство, като В. се е съгласил да плаща издръжка на децата си,
както следва – в полза на М.М. В. – 250 лв., в полза на Р.М. В. – 180 лв. Посочено е, че
издръжката е дължима от датата на влизане в сила на решението до навършването на
пълнолетие на децата или до появата на обстоятелства, които изискват промяната ѝ.
Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 24.02.2020 г.
по гр.д. № 58134/2019 г. по описа на СРС, 80 състав, посоченото споразумение касае
дело за развод между страните. Въззивникът М. И. В. се е явил лично, като е заявил, че
е подписал доброволно споразумението, запознат е със съдържанието му и с
последиците, като е изразил съгласие с тях. Изрично е заявил, че желае бракът му с Д.
Й. В. да бъде прекратен.
Съгласно показанията на свидетеля Е.Й.М., същата е присъствала пред
съдебната зала по време на съдебното заседание на 24.02.2020 г., като е била с Д. В..
Ищецът В. е дошъл в последния момент, като процесното споразумение не е било
подписано пред съдебната зала, а по време на заседание.
Следователно и на базата на събрания доказателствен материал следва извод, че
не е установява ищецът В. да е бил въведен умишлено в заблуждение от ответницата В.
при сключването на споразумението от 24.02.2020 г., уреждащо въпросите, свързани с
прекратяването на брака им. Точно обратното, ищецът изрично е заявил в рамките на
съдебното заседание по делото за развод между страните, че е съгласен бракът му да
бъде прекратен с развод, като е запознат и съгласен с последиците при прекратяване на
брака му, в това число – задължението му да плаща издръжка на непълнолетните му
деца. Следва да се посочи, че задължението на ищеца да заплаща издръжка произтича
от закона (чл. 143 СК), като същото не е предпоставено от материалното състояние на
задължения родител. Размерът на договорената издръжка в процесното споразумение е
в близък до минималния размер, съгласно чл. 142, ал. 2 СК, поради което и при
посочените съображения няма как да се приеме, че ищецът умишлено е бил въведен в
заблуждение при подписване на споразумението.
Следователно, искът за унищожаемост поради измама на споразумение от
24.02.2020 г., сключено между М. И. В. и Д. Й. В., е неоснователен. Обжалваното
решение, постановено по посочения иск, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Правилно се явява и решение № 20075953/23.01.2023 г. по гр.д. № 20691/2020 г.
по описа на СРС, 24 състав, с което по реда на чл. 247 ГПК е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 20047327/11.07.2022 г.
3
Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните
може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна
фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в
мотивите е направил своите изводи във връзка с правния спор между страните, е
пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението си тези свои изводи.
В случая, в основното решение по делото е допусната очевидна фактическа
грешка при изписване на единния граждански номер на ответника, за която грешка
ответникът с молба от 01.08.2022 г. е сезирал съда. В закона не е предвиден срок за
подаване на молба за поправка на очевидна фактическа грешка, поради което
възражението на въззивника за неспазване на срока за подаване на молба за
отстраняването ѝ е неоснователно.
Установява се, че е изпълнена процедурата по чл. 247, ал. 2 ГПК преди
постановяване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка.
Следователно и доколкото действително е допусната очевидна фактическа
грешка в решението по делото при изписване на единния граждански номер на Д. Й.
В., то решението в частта, с която грешката е поправена, е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 500 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20047327/11.07.2022 г. по гр.д. № 20691/2020 г.
по описа на СРС, 24 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20075953/23.01.2023 г. по гр.д. № 20691/2020 г.
по описа на СРС, 24 състав в частта, с която по реда на чл. 247 ГПК е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 20047327/11.07.2022 г. по гр.д.
№ 20691/2020 г. по описа на СРС, 24 състав.
ОСЪЖДА М. И. В., ЕГН ********** да заплати в полза на Д. Й. В., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 500 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
4
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5