О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
/ .08.2019г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в закрито заседание, проведено на 13.08.2019г. в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия Неделчева Никола ДОЙЧЕВ – мл.с.
като разгледа
докладваното от съдия Н. Неделчева
ч. гр. дело №1319
по описа за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е реда на чл.121 ГПК.
Образувано
е по частна жалба на П.С.Г.
ЕГН ********** срещу определение №8059/24.06.2019г., постановено
по гр. дело №6366/2019г., с което производството по делото е прекратено,
като е постановено изпращането му по компетентност на Административен съд –гр. Варна. Според жалбоподателя, така
постановеното определение е незаконосъобразно. Твърди, че предявеният иск е с правно основание чл.172,
ал.1 от ЗОВСРБ, който закон е специален и като такъв дерогира общия ЗДСл.,
поради което е неприложимо посоченото от ВРС тълкувателно постановление. Излага,
че по предявени по реда на чл.172, ал.1 ЗОВСРБ искове, има постановени решения
на районните и окръжните съдилища след датата на посоченото от ВРС тълкувателно
постановление. За сведение прилага и Определение от 17.04.2019г на
Административен съд Варна по Адм. дело № 1044/2019г., което дело било
образувано по искане на същия молител против мълчалив отказ на командира на
в.ф. 32300-Варна, да се произнесе по искането по чл.172, ал.1 от ЗОВСРБ. По
изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото
върнато на ВРС за продължаване на съдо-производствените действия.
Варненският окръжен съд, след като се
запозна с доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
пред ВРС е образувано по иск с правно
основание чл. 172, ал. 1 от ЗОВСРБ, предявен от П.С.Г. ЕГН ********** ***.
С обжалваното определение ВРС е
прекратил производството по делото, като е поставил изпращането му по
компетентност на Варненския административен съд. За да се произнесе в този
смисъл, първоинстанционният съд е съобразил, че тъй се претендира обезщетение
за времето, през което ищецът
е останал без работа вследствие на незаконно уволнение (незаконосъобразен акт),
то съобразно разясненията, сдържащи се в т. 6 от Тълкувателно постановление №
2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ОС на ГК на ВКС и І и ІІ отделение на ВАдС, делата
по искове за вреди от недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява
съответната длъжност са подсъдни на административните съдилища.
За да се произнесе, съставът на ВОС
съобрази следното:
Частната
жалба е подадена в срок, срещу определение, което подлежи на обжалване, поради
което е допустима.
За
да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази от фактическа страна
следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 172, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ, при отмяна на
освобождаването от съда военнослужещият има право на обезщетение в размер на
месечното му възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за
не повече от 6 месеца. Когато през това време е работил на по-нископлатена
работа, той има право на разликата във възнагражденията.
С
определение № 30 от 17.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 26/2012 г., образувано
пред петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС по спор за подсъдност между Административен
съд - Шумен и Шуменския районен съд относно компетентния съд, който да разгледа
иск за заплащане на обезщетение по чл. 172,
ал. 1 ЗОВСРБ за периода, през който ищецът е останал без работа
вследствие на отмененото дисциплинарно наказание "уволнение",
смесеният състав е приел, че с влизане в сила на АПК в частта му за съдебното
обжалване - 01.03.2007 г., на административните съдилища са подведомствени
всички дела по искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове,
действия и бездействия на административните органи и длъжностни лица - чл. 128,
ал. 1, т. 5 АПК. Въведено е принципно ново положение, а именно, че
искове свързани с незаконосъобразни административни актове се разглеждат по
реда на АПК. Правото на обезщетение по чл. 172, ал.1 ЗОВСРБ се поражда след
отмяната на заповедта за освобождаване от военна служба, а в случая след отмяна
на наложено дисциплинарно наказание - уволнение и е пряка гражданско-правна
последица от незаконния акт. Пълната защита на лицата, адресати на
незаконосъобразните актове - по оспорване на административния акт и по
реализиране на обезщетенията, причинени от незаконосъобразния акт, се
осъществява в производство по реда на АПК пред административните съдилища. Ето
защо и след като е предвиден нов процесуален ред, то исковете с предмет
посочените обезщетения, подлежат на разглеждане от административните съдилища,
предвид което и в разглеждания случай компетентен да разгледа предявения иск е
Административният съд.
В тази
насока са и разясненията, съдържащи се в последствие приетото Тълкувателно
постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ОС на ГК на ВКС и І и ІІ
отделение на ВАдС, където в т. 6 е прието, че делата по искове за вреди от
недопускане на възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност
са подсъдни на административните съдилища. Другите имуществените спорове, извън глава шеста от Закона за държавни
служител, които не се основават на
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган
или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските
съдилища.
Във връзка
с представеното определение, постановено по адм. дело №1044/2019г. по описа на
Административен съд –гр. Варна, следва да се отбележи, че за да прекрати
производството съдът е приел, че за командира на военното формирование не е
било на лице задължение да се произнесе по отправеното към него искане, тъй
като преди това спорът за дължимостта на обезщетението следва да бъде решено по
исков ред от съда. В този смисъл, Административният съд не е изложил мотиви, че
не е компетентен да се произнесе по иск с правно осн. чл. 172, ал.1 ЗОВСРБ, а е
посочил, че е недопустимо оспорването на мълчаливия отказ на командира, тъй
като той няма задължение да определя обезщетение, а такова следва да определи
съда по предявен от ищеца иск за заплащане на обезщетение.
По
изложените съображения, настоящият състав намира, че жалбата е неоснователна.
Определението с което делото е изпратен по подсъдност на Административен съд
Варна следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед горното, и на осн. чл. 121 вр.
чл. 278 ГПК, съставът на Варненския окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение №8059/24.06.2019г., постановено по гр. дело №6366/2019г., по описа
на ВРС, 30-ти състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: