РЕШЕНИЕ№
261025
гр. Пловдив, 26.10.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 2561 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Ф.Р.П.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
на паричните притезания, удостоверени в Заповед № 9960/18.11.2019 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 18585/2019 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, XIII
граждански състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена
питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 11.04.2017 г. до
10.10.2019 г. в размер на сумата от 665, 13 лв. за обект, находящ се в гр. П., ***,
както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично
задължение за периода от 30.06.2017 г. до 31.10.2019 г. в размер на сумата от
63, 57 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 15.11.2019 г.,
до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е
възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода
при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в
сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № ***, не заплатил за периода
от 11.04.2017 г. до 10.10.2019 г. дължимата цена за доставка на питейна вода до
обект, находящ се в гр. П., ***. Твърди, че ответникът има качеството на
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ в качеството си на собственик и
ползвател на водоснабдения обект. Поддържа, че отчетът в имота е извършван при
условията на липсващо измервателно устройство на основание чл. 6, ал. 1, т. 5
ЗРВКУ. Сочи, че поради това е начислявано количество вода по тарифа, като на
основание Общите условия се начислява по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище и
по 6 куб.м. за топлофицирано жилище на всеки един потребител, като е установено
завишаване с по 1 куб.м. на всяко тримесечие на човек, с оглед неизпълнение на
задължението на потребителя за монтаж на измервателно устройство. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове за вземанията по
издадената заповед за изпълнение, с присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответникът Ф.Р.П. не е депозирал в
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ответната страна е получила препис
от исковата молба на адреса, който е регистрирала като постоянен и настоящ –
гр. П., ***, установен от съда по справка в хода на заповедното производство,
като в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозирала
отговор на исковата молба.
Исковата молба, ведно с приложенията са били
редовно връчени на ответника на основание чл. 46, ал. 2 ГПК – чрез лице от
домашните, поело задължение да предаде съобщението, ведно с книжата. В
приложения по делото отрязък от съобщението е посочено, че последното е
получено от **** на ответната страна – М.Ф.Х., със задължение за предаване на
книжата на адресата. В съобщението ответната страна изрично е била уведомена за
задължението си да уведоми съда, ако е напуснала посочения по делото адрес, или
този, на който веднъж е бил намерена, като й е указано, че ако не стори това –
всички съобщения се прилагат по делото и се считат за редовно връчени на
основание чл. 41, ал. 2 ГПК. Същевременно с получаване на съобщението ответната
страна е била предупредена и за възможността против нея да бъде постановено
неприсъствено решение с посочване на предпоставките, установени в правната
норма на чл. 238 ГПК.
Ответникът е бил редовно призован
за съдебното заседание, проведено на 28.09.2020 г., тъй като не е открит на
адреса, на който е получил препис от исковата молба и приложенията. По
разпореждане на съда адресът е посетен за период по-дълъг от един месец, като
ответната страна не е открита. Призовкарят е събрал сведение, че последният е
напуснал адреса и е заминал в чужбина.
В случая съдът е приложил фикцията
по чл. 41, ал. 2 ГПК и призовката се счита за редовно връчена. Тази разпоредба
следва да намери приложение и в случаите, в които адресатът на съобщението не е
намерен лично на адреса, а последното е получено по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК
чрез лице от домашните, приело съобщението и поело задължение за уведомяване на
адресата. Това е така, тъй като книжата са редовно получени от ответната
страна, като последната е била уведомена за задължението й да уведоми съда при
промяна на адреса, на който веднъж е била намерена по делото. В този смисъл
съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 322/26.11.2014 г. по гр.д. №
3566/2014 г., ГК, IV г.о. Въпреки
редовното й призоваване ответната страна не се е явила в съденото заседание за
разглеждане на делото.
Следователно налице са
предпоставките, установени в разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно –
ответникът да не е подал отговор на исковата молба, да е бил редовно призован
за първото по делото съдебно заседание, на което не се е явил и не е депозирал
молба за разглеждането му в негово отсъствие.
Налице е и третата кумулативно
изискуема предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно от
събраните по делото писмени доказателства, да се установява, че исковата
претенция е вероятно основателна, което обстоятелство следва от приложените към
исковата молба писмени доказателствени средства..
По
така изложените съображения предявените искове следва да бъдат уважени, като в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят сторените от
последния разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да му бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото
съдебно производство разноски, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 18585/2019
г. по описа на Районен съд – Пловдив – арг. т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. В заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 75 лв. В исковото производство ищецът е доказал
заплащането на държавна такса в размер от 25 лв., която следва да се присъди,
като не следва да се определя юрисконсултско възнаграждение, доколкото ищецът изрично е заявил, че не претендира
заплащане на последното.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на Ф.Р.П., ЕГН **********, с адрес ***, че “ “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, е
носител на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 9960/18.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 18585/2019 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XIII граждански състав, представляващо
претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална
вода за периода от 11.04.2017 г. до 10.10.2019 г. в размер на сумата от 665, 13
лв. за обект, находящ се в гр. П, ***, както и за установяване на изтекла
мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от 30.06.2017 г.
до 31.10.2019 г. в размер на сумата от 63, 57 лв., ведно със законната
мораторна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване
ОСЪЖДА Ф.Р.П. да
заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 75 лв. – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 18585/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII граждански състав и сумата от 25 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 2561/2020 г.
на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване. Решението подлежи на контрол по реда на чл. 240 ГПК в
едномесечен срок от връчването му от страната, срещу която е постановено.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК