№ 337
гр. Силистра, 28.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Анелия Д. Великова
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500225 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД с
ЕИК ********* срещу Разпореждане № 1359 от 14.06.2022 г. по ч.гр.д.№
792/2022 г. на Силистренския районен съд, с което изцяло е отхвърлено на
основание чл.411, ал.2, т. 2 и 3 от ГПК искането на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение против ЕЛ. Т. Д.,ЕГН **********, с
настоящ и постоянен адрес гр.Силистра, за следните суми – сумата 4760.85
/четири хиляди седемстотин и шестдесет лева и осемдесет и пет ст./ лева –
главница по Договор за потребителски кредит № 30040648530 / 16.11.2019г.,
сумата 2176.66 / две хиляди сто седемдесет и шест лева и шестдесет и шест
ст./ лева – неплатено договорно възнаграждение за периода 20.06.2020г. –
03.06.2021г., сумата 1374.99 / хиляда триста седемдесет и четири лева и
деветдесет и девет ст./ лева – неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга Фаст, сумата 2658.32 / две хиляди шестстотин петдесет и
осем лева и тридесет и две ст./ лева – неплатено възнаграждение за закупена
услуга Флекси, сумата 406.81 / четиристотин и шест лева и осемдесет и една
ст./ лева – лихва за забава за периода 21.12.2019г. – 03.06.2021г. (дата на
предсрочна изискуемост), законната лихва в размер 1100.16 (хиляда и сто
лева и шестнадесет ст.) лева за периода 03.06.2021г. – 30.05.2022г., законната
лихва от постъпване на заявлението пред съда на 31.05.2022г. до
1
окончателното изплащане на вземането, разноски по делото – 249.56 лева за
заплатена държавна такса и 180 лева за юрисконсултско възнаграждение, във
връзка с Договор за потребителски кредит № 30040648530 / 16.11.2019г.,
За да постанови обжалвания акт районният съд е направил анализ на
част от клаузите на приложения договор за потребителски кредит и е приел,
че клаузите за заплащане на т. нар. пакети с допълнителни услуги „фаст“ и
„флекси“ , са нищожни поради противоречието с добрите нрави.Посочил, че
същевременно включването на сумите за т. нар. „допълнителни услуги“ в
размера на вноската за чистата главница води до неправомерно определяне и
размера на възнаградителната лихва и на обезщетението за забава. Този
подход е начин за заобикаляне на императивните разпоредби в Закона за
потребителския кредит, които ограничават максималния размер на годишния
процент на разходите - чл.19 ЗПК. По този начин се стига до значително
завишаване на сумите, които в действителност длъжникът следва да плати за
ползвания от него заем – при отпусната сума от 5000 лева се претендира
връщане на 12 477.79 лева. Освен това отчел, че заявителят не е изпълнил
задължението си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочната
изискуемост на дълга.
Жалбоподателят излага множество доводи срещу обжалваното
разпореждане, които могат да се обобщят в две основни оплаквания.
Първото, че районният съд е излязъл извън обхвата на служебната проверка в
заповедното производство, като неправомерно се е произнесъл по
валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Второто, че
правоотношението между кредитора и длъжника се е развило на плоскостта
на договорната свобода, с която страните разполагат съобразно чл. 9 от ЗЗД, и
не са налице нарушени императивни норми на Закона за потребителския
кредит, водещи до недействителност на договора за потребителски кредит.
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се
постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени
вземания. Претендира разноски.
За да се произнесе, Силистренският окръжен съд съобрази следното:
2
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
С новата ал. 3 на чл. 410 от ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.) е въведено
изискване, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител,
към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма. Целта на
разпоредбата е да се направи проверка от заповедния съд дали заявените
вземания съответстват, макар и формално, на клаузите по договора; а
последните, от своя страна – дали противоречат на закона или добрите нрави,
или са неравноправни, или има обоснована вероятност да са такива – чл. 411,
ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК. Тази проверка е дължима от съда служебно, на
основание чл. 7, ал. 3 ГПК, тъй като със заповедта за изпълнение биха се
засегнали потребителските интереси. Сключването на договор за
потребителски заем, чиито клаузи са в противоречие с императивните
разпоредби на Закона за потребителския кредит, е нарушение, което в
определени хипотези (чл. 22 ЗПК) води до невалидност на сделката; а този
порок най-силно засяга потребителския интерес. Ето защо в заповедното
производство съдът разполага с правомощие да провери валидността на
сделката, от която заявителят черпи права срещу длъжника потребител. Тази
проверка обаче е само за целите на заповедното производство – за да
разпореди или да откаже да издаде заповед за изпълнение. Разпореждането по
този въпрос няма сила на пресъдено нещо. Затова е неоснователно основното
оплакване на жалбоподателя. Всички доводи, които жалбоподателят излага в
частната си жалба, няма пречка да ги изложи в състезателното исково
производство, ако се възползва от правото си да заведе осъдителен иск по чл.
415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК.
Свободата за договаряне, която е прокламирана в чл. 9 ЗЗД, е принцип,
който търпи редица ограничения. Едно от тях е свързано със защитата,
предоставена от закона, на по-уязвимите участници в гражданския оборот,
каквито са потребителите. Затова преценката на процесния договор за кредит
следва да е спрямо специалните закони: Закона за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите. В тази връзка подробно изложените
мотиви на заповедния съд, с които е отхвърлил искането за издаване на
заповед за изпълнение, въззивната инстанция преценява като правилни и
3
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. В допълнение следва да бъде
посочено, че въззивният съд многократно в постановени актове се е
придържал към становището, че тези услуги се явяват безпредметни и са
договорени единствено с цел да бъде набавено допълнително възнаграждение
за кредитодателя. В конкретния случай при съобразяване на размерите на
договорените възнаграждения по споразумението за предоставени
допълнителни услуги, които заедно надхвърлят размера на възнаградителната
лихва за целия период на договора, се достига до извода, че е налице и
превишаване на общия размер на ГПР над допустимия размер по чл. 19, ал. 4
ЗПК (50%).
На фона на тези разсъждения обсъждането на въпроса дали и кога е
настъпила предсрочната изискуемост на задълженията е безпредметно.
Като е отказал да издаде заповед за изпълнение в полза на „Профи
кредит България“ ЕООД против ЕЛ. Т. Д. , Силистренският районен съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1359 от 14.06.2022 г. по ч.гр.д.№
792/2022 г. на Силистренския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4