РЕШЕНИЕ
Гр.П., 21.03.2018 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
Плевенски
окръжен съд ,търговско отделение , в публично
съдебно заседание
на дванадесети март , през две хиляди
и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря ЖЕНИ СТОЙЧЕВА и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 229 / 2016 г. по
описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:
Постъпила
е Искова молба от „*** „ АД в несъстоятелност ,чрез
пълномощника адв. С.О. с която срещу „*** „ООД –***, Н.,гр.*** сити , ***********
,представлявано от *** *** и срещу „*** „ ЕАД – гр.П.,ул.“ *** ,представлявано
от „*** „ ЕООД , е предявен отрицателен
установителен иск с правно осн. чл. 694
, ал.1 от ТЗ / преди изм. в бр. 105/ 2016 г.на ДВ/ с цена на иска 26 522 146 ,22 лв.
Със свое
определение от 24.02.2017г. Плевенски
окръжен съд КОНСТИТУИРА на осн. чл. 694
, ал. 4/ изменена бр. 105/2016 г. / от
ТЗ като задължителен участник в
производството по т.д.№229/ 2016 г. на Плевенски окръжен съд синдика
на ответното дружество „*** „ ЕАД – гр.П.,ул.“ *** / в несъстоятелност
/ - гр.П.- М.И.Н.
*** . Постановил Да се връчат на синдика
на ответното дружество „*** „ ЕАД
– гр.П.,ул.“ *** / в несъстоятелност / -
гр.П.- М.И.Н. *** препис
от исковата молба и доказателствата към нея, за да му се гарантира възможността да подаде писмен
отговор в двуседмичен срок от получаването им .
Този иск съгласно чл. 365, т. 4 от ГПК е родово
подсъден на Плевенски окръжен съд и се разглежда по реда на глава тридесет и
втора от ГПК- търговски спорове.
Ответникът „***
„ ЕАД – гр.П.,ул.“ ***/ в несъст. / е
подал писмен отговор в срока по чл. 367 от ГПК ,който срок в случая за този
ответник е изтекъл на 01.02.2017 г
Ответникът „***
„ООД –***, Н.,гр.*** сити , *********** ,представлявано от *** *** също
така е подал писмен отговор в срока по
чл. 367 от ГПК .
Не е постъпил в срока по чл. 367 от ГПК писмен отговор от синдика на „*** „ ЕАД – гр.П.,ул.“
***/ в несъст. / - М.И.Н..
Постъпила е допълнителна искова молба от ищеца в срока
по чл. 372 от ГПК ,както по повод писмения отговор от „*** „ ЕАД – гр.П.,ул.“
***/ в несъст./,така и по повод писмения отговор от ответника „*** „ООД –***, Н.,гр.*** сити , ***********
,представлявано от *** ***.
В исковата молба
се сочи ,че с решение от 02.06.2016 г. по т.д.№ 138/ 2015 г. на
Окръжен съд П.е обявена неплатежоспособността на „*** „ ЕАД – гр.П.,ул.“
*** „ № ***, с начална дата 30.04.2015г. и е открито производство по несъстоятелност.
Сочи се също така ,че с решение №212/ 30.09.2016г., Апелативен съд-Велико
Търново отменя решението на ПлОС в частта относно началната дата на
неплатежоспособността и определя друга
дата- 26.05.2014г.
Сочи се че „КТБ“
АД/ в несъст./ е предявила своите
вземания срещу длъжника и те са били приети от синдика в съставения от него
списък , обявен в ТР на 05.08.2016 г. , а с определение № 1030/ 14.12.2016г.
съдът е одобрил изготвените от синдика списъци на приети вземания,сред които и тези на КТБ АД / в
несъст. /.
Твърди се също така
,че в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ „***
„ООД –***, Н.,гр.*** сити , *********** е предявило своите вземания срещу „***
„ ЕАД – гр.П., които са били приети от синдика в съставения от него
допълнителен списък № 1 с приети вземания , обявен в ТР на 19.09.2016 г.
,както и че в срока по чл. 690 , ал.1 от ТЗ „КТБ „ АД /в несъст./ е подала
възражения срещу приемането на вземанията на „*** „ООД –***, Н.,гр.*** сити , *********** , както
и че ПлОС със свое определение №1030/ 14.12.2016 г. е приел за неоснователно възражението на
„КТБ“ АД срещу приемането на вземанията на
„*** „ООД –***, Н.,гр.*** сити , ***********.
Сочи се че
въпросното определение на ПлОС е било обявено в ТР на 14.12.2016 г.
С тези твърдения ищецът обосновава
допустимостта на предявения от него иск, а именно ,че искът е предявен в срока
по чл. 694,ал.1 от ТЗ от кредитор в производството по несъстоятелност ,след
като преди това същият този кредитор е подал възражение в срока по чл. 690,
ал.1 от ТЗ срещу приемането на вземанията на първия ответник , което обаче е
било оставено без уважение от съда по несъстоятелността с неговото определение
по чл. 692,ал. 4 от ТЗ.
По съществото на
иска се излага следната фактическа обстановка :
Отричаните вземания
произтичат от договор за прехвърляне на вземания
от 29.03.2016 г. ,сключен между „*** „ООД като цедент и „***
„ООД –***, Н.,гр.*** сити , *********** като цесионер , като
са прехвърлени вземания,
произтичащи от договор за покупко-продажба на акции от 03.06.2014 г.
които включват :
-вземане за цена по договора в размер на 5 660 349,94 лв.
-вземане за неустойка по чл. 11 от същия договор в размер на
16 981 000 лв.
-вземане за законна лихва върху главницата по договора в
размер на 970 201,28 лв. дължима за периода
от 01.01.2015 г. до 07.09.2016 г.
-вземане за законна лихва върху неустойката по чл. 11 от
договора в размер на 2 910 595,00 лв.дължима за периода 01.01.2015 г. до 07.09.2016 г.
Въпросният договор за покупко-продажба на акции е
сключен на 03.06.2014 г. по силата на който „
*** „ ООД продава на купувача ***
„ ЕАД – гр.П. 26000 бр. панамски акции на приносител с номинална стойност на 1
бр. акция 100 долара с всички произтичащи от тях права и
задължения срещу заплащането на цена в
общ размер на 5 660 349,94лв. Цитират се клаузите на чл. 6 от договора относно момента на
преминаване на собствеността върху процесните акции ,както и чл. 7 от същия
договор по отношение крайния срок за заплащане на цената -31.12.2014 г. , а така също и клаузата на чл. 11 от
договора в която е уговорена неустойка в
тройния размер на неплатената цена към датата на падежа ,както и законна
лихва върху неплатената цена и върху неустойката ,от изпадане на купувача в
забава до датата на окончателното плащане.
Отричането на вземанията
от страна на ищеца се основава на следните конкретни възражения :
1.Нищожност на договора за продажба на акции от 03.06.2014 г.
поради липса на съгласие и поради невъзможен предмет .
Тези пороци на договора се обосновават с твърдението ,че посоченото
като продавач дружество „ *** „ ООД не
съществува в правния мир ,т.е не е налице страна по договора ,както и че не е
налице представителна власт по отношение на това дружество у физическото лице подписало договора –Ж. –К. *** .
Липсата на предмет пък намира израз в това ,че акциите
предмет на продажбата не били индивидуализирани с номерата на акциите и
посочване на дружеството, което ги е издало / идентификационни данни за
последното /.
2.Оспорва се достоверността
на датата на сключване на договора – 03.-06.2014 г. ,като се твърди ,че договорът е
сключен не на тази дата и само за целите на производството по несъстоятелност
,като за най-ранна възможна датата на неговото сключване се приема датата на
предявяване на вземанията на „*** „ООД –***в
производството по несъстоятелност-07.09.2016 г.
в какъвто случай ,обаче според ищеца договора пак се явява нищожен ,тъй като е сключен след датата на откриване на производството по
несъстоятелност на „*** „ ЕАД – гр.П.,-
вж. чл. 635, ал.1 от ТЗ като липсвало съгласие на синдика за сключване на този
договор ,което било основание за нищожност по чл. 26,ал. 1 предл. 1 от ЗЗД –противоречие
със закона и поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2 предл. 2 от ЗЗД.във вр. с
чл. 635,ал.1 от ТЗ.
3.Прави се възражение
за симулативност на двете сделки - договора за покупко-продажба на акции и
договора за цесия ,тъй като страните по тях не целели настъпването на
правните им последици,т.е. твърди се абсолютна симулация при двете сделки.
4. По отношение на договора
за цесия също така се сочи ,че той няма достоверна дата.Оспорва се
достоверната дата и на уведомлението по чл. 99 от ЗЗД за цесията .
5. ако се приеме ,че договора за покупко-продажба на акции е
валидно сключен , то се прави възражение ,че той не е надлежно изпълнен от
страна на продавача „ *** „ ООД- че е прехвърлена собствеността върху акциите
,нито фактически са предадени на купувача ,поради което не е възникнало и
вземането за плащане на уговорената цена.,а оттам и това вземане не би могло да
бъде валидно прехвърлено с договора за цесия.
6.прави се възражение за нищожност на клаузата на чл. 11 от
договора за продажба на акции поради накърняване на добрите нрави- чл. 26 ,
ал.1 предл. 3 от ЗЗД. Счита се ,че размерът в който е уговорена неустойката в конкретния случай
не съответства на функциите на неустойката и на евентуалните предвидими вреди
от забавеното изпълнение на задължението за плащане на цената и , че
единствената цел с която е уговорена тя
излиза извън присъщите и обезпечителна , обезщетителна и санкционна
функции.Поради това не съществувало вземането както за неустойката ,така и за
законната лихва върху нея.
7.сочи се че при уговорена неустойка кредиторът може да
претендира или неустойката или законната лихва ,но не и двете едновременно с
оглед на чл. 92,ал. 1 изр. 2 от ЗЗД,
която дава възможност за претендиране на вреди
по - големи от неустойката ,но такива в случая не се твърдят и не са
били обосновани от кредитора.
8. вземанията за законна лихва върху главницата –цената на
акциите и върху неустойката не били индивидуализирани ,тъй като не били
посочени размерът и периодът на претендираното вземане за мораторна лихва до 02.06.2016 г. –датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност.
9.прави се възражение за нищожност и на договора за цесия
поради несъществуването на цедента - „ ***
„ ООД
10.изрично е заявено оспорване на размера на вземането за
законна лихва върху главницата по
договора в размер на 970 201,28 лв. дължима за периода от 01.01.2015 г. до 07.09.2016 г.,както и
вземането за законна лихва върху
неустойката по чл. 11 от договора в размер на 2 910 595,00 лв.дължима за
периода 01.01.2015 г. до 07.09.2016 г.
Според писмения отговор от „*** „ ЕАД предявеният иск е недопустим, недоказан и
неоснователен.
Според ответника
исковата молба е подадена след изтичане на срока по чл. 694,ал. 6 от ТЗ.
Иначе по съществото
на спора се сочи ,че страните по договора за продажба на акции
валидно са договорили условията по него
, а освен това с допълнителен протокол
за избор на акции от 03.06.2014 г. съвместно са били посочени дружествата от
чиито капитал се прехвърлят акциите . Твърди се ,че дружеството „***.,регистрирано
по законите на Панама на 04.05.2012г.,
чиито акции са предмет на продажбата продължава да съществува и е
активно дружество поради което права и задълженията по договора за продажба на
акции от 03.06.2014 г. не са погасени . Представя се извлечение от публичен
регистър за съществуването на горното дружество/ на английски език/. Изтъква се
обстоятелството ,че акциите са били предадени с предаването на сертификати
,удостоверяващи собствеността върху акциите ,което е посочено в самия договор
за покупко-продажба на акции.
Оспорва се
твърдението за антидатираност на договора за продажба на акции и на договора за
цесия. По отношение на твърдението за симулативност на договора , то се отрича
с насрещно твърдение ,че дружеството е имало инвестиционни намерения и към
датата на сключване на договора за продажбата на акции
е разполагало с активи и постоянен поток от средства за осъществяване на
част от инвестиционните си намерения.
С отговора са
представени и писмени доказателства за регистрацията и съществуването на „ ***
„ ООД и за лицата, имащи представителна власт по отношение на това дружество
придружени с превод на български език ,както и протокол за избор на акции от
03.06.2014 г. също придружен с превод на бълг.език.
С допълнителната
искова молба от ищеца,подадена по повод писмения отговор от ответника „*** „
ЕАД се оспорва достоверността на съдържанието на протокола за избор на акции
от 03.06.2014 г. ,както и достоверността на датата на този протокол,като се
сочи ,че той не е бил представян в производството по несъстоятелност.Счита се
,че уговореното в протокола за избор на акции не кореспондирало с уговорките в самия договор за продажба
.Счита се,че той по съществото се представлява анекс към договора за продажба на акции,тъй като
съдържа съгласието на страните за избор на акции , които да са предмет на
продажбата ,като е уговорено и условие ,при настъпването на което предмета на
договора се променя. В самия договор не била предвиден възможност за такъв
последващ избор на акции , а ако се допусне, че такова право на избор е имало
,то би следвало изначално да са определени предметите на задължението между
които ще се избира. Оспорва се съществуването на дружествата, посочени в
извлеченията от електронен регистър ,тъй като те не представляват официални
документи издадени от компетентен орган на Панама ,удостоверяващи тяхното
съществуване. ,както и че не е ясна
правната им форма-дали се касае за акционерни дружества. Счита се че и посочените в протокола за
избор признаци не индивидуализират в достатъчна степен предмета на договора за
продажба на акции.
С писмения
отговор от „*** „ООД –***се сочи ,че
още в производството по несъстоятелност
е бил представен документ с материална доказателствена сила за съществуването
на „ ***“ ООД ,което е било предмет на обсъждане и в определението на ПлОС № 1030/ 14.12.2016 г. по т.д.№ 138/ 2015 г.
По –нататък се
обосновава валидността на договора за продажба на акции и индивидуализираността
на неговия предмет ,като освен това се сочи ,че прехвърлянето на собствеността
върху тези акции е удостоверено със самия договор за продажба на ценни книжа от
03.06.2014 г. според който те са предадени във владение на купувача с подписване
на договора.
По отношение оспорването на достоверната
дата на договора за продажба на акции ,се сочи ,че задължението на дружеството
–купувач за плащане цената на тези акции било отразено в счетоводството на „*** „ ЕАД
,което било установено и посредством направената по т.д.№ 138/ 2015 г.
съдебно-счетоводна експертиза.
Отрича се
твърдението за симулативност на договора за продажба на акции ,като се
сочи,че не са представени никакви
доказателства в подкрепа на това твърдение.
По отношение
твърдението на ищеца ,че клаузата за неустойка в чл. 11 от договора за продажба
на акции е нищожна поради противоречие с чл. 26,ал.1 предл. 3 от ЗЗД ,се счита
,че тя е неприложима при договорености постигнати между търговци.
Възразява се и по отношение
неопределеността на периода за който се претендира мораторна лихва върху неустойката и върху
цената на акциите ,като се сочи ,че в молбата за предявяване на вземанията
изрично е посочен период от 01.01.2015 г. до 07.09.2016 г.
Правят се доказателствени искания за служебно изискване
на документи от т.д.№ 138/ 2015 г. на ПлОС ,както и за назначаване на съдебно
–счетоводна експертиза.
В допълнителната
искова молба подадена по повод отговора от втория ответник се повтарят същите
твърдения и аргументи ,които се излагат и в допълнителната искова молба по
повод отговора на първия ответник. Правят се доказателствени искания.
В исковата молба се очертава следната
фактическа обстановка ,която се твърди от ищеца :
1. че е открито
е производство по несъстоятелност на
„*** „ ЕАД „ и че ищецът има
качеството на кредитор .
2.че е бил съставен от синдика на „*** „ ЕАД списък на приети
вземания в който са включени и предявените от „*** „ООД –*** вземания ,подробно изброени
по-горе .
3. че „КТБ „ АД е направила възражение в срока по чл. 690,
ал.1 от ТЗ срещу приемането на
вземанията на от „*** „ООД –***срещу
„*** „ ЕАД .
4. че е Постановено
определение на ПлОС / съда по
несъстоятелността / по реда на чл. 692, ал. 4 от ТЗ с което това
възражение е оставено без
уважение.
Тези твърдения,
касаещи допустимостта на предявения иск не са оспорени нито от двамата ответници
, нито от синдика ,а освен това същите могат да бъдат проследени от представените писмени доказателства за
извършените от съда и страните процесуални действия в производството по
несъстоятелност на „ *** „ ЕАД с оглед на което съдът приема ,че тези обстоятелства не се нуждаят от друго доказване.
В исковата молба се
очертават следните основни възражения
срещу съществуването на оспорените вземания :
1.За Нищожност на
договора за продажба на акции от 03.06.2014 г. поради липса на съгласие и
поради невъзможен предмет .
Тези пороци на договора се обосновават с твърдението ,че
посоченото като продавач дружество „ ***
„ ООД не съществува в правния мир ,т.е не е налице страна по договора ,както и
че не е налице представителна власт по отношени на това дружество у
физическото лице подписало договора –Ж. –К.
*** .Липсата на предмет пък намира израз в това ,че акциите предмет на
продажбата не били индивидуализирани с номерата на акциите и посочване на
дружеството което ги е издало / идентификационни данни за последното /.
2.за
недостоверност на датата на
сключване на договора – 03.-06.2014 г.
,като се твърди ,че договорът е сключен не на тази дата и само за целите
на производството по несъстоятелност ,като за най-ранна възможна датата на
неговото сключване се приема датата на предявяване на вземанията на „*** „ООД –***в производството по
несъстоятелност-07.09.2016 г. в какъвто
случай ,обаче според ищеца договора пак се явява нищожен тъй като е сключен
след датата на откриване на
производството по несъстоятелност на „***
„ ЕАД – гр.П.,- вж. чл. 635, ал.1 от ТЗ като липсвало съгласие на синдика за
сключване на този договор ,което било основание за нищожност по чл. 26,ал. 1
предл. 1 от ЗЗД –противоречие със закона и поради липса на съгласие – чл. 26,
ал. 2 предл. 2 от ЗЗД.във вр. с чл. 635,ал.1 от ТЗ.
3. за симулативност на двете сделки - договора за
покупко-продажба на акции и договора за цесия ,тъй като страните по тях не
целели настъпването на правните им последици,т.е твърди се абсолютна симулация
при двете сделки.
4. По отношение на договора за цесия също така се сочи ,че той
няма достоверна дата.Оспорва се достоверната дата и на уведомлението по чл. 99
от ЗЗД за цесията .
5. ако се приеме ,че договора за покупко-продажба на акции е
валидно сключен , то се прави възражение ,че той не е надлежно изпълнен от
страна на продавача „ *** „ ООД- че е прехвърлена собствеността върху акциите
,нито фактически са предадени на купувача ,поради което не е възникнало и
вземането за плащане на уговорената цена.,а оттам и това вземане не би могло да
бъде валидно прехвърлено с договора за цесия.
6.прави се възражение за нищожност на клаузата на чл. 11 от
договора за продажба на акции поради накърняване на добрите нрави- чл. 26 ,
ал.1 предл. 3 от ЗЗД. Счита се ,че размерът в който е уговорена неустойката в конкретния случай
не съответства на функциите на неустойката и на евентуалните предвидими вреди
от забавеното изпълнение на задължението за плащане на цената и , че
единствената цел с която е уговорена тя
излиза извън присъщите и обезпечителна , обезщетителна и санкционна функции.Поради
това не съществувало вземането както за неустойката ,така и за законната лихва
върху нея.
7.сочи се че при уговорена неустойка кредиторът може да
претендира или неустойката или законната лихва ,но не и двете едновременно с
оглед на чл. 92,ал. 1 изр. 2 от ЗЗД,
която дава възможност за претендиране на вреди
по - големи от неустойката ,но такива в случая не се твърдят и не са
били обосновани от кредитора.
8.за това ,че
вземанията за законна лихва върху главницата –цената на акциите и върху
неустойката не били индивидуализирани ,тъй като не били посочени размерът и
периодът на претендираното вземане за мораторна лихва до 02.06.2016 г. –датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност.
9.прави се възражение за нищожност и на договора за цесия
поради несъществуването на цедента - „ ***
„ ООД
10.изрично е заявено оспорване на размера на вземането за
законна лихва върху главницата по
договора в размер на 970 201,28 лв. дължима за периода от 01.01.2015 г. до 07.09.2016 г.,както и
вземането за законна лихва върху
неустойката по чл. 11 от договора в размер на 2 910 595,00 лв.дължима за
периода 01.01.2015 г. до 07.09.2016 г.
При оспорване съществуването на вземането
на „*** „ООД –***,върху този ответник е
доказателствената тежест в настоящото исково производство да установи своето
вземане /което е включено в списъка на приетите вземания в производството по
несъстоятелност/ , като докаже както
неговото основание , а така също и
неговият размер във вида в който е
прието от синдика - това са положителните факти, подлежащи на
доказване ,докато ищецът предявил отрицателния установителен иск и който
поначало твърди отрицателни факти не носи доказателствена тежест за тях.
В т.см. „*** „ООД
–***, носи доказателствената тежест да установи в този процес и надлежното
изпълнение на задължението на продавача
за прехвърляне на собствеността и предаване на акциите ,които са били
предмет на договора за покупко-продажба на акции от което зависи и
възникването на насрещното задължение за
плащане на договорената цена ,респ.
възникване на вземането на продавача за цената на тези акции,който продавач се
явява праводател на „*** „ООД –***по
договора за цесия.
Върху
този ответник е доказатествената
тежест да установи и достоверността на
датите както на договора за
покупко-продажба на акции ,така и на протокола за избор на акции ,а така също и
на договора за цесия и на уведомлението за извършената цесия.
Във вр. с това оспорване достоверността на датите на договора за
продажба на акции и на договора за цесия ,Плевенски окръжен съд е ОТКРИЛ
производство по оспорване
достоверността на датите на договора за покупко-продажба на акции ,на протокола за избор на акции,както и на
договора за цесия и на уведомлението по чл. 99 от ЗЗД към него,като във вр. с това изрично е УКАЗАЛ
на
страните по делото ,че доказателствената тежест за достоверността на
датите на тези документи е върху ответниците ,които се позовават на тях.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка с това оспорване достоверността на
датите на двата договора , съдът намира ,че то е успешно проведено от ищеца по
делото ,т.е.,че посочените в договора
за продажба на акции и в договора за цесия дати на тяхното сключване не са
достоверните им дати .
Посочената в
договора за продажба на акции дата на сключването му е 03.06.2014 г. Процесният
договор за продажба на акции не е с нотариална заверка на подписите на страните
по договора ,което макар да не е форма за действителност на договора , в случая
би имало значение на форма за доказване достоверната дата на сключване на
договора. След като липсва такава нотариална заверка ,то е необходимо да се
изследва дали има други документални
следи / извън оспорения документ / за сключването на процесния договор за
продажба на акции .
Такива документални
следи се явяват за пръв път едва с предявяване на вземанията на „*** „ООД –***срещу
„*** „ ЕАД в рамките на вече откритото производство по несъстоятелност по т.д.№
138/ 2015 г. на ПлОС,което е станало с молба за предявяване на вземания с вх.№ 9495/ 07.09.2016 г. в която се описват
процесните два договора и самите те са представени като приложения към молбата
за предявяване на вземанията.Тази дата на предявяване на вземанията ,на която
двата документа стават достояние на съда ,както и на останалите кредитори в производството по несъстоятелност ,в т.ч. и
на ищеца по настоящото дело –„КТБ „ АД / в несъст./ може да се приеме като
достоверна дата на договора за продажба на акции , а така също и на договора за
цесия. Преди тази дата не са установени пред съда никакви други документални
следи за това, че процесните два договора са съществували ,особено към
03.06.2014 г. що се отнася до договора за продажба на акции и към 29.03.2016 г.
що се отнася до договора за прехвърляне на вземания.
В писмения си
отговор самият втори ответник „*** „ ЕАД не е твърдял ,че в неговото
счетоводство съществуват първични
документи или пък , че има счетоводни записи въз основа на такива
документи от които да може да се прави извод ,че договора за продажба на акции
действително е бил сключен на формално
посочената в него дата- 03.06.2014 г. Този ответник с писмения си
отговор не е и представил никакви писмени доказателства в тази насока ,нито е
формулирал доказателствени искания за събиране на такива следи ,съдържащи се в
други / извън оспорваните два документа / документи .
Първият ответник „***
„ООД –***в писмения си отговор е твърдял ,че има счетоводни записи при другия
ответник „*** „ ЕАД,сочещи достоверна дата на сключване на процесния договор за
продажба на акции,но също така не е представил такива документи ,съдържащи
счетоводни записвания , а що се отнася до поисканата от него съдебно-счетоводна
експертиза по формулираните от ответника „*** „ООД –***, в писмения му
отговор/ на л. 155 от делото / седем въпроса ,то съдът е допуснал такава ,в т.ч. за
изследване дали в счетоводството на „*** „ ЕАД е било осчетоводено задължение
на дружеството към продавача на акциите –„ ***“
ООД ,респ. към „*** „ООД –***,по договора за цесия , но впоследствие
съдът е отменил определението си за допускане на тази експертиза, поради това
,че страната до приключване на съдебното дирене не внесе определеният депозит
за нейното изготвяне. Заедно с това
експертизата ,която е била приета по т.д.№ 138/ 2016 г. на ПлОС на която се
позовава този ответник в писмения си отговор не може да бъде приета като
доказателство в настоящия исков процес ,тъй като тя е изготвена по друго дело.
В т.см. съдът приема
,че двамата ответници по иска не са ангажирали никакви допустими доказателства за
това ,че датата 03.06.2014 г. ,която е посочена като дата на сключване на
договора за продажба на акции, е действителната достоверна дата на сключване на
този договор.
Нещо повече ,в т.вр.
следва да се обсъди и твърдението от писмения отговор на „*** „ ЕАД/ на л. 81 от делото / ,че към
датата на сключване на договора за продажба на акции -03.06.2014 г.
„дружеството имало инвестиционни намерения и към тази дата то разполагало с
активи и постоянен поток на средства за осъществяване на част от тази
инвестиционни намерения“. Това твърдение е напълно несъстоятелно ,като се
съобрази ,че с решение № 212/ 30.09.2016 г. по в.т.д.№ 180/ 2016 г. Апелативен
съд –Велико Търново е отменил обжалваното решение на ПлОС по т.д.№ 138/ 2016 г. в частта му относно
началната датата на неплатежоспособността на „*** „ ЕАД / с предишно наименование
„Генимекс Инвест „ЕАД / и е определил друга дата на
неплатежоспособността на това дружество , а именно- 26.05.2014 г. С оглед на
тази съдебно установена дата на неплатежоспособността на това дружество ,остава
напълно необосновано твърдението ,че дружеството към 03.06.2014 г. / сочената
датата на договора за продажба на акциите / е имало инвестиционни намерения / в
т.ч. за закупуване на такъв значителен
брой акции- 26 000бр. , на стойност 5 660 349,94 лева/ , както и достатъчно активи за
осъществяване на такива сериозни инвестиционни намерения.
Поради
изложените дотук съображения,свързани с липсата на доказателства за това ,че
посочената в договора за продажба на акции дата на сключване 03.06.2014г. е
достоверна,съдът приема че е успешно проведено оспорването на достоверността на
тази дата на въпросния договор , а като негова достоверна дата приема датата
07.09.2016 г. –датата на молбата за
предявяване на вземания по т.д.№ 138/ 2016 г. на ПлОС с която е представен за
пръв път процесния договор.
Сходни съображения
важат и по отношение на договора за прехвърляне на вземания с формално посочена
датата на неговото сключване-29.03.2016 г. за които също така няма никакви
други документални следи за съществуването му преди неговото представяне пред
съда по т.д.№ 138/ 2016 г. на ПлОС,което е станало едва на 07.09.2016 г. с
молбата за предявяване на вземания.
Поради това съдът
приема ,че достоверна дата както на
договора за продажба на акции ,така и на договора за цесия е именно
07.09.2016г. и вече към тази дата следва да се обсъждат другите възражения на
ищеца за нищожност на тези договори .
В т.вр. съдът
приема тезата на ищеца,че се касае за привидни сделки / абсолютна симулация /
,които са сключени за целите на двамата ответници ,които цели
в производството по несъстоятелност
съвпадат ,и те са да се
създаде друг значим кредитор на „*** „
ЕАД – гр.Плевен/ а именно „*** „ООД –САЩ/,
чиито вземания да са съизмерими с тези на КТБ „АД за да може да се влияе върху
развитието на производството по несъстоятелност чрез участие на този кредитор в
събранието на кредиторите.
Извода за
привидност на договора за продажба на акции според съда се подкрепя и от
обстоятелството ,че към молбата за предявяване на вземанията от 07.09.2016 г.по
т.д.№ 138/ 2016 г. на ПлОС кредиторът „*** „ООД –САЩ/ не е приложил протокола
за избор на акции от 03.06.2014г.към договора за продажба на акции. Този
протокол за избор на акции очевидно не е бил представен в производството по
несъстоятелност по т.д.№ 138/ 2016 г. на ПлОС и по –късно ,доколкото в определение №1030/ 14.12.2016 г. , постановено
по реда на чл. 692 , ал. 3 вр. с ал. 4 от ТЗ , Плевенски окръжен съд
,разглеждайки възражението на „КТБ“ АД срещу включването на вземанията на „*** „ООД –***срещу „*** „ ЕАД – гр.П.,произтичащи
от договора за продажба на акции в
списъка с приети вземания, изобщо не е обсъждал такова писмено доказателство –
протокол за избор на акции от 03.06.2014 г. Затова е логична тезата на ищеца ,че и
процесния протокол за избор на акции освен ,че няма достоверна дата ,то е
съставен специално за целите на производството по несъстоятелност и за целите
на настоящото исково производство, едва след като „*** „ООД –***се е запознал с възраженията на
„КТБ „АД/ в несъст./ за невъзможен предмет на договора за продажба на акции
поради това ,че в самия договор акциите , които са предмет на продажбата не са
индивидуализирани – не е посочено нито дружеството- издател на продаваните акции ,нито номера на
акциите или каквито и да било други индивидуализиращи ги белези,които да
консолидират предмета на сделката. Поради
тези обстоятелства съдът намира ,че договора за продажба на акции представлява
привидна сделка ,която не прикрива друга сделка , а се касае за абсолютна
симулация ,която поради това и на осн. чл. 26, ал. 2 предл. 5 от ЗЗД е нищожна .
Поради приемането за
основателни на възраженията за нищожност на договора за продажба на акции
поради неговата привидност / абсолютна симулативност / ,съдът поначало счита
,че не е необходимо да се обсъждат и
останалите възражения за нищожност на същия договор .
Съдът намира за
нужно само да посочи ,че като се имат предвид горните обстоятелства,касаещи достоверната дата на договора ,възприета от
съда , то се налага и друг извод - че
твърдението на ищеца за нищожност
на договора за продажба на акции на осн чл.
26,ал. 1 предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 635,ал.1 от ТЗ , а така също
и поради липса на съгласие – чл. 26, ал. 2 предл. 2 от ЗЗД , е основателно. Това е така ,защото след като
съдът приема , че достоверната дата на този договор е едва 07.09.2016 г., то
следва ,че той е сключен след датата
на откриване на производството по
несъстоятелност на „*** „ ЕАД – гр.П.в
какъвто случай и съгласно чл. 635, ал.1 от ТЗ за сключването му е необходимо
предварително съгласие на синдика , каквото в случая липсва , което е основание за нищожност по чл. 26,ал. 1 предл.
1 от ЗЗД –противоречие с императивна норма/тази на чл. 635,ал.1 от ТЗ / , а
така също и поради липса на съгласие –
чл. 26, ал. 2 предл. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 635,ал.1 от ТЗ ,доколкото
предварителното съгласието на синдика се
явява задължителен елемент от фактическия състав на сключване на
сделката от несъстоятелния длъжник ,чиято липса представлява порок на волята на
несъстоятелния длъжник към която е необходимо да се насложи и волята на синдика
под чиито надзор несъстоятелния длъжник може да упражнява своята дейност , в
т.ч. да сключва нови сделки.
В заключение съдът
приема ,че договора за продажба на акции / с формално посочена в него дата
03.06.2014 г. / е нищожен на посочените по –горе основания. Поради това той не
поражда и никакви вземания в полза на продавача по него – „*** „ ООД срещу
купувача „Генимекс Инвест „ ЕАД / впоследствие „*** „ ЕАД – гр.П./ - нито за цената на продадени акции в размер на
5 660 349,94 лв. ,нито за лихви и неустойки,изчислявани съобразно клаузите на този нищожен договор.
Поради
това няма как да бъдат прехвърлени несъществуващи вземания, произтичащи от
договора за продажба на акции, с
договора за прехвърляне на вземания с формална дата на сключване 29.03.2016
г.между цедента „*** „ ООД и „*** „ООД –***.
Поради приемането за основателни на
възраженията за нищожност на договора за продажба на акции поради неговата
привидност / абсолютна симулативност /, не
е необходимо да се обсъждат отделно и
възраженията за нищожност на отделни клаузи на този договор –напр. на чл. 11 от
договора относно уговорената неустойка поради накърняване на добрите
нрави. Поради горните съображения , Плевенски
окръжен съд приема ,че ищецът е изнесъл успешно възложената му в този процес
доказателствена тежест , а напротив ответниците и по –конкретно „*** „ООД –***,който
претендира да съществуват негови вземания срещу „*** „ ЕАД/ в несъст./ – гр.П.не
са изнесли успешно възложената им в този процес доказателствена тежест ,поради
което предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде изцяло уважен.
С оглед този изход на делото следва
ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него деловодни
разноски ,които според представените доказателства за тяхното извършване са в
размер на 918 лв. ,както и 95 USD,свързани с изпълнението на съдебната поръчка по
връчване на книжа в ***. На осн. чл. 694,ал. 7 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят д.т. ,определена върху една четвърт от вземането ,чието несъществуване
е предмет на установяване ,която такса в конкретния случай е в размер на
265 221,46лв.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО ,че не съществуват следните вземания,включени в допълнителен списък
№ 1 на приети вземания,одобрен с определение № 1030/ 14.12.2016 г. по т.д.№
138/ 2016 г. на Плевенски окръжен съд, а именно –вземания на „*** „ООД –***,Н.,гр.*** сити , ***********
,представлявано от *** *** срещу „*** „ ЕАД / в несъст./ – гр.П., ул.“ *** , произтичащи
от договор за покупко-продажба на акции от 03.06.2014г. и придобити от „***
„ООД –***по силата на договор за прехвърляне на вземания от 29.03.2016 г. ,сключен с „ *** „ООД / ***/
,както са посочени по-долу :
1.вземане за цена по договора за продажба на акции в размер
на 5 660 349,94лв.
2. вземане за неустойка по чл. 11 от същия договор в размер
на 16 981 000 лв.
3.вземане на законна лихва върху главницата по договора в
размер на 970 201,28 лв. ,дължима
за периода 01.01.2015 г. – 07.09.2016 г.
4. вземане за законна лихва върху неустойката по чл. 11 от
договора в размер на 2 910 595 лв. дължима за периода 01.01.2015 г.-
07.09.2016 г.
ОСЪЖДА ответниците „*** „ ЕАД – гр.П.,ул.“ ***/ в
несъст. / и „*** „ООД –***, Н.,гр.*** сити , ***********
,представлявано от *** *** да заплатят на
ищеца „*** „ АД/
в несъстоятелност/ - гр.С. ***,район *** ,ул.“ *** „ № *** , ЕИК-*** деловодни разноски в размер на 918 лв. ,както и 95 USD,свързани
с изпълнението на съдебната поръчка по връчване на книжа в САЩ.
ОСЪЖДА ответниците „*** „ ЕАД – гр.П.,ул.“ ***/ в
несъст. / и „*** „ООД –***, Н.,гр.***, ***********
,представлявано от *** *** да заплатят в полза на Плевенски окръжен съд
държавна такса в размер на 265 221,46лв./ двеста шестдесет и пет хиляди ,
двеста двадесет и един лева и четиридесет и шест ст. / .
Решението може да
се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :