Р Е Ш Е Н И Е
№260285/18.6.2021
г.
18.06.2021 год. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание,
проведено на девети юни през 2021 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря С.М.
като разгледа докладваното от съдия Димчо
Димов
гражданско дело № 2613 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯРС е образувано по
искова молба от „Теленор България” ЕООД
срещу В.А.Щ. ***. С исковата молба се твърди, че между ищеца и
ответницата е бил сключен договор за мобилни услуги от 14.07.2018 г. със срок
на действие 24 месеца до 14.07.2020 г. Твърди се, че съгласно договор за
мобилни услуги ответника-абонат е взел мобилно устройство за ползване, като е
получил облага, изразяваща се в отстъпка в размер на 334,34 лв. Твърди се, че
ответницата не е изпълнила задълженията си да плати дължимите суми
представляващи и услуги по договора за мобилни услуги, за което били издадени съответните фактури.
Неизпълнението на задължението на ответницата за заплащане на дължимите по
фактурите суми въз основа на договора позволило на ищеца на осн. т.11, във вр.
с чл.75, във вр. с чл.19б от Общите условия на мобилния оператор да прекрати
едностранно индивидуалния договор на ответницата. Във връзка с едностранното
прекратяване на индивидуалния договор, ищеца твърди, че ответницата му дължи неустойка,
поради което и претендира от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че към нея съществува изискуемо вземане
на ищеца за сумата в размер на 201.21 лв., представляваща начислена неустойка
за предсрочно прекратяване на договорните отношения между страните по вина на
абоната на дружеството начислено съгласно т.11
от Договор от 14.07.2018 г., както следва:За неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 14.07.2018 г. за мобилен номер ***,
сумата в размер на 62,46 лв., представляваща стойността на три месечни
абонаментни вноски и неустойка за
предоставяне за ползване устройство с отстъпка от стандартна цена в размер на
138,75 лв., представляваща част от получената отстъпка в размер на 199.91 лв.
Претендират се разноски.
Преди датата на съдебното заседание по
делото е постъпила молба- становище от
процесуалния представител на ищеца, с която не се възразява да бъде даден ход
на делото. Поддържа се изцяло изложеното в исковата молба и се оспорват
твърденията сочени в отговора на подробно изложените в становището съображения, като се представа
и списък на разноски по чл.80 от ГПК обективиран в молбата-становище.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на ИМ от особения представител на ответницата, с който се поддържа, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан. Поддържа, че неустойка в
претендирания от ищеца размер не се дължи, тъй като не са налице доказателства,
че ответницата е приела Общите условия и е получила екземпляр от същите. На
следващо място предявеният иск се
оспорва и като нищожен, като се сочи практика на ВКС в тази насока и се
подържа, че същата накърнява добрите нрави и е уговорена при същата
обезщетителна и санкционна функция. На
следващо място се поддържа, че претендираната
неустойка е в нарушение на чл.68, ал. от ЗЗД и представлява нелоялна търговска практика.
Поддържа, че процесният договор е бил сключен при предварително уговорени
условия от страна на ищеца, като представеният от ищеца договор не е бил предмет на предварително
договаряне между двете страни. Ответницата не е имала възможност да се запознае
със съдържанието на чл.11 от него, не е била индивидуално договорена. Сочи се,
че съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи по договори са нищожни,
освен ако не са уговорени индивидуално. Сочи се и практика на Европейската
общност в тази насока. Претендира се от съда да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан с всички
произтичащи от това последици. В съдебно заседание особеният представител на
ответницата поддържа отговора на
исковата молба.
След преценка твърденията на страните и
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по приложеното
ч.гр.д. № *** год. по описа на ***РС, на 05.06.2020 год. пред съда е било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца
в настоящото производство – „Теленор България" ЕАД срещу
длъжника-ответник В.А.Щ., за сумата от 201,21 лева, представляваша неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги за мобилен номер *** от
дата 14.07.2018 год., от които 62,64 лева, представляваща неустойка в размер
стойността на три месечни абонаментни такси и 138,75 лева неустойка за ползване
на устройство ALCATEL U5 Black.
Заповедният съд е уважил това искане като
е издал заповед № 481/08.06.2020 год. за претендираните по заявлението суми,
която е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
С оглед и условията при които е била
връчена заповедта за изпълнение на длъжника и на основание и в срока по чл.415,
ал.4 ГПК ищцовото дружество е предявило иск за установяване съществуване на
претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, който е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в
настоящото производство ищецът е ангажирал писмени доказателства: зав. копие на
договор за мобилни услуги от 14.07.2018 г., зав. копие на декларация за
съгласие за подписване на документи от непълнолетно лице от 14.07.2018 г., зав. копие на Приложение – ценова листа за
абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от 14.07.2018 г., зав. копие на фактура № *** г., зав. копие на
фактура № *** г., зав. копие на фактура
№ *** г., зав. копие на фактура № *** г., зав. копие на фактура № *** г. и зав.
копие на общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги, вл. в сила от 10.09.2010 г.
От така представените писмени
доказателства се установява, че между страните, „Теленор България“ ЕАД в
качеството на оператор на мобилни услуги и В.А.Щ. в качеството на потребител е
бил сключен договор за мобилни услуги от 14.07.2018 год., с който на лизинг на
потребителя е бил предоставен мобилен апарат – ALCATEL U5 Black с отстъпка от стандартната цена – 199,91 лева., при
стандартен месечен абонамент от 24.99 лева и абонаметен план на лизинговата вещ
– 69.99 лева, за срок от 24 месеца. С така сключения договор страните по него
са постигнали съгласие, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане
срока по вина на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение
на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички стандартни месечни
абонаменти от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратният размер на стандартните
месечни абонаменти, като в допълнение на неустойката потребителят дължи и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства
на оставащия срок на договора.
От представената декларация-съгласие от 14.07.2018
год. е видно, че операторът е предоставил на потребителят информация по чл.4,
ал.1 ЗЗП, както и че потребителя е запознат с общите условия за ползване на
мобилни/фиксирани услуги на ищцовото дружество. Декларацията е подписана от Д.Г.
К.в качеството и на *** на ответницата като автентичността на документа не е
бил оспорен, поради което съдът приема, че страната е била запозната с общите
условия, поради което не релевира възраженията на особения представител на
ответницата в тази насока.
Видно от чл.19б, т.в от Общите условия,
мобилния оператор има право да прекрати едностранно договор с потребител, който
не е платил дължимите суми след изтичане на сроковете за плащане, в тази връзка
е и предвидената отговорност с чл.75 от Общите условия.
Ето защо съдът намира, че между страните
е съществувала валидна облигационна връзка, че ищецът надлежно е упражнил
правото си едностранно да прекрати договора за мобилни услуги доколкото по
делото не се ангажираха доказателства от ответната страна да погасила в срок
дължимите от нея по договора суми. Предвидената в договора неустойка не е
нищожна, същата съответства на присъщите и обезпечителна и гаранционна функции,
като съдът не намира да са налице неравноправни клаузи по договора.
На тия съображения съдът намери, че
предявения иск с правно основание чл.415 ГПК, във вр. с чл.92 от ЗЗД е
процесуално допустим като предявен от легитимирана страна в законоустановения
срок при наличието на правен интерес, тъй като е налице правна възможност с
оглед разпоредбата на чл.415, ал.4 ГПК и против надлежна страна – длъжника в
заповедното производство, а разгледан по същество основателен, поради което
следва да се уважи.
По
разноските:
Съгласно съдебната практика съдът,
разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното
производство в зависимост от резултата на спора
/Определение № 417 от 3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I
Т. О., ТК/.
При този изход на делото искането на
ищеца за присъждане на съдебно деловодни разноски, които видно от представените
доказателства са 205,00 лева в заповедното производство, от които: 25,00 лева –
държавна такса и 180,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, и 530,00
лева в исковото производство, от които: 50,00 лева – държавна такса, 180,00 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение, 300,00 лева – заплатени за особен
представител на ответника, се явява основателно и сторените от ищеца разноски
следва да се възложат в тежест на ответника по делото.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК, по
отношение на В.А.Щ. с ЕГН **********, с адрес: ***, че към нея съществува
изискуемо вземане на „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К.
и М.С., в размер на 201,21 лева, представляващо начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни отношения между страните по вина на
абоната на дружеството, начислена съгласно т.11 от договор за мобилни услуги от
дата 17.07.2018 год., както следва: за неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 14.07.2018 год. за мобилен номер ***, семата в
размер на 62,46 лева, представляваща стойността на три месечни абонаментни
такси и за неустойка за предоставено за ползване устройство с отстъпка от
стандартната цена в размер на 138,75 лева, представляваща част от получената
отстъпка в пълен размер на 199,91 лева., за която сума е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № *** год.
по ч. гр. дело № *** год. по описа на Районен съд Я..
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, В.А.Щ. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор
България" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.
и М. С., сумата от 735,00 лева – общо разноски в заповедното и
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: