РЕШЕНИЕ
№ 980
гр. Стара Загора, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20235530101462 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ” ЕООД Велико Търново
твърди в исковата си молба, че е доставил на ответника стоки, за което е издал Фактура
№102036/22.06.2020г. и е подписан на 23.06.2020г. от длъжника приемно-предавателен
протокол № MOUT-227518/22.06.2020г. Падежът за плащане бил до 60 след доставката, а
именно 24.08.2020г., като към настоящия момент ответникът не е погасил задължението си.
Твърди, че ищцовото дружество е с основен предмет на дейност: производство и
продажба, търговия, внос, ВОП, износ, ВОД на дезинфектанти, антисептици, консумативи,
техника, козметика и детергенти за хуманната и ветеринарната медицина, личната и битова
хигиена, хранително-вкусовата, текстилната и други промишлености. Ищецът извършвал
периодични доставки по заявки на ответното дружеството, а заявките били извършвани на
база действащи договори, сключени на основание чл.121, ал.1 от ЗОП, като в периода на
извършване на доставката по процесната фактура, доставките били извършвани по два
активни договора - Договор № 201903190834/19.03.2019г. и Договор
№202001070808/07.01.2020г. Съгласно предмета на договорите „Хигиенно-медицинска
индустрия“ ЕООД като изпълнител се задължил да доставя на възложителя
„УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПРОФ.
Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД стоки след предварителни писмени заявки на възложителя.
Плащането на стойността на конкретната доставка по банковата сметка на изпълнителя
страните договорили в чл.4.2 на двата договора - в срок до 60 след съответната доставка
1
срещу издадена фактура и подписан приемо-предавателен протокол. За дата на доставките
страните приели в подписания помежду им и посочен по-горе договор ( вж. чл.7.1. от всеки
един от договорите) датата, на която стоките са пристигнали при крайния получател
съгласно приемо-предавателния протокол. В изпълнение на задълженията си по договора,
изпълнителят доставил на възложителя стока, за която стока изпълнителят-ищец издал на
възложителя, а възложителят получил на 23.06.2020г. Фактура №102036/22.06.2020г., като
стоките били получени от възложителя на 23.06.2020г. съгласно приемно-предавателен
протокол № MOUT-227518/22.06.2020г., подписан от възложителя на посочената в него дата
(23.06.2020г.), който е приложен към фактурата. Фактурата е осчетоводена при кредитора и
длъжника. Падежът за плащане на фактурата бил до 60 дни, след доставката или на
24.08.2020г. Ищецът твърди, че плащане на сумата по фактурата за доставените стоки не е
постъпило по банковата сметка на изпълнителя (Кредитор) „Хигиенно-медицинска
индустрия“ ЕООД. Лихвата за забава за периода от датата на падежа 24.08.2020г. до
24.02.2023г. е в размер на 133.44 лева.
За вземането си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК, по което било образувано частно гражданско дело №964/2023г. В
производството по цитираното дело съдът издал Заповед №478/02.03.2023г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК спрямо ответника, за сумата от 525 лева за
главница, представляваща незаплатена стойност на доставени стоки, за което е издадена
Фактура №102036/22.06.2020г. и подписан от длъжника на 23.06.2020г. приемно-
предавателен протокол № MOUT-227518/22.06.2020г., заедно със 133,44 лева - мораторна
лихва за периода 24.08.2020г. - 24.02.2023г., ведно със законната лихва от 01.03.2023г. до
изплащане на вземането, както и разноските в заповедното производство - сумата от 25 лева
за държавна такса и 400 лева - адвокатско възнаграждение. Срещу издадената заповед за
изпълнение постъпило възражение от длъжника, поради което за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сумата в размер на 525 лева за главница,
представляваща неплатена стойност на доставени стоки, за което е издадена Фактура
№102036/22.06.2020г. и подписан от длъжника на 23.06.2020г. приемо-предавателен
протокол № MOUT-227518/22.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 01.03.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 133,44 лева - мораторна лихва за забавено
плащане за периода 24.08.2020г. до 24.02.2023г., за които вземания е издадена Заповед
№478/02.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№964/2023г. по описа на РС Ст.Загора.
Ответникът „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД Стара Загора представя писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че не оспорва факта на доставката, както и
че е издадена такава фактура и същата е осчетоводена в счетоводството му. Заявява, че не
2
дължи претендираната сума. Не спори, че между него и ищеца са налице търговски
взаимоотношения, водещи до издаването на поредица от фактури. Счита, че съгласно чл.76,
ал.1, изр. първо от ЗЗД, ако към едно и също лице длъжникът има няколко еднородни
задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Заявява, че на 14.06.2021г. извършил плащане по банковата сметка на ищеца за
сумата от общо 12123,00 лева, като в основанието изрично посочил номерата на фактурите,
които погасява. Една от посочените фактури, които ответникът погасява, е фактура №
**********/22.06.2020г. Предвид това и на основание чл.76, ал.1, изр. първо от ЗЗД счита
задължението по процесната фактура за погасено преди предявяване на настоящия иск.
Предвид извършеното плащане на главницата по процесната фактура и погасяване на
задължението на 14.06.2021г. заявява, че не дължи мораторна лихва след тази дата и в
претендирания размер. Счита, че не дължи и законна лихва. Претендира направените по
делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 964/2023г. по описа на СтРС се
установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение
№478/02.03.2023г., съгласно която е разпоредил длъжникът „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ” АД Стара Загора да заплати на кредитора „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА
ИНДУСТРИЯ” ЕООД Велико Търново сумата от 525,00 лева за главница, представляваща
незаплатена стойност на доставени стоки, за което е издадена Фактура №102036/22.06.2020г.
и подписан от длъжника на 23.06.2020г. приемно-предавателен протокол № MOUT-
227518/22.06.2020г., заедно със 133,44 лева - мораторна лихва за периода 24.08.2020г. -
24.02.2023г., ведно със законната лихва от 01.03.2023г. до изплащане на вземането, както
разноски по делото. В срока по чл.414 ал.2 ГПК, ответникът е възразил, че не дължи
вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По делото не се спори, че между страните са налице договорни отношения, по силата
на който ищецът доставил на ответника стоки на стойност 525,00 лв., за което са издадени
Фактура №102036/22.06.2020г. и приемно-предавателен протокол № MOUT-
227518/22.06.2020г. С оглед на това съдът приема за установено по делото, че страните са
били в договорни отношения по договор за покупко-продажба; ищецът е изпълнил
задълженията си по договора, като е доставил на ответника договорените стоки, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължението да заплати договорената цена в
договорения срок. Не е спорно, че падежът за плащане договорен от страните е до 60 дни
след доставката. От представеното платежно нареждане от 14.06.2021г., с вписано
основание за плащане по девет броя фактури, между които и процесната, се установява, че
3
ответникът е заплатил изцяло задължението по Фактура №102036/22.06.2020г. на
14.06.2021г., след падежа, поради което същия е изпаднал в забава за периода 24.08.2020г.
до 13.06.2021г. вкл. Размерът на лихвата за забава в изплащането на главницата, служебно
изчислен от съда за периода 24.08.2020г. до 13.06.2021г. възлиза на 42,88 лв.
Предвид горното съдът намира, че предявения иск за установяване на вземането за
главница се явява изцяло неоснователен и недоказан, а иска за установяване вземането за
лихва се явява основателен и доказан до размера на 42,88 лв. за периода 24.08.2020г. до
13.06.2021г.
Не следва да се уважава искането за присъждане на законна лихва върху главницата
от завеждане на заявлението по чл.410 ГПК, тъй като към датата на депозиране на
заявлението 01.03.2023г. задължението за главница е било погасено.
Всяка от страните е направила искане за присъждане на разноски.
Ищецът е направил искане по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение на ответника.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие ответникът
е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00лв., отразено като
заплатено в брой.
Размерът на адвокатското възнаграждение за ползваната от ищеца правна помощ от
адвокат, се определя при условията на свободно договаряне. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК съдът
може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата и правна сложност на
делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално
определения размер по чл.36 от Закона за адвокатурата, който в ал.2 предвижда, че при
договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-
ниско от размера, предвиден в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение,
определено съгласно чл.7 ал.2 т.1 на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при материален интерес 525,00 лв., възлиза на 400,00 лв.
Освен това, съгласно чл.2 ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно броя и вида на предявените
искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.
В настоящия случай са предявени два обективно съединени иска /за главница и за
мораторна лихва/, но не се претендира възнаграждение за всеки от тях. Предвид горното
съдът намира, че договореното между ответника и неговия пълномощник адвокатско
възнаграждение в размер на 500лв. не се явява прекомерно и не следва да бъде намалявано.
Предвид изложеното на основание чл.78 ал.1 ГПК и т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС
по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
4
направените по настоящото дело разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер
на 27,68лв., както и съразмерно направените в заповедното производство разноски 27,68лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на
467,44 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ” АД Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Стара Загора, ул. Ген.Столетов №2, представлявано от проф.д-р Йовчо Петков Йовчев, че
дължи на „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“ ЕООД Велико Търново, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление, гр.Велико Търново, бул.Никола Габровски
№81а, представлявано от Евгени Костадинов Костадинов, сумата от 42,88лв.,
представляваща лихва за забава в плащането на главницата от 525,00лв. по Фактура
№102036/22.06.2020г., за периода 24.08.2020г. до 13.06.2021г., за изпълнението на което
парично задължение е издадена в полза на „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“
ЕООД Велико Търново против УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян Киркович“ АД Стара Загора
заповед за изпълнение №478/02.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.дело № 964/2023г. по описа на СтРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“ ЕООД
Велико Търново, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.Велико Търново,
бул.Никола Габровски №81а, представлявано от Евгени Костадинов Костадинов против
„УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ.
Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, ул. Ген.Столетов №2, представлявано от проф.д-р Йовчо
Петков Йовчев, искове за установяване на вземанията на „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА
ИНДУСТРИЯ“ ЕООД Велико Търново за сумата от 525,00 лева главница, представляваща
незаплатена стойност на доставени стоки, за което е издадена Фактура №102036/22.06.2020г.
и подписан от длъжника на 23.06.2020г. приемно-предавателен протокол № MOUT-
227518/22.06.2020г., за сумата над 42,88 лв. до претендираните 133,44 лева и за периода
14.06.2021г. до 24.02.2023г. лихва за забава в плащането на главницата, както и за законна
лихва от 01.03.2023г. до изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД Стара Загора, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. Ген.Столетов №2, представлявано от
проф.д-р Йовчо Петков Йовчев, да заплати на „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА
ИНДУСТРИЯ“ ЕООД Велико Търново, ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление, гр.Велико Търново, бул.Никола Габровски №81а, представлявано от Евгени
Костадинов Костадинов, направените по настоящото дело разноски съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 27,68лв., както и сумата от 27,68лв. съразмерно разноски в
заповедното ч.гр.дело №964/2023г. по описа на Районен съд Ст.Загора.
ОСЪЖДА „ХИГИЕННО-МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ“ ЕООД Велико Търново,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление, гр.Велико Търново, бул.Никола
Габровски №81а, представлявано от Евгени Костадинов Костадинов, да заплати на
„УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПРОФ.
Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ” АД Стара Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, ул. Ген.Столетов №2, представлявано от проф.д-р Йовчо
Петков Йовчев, направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете
в размер на 467,44 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6