№ 198
гр. Плевен, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Й СТ. К.
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500225 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 78 от 21.01.2022 г по гр. дело № 5030 /2021 г по
описа на РС – Плевен състав на същия съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба с вх.№1333/22г. на ответниците АЛ. ИВ. Г. и П. ИВ. АНДР., чрез адв.
В.У., с правно основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК за спиране на производството
по гр.д. № 5030/21г. по описа на ПлРС до приключване на производството по
гр.д.№ 308/22г. по описа на ПлРС. ПРИЗНАЛ Е ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.108 от Закона за собствеността по отношение на АЛ. ИВ. Г. с
ЕГН ********** и П. ИВ. АНДР. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.П.,
ул.“Р.“ №9, че АС. АТ. АС. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Т.“ ***, *** е
собственик на недвижим имот с идентификатор 56722.701.2665 (петдесет и
шест хиляди седемстотин 11 двадесет и две.седемстотин и едно.две хиляди
шестстотин и шестдесет и пет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град П., одобрени със заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на
Изп.директор на АГКК , с последно изменение на КККР засягащо имота от
12.11.2020г., целият с площ от 1079 (хиляда и седемдесет и девет) кв.м., с
1
адрес: гр.П., местност „С.та“, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: лозе; категория на земята – четвърта,
при съседи на поземления имот: 56722.701.2664; 56722.701.2666;
56722.701.91; 56722.701.304; 56722.701.87; 56722.701.225, ведно със сградите,
които попадат в имот, а именно: сграда с идентификатор 56722.701.2665.1,
със застроена площ ***.м., брой етажи –един, предназначение: вилна сграда-
еднофамилна; сграда с идентификатор 56722.701.2665.2, със застроена площ 8
кв.м. , брой етажи – един; предназначение: селскостопанска постройка, както
и всички трайно прикрепени подобрения и приращения върху имота
ОСЪДИЛ е също така на основание чл.108 от Закона за
собствеността АЛ. ИВ. Г. с ЕГН ********** и П. ИВ. АНДР. с ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр.П., ул.“Р.“ №9, да отстъпят и предадат на
АС. АТ. АС. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ул.“Т.“ ***, ***, владението
върху недвижим имот с идентификатор 56722.701.2665 (петдесет и шест
хиляди седемстотин двадесет и две.седемстотин и едно.две хиляди
шестстотин и шестдесет и пет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град П., одобрени със заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на
Изп.директор на АГКК , с последно изменение на КККР засягащо имота от
12.11.2020г., целият с площ от 1079 (хиляда и седемдесет и девет) кв.м., с
адрес: гр.П., местност „С.та“, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: лозе; категория на земята – четвърта,
при съседи на поземления имот: 56722.701.2664; 56722.701.2666;
56722.701.91; 56722.701.304; 56722.701.87; 56722.701.225, ведно със сградите,
които попадат в имот, а именно: сграда с идентификатор 56722.701.2665.1,
със застроена площ ***.м., брой етажи –един, предназначение: вилна сграда-
еднофамилна; сграда с идентификатор 56722.701.2665.2, със застроена площ 8
кв.м., брой етажи – един; предназначение: селскостопанска постройка, както и
всички трайно прикрепени подобрения и приращения върху имота. Съдът се е
произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението е постъпила от А.Г. и П.А. чрез
процесуалния им представител адв. У., в която се възразява срещу
първоинстанционното решение като се твърди,че същото е
незаконосъобразно. Възразява се, че съдът не е изяснил обективната истина
по делото, неправилно е приел, че ищецът пред Пл РС е собственик на
процесния имот, неправилно е приел, че не са налице условия за спиране на
2
производството до приключване на гр.д 308/2022г на Пл РС като според
въззивника решението по това дело е от значение за процесния спор.
Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване на друго, с
което да се спре производството по делото.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и взема
становище за потвърждаване на атакуваното решение.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят собствеността на ищцовата страна и
основанието за владение на ответниците по предявения иск
РС е приел, че е било безспорно е по делото и се установява от
заверено копие на Решение № 743/28.04.2017г. по гр.д.№ 7409/2016г. по
описа на РС-Плевен, че съдът е отхвърлил предявения от АЛ. ИВ. Г. и П. ИВ.
АНДР. против П. А. Л. и А.А. А. иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във
вр. §4к ал.8 т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение
на двамата ответници, че ищците са собственици чрез доброволна делба,
наследяване по закон и давностно владение на недвижим имот с площ 1079
кв.м., находящ се в землището на гр. П., ЕКАТТЕ 56722, в местността „С.”,
съставляващ поземлен имот с идентификатор 56722.701.2665 съгласно
кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.П., одобрени със заповед
№РД-18- 71/06.06.2008г. на изп. директор на АГКК и Заповед №РД13-
53/03.05.2007год. на Областен управител П. за одобряване на План за
новообразуваните имоти, ведно с построената в този имот вилна постройка и
с всички трайно прикрепени подобрения и приращения върху този имот, като
неоснователен и недоказан. Решението било потвърдено с Решение
№160/17.04.2019г. по в.гр.д.88/2019г. по описа на ОС-Плевен, а с
Определение № 27/17.01.2020г. по гр.д.№ 2800/2019г. ВКС не допуска
касационно обжалване. Решението влязло в сила на 17.01.2020г.
Не се е спорило и се установява, според РС, от заверено копие на
нотариална покана рег.№ 3876/17.05.21г. и разписки №139 и №139-
А/07.06.2021г. към нея, че ищецът поканил ответниците да освободят
имотите в 10 дневен срок от съобщението, като нотариалната покана била
3
връчена на 07.06.2021г. Безспорно е било по делото и се установява от
представеното удостоверение изх.№ ДО004699/02.07.2021г., издадено от
Дирекция „ Приходи от местни данъци и такси“ при Община Плевен, че
имотът с идентификатор 65722.701.2665 е с данъчна оценка от 340,86 лв.
Спорно е било между страните кое лице е собственик на недвижим
имот с идентификатор 56722.701.2665, ведно със сградите, които попадат в
имота: сграда с идентификатор 56722.701.2665.1; сграда с идентификатор
56722.701.2665.2, на какво правно основание, владеят респ. държат ли
ответниците имота и имат ли основание за това. За установяване на спорните
по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни доказателства.
Установява се от заверено копие на протокол за въвод на л. 54 от делото и
документа на л. 76 от гр.д.№ 2738/2015г. по описа на ПлРС, че на 15.06.2009г.
А.А. А. в качеството на наследник на А. П. А. и в изпълнение на Заповед с №-
ра РД-12-1597/12.10.2007г. и №РД-12-1598/12.10.2007г. бил въведен в имоти с
№ 701.2665 и 701.2667 по влезлия в сила план на новообразуваните имоти,
одобрен със Заповед № РД13-53/03.05.2007г. на Областния управител на
област П.. 7 Видно от материалите по гр.д.№ 7409/2016г. на ПлРС (ведно с
приложените в него гр.д.№ 2800/2019г. на ВКС, в.гр.д.№ 88/2019г. на ПлОС,
гр.д.№ 1568/2018г. на ВКС, в.гр.д.№ 522/2017г. на ПлОС, гр.д.№ 2738/2015г.
на ПлРС, в.ч.гр.д.№ 838/2016г. на ПлОС и в.гр.д.№ 354/2016г. на ПлОС), в
хода на производство е проведено и оспорване на нотариален НА №127, том
II, рег.№ 1199, дело №142 от 08.06.2015г., но същото е приключило
неуспешно с оглед изхода на делото. Установява се от заверено копие на НА
№127, том II, рег.№ 1199, дело №142 от 08.06.2015г., че ищецът и П. А. Л.
били признати за собственици по наследство, с равни права върху поземлен
имот с идентификатор 56722.701.2665 в гр.П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри , одобрени със Заповед РД-18-71 от 06.06.2008г. на
Изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.П., местност „С.“ с
площ от 1079 кв.м. с трайно предназначение на земята: земеделска, начин на
трайно ползване: лозе, номер по предходен план: няма, при съседи на имота:
56722.701.2664, 56722.701.2666, 56722.701.91, 56722.701.3004, 56722.701.87,
56722.701.225, без построените в имота сгради, както и поземлен имот с
идентификатор 56722.701.2667 в гр.П., по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 71 от 06.06.2008г. на
Изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр.П., местност „С.“ с
4
площ от 534 кв.м. с трайно предназначение на земята: земеделска, начин на
трайно ползване: лозе, номер по предходен план: няма, при съседи на
имота:56722.701.2385, 56722.701.90, 56722.701.73, 56722.701.2666,
56722.701.2664. Видно от нотариален акт № 182, том I, рег.№ 1929, дело
№135 от 2020г., на 15.10.2020г. П. А. Л. прехвърлила собствената си ½
идеална част от поземлен имот с идентификатор 56722.701.2665 на А.А. А., а
последният от своя страна прехвърлил на лалова собствената си ½ идеална
част от поземлен имот с идентификатор 56722.701.2667. По делото са
приобщени и гласни доказателства. От показанията на свидетелите А. А.а А.а
и П. М. Й., се установява, според РС, че след влизане в сила на съдебното
решение по гр.д.№ 7409/2016г. на ПлРС, ищецът и дъщеря му отправяли
многократно покани към ответниците да освободят имота, но последните
отказвали и 8 понастоящем владеят и ползват имота. Съдът е кредитирал
изцяло с доверие показанията на свидетелите като обективни и
безпристрастни, съответни на действителността, предвид съответствието с
писмените доказателства по делото–заверено копие на разписки към
нотариални покани № 139 и №139А от 17.05.2021г.
РС е приел, че е предявен е иск с правно основание чл.108 Закона
за собствеността – иск за собственост на невладеещия собственик - ищеца (на
основание наследство и договор) на недвижим имот с идентификатор
56722.701.2665, ведно със сградите, които попадат в имота, както и всички
трайно прикрепени подобрения и приращения върху имота, и да бъде осъден
ответника да предаде владението на имотите. Предпоставките за уважаване на
иска с правно основание чл.108 ЗС са ищецът да е собственик на
претендирания имот, ответникът да владее или държи процесния имот или
части от него и да няма основание за това владение или държание. В
конкретния случай съдът приема, че са налице изброените предпоставки.
Установи се по делото, че ищецът е съсобственик на недвижим имот поземлен
имот с идентификатор 56722.701.2665. Страната се лигитимира като
собственик на основание констативен нотариален акт №127, том II, рег.№
1199, дело №142 от 08.06.2015г. и нотариален акт № 182, том I, рег.№ 1929,
дело №135 от 2020г. от 15.10.2020г. за сключен договор между П. А. Л. и А.А.
А.. Съгласно задължителната съдебна практика – в този смисъл Тълкувателно
решение № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк. дело № 11/2012 г., ОСГК
„констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК /както и нотариалният акт за
5
сделка/ притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда
като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на
имота”. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение”. В конкретния случай двата документа, от които
черпи права ищеца пораждат действие, доказателствената им сила не е
оборена и обуслават извод, че А. е собственик на поземлен имот с
идентификатор 56722.701.2665 в гр.П.. Направеното оспорване на нотариален
акт № 127/2015г. в предходното производство по спор за правото на
собственост върху имота между страните е било безуспешно, с оглед изхода
на делото. такова не бе проведено и в настоящето производство. Съдът е
приел за неоснователно възражението на ответниците относно нищожност и
на нотариален акт № 182, том I, рег.№ 1929, дело №135 от 2020г. от
15.10.2020г. Доказателства в тази насока не са били представени по делото.
Същевременно от доказателствения материал по делото се установява, според
РС, и втората предпоставка от фактическия състав на чл.108 ЗС. Видно от
гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите А. А.а
А.а и П. М. Й., ответниците владеят имота без основание с оглед
постановеното Решение № 743/28.04.2017г. по гр.д.№ 7409/2016г. по описа на
РС-Плевен, което обстоятелство е сведено до знанието им, както и въпреки
отправените покани за възстановяване на фактическата власт на собственика
отказват да освободят имота. Съдът е приел възражението на ответниците, че
са придобили по наследство имота и сградите в него от своя наследодател И.
А. Г., също за неоснователно. В тази насока е налице сила на присъдено нещо
на решението по гр.д.№ 4709/2016г., като искът на ответниците да бъдат
признати за собственици на процесния имот е отхвърлен като неоснователен.
Действително от материалите по гр.д.№ 7409/2016г. и тези по гр.д.№
2738/15г. , приложени към първото дело, се установява, че през 1979г. на И.
Г. е издадено строително разрешение №127/22.03.1979г. за изграждане на
сезонна постройка тип К върху 17,59 кв.м. на собственото си място в парцел
231 в местността Стража, но не е установена идентичност както на имота на
Г. с този с идентификатор 56722.701.2665, така и на посочените сгради,
изградени от ответниците на основание процесното разрешително (предвид
разликата във вида и предназначението, както и площта на отделните сгради)
6
и тези посочени в исковата молба. Доказателства за правото на собственост
респ. право на строеж при изграждане на сградите от АЛ. ИВ. Г. и П. ИВ.
АНДР. или техен наследодател не се доказва и в настоящето производство.
По делото няма каквито и да е доказателства ответниците да са собственици
на сградите, които попадат в процесния имот. Ето защо съдът е приел , че
следва да се приложи разпоредбата на чл.92 ЗС. Съгласно тази норма
собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху
нея, освен ако не е уговорено друго. С влязло в сила решение между страните
е признато, че ответниците не са собственици на имота, както и не се доказва
кои лица са го застроили, поради което собствеността на сградите следва тази
на недвижимия имот. С оглед наличните доказателства за право на
собственост на ищеца върху имот с идентификатор 56722.701.2665, то съдът
е приел, че ищецът е придобил правото на собственост върху сградите в него
на основание чл.92 ЗС. С оглед на горното, съдът е счел , че ищецът е
доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на
предпоставките на чл.108 ЗС, поради което искът следва да бъде уважен
изцяло като бъде признато правото му на собственост върху имот с
идентификатор 56722.701.2665 и сградите в него, както и да бъде осъдени
ответниците да предадат владението върху имотите на неговия собственик.
РЕШЕНИЕТО на РС е правилно и законосъобразно
РС е изложил много подробни мотиви за изводите си, които се
споделят от въззивната инстанция и не следва да се преповтарят във вида, в
който са изложени. Първата инстанция е обсъдила всички събрани по делото
доказателства и изводите й са обосновани на същите. Неоснователни са
възраженията във въззивната жалба досежно неправилни изводи на
първоинстанционния съд. Правилно е съобразено влязлото в сила решение по
гр. дело № 7409/2016 г. Правилни са изводите на РС – Плевен относно
липсата на условия за спиране на производството пред него до приключване
на производство по предявени искове с ИМ от 19.01.2022г като са изложени
аргументи за изводите на РС, които са адекватни и не следва да се повтарят. В
този смисъл е неоснователно искането за спиране на производството и във
въззивната фаза.
Пред въззивната инстанция не се представят доказателства при
7
съобразяване на разпоредбата на чл. 266 от ГПК, които да водят до извод,
различен от този на първата инстанция.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното
решение. При този изход на делото следва да се осъдят въззивниците да
заплатят на въззиваемия разноски в размер на 500 лв за адвокатско
възнаграждение съобразно представения списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 78 от 21.01.2022 г по гр. дело №
5030 /2021 г по описа на РС – Плевен КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОСЪЖДА АЛ. ИВ. Г. с ЕГН ********** и П. ИВ. АНДР. с ЕГН
**********, и двамата с адрес: гр.П., ул.“Р.“ №9 ДА ЗАПЛАТЯТ на АС. АТ.
АС. с ЕГН ********** разноски за въззивната инстанция в размер на 500
лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ
в месечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8