№ 5
гр. , 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Донка Ив. Паралеева
при участието на секретаря Петя Т. Александрова
като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело №
20211860100274 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, предявена от Р. Н. ДЖ., ЕГН:**********, подадена чрез
пълномощника адв.П.Н. от САК срещу П. Т. Б., ЕГН: **********, за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете П. П. Б., ЕГН:
********** на неговата майка- ищец по делото; за определяне на режим на лични
отношения на бащата с малолетното дете; за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка от 300 лв. за сина си от завеждане на исковата молба, както и издръжка за минало
време за периода от 28.04.2020г. до 28.04.2021г. в общ размер на 3000 лв.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв, както и насрещна искова
молба, с която ответникът П. Т. Б. е заявил желание за сключване на споразумение за
споделено родителство, като в случай че Р.Д. не се съгласи на такова споразумение, то
прави насрещни искания, както следва: за възлагане упражняването на родителските права
върху малолетния П. П. Б. на бащата П.Б.; за определяне местоживеенето на детето при
бащата; за определяне на режим на лични отношения между детето и неговата майка Р.Д.
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в
неделя с преспиване, както и общо 4 седмици през летния сезон, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на бащата, а също и в определен диапазон от дни през Коледните,
Новогодишните и Великденските празници и в друг период след допълнително
споразумение на родителите; за осъждане на майката да заплаща ежемесечна издръжка от по
200 лв. на детето П. Б. чрез неговия баща.
Ищцата твърди в исковата молба, че с ответника са родители на малолетното дете П. П.
1
Б., роден на 12.09.2016г., като двамата живели във фактическо съжителство от 2015г.
/първоначално на квартира, а от месец август 2016г. в дома й в гр.П./ до 26.04.2020г.
Раздялата им настъпила след като отношенията им силно се влошили. Твърди, че ответникът
не й помагал в домакинството, нито в грижите по отглеждането на детето, а освен това
започнал и да употребява спрямо нея цинични, грозни и позорни думи, дори в присъствието
на двете й деца, тъй като заедно с тях живеел и по-големия им син Василен, който е
пълнолетен. Постепенно грубото отношение на ответника преминало във физическо
насилие, което провокирало раздялата им и я принудило да подаде молба за защита от
домашно насилие, като в РС-П. било образувано гр.д. №123/2020г. След образуването на
делото ответникът обещал, че ще се поправи, ще промени отношението си към нея, както и
че ще поеме отговорностите и задълженията си като баща. Затова ищцата решила да
направи компромис и оттеглила депозираната молба, а делото било прекратено. Ответникът
не оценил направения компромис и бързо забравил обещанията си, като след поредното
физическо въздействие спрямо нея на 19.02.2021г., тя отново депозирала молба за защита от
домашно насилие, като по образуваното гр.д. № 134/2021г. по описа на РС-П. било
постановено решение, с което са му наложили мерки за защита от домашно насилие и имало
издадена заповед за защитата на ищцата. Ищцата счита, че детето им П. се чувства щастливо
и спокойно в създадената от майката среда, където са налице всички предпоставки за
неговото правилно отглеждане и възпитание- заобиколеност от внимание и любов. Между
нея и детето твърди, че е установена много силна емоционална връзка и взаимна
привързаност, породени от липсата на разделност в ежедневието им от раждането на детето
до момента. Ищцата твърди, че издръжката на детето осигурява чрез получаваните от нея
доходи от трудово правоотношение, който доход обаче не е достатъчен за цялостната му
издръжка, но се грижи с приоритетност за интересите на детето и неговите нужди. Според
заявеното в исковата молба ответникът не е давал средства за издръжката на сина си П. вече
повече от година, а и въпреки, че тя не ограничавала контактите му с детето, той не се
интересувал от него. Ищцата твърди, че ответникът е трудоспособен млад човек, работещ в
„***************“ АД, като получаваните от него доходи са над средната работна заплата
за страната, а и няма други лица, за които е задължен да дава издръжка. Месечните разходи
за издръжка на детето майката определя, че са около 500.00 лв., от които по-голямата част се
разходват за храна, дрехи и обувки, а при нужда- за лекарства, за играчки, забавления и др.
С оглед ниската възраст на детето, нуждата от постоянни и непосредствени грижи и силната
привързаност по между им ищцата счита, че в интерес на детето П. е да живее при нея-
неговата майка и тя да упражнява родителските права, като на бащата бъде определен
режим на лични контакти, както и да бъде задължен той да заплаща издръжка съобразно
нуждите на детето. Предлага режим на лични контакти, при който бащата да взима детето
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 18
часа в неделя с преспиване, както и общо 4 седмици през летния сезон, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката, като две от тях се ползват наведнъж през единия от
летните месеци, а другите две- през другия от летните месеци по допълнително
споразумение между родителите. Ищцата желае режимът да включва и Коледните,
2
новогодишните, и великденските празници, като: през четните години детето да бъде с
преспиване при бащата за времето от 10:00 часа на 24 декември до 19:00 часа на 26
декември, а през нечетните години детето да бъде при бащата за новогодишните празници с
преспиване от 18:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 1-ви януари; през Великденските
празници всяка четна година детето да бъде при бащата от 10:00 часа на първия ден от
великденските празници /петък/ до 19:00 часа на понеделника, следващ Великден. Ищцата
предлага и бащата да осъществява личен контакт с детето и в деня, следващ рождения ден
на детето за времето от 08:00 часа до 19:00 часа, както и по всяко друго време, след
предварителна уговорка между родителите. Ищцата твърди, че по въпросите , касаещи
упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с него
и издръжката, с ответника не могат да постигнат съгласие, което я мотивира да предяви
настоящия иск.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, такъв е депозиран и ответникът
П.Б. е взел становище по исковете. Ответникът сочи, че макар и допустими, исковете се
явяват неоснователни и недоказани. Ответникът счита, че искането си за упражняване на
родителските права ищцата основава само на привързаността на детето към нея. Бащата
счита обаче, че детето е силно привързано и към него, а също и към неговите родители
/бабата и дядото/, които и понастоящем се грижат за него, като всеки работен ден неговият
баща взима детето преди затваряне на детската градина и след два часа го води на майката,
която е ангажирана с работно време и след 18.30 часа. Твърди, че ищцата освен, че има
неудобно работно време, няма и кой да й помага в домакинството за отглеждането на
детето, тъй като нейният пълнолетен син Василен работи. Ответникът счита, че има по-
добри битови условия за живот, за отглеждане и възпитание на П., в сравнение с майката, а
ако му бъде възложеното упражняването на родителските права, в дейностите по
отглеждане и възпитание на сина си ще бъде подпомаган от своите майка и баща. Твърди,
че в началото на 2021г., при заболяване на майката П. е бил отглеждан повече от 10 дни в
дома на бащата, като ритмично остава там и събота-неделя и в някои работни дни.
Ответникът отрича да е проявявал лошо отношение към майката. Твърди, че е невярно, че й
е говорил цинични или обидни думи в присъствието на детето. Заявява, че поради влязла в
сила заповед за защита спазва указанието на съда да не се доближава до ищцата на
разстояние по-малко от 100 метра, поради което дядото на П. го води след детска градина
при майката след 18:30 часа всеки работен ден. Ответникът оспорва твърдението на ищцата,
че са се разделили преди повече от година и заявява, че са живели заедно до есента на
2020г., а през лятото дори са били заедно на море, където всички разходи поемал той.
Твърди още, че той е изтеглил кредит в размер на 30 000 лв., от които около 22-24 хил. лева
вложил за ремонт на самосрутващата се къща на Д.. Ответникът намира за удачно да
упомене, че средствата за издръжка, които получавала за големия си син от предишна
връзка- Василен, не използвала за нужди на детето, а да покрива кредит и на нейния баща.
Ответникът оспорва издръжката за минало време и счита, че размерът е произволно
определен. Такъв бил и искът за издръжка от 300 лв. месечно от завеждане на иска. И двата
размера били определени без отчитане на каквито и да е критерии и без да се отчитат
3
нуждите на 5-годишо дете. Посочва, че ищцата премълчала факта, че бащата заплащал
детската градина на детето, а заедно с родителите му продължават и до момента да
закупуват всички необходими дрехи и играчки на детето, а не майката.
В насрещната искова молба, която е подал, П. Т. Б. прави същото смислово изложение
на фактите, както в отговора на исковата молба, изхождаща от Р.Д.. Сочи, че от
съжителството си с ответницата Р.Д. имат родено малолетно дете- П. П. Б.. Сочи, че поради
неразбирателство и лошо отношение от страна на Д. към него от есента на 2020г. живеят
разделени, като преимуществено детето се отглежда от него и неговите родители. Счита, че
детето е щастливо и спокойно в създадената от него среда и че имат трайна и силна
емоционална връзка, която се задълбочава и обогатява с израстването на детето. Твърди, че
цялостната издръжка на детето като облекло, храна и играчки осигурява той, тъй като
майката няма финансова възможност да се грижи дори за себе си. Твърди, че след раздялата
им, Д. не е давала издръжка за отглеждане на детето. Ищецът по насрещната искова молба
счита, че има по-добри битови условия за живот и по-висок родителски капацитет за
отглеждане и възпитание на П. спрямо майката, затова желае именно на него да се възложи
упражняването на родителските права. Сочи, че майката има неудобно работно време и
няма кой да й помага в домакинството за отглеждане на детето. Ищецът по насрещната
искова молба под формата на изброяване описва кое го прави по пригоден родител, а
именно: работи на смени, но е с по-високо възнаграждение от майката; има по-добри
материални/битови условия; никога не е забранявал на сина си да общува с майката или по-
големи му брат; ремонтирал къщата на Д. с цел детето му да има нормални условия за
живот, когато е при майката; заплаща детската градина на детето; купува на детето храна,
дрехи и играчки; не позволява детето да отсъства седмици от детска градина, както постъпва
майката. С насрещната искова молба П.Б. предлага на Р.Д. да сключат споразумение за
споделено родителство, с което да се съгласят детето да пребивава поравно при майката и
при бащата- по 15 дни, като си поделят по равно празниците и си разменят нотариално
заверени декларации за пътуванията на детето в чужбина.
Р.Д. е подала писмен отговор на насрещната искова молба. Заявява, че оспорва
твърдението на П.Б., че с него са били във фактическо съпружеско съжителство до есента на
2020г., тъй като не отговаря на истината. Истината била, че са съжителствали заедно до
28.03.2020г., когато органите на МВР й оказали съдействие за принудително отстраняване
на Б. от дома й, след подаден сигнал за осъществено спрямо нея домашно насилие. След
28.03.2020г. П.Б. не обитавал повече нейния дом и не търсел сина им в продължение на
няколко месеца, нито осигурявал средства за отглеждането му през това време, с
изключение на 5 нощувки на морето, с което според майката не се изчерпват отговорностите
на бащата към малолетния му син. Оспорва твърдението, че нейното работно време е до
18:30 часа, а сочи, че то е до 18:00 часа и съвпада с работното време на детската градина,
която детето посещава и която е в непосредствена близост до местоработата й. Твърди, че
има абсолютно разбиране от страна на работодателите си, че се грижи преимуществено сама
за по-малкия си син и затова може да напуска работното си място по всяко време.
4
Ответницата по насрещния иск сочи, че има възможност да се грижи за домакинските си
задължения, като дори обедната си почивка от един час прекарва в дома си. Оспорва
твърдението на ищеца по насрещната искова молба, че дядото по бащина линия взима
детето ежедневно от детска градина. Това твърдение определя като невярно и твърди, че тя,
по-големият й син Василен и сестра й Л. Д. се редуват, съобразно техния график, да
прибират П. от детска градина. Заявява, че не отрича факта, че е търсила дядото за помощ,
както и той е молил да взима П., но това не се случва ежедневно. Р.Д. оспорва и
твърдението, че сина им П. Джонгов редовно преспива в дома на родителите на баща си.
Сочи, че след раздялата на 28.03.2020г. П. не бил търсен нито от баща си, нито от неговите
родители и не посещавал дома им в продължение на няколко месеца. В този период сочи, че
по никакъв начин не е целяла да пречи на контактите на сина им с бащата и роднините му
по бащина линия. Последните твърди, че често не отговаряли на обажданията й когато ги е
търсила при нужда за съдействие в отглеждането на детето, което създавало у нея
несигурност, че може да разчита на тях. Д. счита, че целта на бащата на детето е по всякакъв
начин да затруднява отглеждането на П., за да може двамата отново да се съберат и да
живеят заедно. Това налагало майката да ангажира допълнително хора, които да й помагат в
отглеждането на детето и да им заплаща за услугата. Р.Д. твърди, че нейна била
инициативата да запознае детето, малко преди да навърши 2-годишна възраст, с родителите
на бащата, до който момент те не проявявали никаква загриженост за детето. Сочи, че П.
трудно се адаптирал към родителите на баща си, но към настоящия момент детето има
изградена връзка с дядо си Т. Б., който според Д. оказва по-адекватни грижи за детето от
баща му. Ответницата по насрещния иск определя като несъстоятелно твърдението на П.Б.,
че е вложил над 20 000 лв. в ремонтиране на нейния дом, а и счита, че това е извън предмета
на делото. Ответницата по насрещния иск заявява, че намира за необходимо да уведоми, че
една от причините да се разделят е силната зависимост на Б. към хазарта, заради която той
прибягвал до регулярно вземане на кредити, един от които е този, визиран в насрещната
искова молба. Освен това Б. ставал агресивен в резултат на неуспешните си залози в онлайн
платформите за залагания. Често агресията към нея твърди да е проявявана в присъствието
на П.. Оспорва, че подадените от нея сигнали целят да ограничат контактите баща-син и
казва, че Б. никога не е бил възпрепятстван да се среща с П., макар майката да изпитва
резерви относно способността му да се грижи за детето, да общува с него и да го възпитава.
Р.Д. отрича още твърдението, че тя няма финансова възможност да се грижи за П.. Твърди,
че през последната една година се грижи за детето преимуществено сама, без участие на
бащата за прехраната и издръжката на детето. Оспорва и бащата да е този, който осигурява
издръжката на детето, както твърди. Често се случвало Б. да я подвежда, че плаща таксите за
детската градина, а не го правел, поради което понякога тя ги заплащала на куп за няколко
месеца. Дрехите и играчките, които Б. твърдял, че е купувал на детето, били предимно от
баба му, дядо му и прабаба му по бащина линия. Бащата дори не осигурил никакъв подарък
на сина си за коледните и новогодишните празници. Твърди, че при навършването на сина
им на 4 годишна възраст- на 12.09.2020г. с бащата имали уговорка тя да закупи подарък на
детето- колело на стойност 250 лв., а бащата да заплати разходите за организираното
5
тържество, като в деня на събитието бащата заплатил само половината сума и останалото
трябвало да доплаща тя. Според Д. бащата не бил закупувал никога лекарства на сина си
през изминалата календарна година за случаите, в които детето е боледувало. Ответницата
по насрещния иск заявява, че към момента наистина получава значително по-ниско
възнаграждение от бащата, но е в процес на търсене на нова работа с по-високо
възнаграждение. Твърди, че получава обаче бонуси, а и не изразходва почти никакви
средства за лични нужди, не носи скъпи дрехи и аксесоари и няма зависимости към хазарт и
залози, каквито има ответникът и поради които взема регулярни кредити. Сочи, че
семейството й се занимава с животновъдство и земеделие и я подпомага с продукти, с които
осигурява разнообразна храна на сина си. Сочи, че разчита на средства и от по-големия си
син Василен, който работи. Майката твърди, че детето П. посещава детската градина в
добър външен вид, има изградени хигиенни навици, а в дома им има всички необходими
условия за добър живот и развитие на детето, което счита, че доказва качествата й на майка.
Майката твърди още, че детето не е отглеждано от бащата и винаги е живяло с нея, поради
което не му е дължала средства за издръжка, както той твърди. Заявява, че единствения
период, в който детето е нощувало при баща си няколко поредни дни е през декември
2020г., когато тя самата била болна от Covid-19 и нямала физическа възможност да полага
грижи за детето. Заявява още, че бащата няма по-висок родителски капацитет, както твърди,
тъй като той няма други деца и никога не е полагал старателни грижи за сина си, не познава
в детайли навиците му и не го възпитава добре. От друга страна, тя като родител била
отгледала сама и успешно по-големия си син, който никога не е имал проблеми в детска
градина и училище, завършил е с добър успех средно образование и сега е студент, който
обаче работи и оказва голяма подкрепа в отглеждането на брат си-П.. Според ответницата
по насрещния иск бащата няма родителски познания и опит и разчита предимно на
родителите си за грижите по сина им и не само е неспособен, но и не желае да отглежда
отговорно сина си. Фактът, че си позволявал да упражнява домашно насилие над нея в
присъствието на сина им свидетелствал за ниския му родителски капацитет, защото такива
действия се отъждествяват с насилие над самото дете по чл.2, ал.2 от Закона за защита от
домашно насилие. Освен това майката изразява убеждение, че бащата оставя сина им да
пребивава предимно в дома на неговите родители- етаж от стара къща, където няма нужният
комфорт и удобства, които е създала за сина си в собствения си дом. Според майката детето
има по-силна емоционална връзка с нейните роднини, които значително по-често го търсят,
виждат и полагат грижи за него. Контактите с роднините на баща му определя като
ограничени, непостоянни и несигурни, което обаче не е по нейна вина, защото никога не им
е забранявала да се срещат с детето. Счита за „цинично“ бащата да твърди, че е тя е
превърнала неговите родители в свои „асистенти“, защото никога не ги е заставяла или
принуждавала да полагат грижи за внука си. Майката заявява още, че е поверила сина си на
баща му П.Б. за няколко дни, считано от 13.07.2021г., въпреки резервите, които изпитва
относно адекватните грижи, за да прекарат заедно известно време на Българското
черноморие. Въпреки,ч е не била уведомена предварително за намеренията на бащата,
позволявайки на детето да отиде с него на море, искала да му даде знак, че няма намерение
6
да ограничава контактите му с детето. Майката оспорва твърдението на ищеца по
насрещния иск, че извежда сина си от територията на гр.П., за да го отдалечи от бащата.
Пояснява, че нейната майка живее в с.Дълбок извор и поради естеството си на работа е в
невъзможност да осъществява чести пътувания за срещи с внука си в гр.П., а тя има право на
такива срещи, като всички транспортни разходи до с.Дълбок извор майката поема сама, а и
наблизо има големи градове, които предлагат възможности за развлечение на детето и
където го води леля му Г.К.. Ответникът се сочи, че има координатите на бабата, познава
дома й и населеното място, а също и не е възпрепятстван да получи сведения за детето
докато е там. С оглед всичко изложено, се иска от съда да отхвърли предявения насрещен
иск като неоснователен и да уважи предявения от майката първоначален иск.
В проведените открити съдебни заседания ищцата и ответница по насрещните искове
Р.Д. се явява лично и с упълномощения си процесуален представител адв. П.Н. от САК,
която от името на доверителката си заявява, че поддържа исковата молба, както и отговора
по насрещната искова молба. В изложението си по съществото на делото адв.Н. заявява, че
счита доверителката си за по-пригодния родител, комуто следва да бъде предоставено
упражняването на родителските права по отношение на роденото биологично дете на
страните. Сочи, че местоживеенето на детето следва да е по местоживеене на родителя,
който ще упражнява родителските права и това трябва да е майката. Адв.Н. намира за
адекватен режима, определен по привременните мерки относно личните контакти на бащата
с детето и счита, че така определен режимът е в интерес на детето. Според адв.Н. е
безспорно установено, че нуждите на детето се покриват и са изцяло покривани от майката
повече от една година, като бащата не се е ангажирал с каквито и да е парични средства, а
доколкото бабата говори за купувани от тях на детето дрехи, обувки и принадлежности, най-
вероятно това били неща, оставени в дома на бабата и дядото, за да се ползват от П., когато
е при тях. Адв.Н. счита издръжка от 300 лв. месечно за адекватна по размер и съобразена с
интересите на детето, а издръжката за минало време счита също за дължима. Адв.Н. моли
съда да уважи предявените от доверителката й искове и да отхвърли насрещната претенция
на бащата по чл.127 СК като неоснователна и недоказана. Адв.Н. отбелязва, че
производството е по спорна съдебна администрация, съдебният акт ползва и двамата
родители и затова разноски не се дължат, но ако съдът приеме, че разноски се дължат, то
моли съдът да присъди сторените от доверителката й разноски. Самата Р.Д. заявява, че няма
какво да добави и поддържа всички, заявено от адв.Н..
В предоставения от съда срок е депозирана писмена защита от адв.П.Н. като
процесуален представител на Р.Д.. В нея биват доразвити доводите, наведени в съдебно
заседание. Адв.Н. анализира какво се установява според нея от събраните доказателства.
Сочи, че решаващо значение при определяне предоставянето на родителските права и
местоживеенето на детето имат неговите интереси. Според адв.Н. в настоящия случай се
установява, че към настоящия момент страните са разделени и детето живее при своята
майка, а от доказателствата се установява наличието и при двамата родители на добри
7
социални и хигиенно-битови условия за отглеждане на детето в жилищата, с които
разполагат, и двамата родители имат възможност да осигуряват необходимите условия за
задоволяване нуждите на детето, както и се ползват с подкрепата на членовете на
разширените им семейства. Според процесуалния представител на Р.Д. не е налице
практическа разлика в материалните възможности на родителите на детето, но що се отнася
до емоционалната привързаност на детето към родителите, от доказателствата било видно,
че тя е по-голяма към майката, която в момента полага грижи за него, а в дома й детето се
чувства спокойно, като там са му осигурени сигурност и комфорт. Същевременно от
свидетелските показания се установявало, че и двамата родители обичат детето си според
своите разбирания и убеждения, утвърдени в родителското семейство, но майката, която и в
момента се грижи за П., прави впечатление на по-подготвена да полага грижи за него.
Според адв.Н. решаващо в случая е обстоятелството, че поради по-голямата привързаност
към майката и изградената от нея социална среда, с която детето е привикнало,
предоставянето на родителските права за упражняване от другия родител, при друга
социално-битова среда, поставя в риск правилното психическо, а оттам и физическо
състояние на детето. Налагал се изводът, че към настоящия момент майката е по-
подходящият родител да упражнява родителските права спрямо детето и не се установили
основания, които да са пречка майката да упражнява родителските права и за в бъдеще,
което е в интерес на детето и при нея следва да е и местоживеенето му. С оглед
привързаността на детето и желанието на същото да се среща с баща си и предвид
желанието на бащата да се грижи за детето, според адв.Н. за бащата следва да бъде
определен разширен режим на лични контакти, а именно определеният такъв по
привременните мерки, като бащата да взима детето: 1. За Коледните и Новогодишни
празници: - от 16.30ч. на 24-ти декември до 12.00ч. на 25-ти декември, с преспиване; - от
12.00 ч. на 1-ви януари до 18.00 часа на 2-ри януари, с преспиване; 2. През уикендите (извън
уикендите на коледните и новогодишни празници): всеки първи и трети уикенд от месеца от
16.30 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя, с преспиване; 3. Всеки вторник и четвъртък от
седмицата за времето от 16.30ч. до 18.30ч., освен при изрична уговорка между родителите;
4. Един пълен летен месец, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; 5. По
всяко друго време, след предварителна уговорка между родителите. Относно исковете за
издръжка в писмената защита се сочи, че нуждите на детето са в рамките на нормалните за
възрастта разходи, като няма данни детето да има специфично нужди, за които да се следват
по-високи разходи. Сочи се, че съобразно Конвенцията за правата на детето задължението на
родителя е не само по отношение задоволяване на неговите първостепенни физически
потребности, но и по отношение задоволяване на неговите умствени, духовни, морални и
социални потребности, във връзка с осигуряване на развитието му. Сочи се, че доходите на
бащата в случая значително надвишават тези на майката, като не са събрани доказателства
за наличието на други алиментни задължения на родителите. Нуждите на детето следвало да
се приеме, че са присъщите за възрастта му от храна и облекло, от лекарства при нужда, от
играчки, забавления и др. Счита се, че след като задължение и на двамата родители е да
гледат и издържат детето си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително
8
от единия родител, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на
издръжката. Предвид нуждите на детето и след преценка на събраните по делото
доказателства адв.Н. счита, че общият размер на месечна издръжка на детето П. е в размер
на около 500 лв., като бащата следва да поеме по-голямата част от нея в размер на 300 лв.,
считано от датата на завеждане на исковата молба, с падеж 30-то число на месеца, за който
се дължи. Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето следвало да се поеме от майката. Безспорно било установено, че
родителите живеят разделени повече от година, като ответникът не е представил
доказателства за изплащане на издръжка за процесния период, поради което искът за
осъждане на бащата да заплати в полза на детето П. Б. месечна издръжка за минал период-
от 28.04.2020г. до 28.04.2021г. в размер на 3000 лв., явяваща се равностойността на
издръжката за 12 месеца по 250 лв., бил основателен.
В съдебните заседания по разглеждане на делото ответникът по първоначално
предявените искове и ищец по насрещните искове П.Б. се явява лично и с упълномощен от
него процесуален представител, а именно адв. И.С. от САК, който поддържа подадения
отговор по чл.131 ГПК и подадената насрещна искова молба. В хода на устните състезания
адв.С. моли съда да отхвърли основната искова молба като неоснователна и недоказана, да
уважи насрещната искова молба, като определи родителските права да упражнява бащата, а
майката да се ползва от режима, който е определен с привременните мерки, но вече по
отношение на нея. Адв.С. счита, че не се доказала дължимост на издръжката за минало
време, която са оспорили. Счита, че бащата има по-добра организация на времето, по-добър
родителски капацитет, може да се справи с отглеждането на детето, има по-адекватна помощ
при упражняване на родителските права отколкото има майката, която също е с неудобно
работно време и трудно организира воденето и особено вземането на детето от детска
градина. Освен това адв.С. сочи, че бащата има по-добри финансови и битови условия за
отглеждане на детето. Сочи, че майката на Р.Д. живее на 160 км извън гр.П. и не може да
оказва ежедневна грижа и помощ при отглеждане на 5-годишния П.. Според адв.С. се
дължат разноски в процеса, поради кеото той претендира такива от името на доверителя си
и представя списък по чл.80 ГПК. Насрещната страна оспорва адвокатското възнаграждение,
заплатено на адв.С. като прекомерно. П.Б. поддържа всичко заявено от адв.С..
В предоставения от съда срок писмена защита е депозирана и от П.Б. чрез
процесуалния му представител адв.И.С., с която отново се иска от съда да уважи насрещната
искова молба. Сочи се, че бащата П.Б. има висок родителски капацитет, видно от
социалните доклади, свидетелски показания и личното му изслушване. Отношенията между
баща и син се сочи, че са много добри, но контактите са недостатъчни, което налага баща и
син да живеят заедно, при разширен режим на лични контакти на майката Р.Д. със сина й П..
Сочи се, че Д. упорито отказвала сключването на споразумение за упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето и издръжката му, като отказът на
споразумение за споделено родителство, при нейното незавидно финансово положение и
недобри материални условия сочел на ниско ниво на родителски капацитет и на инат да
9
подчини бащата и родителите му като част от обслужващия персонал. Това поведение
пренебрегвало най-важното- правата на детето да расте здрав и да бъде възпитаван в
ценности, но без агресия на майката към него и към бащата. Сочи се, че бащата П.Б., освен
че обича сина си, привързан е към него, има и по-големи трудови доходи, получава и
приходи от допълнителна работа, в отглеждането на П. има помощта на майка си, баща си и
баба си и притежава две къщи- в гр.П. и в с.Д.. Сочи се, че бащата осигурява на детето
всичко необходимо- родителска обич, дрехи, храна, обувки, играчки, развлечения, почивки
на морето, което било непосилно за майката. Според адв.С. липсата на „подчинение“ от
страна на бащата П.Б. правело Р.Д. агресивна и отричаща цялата грижа и съдействие. Сочи
се още, че неудобното работно време на Д.- от понеделник до петък до 18.30 ч. /като
детската градина работи до 18.00 ч., но децата предпочитат да ги взимат по-рано/ и в събота
до 14.30 ч. я поставяли в безизходицата да се разпорежда с неподходящ тон и подход с
времето на бащата, бабата и дядото. Очевидно било, че заинтересованата свидетелка и
сестра на Р.Д.- Л. Д. трудно могла да помага за грижите по П., а недоказано оставало тя или
свидетелят Ц. да са помагали финансово. Невъзможна била и помощта от майката на Р.Д.,
която живее на 167 км от гр.П., а пребиваването на детето при нея водело до възможност П.
да се интегрира в ромската махала, до която тя живее. Иска се от съда при постановяване на
решението да вземе предвид представените писмени документи относно работното време на
страните и трудовите им възнаграждения. Иска се съдът да възложи упражняването на
родителските права на П.Б., а да определи на майката Р.Д. режим на контакт, какъвто бил
определен на бащата в привременните мерки, поискани от Д., както и да бъде осъдена
майката да заплаща издръжка от 200 лв. месечно на сина си чрез неговия баща. Иска се
отхвърляне на основната искова молба като неоснователна и недоказана. Неоснователен и
недоказан бил и искът на Р.Д. за издръжка за минал период, при преценката на който
следвало да се отчете фактът на полагани грижи и финансови разходи, направени от бащата
за сина му П. за времето на раздялата и към настоящия момент. Осигуряването от страна на
бащата на храна, дрехи, обувки, играчки, скъп велосипед и летни почивки сочели на
родителска ангажираност и внимание към детето, като очевидно било, че майката има по-
скромни възможности в сравнение с бащата в това отношение, а нямала и по-висок
родителски капацитет. В интерес на детето било да живее с разширеното семейство на
бащата.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните, че двамата са родители на малолетното дете П. П. Б..
Родителството на Р.Д. и П.Б. над детето П. П. Б. се установява от представеното
удостоверение за раждане на същия с №***********/16.09.2016 г., издадено от длъжностно
лице по гражданско състояие при община Столична, район Младост. Удостоверението за
раждане на детето П. П. Б. е издадено на основание Акт за раждане № *****/16.09.2016 г.
Видно от представената служебна бележка №29/31.03.2021г., издадена от Детска
градина/ДГ/ „Пека и Карло Чоконяни“ гр.П., детето П. П. Б. е било записано във II-ра група
10
за учебната 2020/2021г. Според друга служебна бележка- изх. № 71/21.10.2021г., издадена от
същото детско учебно заведение, ДГ „Пека и Карло Чоконяни“ гр.П. е с работно време от
6.00ч. до 18.00ч., като децата се приемат от 7.30ч. и се издават до 18.00ч.
Представени са от страна на Р.Д., както и от страна на П.Б., в доказателство за
заплащани разходи за детска градина, набор от квитанции /л.67-70 и л.134, л.137 от делото/
за заплащани към община П. суми, като в квитанциите е посочено, че служителят на
общината е получил сумите от П. Б..
Видно от представените 2 бр. удостоверения за доходите на Р.Д. – с изх.
№165/22.03.2021г. и изх. № 36/15.07.2021г., издадени от „**********“ ЕООД, нейният
среден брутен доход за период от 12 месеца възлиза на около 1000 лв., а средният нетен
доход- на около 780 лв. Според служебна бележка изх. № 37/15.07.2021г., издадена също от
„**********“ ЕООД, Р.Д. като техен служител изпълнява служебните си задължения на
длъжност „Продавач-консултант“ с място на работа: гр.П., ул. „*************“ №39, с
работно време от 09.00ч. до 18.00ч. Представени са от Р.Д. и 2 бр. болнични листове за нея
самата – от 06.04.2021г. и от 30.11.2020г., всеки от които за период от по 7 дни отпуск по
болест.
Представени са от Р.Д. нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №162,
том I, дело № 310/1985г., издаден от районен съдия в гр.Средногорие, с който Н.Г.Д. е
закупил дворно място в гр.П., заедно с намиращите се в него къща, селскостопанска
постройка и други подобрения и удостоверение за наследници изх. № 70/06.03.2017г.,
издадено от община П., от което е видно, че Р.Д. и Л. Д. са наследници на Н.Г.Д., починал
на 28.02.2017г.
Видно от представената служебна бележка изх. № 48/13.05.2021г., издадена от
„***************“ АД, средният брутен доход на П. Т. Б., работещ на длъжност
„*************“, за периода от 05.2020г. до 04.2021г., е около 2200 лв. (доколкото има два
нулеви месеца), като видно от бележката възнаграждението варира и през повечето месеци е
между 2800 лв. и 3000 лв. Към отговора на искова молба П.Б. е представил и извлечения от
банковата си сметка за периодите 01.09.2015г.-31.12.2015г.; 02.01.2016г.-31.12.2016г. и
02.01.2017г.-31.12.2017г., вероятно с намерението да докаже, че в този период ежемесечно е
заплащал вноски по кредит, който видно от извлечението е усвоен на 03.09.2015г. и е бил в
размер на 23000 лв.
Представени са от П.Б. гаранционна карта и фискален бон на стойност 399.00 лв. за
закупен на 07.09.2021г. велосипед.
Като писмено доказателство са приети социален доклад изх. №
**************/11.10.2021 г. на ДСП-П. и допълнителен социален доклад изх. №
***************/18.11.2021 г. на ДСП-П., ведно с приложени към него оценки на
родителския капацитет на Р.Д. и П.Б.. Докладите и оценките към тях отразяват множество
на брой факти от значение за интересите на детето П. Б., които съдът следва да вземе
предвид и да анализира. На първо място, в хода на социалното проучване са проведени
11
срещи-разговори с родителите, които са дали определени заявки за сложилото се положение
и намеренията си към детето. Социалните служители са установили, че между родителите
има спор за упражняването на родителските права, но детето не е въвлечено в него. При
проведена среща бащата е съобщил, че редовно се вижда със сина си, без ограничения от
страна на майката. Заявил е, че не предоставя средства за издръжка, тъй като закупува на
детето дрехи и вещи, които са му необходими. Майката от своя страна е заявила, че бащата
не се интересува от детето, не го търси, не предоставя средства за издръжка и не му купува
дрехи и играчки, а такива се закупуват от бабата и дядото по бащина линия. При
осъществения контакт с малолетното дете е установено, че П. е спокоен в присъствието на
майка си, хигиената му е отлична, облеклото му е съобразено с възрастта и атмосферните
условия. В доклада е посочено, че от раждането си до настоящия момент детето се е
отглеждало в семейна среда, като към момента основни грижи за него се полагат от майката.
В хода на социалното проучване е установено, че основните потребности на детето от
подслон, храна, облекло, здравеопазване и образование са задоволени. Установено е, че
детето е записано в пациентската листа на д-р В. Великинска с адрес на медицинската
практика в гр.Златица и по нейни данни детето е здраво, с поставени всички задължителни
ваксини, като е водено на прегледи и от двамата родители. Изследвана е трудовата заетост
на родителите и е посочено, че П.Б. работи като „пещар“ в „***************“ АД на
трисменен режим на работа, а работната му заплата е в размер над средната за страната.
Посочено е, че Р.Д. работи като „продавач-консултант“ в „**********“ ЕООД, работното й
време е от 9.00ч. до 18.00ч., с осигурена почивка от 13.00ч. до 14.30ч., а трудовото й
възнаграждение е в размер над минималната работна заплата, определена за страната.
Отразено е, че родителите не се подпомагат от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.П..
Социалните служители са получили информация от ДГ „Карло и Пека Чоконяни“- гр.П., че
П. е записан в трета група в детското заведения, редовно посещава учебните занятия, като се
води от майката и предимно се взима от нея, но в отделни случаи го взима бащата. Според
получената от детското заведение информация, детето винаги е в чист и приветлив вид,
както и е в добро физическо, емоционално и психическо състояние, участва активно в
учебния процес и игрите със своите връстници. Според социалния доклад П. е привързан
към двамата си родители, майката насърчава контактите му с бащата, отчита
необходимостта от тях и от запазване на връзката на сина й с бабата и дядото по бащина
линия. Според доклада и двамата родители разполагат със сигурна подкрепяща среда за
отглеждането на детето, като в отдел „Закрила на детето“ при Д„СП“-П. не са постъпвали
данни за неглижиране на детето в семейна среда или за застрашаване правата и интересите
му от страна на членовете на разширения семеен кръг или приятелското обкръжение на
родителите. Посочено е, че не са установени доказателства за вредни навици на двамата
родители, които биха застрашили здравето на детето. В заключение е посочено, че с оглед
защита най-добрия интерес на малолетното дете е необходимо да бъде гарантирано правото
му да осъществява контакти с родителя, с когото не живее приоритетно, като определеният
режим следва да осигури възможност на другия родител да участва пряко в отглеждането и
възпитанието на детето. Посочено е, че от значение е осигуряването на средства за издръжка
12
на детето и от двамата родители, като по този начин по-пълно биха били задоволени
потребностите му.
С основния и допълнителния социални доклади са изследвани жилищните условия, с
които разполагат двамата родители, като са извършени анкети в тяхно присъствие. Посочено
е, че към момента майката отглежда детето в жилище, находящо се в гр.П., ул.
„***************“ №16, което са обитавали съвместно с бащата преди раздялата си.
Отразено е, че жилището представлява масивна къща на два етажа, в която Р.Д. ползва
първия етаж, състоящ се от две спални, кухня с трапезария и хол и санитарен възел.
Установено е, че жилището е водоснабдено, канализирано и електрифицирано, помещенията
са основно ремонтирани и обзаведени с нови и модерни мебели. Описани са помещенията и
е посочено, че едната от спалните се ползва от майката и детето, като там има самостоятелно
детско легло за П., а другата спалня се ползва от пълнолетния брат на детето. Посетено е от
социалните служители жилище в гр.П., на ул. „**************“ № 41, което по данни на
П.Б. е собственост на неговата баба по майчина линия- Р.С.. Установено е, че жилището
представлява къща на два етажа в добро техническо състояние, като първият етаж се ползва
от П.Б., родителите му Т. и В. Б.и и баба му Р.С.. Установено е, че етажът се състои от кухня
с всекидневна, две спални, хол и остъклена тераса, която е обособена като офис на В. Б.а и
санитарен възел. По данни на П.Б. и неговата майка те често пребивават в жилището, но не
живеят постоянно в него. Установено е, че същото е в добро техническо състояние,
водоснабдено, канализирано и електрифицирано е, създадени са условия за организиране на
домакинството. Посочено е, че са налице необходимите битови уреди, обзавеждането на
стаите е от мебели, които не са нови, но са поддържани в добро състояние. За П. е обособена
стая, която той може да ползва самостоятелно когато пребивава в жилището. Третото
посетено жилище е това, което бащата П.Б. е посочил като свое основно- находящо се в с.Д.,
ул. „******************“ №1, където той живее с родителите си в общо домакинство. Това
жилище е отразено, че е собственост на родителите му. Представлява къща на два етажа –
един приземен и два надземни, в добро техническо състояние, от които бащата ползва
първия надземен етаж, а родителите му живеят на приземния. Установено е, че етажът,
ползван от бащата, се състои от кухня с трапезария, спалня, хол и санитарен възел.
Обзавеждането е установено, че се състои от нови и модерни мебели. Осигурено е
отопление с локална парна инсталация. Според социалния доклад в жилищата и на двамата
родители са осигурени подходящи социално-битови условия за отглеждането на П..
Приложени са към втория социален доклад оценки за родителския капацитет на
двамата родители, изготвени от служители на Център за обществена подкрепа /ЦОП/- гр.П..
Относно Р.Д. е посочено, че проведените срещи с нея в рамките на един месец са били шест
на брой и целта била оценяване на родителския й капацитет. Същата била редовна, спазвала
стриктно договорените часове и активно участвала в процеса. В обобщение на установеното
по време на срещите, е заявено мнение на специалистите, че Р.Д. има необходимите условия
и ресурс за отглеждане на малолетния П.. Същата е заявила готовност да способства
запазването на връзката баща-син и според доклада тя осъзнава, че за правилното развитие
13
на П. е необходимо детето да контактува и с двамата си родители. Относно П.Б. също
специалистите са дали оценка, че има необходимия капацитет да отглежда и възпитава
малолетния си син. Работата с П.Б. също е продължила в рамките на един месец и са били
проведени шест срещи. Посочено е, че по време на срещите П.Б. е имал добра самооценка и
реагирал адекватно. Демонстрирал желания и готовност да поеме грижата за отглеждането
на сина си с подкрепата на родителите си. При разговорите с двамата родители, всеки от тях
е споделил, че поради конфликтните им отношения е имало водени дела за домашно
насилие, както от страна на единия, така и от страна на другия, по които има издадени
заповеди за защита на всеки от тях. Р.Д. обаче е споделила и за двете дела, а П.Б. е споделил
само за заведеното от него дело за домашно насилие.
В хода на делото са събрани свидетелските показания на четирима свидетели- по
двама, доведени от всяка от страните.
Разпитана е като свидетел Л. Неделкова Д.- сестра на Р.Д.. Същата твърди, че сестра й
и П.Б. живеят разделени от доста време- от март месец 2020г. или 2019г. /не е сигурна за
годината/ и че от тогава не са се събирали отново. Сочи, че двамата имат дете- П. на 5
години и че той живее при майка си от самото му раждане. Твърди, че единственият период,
в който детето е спало при баща си, след раздялата на родителите, е 4 дни, когато майката е
била болна от Covid-19. Твърди, че през уикендите бащата не взима детето с пренощуване,
като не знае причината и казва, че детето много пъти е искало да спи там, но те /визира
семейството на бащата/ или не си вдигат телефоните или го взимат за 2-3 часа и после го
връщат. Според свидетелката Д. грижите на бащата за П., докато са били семейство, са били
„никакви“ /цит./, тъй като през повечето време бил на работа или си имал работа. Счита, че
комуникацията на детето с бащата в момента не е добра, тъй като след като го вземе бащата
от детска градина, го гледат предимно баба му и дядо му и детето казвало, че отива при дядо
му. Според свидетелката Д. заниманията на бащата с детето се свеждат до това да се возят с
колата. Твърди, че баща му го учи на „глупости“ /цит./ - псувни и да се бие. Според
свидетелката, след раздялата на родителите, у детето има повече агресия и счита, че тя е
генерирана от това, че бащата е правил скандали, обиждал е и е бил майката пред детето. За
сестра си свидетелката казва, че е много взискателен родител и иска да научи детето да чете,
да пише, да се държи добре. Твърди, че след детска градина майката също го ангажира- с
учене на буквите и числата, с рисуване, защото той много обичал да рисува, а също учели и
стихотворения. Той сам си искал да му се купуват книжки, флумастери и знае, че трябва да
си пише домашните. Според свидетелката Д. майката е тази, която подсигурява на детето
нужните игри, играчки и пособия. Всеки ден майката след работа пазарувала и винаги му
купувала плодове, лакомства или нещо друго за него. Повечето дрехи и обувки на детето
според свидетелката също са от майката. Смята, че бащата и неговото семейство не му
купуват дрехи и обувки, защото детето не е дошло с нещо ново и да се е похвалило, че те са
му го купили. Счита, че ако на детето са му дадени вещи или пари, то ще се похвали, защото
за него това е радост и се хвали. Свидетелката твърди, че майката плаща и таксите на детето
за детската градина, като детето ходи и на английски език и танци, които се заплащат
14
допълнително- 25 лв. за детската градина и 10 лв. за извънкласните дейности. Според
свидетелката Д., за да се приготви храната в домакинството и да се купят на детето
лакомства, се изразходват минимум 30 лв. на ден Отделно се купували дрехи и обувки всеки
месец. Минимум на месец за разходи за детето се изразходвали около 500-600 лв. Казва, че
не само знае от Р., но и е виждала какво се купува на П. и колко струва и че тя самата му е
купувала. Свидетелката Д. твърди, че не живее в къщата, която е обща собственост със
сестра й, но ги посещава всеки ден. Работи като крупие на 12-часови смени- дневна, нощна
и две почивки. Относно къщата, където сестра й и детето живеят, казва че е била семейното
жилище за сестра й и П. преди раздялата за период от около 3 години. Свидетелката е
категорична, че работното време на сестра й е до 18.00 часа, като до толкова е работното
време и на детската градина, която П. посещава. Казва, че сестра й понякога работи в
събота- от 09.00 до 14.00 ч., но не всяка събота. Според нея сестра й съумява да организира
вземането на детето от детската градина, като затваря магазина и го взима, взима го
свидетелката, взима го по-големият му брат или го взима П.. Не всеки път обаче когато П.
взимал детето това било уговорено с майката. Свидетелката твърди, че помага за
отглеждането на П. от самото му раждане. Казва, че майка им не живее в гр.П., но има други
близки и роднини, които при необходимост помагат- тя, кръстникът на детето и братът на
детето. Според свидетелката дядото по бащина линия също взима детето от детска градина,
но има случаи когато отказва защото е на работа или пък не си вдига телефона. Детето
счита, че е по-привързано към дядо си, а не към баща си. То казало, че дядо му е купил
колело. Това, което може да каже за отношенията на детето с бащата към момента е, че
когато той го вземе от детската градина го вози на предната седалка в колата и обикалят
улиците. Според свидетелката Д. през 2020г. бащата е ходил с детето на почивка на море, но
и майката е била с тях, защото бащата казал, че не може да се оправи сам с детето.
Почивката на детето тогава била финансирана от майката, макар че предварителната заявка
от П.Б. била, че той ще поеме разноските. Свидетелката знае, че сестра й получава около
1000 лв. възнаграждение, но понякога тя и големият син на Р. й помагали. Според
свидетелката Д. общуването между сестра й и П.Б. не е нормално дори по отношение на
детето. Твърди, че бащата е започнал да взима детето по-често след завеждане на
настоящото дело.
Другият разпитан по инициатива на майката свидетел е П.Т. Ц., който е кръстник на
детето П.. Същият потвърждава, че е бил свидетел и по дело за домашно насилие срещу
П.Б.. Този свидетел също твърди, че Р. и П. живеят разделени от края на месец март 2020г.,
а детето П. винаги е живяло при майка си. Свидетелят твърди, че посещава дома на Р.Д.
почти всеки уикенд, защото не живее в гр.П., но има имот там и се прибира често. Казва, че
като кръстник на П. има добра връзка с него. Твърди, че когато ги посещава оказва
съдействие на майката при нужда, а когато тя трябва да си свърши нещо, той играе с П..
Свидетелят знае, че детето не е преспивало при баща си повече от 1 година. Твърди, че през
2020г. майката била болна от Covid-19 и тогава детето преспало 3 или 4 вечери при баща си.
През другото време бащата го взимал от детска градина или от къщата за по няколко часа,
но това били почасови срещи. Свидетелят твърди, че майката на Р. живее близо до А. и
15
детето не ходи често там, защото е далеч и няма удобен транспорт, но се е случвало в Covid-
обстановката, когато майката е била възпрепятствана и детските градини не работели, а
семейството на бащата отказали съдействие да се грижат за детето, то да пребивава при
бабата по майчина линия. Тогава бащата бил уведомен и знаел, че детето ще е при бабата, а
и имал телефона и адреса на бабата. Свидетелят Ц. има спомен, че около 3 месеца след
раздялата на родителите бащата и неговото семейство не били търсили детето, а желанието
им да го виждат зачестило след като Р. завела делото. Според свидетеля Ц. майката във
всяко отношение превъзхожда бащата, особено с личния контакт и връзката, изградена с
детето. Твърди, че майката се грижи изключително много за възпитанието на детето,
хигиенните му навици, поведението му в детската градина и общуването му с другите деца.
Освен това майката много се стараела на детето да не му липсва нищо у дома. Свидетелят
твърди, че преди Р. и П. да се разделят, пак в по-голямата част от времето Р. поемала
грижите за детето, макар че и П. се грижел, тъй като работел на смени и също оставал с
детето, но все пак майката била по-добрият родител. Твърди, че тя към момента му
осигурява книжки, занимателни игри със задачи и на английски език, прекарва много време
с него, учат стихчета и свидетелят бил получавал клип от Р.Д., на който детето рецитира
стихче. Свидетелят твърди, че П. е по-привързан към майка си. Твърди, че в 90% от
свободното си време майката си е вкъщи с детето. Според свидетеля Ц. когато детето
прекарва време в дома на баща му, говори за баба си и дядо си и че са си играли, ходили са
при животните, а за баща си не споделял нищо. Свидетелят обаче го бил питал дали иска да
живее с баща си и детето казвало, че предпочита да живее с майка си. Този въпрос твърди да
е задал на П. по повод непристойно поведение на П. към Р., когато самото дете направило
забележка на баща си за поведението му спрямо майката. Според свидетеля Р. държи
семейството на бащата да има нормални отношения с детето и именно тя била инициатор да
запознае детето с бабата и дядото. Твърди, че Р. винаги е изпитвала резерви към бащата, но
никога не го е ограничавала да се вижда с детето. Свидетелят заявява, че всички нужни
средства за детето се доставят от майката, а бащата средства за издръжка не е давал, макар
да плащал инцидентно такси за детската градина. Свидетелят твърди, че основно майката
заплаща таксите за детската градина на детето, като се е случвало П. да казва, че ги е платил,
но после се е оказвало, че има натрупани неплатени такси. Подаръците на детето за
празници били от бабата и дядото. Самият свидетел е виждал детето да се прибира с
играчки, подарени около празници от бабата и дядото. Свидетелят казва, че сравнявайки
цените в гр.П. с тези в гр.София, установява, че районът е изключително скъп и със
сигурност минимум 500 лв. на месец отиват за нужди на детето, а когато боледува отделно
са нужни пари за лекарства. Сочи, че детето расте много бързо и на няколко месеца трябва
да му се подменят купените дрехи и обувки. Твърди, че по-големият син на Р., който работи,
й помага, а когато се наложи и сестра й, майка й и той самият помагат финансово. Казва, че
Р. почти изцяло неглижира разходите за себе си, за сметка на тези на детето. Преките грижи
за П. също се поемали при нужда от сестрата на Р. и другия й син- братът на П.. Според този
свидетел П. се чувства по-спокоен след раздялата на родителите, тъй като техните проблеми
започнали доста отдавна и детето се чувствало видимо недобре при общото им съжителство.
16
Казва, че не би определил в поведението на П. да има агресия, макар че се е случвало да се
сбие с други деца и тогава майка му винаги му обяснявала, че не трябва да посяга и да удря.
Не знае детето да е водено на психолог, но майката споделяла, че има известни колебания
дали не се налага да потърси такава помощ. Свидетелят не знае какви са битовите условия в
дома на бащата, но казва, че при майката условията са добри, над средния стандарт. Сочи,
че условията при майката се подобряват с всяка изминала година, като има подобрения по
инфраструктурата на дома, както и закупена нова черна и бяла техника. Свидетелят казва, че
относно отношенията баща-дете няма преки наблюдения през последните две години, като
ги е виждал заедно само когато П. е взимал детето с колата си. И този свидетел твърди, че е
виждал детето да се вози на предната седалка на автомобила на баща си, за което е казвал на
майката. Сочи, че знае, че през лятото на 2021г. е изразил желание да бъде с детето и
отишли на море за около седмица със семейни приятели, като Р. не е ходила с тях.
Разпитана е като свидетел и В. И.Б.- майка на П.Б.. Същата сочи, че внукът й е роден
на 12 септември 2016г. и че реално тя и нейното семейство полагат грижи за детето откакто
е било на година и един месец. Свидетелката твърди, че родителите на детето са разделени
от април 2020г., като се разделили конфликтно. Казва, че от тогава са гледали детето и с дни
е спало при тях и никога не е имало проблем да го гледат, като се е случвало майката да го
оставя при тях, без предварително да уведомява и да заминава някъде. Бабата твърди, че се
занимават много с детето- че от малък е започнала да му чете книжки, да играят игри и даже
с прабаба си играели на „Не се сърди човече“. Казва, че дворът им в с.Д. е голям и там
детето си играе. Всички у дома им се занимавали с детето, включително бащата, който
обичайно го гледал, освен когато е на работа. Сочи, че бащата работи на трисменен режим.
Всички полагали грижи за детето и му отделяли внимание. Свидетелката Б.а твърди, че от
малко детето е оставало при тях, но напоследък нямало добра комуникация и
разбирателство между родителите, поради което се притеснявали да взимат детето да спи
при тях. Свидетелката е категорична, че детето обича да ходи при тях и че ако те не полагаха
грижи за него, той не би искал да ходи при тях, защото не е малък и всичко разбира.
Свидетелката счита, че условията за детето при тях са добри, а и много се занимават с него-
купуват книжки, игри играят, даже последния път писали буквички и броили. Твърди, че не
са преставали да се грижат за детето и то не само по празниците и че му купуват постоянно
разни неща. В началото на сезона бащата качил детето на колата и го закарал в гр.П., където
му накупувал дрехи, обувки, а след това и те с дядото му купили. Свидетелката заявява, че
не е възможно майката да не знае за тези покупки за детето, защото те не ги държат при тях,
а ги дават на детето. Свидетелката твърди, че детето идва у тях след градина, идва събота и
неделя и на тях им е приятно то да е там. Всяка вечер след детска градина баща му купувал
по една чанта лакомства. Когато пазарували детето слагало в кошницата каквото си
пожелае, даже според свидетелката на моменти разхищавал, защото е презадоволен и се
опитвали да го възпитават да не го прави. Свидетелката твърди, че през 2020г. бащата водил
детето на море и то не само него, а и майката- ходили тримата на море и бащата финансирал
почивката. През 2021г. пък ходили бащата и сина сами заедно на море. Лично от майката- Р.
свидетелката твърди, че е чувала, че детето обожава да ходи при тях. Свидетелката казва, че
17
по принцип не пита детето за майката, но и без да го пита той е казвал много неща, като
например, че „е спал сам“, което свидетелката не е сигурна дали означава, че е спал сам в
стаята или в дома си. Свидетелката твърди, че детето П. и баща му-П. се разбират добре и
детето обича баща си, като ако не отиде да го вземе, детето пита защо баща му не го е взел.
Твърди, че двамата си играят, говорят си. Виждала ги да оцветяват. Твърди, че когато
бащата не може да вземе детето от детска градина, защото е на работа, го взима нейният
съпруг- дядото на детето. Свидетелката Б.а казва, че П. им е единствено внуче и цялото им
внимание е насочено към него. Според свидетелката със своето работно време до 18.00 часа
майката няма как да взима детето на време от градина, но те винаги са й помагали и са
имали желание да й помагат. Свидетелката твърди, че винаги е била балансьор в
отношенията между родителите, които трудно се разбират. За дома, в който живеят Р. и
детето казва, че не е влизала вътре, тъй като никога не е била канена, но когато с П. се
събрали да живеят там, той изтеглил голям заем, който вложил в тази къща и условията в
нея са създадени именно от П.. На въпрос на адв.С. дали детето е оставало у тях, когато
майката е била със здравословен проблем, свидетелката заявява, че това е било декември
2020г. когато майката била болна и П. отишъл да вземе детето и го гледали около една
седмица, даже детето нямало дрешки и затова отишли да му закупят. Твърди, че баба му по
майчина линия живее доста далеч и със сигурност не е гледала детето. Миналата година за
пръв път Р. завела детето да стои при нея и се наложило да стои и сестрата на Р., защото
детето не се било отделяло от родното си място. Лично свидетелката питала П. дали е
плакал и той й казал, че много е плакал, докато при тях не плачел, защото си бил свикнал и
му харесвало. Свидетелката Б.а твърди, че има възможност да обръща внимание на детето,
тъй като работи в частна фирма, но от дома си и от нея си зависи по кое време на деня ще си
свърши работата. Дядото на детето пък сочи, че работи в частна охранителна фирма на
двусменен режим- три дни си е вкъщи, един ден работи през деня, един – през нощта.
Според свидетелката Б.а и в двете им къщи има стаи за детето, но то желае да спи при баща
си. Свидетелката заявява, че не може да каже пари за издръжка на детето дали бащата е
давал, но знае, че е купувал много неща на детето. Купил му колело за последния рожден
ден и платил сметката в ресторанта. От П. знае, че е заплащал и детската градина на детето.
Свидетелката Б.а твърди, че синът й се справя с ежедневните грижи за детето, като умее да
го къпе, преоблича и подготвя.
Разпитан е като свидетел Н.Н.С.- братовчед на П.Б.. Същият познава и двете страни в
процеса, както и техния син- П., като казва, че с Р. след раздялата са само на „здравей“ и не
е разговарял с нея. Наясно е, че от поне година и половина П. и Р. не живеят заедно, като П.
живее при майка му и баща му в гр.П., имат къща и в с.Д., а Р. живее в бащината й къща в
гр.П.. Според свидетеля къщата на бащата е нормална- с 4 или 5 стаи, обзаведена с всичко
необходимо, а къщата в с.Д. е по-нова. В къщата на Р., където семейството е живяло преди
раздялата, свидетелят също е ходил и казва, че е нова къща, която П. и Р. са стягали заедно,
хубаво е направена и обзавеждането е ново. Свидетелят твърди, че е виждал П. и сина му
често заедно и смята, че имат едни нормални и добри отношения между баща и дете. Знае,
18
че се случва П. да взима детето от детска градина. Твърди, че помощ на П. оказват майка му
и баща му. Свидетелят не знае колко често детето ходи в дома на баща си. Свидетелят е
информиран от П. и от техни приятели, че през 2020г. с Р. и детето са ходили заедно на
море. Свидетелят твърди, че не е разпитвал детето на сериозни теми за баща му и майка му,
а предимно си говори с него със „закачки“. Знае, че към момента майката отглежда детето,
но не знае дали П. дава средства за издръжка. Знае от П. и родителите му, че бащата взима
детето с преспиване у тях. Впечатлението му и за двамата е, че са нормални хора и родители.
Страните- Р.Д. и П.Б., са изслушани лично в съдебно заседание. Р.Д. заявява, че счита
себе си за по-пригодния родител, който да упражнява родителските права над детето и това е
така още от самото раждане на детето, тъй като грижите, полагани за детето, са изцяло
нейни, както и възпитанието му и изграждането на хигиенни навици. Майката счита, че има
материална и финансова способност да се справи с отглеждането на детето. Казва, че никога
не е спирала срещите между детето и баща му и когато бащата е имал желание да вземе
детето, тя никога не е попречила и не се е противопоставила. Казва, че дори след
определянето на режим, при който бащата да взима детето, то не преспива при бащата, а
иска и според нея бащата от инат го довежда, дори плачещо и не го оставя при себе си с
преспиване. Майката счита, че с издръжка от 300 лв., която бащата да дава, ще могат да се
покриват нуждите на детето. П.Б. пък счита себе си за по-добрия родител от гледна точка на
възпитание и повечето свободно време, което може да има за детето. Заявява, че желае да
упражнява родителските права, има необходимите условия, а финансовите му възможности
са по-добри от тези на Р.. Ако му бъде предоставено упражняването на родителските права,
счита че е достатъчно майката да заплаща издръжка от 200 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявени са и от двамата родители обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права
върху роденото от съвместното им съжителство дете, местоживеенето му и определяне
режима на лични отношения с другия родител, както и искове по чл.143 и чл.149 СК за
издръжка на детето за бъдеще и минало време.
Страните признават факта, че към момента са във фактическа раздяла и не живеят
заедно, както и че П. Б. е техен син, роден на 12.09.2016г. Тези факти са безспорни, но и
доказателствата ги подкрепят. От удостоверението за раждане на детето П. П. Б. се
установява, че той е роден на 12.09.2016г., когато родителите му все още са били във
фактическо съжителство според твърденията им и свидетелските показания.
От свидетелските показания, събрани по делото, се установява, че страните - Р. Н. ДЖ.
и П. Т. Б., са преустановили своето съвместно съжителство, разделяйки се конфликтно в
края на месец март 2020г. От тогава и двамата са завеждали дела за домашно насилие един
спрямо друг и са се снабдили със заповеди за защита срещу другия. Според свидетелите
двамата родители не съумяват да комуникират нормално дори по повод на детето, макар че
се опитват да държат детето настрана от своя конфликт и да не го въвличат в него.
19
При преценка на основния въпрос по съществото на делото, а именно на кого следва
да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на детето П. П. Б.,
съдът се ръководи единствено от интересите на детето и тяхната най-пълна защита към
настоящия момент и за вбъдеще. Множество са факторите, които следва да бъдат
подложени на преценка от съда и те са примерно изброени в Постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, което се цитира и от процесуалния
представител на майката при обосноваване на конкретните нейни искания. Мотивите към
постановлението съдържат разгърнат анализ на критериите за преценка на „най-добрия
интерес“ и настоящият съд се е ръководил от насоките за тълкуването им.
В настоящия случай, установимо от доказателствата, детето П. Б. е на ниска възраст-
навършени 5-години.
Съвкупният доказателствен материал навежда на безпротиворечивия извод, че и
двамата родители обичат детето си и желаят да осъществяват грижата за него и
отглеждането му, което демонстрираха и с активното си процесуално поведение. Двамата
демонстрират добър родителски капацитет, доколкото не са позволили личният конфликт
между двамата да бъде пренесен върху детето. Макар вероятно родителите да са
позволявали в отделни моменти детето да усети, че отношенията им не са добри, те не са го
въвели като участник в техния конфликт. Въпреки фактическата им раздяла и
неразбирателството по определени въпроси, и двамата родители разбират нуждите на
детето, и двамата се стремят да ги задоволяват и да обезпечат участието и на другия родител
в процеса на развитие на детето.
В родителските качества на Р.Д. и П.Б. не се наблюдава съществен дисонанс, т.е. и
двамата разполагат с основните изискващи се от един родител родителски заложби и
умения, отношение и грижовност към детето, което са установили и социалните служители
и служителите от ЦОП-П., осъществили пряк контакт с родителите, детето и други лица,
имащи отношение към живота на детето- учители и личен лекар. Съществуват обаче нюанси
в поведението на двамата родители, възможностите им- персонални и материални, както и в
отражението на това поведение върху детето.
Страните като родители имат определени характерови особености, които са се
проявили в отношенията помежду им, но се явяват фактор, който следва да бъде анализиран
и през призмата на отношението към детето. Бащата П.Б. е демонстрирал, видно от
свидетелските показания на Л. Д. и П. Ц., които съдът кредитира, макар според насрещната
страна те да са заинтересовани свидетели, склонност да проявява небалансирано поведение
спрямо Р.Д., което се е проявявало и пред детето, макар да не са събрани никакви
доказателства да е избухвал спрямо детето или да е насочвал каквато и да е вербална или
друга агресия към него. Родителят освен това не се е съобразявал на моменти с възрастта на
детето, при която следва да внимава какви думи и изрази използва в негово присъствие
/доколкото самото дете е казвало нецензурни думи, които е споделило, че е научило от баща
си/, както и да преценява внимателно ситуациите, в които може да създаде неуместна
20
опасност за детето /във връзка с това, че свидетелите са виждали детето да се вози на
предната седалка на автомобила на баща си/. Майката от своя страна, в нито един момент не
се установява да е проявила неточна преценка за начина на осигуряване сигурността на
детето.
И двамата родители демонстрират увереност в способностите си за справяне с
отглеждането на детето. Увереността им обаче произтича от различни фактори. При бащата
П.Б. високата доходност и възможността за осигуряване материални стимули и развлечения
на детето, изглежда да са фактор, който е водещ. При майката Р.Д. родителската увереност
произтича най-вече от това, че вече има опит с отглеждането на едно дете и отделя много
време и усилия за възпитанието на П., макар да се явява по-строга от бащата. И двамата
родители търсят и целят емоционална близост с детето, но майката изгражда своята
емоционална свързаност с него като стимулира вътрешния свят на детето, а бащата залага
повече на изграждането на емоционална близост чрез по-скъпи подаръци от тези, които
майката би могла да си позволи/напр. колело/, които да го отличат като по-желан родител.
Тук следва да се отбележи, че именно подходът на майката за изграждане на връзки със
социалното, а не с материалното, е много ползотворен за дете на ниска възраст.
Свидетелката Б.а твърди, че и в техния дом детето също бива ангажирано с рисуване, четене
и занимателни игри, което съдът намира за достоверно, но прави впечатление, че това е
повече нейна роля, отколкото на бащата.
Съдът следва накратко да съпостави битовите и финансови възможности при двамата
родители и тяхното обкръжение от хора. Установи се, че домовете на двамата родители,
където детето ще живее и пребивава в периодите на лични контакти, са в много добро
техническо и хигиенно състояние, а за детето и на двете места има удобства и обособено
пространство. И на двете места, които са потенциален дом за детето, са вложени значителни
средства за осигуряване модерни и комфортни условия на живот, гарантиращи освен
спокойствието на детето, неговата задоволеност и самостоятелност, като не е от значение по
какъв начин са създадени тези удобства, а това, че са налични и детето може да се ползва от
тях. Къщата на майката обаче е тази, в която детето е живяло и отраснало до настоящия
момент, като именно нея то възприема за свой дом. Въпреки това детето е адаптивно и
добре възприема и условията в къщите, които обитава разширеното семейство на бащата.
От значение е и средата в домовете на двамата родители, извън материалните условия, т.е.
лицата, с които детето евентуално би съжителствало. В дома на майка му, то би живяло и
живее освен с нея, още и с по-големия си брат – син на майката от предишна връзка. Не се
установи братът на П. да има вредно влияние върху него, дори напротив- установи се, че той
подпомага майката, като работи и осигурява финансова помощ в домакинството, както и се
грижи за П. и го взима от детска градина, когато това е необходимо. Сестрата на майката-
свидетелката Л. Д., също се установи, че помага активно в грижите за детето, макар да не
живее в същия дом. В дома на бащата детето би живяло освен с него още с баба си, дядо си
и прабаба си по бащина линия, които се установи, че активно се включват в грижите около
детето. Следователно и в двете семейства П. може да очаква внимание, обич и загриженост
21
за нуждите му. В този смисъл, по отношение на фактора „разширено семейство“ и
„възможност родителят да разчита на свои близки“ не може да бъде дадена приоритетност
на някоя от двете страни. Всъщност, бе доказано, че доста хора от семейния кръг и на Р.Д. и
П.Б. са ангажирани в един или друг аспект от грижата по детето и не е имало момент, към
който да е липсвал вариант за задоволяване на текущите му нужди. Роднините, които
помагат на родителите, проявяват също отговорност и загриженост към детето П. и не е
установено някой от допуснатите до грижата по детето лица да му влияе по неблагоприятен
начин. Аморалност и вредни навици съдът счита, че не са установени и при двамата
родители. В дома на бащата обаче бабата е тази, която прилага и налага възпитателския
подход спрямо детето, не толкова бащата. Самата свидетелка Б.а заяви, че постоянно му се
купуват лакомства и той дори на моменти разхищава храната, което свидетелства за
тенденция да „се разглези“ детето и да не му се поставят адекватни граници във
възпитанието, докато подходът на майката се установи, че е по-строг, но възпитаващ.
Бащата е родителят, който разполага с по-високи доходи и то в значителен размер, но
доколкото майката все пак работи, получава възнаграждение, а има и заявката на своя по-
голям работещ син и сестра си, че ще я подпомагат ако се наложи, тя също разполага с
адекватна финансова възможност за осигуряване спокойствие на сина си. Освен това, не
може да се тълкува като приоритет в полза на някой от родителите фактът, че
възнаграждението му за труд е по-голямо, при условие, че и двамата упражняват труд и са с
трудови навици, които да предадат и на детето и се доказва, че детето не търпи лишения.
Изтъкнатото от процесуалния представител на ответника като довод- че доказателствата
били в насока, че майката не може сама да се справи финансово с отглеждането на детето,
съдът не споделя, доколкото преценката следва да се концентрира върху сложилото се към
момента положение, при което тя не само работи, но и възнаграждението й е в стабилен
размер, над минималната за страната работна заплата. Не се установи майката до момента да
е лишила детето от каквото и да е или да е неглижирала нуждите му, въпреки по-ниския си
размер на възнаграждение.
Режимът на работно време на двамата родители е различен. Майката работи на
редовни смени, а бащата е на трисменен режим на работа. Към момента, предвид възрастта
на детето и необходимостта от постоянни грижи, особено вечер, когато детето се намира у
дома си, а не в детско заведение, по-удачният режим на работа на родителя е този на работа
само през деня. Бащата в действителност може да разчита на помощта на своите родители,
които ще полагат грижи за П., когато той е на работа вечерно време, но по-благоприятно за
детето е родителят, а не други лица от разширения кръг, да го обгрижва след вземането му
от детското заведение и да осъществява подготовката му за следващия ден. Възражението на
бащата е в насока на това, че работното време на майката е до 18.30 часа, а детската
градина, в която е записан П. работи до 18.00 часа, поради което тя не може да го взима
навреме. Всъщност, от писмените доказателства се установи, че работното време на майката
е до 18.00 часа, до който час работи и детското заведение, а гр.П. е малък град, в който
придвижването е бързо и лесно. Следователно, майката няма да бъде непосилно затруднена
22
да взима детето в края на работния ден и макар на детето да му се иска да бъде взимано по-
рано, тази невъзможност може да му бъде обяснена, а когато бащата, неговите роднини или
роднините на майката желаят, винаги могат да съдействат за по-ранното взимане на детето
от градина. След приключване на работния /за майката/ и учебен /за детето/ ден, майката и
детето могат пълноценно да изкарват вечерите си заедно и за детето да бъде установен
единен режим през седмицата, с който да свикне, предвид че му предстои предучилищно и
училищно обучение, при което подготовката за следващия учебен ден ще изисква още
повече внимание от страна на родител.
Не се установява детето да има негативна настройка или отношение към някой от
своите родители, което да е предизвикано от другия родител. Наличието на подобно
родителско отчуждение, би се тълкувало в негативен смисъл за предизвикващия го родител,
но в случая такова отчуждение не съществува. Не се установява, както вече бе посочено,
детето да бива въвлечено в конфликта между родителите, което би застрашило неговата
психика. В този смисъл и двамата родители изглежда да осъзнават значимостта на запазване
емоционалната и психологическа сигурност на детето и положителното му отношение към
другия родител. Въпреки това, както свидетелката Б.а заяви- тя е балансьор в отношенията
между родителите, които не съумяват да общуват нормално, а за родителя, който ще
упражнява родителските права, е важно да опитва да намери подход към другия родител и
този подход да не е обвинителен. От всички изявления на родителите- в писмен вид, пред
служителите на ЦОП и пред съда непосредствено, се вижда, че майката е по-склонна на
умерен подход, в който не присъстват обвинения към другия родител. Това доста ясно може
да се установи и от писмените защити на двамата родители, които са последните най-
актуални техни становища и независимо, че са писани от техните процесуални
представители /които впрочем също носят отговорност за балансиране позициите на своите
клиенти/, са със съвсем различен заряд на отношение към насрещната страна, който според
съда ще е основополагащ и за отношенията им в бъдеще. Майката признава родителските
качества на другия родител и не отрича необходимостта той да присъства активно в живота
на сина им. Бащата от своя страна също разбира колко важен фактор в живота на детето е
майката, но омаловажава, дори отрича Р.Д. да е добра майка, което се установи, че не
отговаря на действителността. Този негативизъм в отношението на П.Б. към майката на
детето Р.Д. няма тенденция да бъде елиминиран от него скоро, което единствено може да
доведе до пренасянето му, дори и неволно, у детето, което пък би било изключително
вредно за неговата психика. От голямо значение е, че децата в тази ранна своя възраст, в
която се намира П., са много силно свързани с майките си, като конкретният случай не
прави изключение и въпреки, че безспорно детето се нуждае от мъжкия пример в живота си
/който то така или иначе вижда при регулярните срещи с баща си/, майчините любов и
грижа са решаващи за изграждане от детето на емоционално стабилна личност и в този
смисъл-незаменими. При малките деца винаги приоритетно е отглеждането им от майката,
макар в случая детето да не е в бебешка възраст. Според постановките в практиката,
независимо от пола на детето, което в случая е момче, то има необходимост от майчиния
пример и наставления. Примерът на лице от мъжки пол също не му липсва, живеейки при
23
майката, доколкото в тяхното домакинство е пълнолетният брат на детето, който ежедневно
контактува с него.
Поради възрастта на детето, което е все още твърде малко, то не може да изразява
адекватна на своя най-добър интерес воля и на практика воля при него въобще липсва, така
че желанията на детето в конкретния случай не могат да бъдат взети предвид, поради което
и тези желания не са изследвани от съда.
При обсъждане на фактите, имащи значение за критериите, определящи „най-добрия
интерес на детето“, прави впечатление, че дори след преценка на всеки един от тях
поотделно и в съвкупност трудно може да се изведе превес на някой от родителите като
цяло. Известна привилегия според съдебния състав все пак има майката – Р.Д., с оглед на
гореобсъденото, поради което съдът намира, че именно тя е родителят, който следва да
упражнява родителските права над детето П. Б. и при когото той да имат своето
местоживеене.
Относно режима на лични отношения с другия родител, а именно- бащата, съдът
намира, че доколкото вече беше коментирано колко значима е връзката на детето с баща му,
към настоящия момент е законосъобразно и целесъобразно срещите между него и детето да
се осъществяват както следва – всяка първа и трета седмица на месеца от 16.30 часа в петък
до 18.00 часа в неделя с преспиване в петък и събота; всеки вторник и четвъртък за времето
от 16.30 часа до 18.30 часа; десет последователни дни през пролетта, които през четните
години могат да включват великденските празници; един месец през лятото, който не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; за коледните и новогодишни празници,
както следва: коледните празници - от 24-ти декември в 10.00 часа до 26-ти декември в 17.00
часа, с преспиване в четна година, новогодишните празници – от 16.30 часа на 31-ви
декември до 17.00 часа на 02-ри януари, с преспиване в нечетна година, както и по всяко
друго време след предварителна уговорка между родителите. В случай, че този режим
генерира затруднения при детето в ученическа възраст, остава открита възможността за
изменението му. Справедливо е родителите да редуват рождените дни на детето, като съдът
намира за уместно обаче да им укаже, че най-благоприятният вариант за самото дете е
неговият личен празник да организират и отпразнуват съвместно, заедно и с разширените си
семейства, така че на детето да се даде чувство за общност. При осъществяване режима на
лични отношения, бащата следва да взема и връща детето от дома на неговата майка.
Относно размера на издръжката, съдът намира, че с оглед доходите на бащата и
установените нужди на детето, които не се различават от нуждите на негови връстници без
специфични потребности, издръжка от 250 лв. месечно би била достатъчна за гарантиране
нуждите на толкова малко дете. Тази издръжка ще се яви дължима от влизане в сила на
съдебното решение, както и от завеждане на исковата молба на 28.04.2021г. до
постановяване на определението за привременни мерки- на 06.12.2021г., тъй като след тази
дата до влизане в сила на крайния съдебен акт се прилага режимът по привременните мерки.
В останалата част – до пълния предявен размер от 300 лв. месечно претенцията за издръжка
за бъдеще време следва да се отхвърли.
24
Искът за издръжка за минало време за една година назад от завеждане на исковата
молба също следва да бъде уважен, доколкото не се доказа бащата П.Б. да е заплащал
парични суми за издръжка на детето, макар да има свидетелски показания, че е
осъществявал покупки под формата на дрехи, обувки, подаръци и храни, когато детето е при
него. Последните не отменят задължението му да заплаща издръжка на детето, която
родителят, който го отглежда, да вложи пряко за нуждите му, а и не е доказано какво точно е
закупувал бащата, кога, на какви цени са били закупените вещи, за да може да се извърши
преценка дали стойностите отговарят на дължимата месечна издръжка за този период. За
периода от 27.04.2020г. до 27.04.2021г. съдът счита, че бащата дължи сумата от 2400 лв.,
равняваща се на 12 месечни издръжки в размер на по 200 лв. всяка. Издръжката за този
период е по-ниска предвид по-ниската възраст на детето и нуждите му, които са били по-
малки. За горницата на претенцията от 600 лв. до пълния предявен размер от 3000 лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
Разноски в настоящия процес страните не си дължат една на друга, тъй като той има
характера на спорна съдебна администрация, поради което за всяка от страните сторените
разходи остават лични. Бащата, който ще дължи заплащане на издръжка на сина си, следва
да заплати дължимия размер на държавната такса върху присъдената на детето издръжка,
възлизащ на 456.00 лв. съобразно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират по
ГПК във вр. чл. 69, ал.1, т.7 ГПК.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ на майката Р. Н. ДЖ., ЕГН: **********, адрес: гр. П., обл. С., ул.
„***************“ №16, упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете П. П. Б., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното дете П. П. Б., ЕГН: ********** по адрес
на майката Р. Н. ДЖ., ЕГН: ********** - гр. П., обл. С., ул. „***************“ №16.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата П. Т. Б., ЕГН: **********, адрес:
гр. П., ул. „**************“ №41 с детето П. П. Б., ЕГН: **********, както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 16.30 часа на петъчния ден до
18.00 часа на неделния ден, с преспиване в петък и събота;
всеки вторник и четвъртък за времето от 16.30 часа до 18.30 часа;
десет последователни дни през пролетта, които през четните години могат да включват
великденските празници;
един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката;
за коледните празници - от 24-ти декември в 10.00 часа до 26-ти декември в 17.00 часа,
с преспиване, в четна година;
за новогодишните празници – от 16.30 часа на 31-ви декември до 17.00 часа на 02-ри
25
януари, с преспиване, в нечетна година;
на рождения ден на детето /12.09/ през нечетните години- за целия ден;
по всяко друго време след предварителна уговорка между родителите.
Детето да се взема и връща по определеното му местоживеене.
ОСЪЖДА, на основание чл.143 СК, П. Т. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул.
„**************“ №41 ДА ЗАПЛАЩА на малолетното дете П. П. Б., ЕГН: ********** чрез
неговата майка и законен представител Р. Н. ДЖ., ЕГН: **********, издръжка в размер на
250.00 лв. /двеста и петдесет лева/ месечно, платима до 30-то число на текущия месец, за
който се отнася, считано от 28.04.2021г. /датата на завеждане на исковата молба/ до
05.12.2021г./датата, прехождаща постановеното определение за привременни мерки/, както и
считано от влизане в сила на съдебното решение до настъпване на обстоятелства, налагащи
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от деня на просрочие до изплащането й, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН в останалата му част за горницата от 50.00 лв. до пълния размер на
претенцията от 300.00 лв. месечно.
ОСЪЖДА, на основание чл.149 СК, П. Т. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул.
„**************“ №41, ДА ЗАПЛАТИ на сина си П. П. Б., ЕГН: ********** чрез неговата
майка и законен представител Р. Н. ДЖ., ЕГН: **********, сума в размер на 2400 лв. /две
хиляди и четиристотин лева/, представляваща издръжка за минало време за периода от
27.04.2020г. до 27.04.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН за
горницата от 600.00 лв. до пълния размер на претенцията от 3000.00 лв.
ОСЪЖДА П. Т. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „**************“ №41 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд-П. държавна
такса върху присъдения размер на издръжките, в размер на 456.00 лв. /четиристотин
петдесет и шест лева/.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
26