Решение по дело №718/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260173
Дата: 22 юли 2020 г.
Съдия: Ивалена Орлинова Димитрова
Дело: 20203100500718
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./……………...2020 година, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:   КОНСТАНТИН ИВАНОВ

            ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА - мл. съдия

 

при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от младши съдия Димитрова в. гр. дело № 718 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

          Образувано е по въззивна жалба от М.Т.А.,***, чрез адв. Б.Д., срещу Решение № 5543 от 09.12.2019 г., постановено по гр.д. № 2470/2019 г. по описа на ВРС, XLIX с-в, с което първоинстанционният съд ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.А., ЕГН **********, адрес: ***, против „Институт за стратегии и анализи“ ЕООД, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Мария Луиза“ 2 - ЦУМ, ет.6, представлявано от В.В.К., ЕИК *********, иск с правно основание чл. 49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение в размер на  5000 лв. - частично такова от сумата от 20 000 лв., за причинените й болка и страдания и уронване на доброто й име и достойнството й от разпространяване чрез препубликуване на 27.12.2016 г. в сайта на платформата „Епицентър.бг” на статия със заглавие: „САЩ платили 57100 долара на БНТ и БТВ, за да отразяват битката между Клинтън и Тръмп“, в която е посочено, че „Варненското сдружение „Грамада“ на М.А. получава 486 000 лв. за „изграждането на последователна съдебна практика при търговски спорове“, съдържащо обидни и клеветнически изрази, уронили честта, достойнството и доброто име на М.Т.А., ведно със законната лихва върху тази частично предявена сума, считано от извършване на деянието - 27.12.2016 г., до окончателното й изплащане.

         В жалбата са наведени оплаквания, че постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като се моли за неговата отмяна и присъждане на разноски. Сочи се, че публично разпространената информация, че сдружението е получило сума пари, е лъжа, поради което публикуването и́, като деяние, се явява неправомерно, защото е непристойно, неприлично и позорно. Жалбоподателката излага, че в резултат на разгласените неверни факти и обстоятелства е засегнат публичният и́ образ, защото е свързан пряко с нея. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно не е приел доказаните от нея вреди, защото именно статията се е отразила върху здравословното и́ състояние, което се установява от разпитаните свидетели, представените медицински документи и изслушаната медицинска експертиза в тази част. Подробно излага съображения, че комплексната съдебно-медицинска експертиза не е извършена съобразно медицинските стандарти при освидетелстване и същата в частта, в която се обсъждат негативните и́ преживявания, е неправилна. Сочи още, че служебно известната на съда информация за други водени от нея дела не следва да се взема предвид в настоящото производство.

          В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият „ИНСТИТУТ ЗА СТРАТЕГИИ И АНАЛИЗИ“ ЕООД не депозира писмен отговор.

          В съдебно заседание въззивникът лично и чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Претендира разноски.

          В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.

         За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

          В исковата молба, уточнена с молба от 10.04.2018 г., ищцата М.Т.А. излага, че е председател на Сдружение с общественополезна дейност с наименование „Грамада“, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Младост”, бл. 129, вх. 4, ет. 3, ап. 83. Цели на сдружението са:  защита на законните интереси на хора и животни; изграждане и утвърждаване на общочовешки принципи за хуманно отношение, духовни ценности, развитие и утвърждаване на гражданското общество; опазване на околната среда, природни ресурси и биологично развитие; установяване на контакти и съвместна дейност с местни и международни институции, сътрудничество с компетентни органи; взаимодействие с организации със сходна цел. Излага, че ответникът е собственик на сайта „Епицентър.бг“. Твърди, че на дата 27.12.2016 г. в сайта на платформата „Епицентър.бг“ е публикувана статия със заглавие: „САЩ платили 57100 долара на БНТ и БТВ, за да отразяват битката между Клинтън и Тръмп“, в която е посочено, че „Варненското сдружение „Грамада“ на М.А. получава 486 000 лв. за „изграждането на последователна съдебна практика при търговски спорове“. Ищцата твърди, че от съдържанието на горепосочената статия се налага изводът, че тези средства са предоставени от фондация „Америка за България“ на представляваното от нея сдружение. Сочи, че  отразеното в статията не отговаря на истината. Представляваното от нея сдружение никога и под никаква форма не е получавало средства от фондация „Америка за България“, нито се е занимавало с търговски спорове и изграждането на съдебна практика относно търговските спорове. Твърди, че вследствие на публикацията започнала да получава унизителни и подигравателни обаждания, както и заплахи по телефона. Излага, че изнесената информация не е проверена, като същата създава грешно впечатление у читателите, включително и у някои от членовете на сдружение „Грамада“,  че ищцата е получила процесната сума, която не се следва, и за дейност, която не е била извършвана. В резултат от това, че нейното име било посочено в статията, се почувствала особено омерзена и безкрайно засрамена, разклатило се общото й здравословно състояние и нервната й система – кръвното й налягане значително се повишило, наложил се приемът на лекарства, включително успокоителни /антидепресанти/, нарушил се сънят й, започнала да посещава психиатър, обострил се диабетът й, като част от провокираните проблеми продължават и до днес. Изтъква липсата на извинение или официално опровержение.

         Въз основа на изложените твърдения са направени искания за осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 5 000 лева – частично такова от сумата от 20 000 лева, за причинените й болка и страдания, уронване на доброто й име и достойнството й, ведно с мораторна лихва върху частично предявената сума, считано от извършване на деянието – 27.12.2016 г., до окончателното й изплащане.

         В писмен отговор в законоустановения срок ответникът „Институт за стратегии и анализи“ ЕООД, ЕИК *********, чрез управителя В.К., оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва твърдението за увреждане, настъпило в правната сфера на ищцата, като излага, че обект на публикацията е представляваното от нея сдружение, а не тя като физическо лице. Сочи, че твърденията в процесната статия не представляват факти, годни да злепоставят и накърнят нечия репутация. Твърди, че публикацията касае юридическото лице, а името на представляващия е публично известно обстоятелство. Оспорва съществуването на причинна връзка между публикувания материал и твърдените от ищцата вреди. Оспорва изрично вината като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, като твърди, че материалът отговаря на критериите за журналистическа добросъвестност - възпроизвежда друг, вече оповестен публично, който не е бил опроверган от насрещната страна в този процес. Излага, че при изричното оповестяване на автора и собственик на интернет платформата, ищцата не е отправила искане за опровержение, като акцентира възможността за осъществяване на контакт чрез посочените адрес, електронна поща и телефон. Въз основа на това поддържа възражение за съпричиняване.  Твърди, че заявеният размер на частичната осъдителна претенция в размер на 5 000 лева е напълно несъответен на принципа на справедливостта.

         В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител поддържа исковете си, настоява да бъдат уважени. Претендира разноски.

         В съдебно заседание ответното дружество, редовно уведомено, не изпраща представител.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

         По делото е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че на дата 26.12.2016 г. на страницата на електронното издание „Епицентър.бг”, управлявано и притежавано от дружеството-ответник,  е препубликувана статия с наименование  „САЩ платили 57 100 долара на БНТ и БТВ, за да отразят битката между Клинтън и Тръмп”, като в същата е посочено, че „Варненското сдружение „Грамада” на М.А. получава 486 000 лева за „изграждането на последователна съдебна практика при търговски спорове.”

          От постъпилите на 30.04.2019 г. документи от трето, неучастващо в делото лице - Фондация „Америка за България”, се установява, че последното няма и не е имало договорни отношения със сдружение „Грамада”, представлявано от М.А., както и че не са били извършвани каквито и да е плащания в полза на посоченото сдружение.

          В показанията си свидетелят М.П., без родство и дела със страните, заявява, че е бил адвокат на ищцата, след публикуването на статията срещу нея и сдружението от 26.12.2016 г. ищцата го потърсила за изготвяне на жалба до прокуратурата. Излага съдържанието на публикацията. Свидетелства, че М.А. му е споделила, че след процесната статия нейни познати са й звънели по телефона, изказвайки съмнения в честността й, твърдейки, че последната върти далавери. Ищцата го е уведомила също, че нейна съседка й се е обадила да я предупреди, че три или четири лица са обиклаляли около дома й с черен автомобил и са питали за нея. Излага, че публикацията е породила силни притеснения у ищцата, съобщила му е, че след излизане на статията е увеличила лекарствените дози, които приема, изразила  е безспокойство от възможни необосновани проверки.

          Свидетелката М.Д.излага в показанията си пред първоинстанционния съд, че познава ищцата като представител на неправителствена организация „Грамада”. Сочи, че знае за публикацията. Същата е повлияла на здравословното състояние на М.А., която е ходила по лекари и дала доста пари за лечението си.

          В първоинстанционното производство е била назначена  комплексна съдебномедицинска и психологическа експертиза. Заключението от медицинската  част на същата е изслушано в съдебно заседание и не е оспорено от страните. От него се установява, чрез представената медицинска документация по ГД № 2470/2019 г. и проведения клиничен преглед, че М.А. страда от исхемична болест на сърцето, хипертонична болест, дислипидемия, захарен диабет II тип неинсулинозависим, диабетна полиневропатия, мозъчносъдова болест, състояние след исхемичен мозъчен инсулт, състояние след оперативно отстраняване на пикочен мехур, оперативно отстраняване на матката, хроничен гастрит, ГЕРБ, генерализирана остеоартроза, състояние след оперативно лечение на хиатална херния, ретроперитонеален липом и липом на предна коремна стена, хемороидална болест, чернодробна стеатоза. Установените заболявания са с хронично-прогресиращ ход и налагат провеждане на системно консервативно лечение. Посочва се, че по делото няма медицинска документация относно състоянието  на М.А. преди процесната дата, поради което не може да се коментира евентуална промяна в здравния й статус. Последното се покрепя от представената документация, видно от същата с дата преди 27.12.2016 г. е представен единствено Амбулаторен лист № 005159 от 23.11.2016 г. , в който е посочена основна диагноза хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност и Рецептурна книжка с печат от 17.12.2015 г. Излага се, че стресова ситуация от всякакъв характер би могла да доведе до повишаване на кръвното налягане, общо безпокойство, тревожност, потиснатост.

       Съдът цени медицинската част на комплексната съдебномедицинска и психологическа експертиза като компетентно и изчерпатено изготвена, въз основа на материалите по делото. Видно от приложеното копие от Рецептурна книжка на М.А. с печат от 17.12.2015 г. към тази дата, последната страда от хипертонична болест, МСБ, ИБС, Захарен диабет, диабетна полиневропатия. Липсата на друга медицинска документация обуславя извода на вещото лице  за недостатъчност на данни, от които може да се проследи, изследва и съпостави има ли промяна, респективно влошаване на здравния статус на въззивницата преди и след процесната дата.

        От заключението от повторната КСМЕ, допусната пред настоящата съдебна инстанция, в нейната психиатрична част и от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че М.А. страда от психично заболяване по МКБ10 ревизия с код F31 Биполярно афективно разстройство, което е диагностицирано преди 26.12.2016 г. Диагнозата F31.6 Биполярно афективно разстройство, сегашен епизод – смесен, е регистрирана от личния лекар д-р О.И.в рецептурната книжка на ищцата с дата 17.12.2015 г. През месец януари 2016 г. в рецептурната книжка на последната е изписан медикаментът NF627 Hedonin tabl. за същото заболяване. За периода 11.07.2018 г. - 02.11.2018 г. на ищцата са извършени прегледи и издадени болнични листи за временна нетрудоспособност от психиатри към ДКЦ „Св. Марина” ЕООД – Варна, с основна диагноза F31.6 Биполярно разстройство, сегашен епизод – смесен. Изписана е психотропна антипсихотична, антидепресивна и тимостабилизираща терапия със Setinin, Lamictal, DepakinChrono, Efectin ER. Излага се, че биполярното афективно разстройство се нуждае от непрекъсната психотропна поддържаща терапия и наблюдение, като психосоциалният стрес и влошаването на телесни заболявания могат да провокират нови епизоди и да поддържат активни симптомите му. Сочи се, че в в анамнезата на психиатричните прегледи никъде не е отразено, че състоянието на ищцата е в пряка връзка със статията. Влошаването на психичното състояние е около година и половина след процесната публикация, като няма медицински доказателства за наличието на пряка връзка между тях. Вещото лице поддържа заключението си и подробно разяснява същността на диагнозата Биполярно афективно разстройство. Настоящият състав кредитира повторната съдебно-психиатрична експертиза като обективна, пълна, конкретна и кореспондираща с материалите по делото. Съдът приема извода на вещото лице за липса на медицински документи, които да обусловят пряката връзка между влошеното психиатрично състояние на М.А. и изнесената с процесната статия информация. Съдът отбелязва големия интервал, близо година и половина, от публикацията до представените сведения и налични данни за влошаване на състоянието на въззивницата. Съдът отчита и интензитета на събития в личната сфера на последната, като визира смъртта на брат й през 2016 г., както и последващото уведомяване за смъртта на бившия й съпруг.

 

          С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

          Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания и уронване на доброто  име и достойнството на въззиваемата. Според чл. 49 ЗЗД „този, който е възложил на друг някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при и по повод изпълнението на тази работа”, като не е необходимо да се персонифицира прекият причинител на увреждането. Безспорно е, че страницата на електронното издание „Епицентър.бг” е управлявана и притежавана от дружеството-ответник. Безспорен е  фактът на публикуване на процесната статия, както и че същата е публикувана въз основа на възложена работа/дейност. Основателността  на иска по чл. 49, вр. 45 ЗЗД предпоставя ищецът да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на извършено противоправно деяние – действие или бездействие, причинени вреди, вина на прекия причинител на вредата, причинна връзка между увреждащото деяние и вредоносния резултат, като следва да се отчете, че отговорността на възложителя на работата в хипотезата на чл. 49 ЗЗД е безвиновна.

         Настоящият съдебен състав следва да отбележи, че отговорността при непозволено увреждане се носи не само при нарушение на императивна правна норма, но и на общото правило да не се вреди другиму, залегнало в основния текст, уреждащ деликтната отговорност.

         При спор за причинени вреди от публикувана чрез медия  информация, на проверка подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорност само ако позорят адресата и са неверни. От представените документи от трето, неучастващо в делото лице - Фондация „Америка за България”, се установи, че последното няма и не е имало договорни отношения със сдружение „Грамада”, представлявано от М.А., както и че не са били извършвани каквито и да е плащания в полза на посоченото сдружение. Въз основа на горното съдът приема, че изложеното в статията не съответства на действителното положение, като намира публикуваната информация  за невярна.

          Съдът счита, че поднасянето на  информация от медия следва да е  в съответствие с журналистическата етика, добросъвестната и професионална практика, и същата е необходимо да провери източника и достоверността на поднесеното, независимо че публикуваният текст е заимстван от друга медийна платформа. В конкретния случай това не е сторено.

          За да се породи отговорност, необходимо е деянието да причинява резултата - вредата се явява необходимо следствие от конкретното деяние.

          В настоящия случай такава причинно-следствена връзка не се установи. Показанията на разпитаните по делото свидетели съдът определя като декларативни и общи, без да дават конкретни сведения за претърпяването на действителни вреди, произтичащи от публикуваната статия. Събраните данни от техните разпити не са достатъчни, за да обосноват действително влошаване на здравословното състояние на въззивницата вследствие на процесната публикация.

          Съдът приема извода на вещото лице по КСМЕ за липса на медицински документи, които да обусловят пряката връзка между влошеното психиатрично състояние на М.А. и изнесената с процесната статия информация, подкрепен и с отбелязания в КСМЕ голям интервал – близо година и полoвина, от публикацията до представените сведения и налични данни за влошаване на здравословното състояние на въззивницата.

          Съдът отчита и интензитета на събития в личната сфера на последната, като визира смъртта на брат й през 2016 г., както и последващото уведомяване за смъртта на бившия й съпруг.

          Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства съдът счита, че не е налице основание за ангажиране на отговорността по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД на ответното дружество, тъй като причинно-следствена връзка между процесната публикация и вреди, произлезли от нея, не се установиха. Предявените искове са неоснователни и подлежат на отхвърляне, като обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

        При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.

         Предвид липсата на отправено искане  и доказателства в полза на въззиваемото дружество, разноски в настоящата инстанция не следва да бъдат присъдени.

 

         Воден от горното, съдът

 

                                                            Р Е Ш И:   

 

          ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5543/ 09.12.2019 г., постановено по гр. дело № 2470/2019 г. по описа на РС – Варна, с което е отхвърлен предявения от М.Т.А., ЕГН **********, адрес: ***, против „ Институт за стратегии и анализи“ ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Мария Луиза“ 2 – ЦУМ, ет. 6, представлявано от В.В.К., ЕИК ********* иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение в размер на 5 000 лв. – частично такова от сумата от 20 000 лева за причинените й болка и страдания и уронване на доброто й име и достойнството й от разпространяване чрез препубликуване на 27.12.2016 г. в сайта на платформата „Епицентър.бг“ на статия със заглавие: „САЩ платили 57 100 долара на БНТ и БТВ, за да отразяват битката между Клинтън и Тръмп“, в която е посочено, че „Варненското сдружение „Грамада“ на М.А. получава 486 000 лева за „изграждането на последователна съдебна практика при търговски спорове“, съдържащо обидни и клеветнически изрази, уронили честта, достойнството и доброто име на М.Т.А., ведно със законната лихва върху тази частично предявена сума, считано от извършване на деянието – 27.12.2016 г. до окончателното й изплащане.

 

 

       Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                               2.