РЕШЕНИЕ
№
13.09.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд,
I-ви граждански състав
На 11.09. 2019 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена
Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 1016 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба от П.К.Б., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, против П.С.Б.,
гражданин на Република И., роден на *** г.. Ищцата твърди, че с ответника били
съпрузи от ***год., когато сключили граждански брак, първи и за двамата. От
брака си нямали родени деца. Сочи, че ответникът бил индийски гражданин.
Запознали се в гр. К. през февруари 2009 г.. Запознал ги техен общ приятел.
Когато се видели П. бил за кратко на посещение в Б.. Иначе живеел в Г. и идвал
по работа в Б.. Харесали се веднага. Оженили се след кратко познанство и
заживели на квартира в гр. К.. Ходели често на гости при бащата на ищцата в с. Г.Ч.и
понякога пребивавали и там. П. продължавал да си ходи до Г. и да се връща при
ищцата. Твърди, че в началото на връзката им, както и в началото на семейния им
живот се разбирали чудесно и нямали проблеми. Дори родителите ѝ го
харесвали, макар и да бил чужденец. След сключването на брака им, съпругът
ѝ, съгласно действащите към онзи момент разпоредби на Закона за
чужденците в Република Б., получил разрешение за продължително пребиваване в
Република Б.. Твърди, че отношенията между ищцата и ответника се влошили в
момента, в който П. пожелал да отидат да живеят в Г.. Сочи, че се опитвала да
го убеди да остане в Б., да си намери постоянна работа и да живеят тук. За
съжаление той продължавал да настоява и често се прибирал до Г., а ищцата оставала
сама. Близо 7-8 месеца след сключването на брака им те често се разделяли и
това не ѝ харесвало. Започнали да се отдалечават. Когато го нямало не си
говорели дори по телефона. При завръщането си в Б. той я посещавал за около час
и отново тръгвал. Сочи, че при последното му идване, в средата на 2010 г., му
заявила, че ако желаел да продължат брака си трябвало да се върне в Б. и да
живее при нея, но той категорично казал, че не желае да живее тук и по добре да
се разделят. Оттогава не го била виждала и чувала. Опитвала се да се свърже с
него няколко пъти в началото, за да прекратят брака си по взаимно съгласие, но
той не отговарял, като дори си сменил телефонния номер. Сочи, че родителите
ѝ също били притеснени от създалата се ситуация, но не намирали начин как
да ѝ помогнат. Сочи, че със съпруга ѝ били във фактическа раздяла
близо девет години. Вече не поддържали никакви контакти, не се чували, не
разговаряли. Разстоянието помежду им се оказало изключително фатално и това
обтегнало отношенията им и охладило чувствата им. Били съпрузи само на книга. Твърди,
че към настоящия момент вече имала нова връзка и желае да се освободи от
обвързаността си с човек, който дори не знае къде се намира. Тъй като не можели
да прекратят брака си по взаимно съгласие, за ищцата бил налице правен интерес
от завеждането на настоящия иск. Счита, че към настоящия момент бракът им с
ответника бил изпразнен от съдържание и лишен от всякакъв смисъл и значение,
като съществувал единствено във вреда на самите тях. Фактът, че със съпруга
ѝ не живеели заедно близо девет години показвал, че било настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брака им. Твърди, че не желае за в бъдеще
да живее по този начин, и това я мотивирало да подаде настоящата искова молба. Предвид
гореизложеното моли да бъдат призовани на съд и след като съдът се убеди в
твърдяното по-горе да постанови решение, с което да прекрати брака между ищцата
и ответника П.С.Б., роден на *** г. в Република И., като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнася по въпроса за вината.Тъй като нямали семейно
жилище, а живели под наем в гр. К. не претендира за ползването на такова.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е
депозиран писмен отговор от адв. И. Д., в качеството ѝ на особен
представител на ответника П.С.Б.. От така установените факти и обстоятелства
следвал извода, че като страни по възникналото между тях семейно правоотношение
всяка от тях разполагала с правото по чл. 49 от Семейния кодекс да иска
разтрогване на сключения брак, в случай, че го счита за дълбоко и непоправимо
разстроен. В този смисъл счита, че депозираната искова молба била редовна и
допустима. Въз основа на изложеното от ищцата, че фактическата раздяла между
страните датирало от около девет години, през които същите не са имали нито
физически, нито вербален или какъвто и да било контакт, намира, че било
нормално и житейски напълно възможно да било налице отчуждение между съпрузите
до степен, в която бракът им да бил напълно лишен от съдържание. Възможно и
нормално било също така всеки от съпрузите да започнел да води свой отделен
личен живот, без присъствието на другия и без предвиждания за това в бъдеще,
още повече, че ищцата излагала твърдения за принципни различия между нея и
съпруга ѝ относно местоживеенето на семейството. В този смисъл
действащият брак действително би се явявал пречка както за единия съпруг, така
и за другия, за водене в бъдеще на пълноценен личен живот със или без друг
семеен партньор. Съществуването на такъв брак би бил само формален акт, без да
бил изпълнен със съдържанието, което нормално законът и моралът влагали в това
понятие. Поради това, моли искането на ищцата да бъде уважено с оглед
изясняване на фактическата обстановка по делото. Доколкото ищцата не
декларирала общо с ответника имущество, придобито по време на брака както и
семейно жилище, то липсвала необходимост от произнасяне от страна на съда по
тези въпроси.
Ищцата, редовно призована за датата на съдебното
заседание, се явява лично и чрез
процесуалния си представител и поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован чрез назначения му особен
представител, не се явява в съдебно заседание, за него се явява адв. И.Д., която
поддържа изложеното в отговора.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Удостоверение за сключен граждански
брак № ***, серия **, издадено въз основа на Акт за граждански брак *** г. на
Община К., страните са сключили граждански брак на ***г. в гр. К., като
съпругата е запазила предбрачното си фамилно име Б..
По делото бяха събрани гласни
доказателства. Свидетелят К.М.Б., баща на ищцата заяви, че страните се запознали
през 2009 година. Походили известно време като приятели и решили да сключат
брак. В началото всичко било нормално, ответникът не бил лошо момче. Ходел до Г.
и искал да живеят заедно там. П. не била съгласна и около година след това той
спрял да се връща в Б. и останал в Г.. Не отговарял на телефонните обаждания. Съпругата
му не знаела какво става с него, не знаела жив ли е, умрял ли е. Нямали никакви
сведения. П. сега имала сериозен приятел. Казвала, че иска да се разведе, тъй
като от февруари месец 2010 година не поддържали връзка с ответника.
Свидетелят И.М.М., настоящия приятел на
ищцата, заяви, че с нея имали връзка от три години, но се познавали много преди
това. За личния ѝ живот знаел малко, преди да бъдат във връзка. Тя не била
споделила, че имала предишен брак, това го научил скоро. Живеели заедно с П.. Не
бил свидетел съпругът ѝ нито да се обажда, нито тя да го търси, нито да я
притеснява. Не знаел, че тя имала брак. П. към настоящия момент била
категорична, че иска бракът ѝ с ответника да бъде разтрогнат.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Безспорен е
фактът, че страните от повече от девет години се намират във фактическа
раздяла. През този период не са положили
усилия за заздравяване на брачната връзка, което е довело до отчуждение.
Всеки от тях има свой собствен личен живот, като ищцата е започнала нова връзка
от близо три години. Бракът им е
изпразнен от духовното съдържание, предписвано от нормите на закона и морала.
Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод, че брачната
връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49, ал. 1 от СК.
Отношенията между съпрузите не съответстват на правните принципи, установени в
Семейния кодекс. Брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна
нито за съпрузите, нито за обществото. При
това положение запазването на брака не създава нормални условия за живот на
съпрузите и искът за прекратяване на брака следва да се уважи като съдът не се
произнася по въпроса за вината, каквото е и желанието на ищцата.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определи окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 50,00
лв., платима от ищцата в полза на съда.
По
изложените съображения, Районен съд-К.
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между П.К.Б., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:*** и П.С.Б.,
гражданин на Република И., роден на *** г., за който е съставен Акт за граждански брак № 0152/***г. на Община К., поради дълбокото му и
непоправимо разстройство.
ОСЪЖДА П.К.Б., ЕГН **********,***
и настоящ адрес:***, да заплати
в полза на РС-К., сумата от 50,00 лв., представляваща окончателна държавна
такса по допускането на развода.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: