№ 269
гр. Пазарджик, 17.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20215200500712 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
На второ повикване в 10:26 ч. се явиха:
За жалбоподателят Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД представител не се явява, редовно призован.
Ответникът Д. Г. Г., редовно призован, не се явява. За него адвокат Д.С.
Т..
Третото лице помагач АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА,
редовно призовани, предстваител не се явява.
Съдът докладва постъпила молба от жалбоподателя Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. В същата е изложено
становище, че процесуалният им представител няма възможност да се яви в
днешното съдебно заседание поради служебна ангажираност. Изложено е
становище по хода на делото и по съществото на спора. Претендират се
разноски. Представя се списък на разноски. Възразява се за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в случай, че същото надвишава предвидения в
Наредба № 1/2004 г. за МРАВ минимум..
Постъпила е и втора молба от представител на жалбоподателя от
17.11.2021 г., която е с идентично съдържание.
Съдът докладва постъпила молба- становище от юрк. Б., началник отдел
1
„Административно обслужване“ при АПИ, в коята е изразено становище по
хода на делото и по съществото на спора. Моли се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
По хода на делото.
Адв. Т.– Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №260302 от 20.05.2021г., постановено по гр.д.№419/2020г.
по описа на РС- Пещера е осъдено „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М.- изпълнителни
директори („ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД), да заплати на Д. Г. Г.,
ЕГН **********, от с.*** сумата от 10 000лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на пътнотранспортно произшествие, претърпяно на 14.11.2019г. около
13:15ч., на второкласен път ІІІ-375 (14+200kм.), в посока от с.***, с участието
на МПС марка „Нисан“ модел „Примера“ с peг.№***, собственост на К.В.К.в,
ЕГН **********, по вина на Т.Х.И., ЕГН **********, ведно със законната
лихва върху тази сума от 04.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлена е като неоснователна претенцията на Д. Г. Г., ЕГН
**********, от с.*** за лихва за забава върху сумата от 10 000лв., за периода
от 14.11.2019г. до 04.03.2020г., като неоснователна.
Осъдено е „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М.- изпълнителни директори („ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД), да заплати на Д. Г. Г., ЕГН **********, от
с.***, сумата от 830лв. разноски по делото.
Осъдено е „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
2
представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М.- изпълнителни директори (ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД), да заплати на РС- Пещера сумата от 795,30лв. разноски
по делото.
Осъдено е Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,
представлявано от Б.Г.И. и Р.В.М.- изпълнителни директори (ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД), да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ София
сумата от 375,50лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника- Агенция „Пътна инфраструктура“ София.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно
дружество Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника му-
юриск.Ц.Б..
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано в частта на горницата над 2000лв. до присъдените 10000лв. или
за 8000лв. за неимуществените вреди по отношение на ищцата П.И. Г.а. В
тази връзка с жалбата се представя платежно нареждане за сумата от общо
2261,11лв., които Далл Богг е заплатил по представената с исковата молба
банкова сметка на адв.Д.Т. от които: 2000лв.- обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от ПТП от дата 14.11.2019г. на Д.Г., както и 261,11лв.-
законна лихва, върху, главницата, изчислена от 04.03.2020г. до датата на
плащане.
Приема се, че с това, застрахователят е изпълнил законоустановеното си
задължение, като е обезщетил увреденото лице.
Счита се, че не са налице правни и фактически основания за
присъждане на обезщетение в присъдения размер.
В тази връзка се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил в
цялост всички събрани по делото доказателства.
Приема се, че безспорно е установено, че не е налице изключителна
вина за настъпването на процесното ПТП у застрахован при Далл Богг водач.
Сочи се, че е доказано, че основаната причина за настъпването на
процесното ПТП е наличието на наводнен пътен участък. Поради това
3
наводнение Т.Х.И. е изгубила контрола на МПС, марка „Нисан“ и е
реализирала процесното ПТП.
Визира се, че от свидетелските показания на Т.И., както и на общо
петимата служители на МВР, които са посетили местопроизшествието
безспорно е установено, че процесния пътен участък е бил наводнен. Това
неминуемо е повлияло върху възприятията на г-жа И., така и върху
траекторията на движение на процесния автомобил при преминаване през
наводненото трасе и настъпване на т.нар. аквапланинг.
Счита се, че неправилно първоинстанционният съдебен състав е
възприело изготвената и оспорена от ответника съдебно авто- техническа
експертиза, като се приема, че заключението й е непълно. Основанието си за
това се мотивира, че то не е успяло да определи скоростта на леките
автомобили, нито кой участък е наводнен, дали в този участък е бил завоя,
дали там е настъпило излизането от пътя на лекия автомобил и дали всъщност
намиращата се на пътя вода е оказала влияние за настъпването на ПТП.
Твърди се, че от свидетелските показания е установено, че процесния
пътен участък често е бил наводняван, налице е ограничаваща видимостта
растителност преди процесния десен завой, което не е обсъдено от вещото
лице и съда.
Твърди се, че цялата лента за движение на г-жа И. е била залята и
наводнена, което тя не е очаквала и няма как да очаква. Напротив, по
презумпция, г-жа И. не следва да предполага, че пътят пред нея ще бъде
наводнен, за да се движи със „съобразена“ скорост.
Счита се, че не е редно, когато един пътен участък е наводнен, водачът
да носи отговорността от бездействието на АПИ. Приема се, че неправомерно
е да бъде трансферирана тази отговорност на водача И..
Твърди се, че е доказано, че третото лице помагач АПИ не е
изпълнявало надлежно задължението си за поддръжка на процесния пътен
участък, като районния съд не е отделил и ред за това при постановяване на
своето решение. Поради това бездействие е било възможно наводнението на
участъка и именно поради това е настъпило ПТП-то.
Счита се, че ако участъкът не е бил наводнен, И. е нямало да загуби
контрол върху процесния автомобил, той е нямало да се отклони в лентата за
насрещно движение и е нямало да настъпи инцидента. Ето защо се приема, че
4
вина за настъпването на ПТП следва да носи АПИ.
Дори и да се приеме, че АПИ няма изцяло на 100% вина, то при всички
положения е налице форма на съпричастност на вредоносния резултат и ПИ
следва да понесе отговорност за това.
Счита се, че процентът на съпричиняване от страна на АПИ е особено
голям и следва да бъде отчетен при постановяване на крайния съдебен акт.
Твърди се, че неправилно първоинстанционния съд е оценил
претърпените от ищеца травми, като се счита за изключително завишено
присъденото обезщетение.
Визира се, че съдът е определил размера на дължимото обезщетение в
противоречие на чл.52 от ЗЗД, тъй като противоречи на трайната съдебна
практика относно обичайния размер на обезщетение, присъждано в подобни
случаи, като го надхвърля многократно.
В този смисъл се излагат съображения.
Искането е да се отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част и вместо него се постанови с което да се ангажира
отговорността на третото лице- помагач, както и се отхвърли предявения от
Д.Г. иск в обжалвания размер. В условията на евентуалност се иска, да се
намали размерът на присъдено обезщетение за неимуществени вреди и
съответните размери на присъдените разноски, включително адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Моли се за присъждане на разноските направени в настоящото
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските направени от дружеството в рамките на първоинстационното
производство.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- Д. Г. Г., чрез пълномощника му адв.Д.Т. от АК- София.
В него се приема, че подадената от ответната страна жалба е изцяло
неоснователна и необоснована.
В този смисъл се визира, че оплакванията на застрахователя относно
високия размер на присъденото от съда обезщетение за претърпени
неимуществени вреди са неоснователни. Необосновани са и изложените от
въззивника- ответника аргументи, че решението е неоснователно и
5
неаргументирано, постановено при неправилно приложение на материалния
закон и по- точно нормата на чл.52 от ЗЗД.
Счита се, че възприетите от съда правни и фактически изводи в
решението са обективни, същите се основават на съвкупен анализ на всички
събрани по делото доказателства, на закона и са в съответствие с утвърдената
съдебна практика. Нещо повече, с депозирана въззивна жалба е оспорен
размерът на присъдените парични обезщетения, като е поискано
увеличаването им от въззивната инстанция.
В тази насока се излагат подробни съображения.
Моли се подадената въззивна жалба, да се остави без уважение, като се
потвърди решението в обжалваната му част.
Моли се за присъждане на направените от въззиваемата страна
разноски по делото, както и минимално адвокатско възнаграждение пред
двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба се представя платежно нареждане, което
настоящата инстанция приема, че следва да се счита, като направено
доказателствено искане за приемането му като доказателство по делото.
С писмения отговор не са направени доказателствени искания.
Адв. Т. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържаме си писмения
отговор. Нямам доказателствени искания. Не оспорваме, че ни е платена тази
сума, която е в размер на 2000 лв.
Съдът намира, че ще следва да приеме като доказателство по делото
представеното с въззивната жалба платежно нареждане.
С оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА платежно нареждане за сумата от 2 261.11 лв.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. Т. : - Ув. окр. съдии, моля да потвърдите изцяло решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Подробни
съображенията сме изложили в отговора какви са мотивите ни. Към
6
настоящият момент, възстановителния период на Д.Г. не е приключил. Той
продължава да търпи болки и страдания. Считаме, че първоинстанционното
решение е правилно. Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна и на третото лице- помагач. Моля в
случай, че се присъжда такова да го редуцирате до минимума и да бъде
определено само за процесуално представителство за един процесуален
представител, тъй като те са два списъка с разноски. Претендираме и ние
разноски. Моля за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение за
безплатна правна помощ. Представям списък с разноски и договор за правни
услуги.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
17.12.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:36
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7