№ 4418
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110135885 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Производството е образувано въз основа на решение №3416/10.06.2024г. на
СГС, ГО, II Д въззивен състав, с което е обезсилено решение №73610/16.04.2020г.
постановено по гр.д.№37804/2018г. на СРС, 118 състав, в частта с която е
отхвърелн искът за признаване на установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Л. А.
Л. с ЕГН ********** дължи на „..“ ЕАД, ЕИК .., на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
вр. чл.150 ЗЕ, сумата за разликата над сумата от 1031,73 лева до пълния предявен
размер от 1556,88 лева, представляваща цена за доставена от дружеството
топлинна енергия и цена на услугата за дялово разпределение за апартамент №60,
гр. София, ж.к. .., .., аб.№.. и в частта, с която е отхвърлен изцяло искът с правна
квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава в размер на 191,43 лева, от които
6,82 лева върху вземането за дялово разпределение, начислена за периода от
16.09.2015г. до 22.11.2017г., както и в частта, с която е осъден „..“ ЕАД, ЕИК .. на
основание чл.78, ал.3 ГПК за сумата 170,21 лева – разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. №60693/2018г. по описа на СРС, 118 състав, и сумата
234,46 лева съдебни разноски за исковото производство, съразмерно с
отхвърлената част от исковете и делото е върнато за разглеждане в тази част от
друг състав на СРС, който да продължи съдопроизводствените действия от
последното извършено валидно такова, а именно – преди смъртта на ответника.
1
Предявени са искове от „..“ ЕАД срещу Л. А. Л.. Установено е, че същият е починал
на 28.01.2019г. след подаване на исковата молба от 08.06.2018г. На мястото на
починалия ответник са конституирани наследниците Ж. Л. Л. и А. Л. Л..
Предявени са при условията на пасивно субективно съединяване обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №84724/2017г. на СРС,
118 състав. Ищецът „..“ ЕАД иска да бъде признато за установено по отношение на
ответниците Ж. Л. Л. и А. Л. Л., в качеството им на наследници на Л. А. Л., че
дължат на ищеца сумата от 525,15 лева, представляваща доставена от дружеството
топлинна енергия до имот на адрес гр. София, ж.к. .., .., аб. №.. за периода от м.
05.2014г. до м.10.2014г., както и за сумата от 184,61 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 16.09.2015г. до 22.11.2017г., както и сумата
от 6,82 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.09.2015г. до 22.11.2017г.
Ищецът е изложил доводи, че Л. Л. е потребител на топлинна енергия за
посочения имот, не е заплатил посочените суми, които са били начислени за
доставената в имота топлинна енергия. За вземането била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу която той възразил и била подадена
искова молба за установяване на вземането.
В подадения отговор Л. Л. е оспорил изцяло предявените искове като
неоснователни, направил е и възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът Ж. Л. Л. също е взела становище за неоснователност на исковите
претенции, като е възразила, че е погасено по давност.
Привлеченото от ищеца трето лице – помагач „..” ЕООД е изразило
становище, че при определяне разхода на топлинна енергия в процесния имот са
спазени относимите нормативни изисквания.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са при условията на субективно и обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1
във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена
2
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
№84724/2017г. на СРС, 118 състав.
С влязло в сила решение по гр.д. №37804/2018г. на СРС, 118 състав е
установено със сила на пресъдено нещо, обвързваща ответниците като наследници
на ответника Л. Л., че същият през процесния период е бил потребител на ТЕ по
смисъла на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съгласно която продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не
е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответника е упражнил правото си на възражение
срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може
сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.
Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен
етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
3
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „..” ЕООД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за наследодателя на ответниците е възникнало задължение по
силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот. За
задълженията ответниците отговарят като наследници по закон на починалия
потребител на ТЕ.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от
ищеца цена не се оспорва и се установява от приложените по делото
доказателства.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест в процеса да установят, че
са платили на ищцовото дружество дължимите суми за ползвана топлинна енергия
за процесния период, не са ангажирали доказателства за извършени плащания.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност което съдът
намира за основателно по следните съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на
ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка
месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия
падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността
тече от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно за претендираната от ищцовото дружество
главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от
4
момента, в който изтича срока за нейното заплащане. В случая заявлението по
чл.410 от ГПК е подадено на 04.12.2017г., съответно, вземанията на ищцовото
дружество за стойността на доставената топлинна енергия с настъпил падеж преди
04.12.2014г. са погасени по давност. Претендират се вземания за периода от м.
05.2014г. до м.10.2014г., като падежът на вземането за м.10.2014г. е настъпил на
15.11.2014г., т.е. погасителна давност е изтекла по отношение на всички
претендирани вземания.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ02/03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. и приложими към процесния
период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача, а в чл. 33, ал. 2 е предвидено, че
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. По делото
липсват доказателства дали и на коя дата фактурите /вкл. общата фактура/ са
публикувани на интернет страницата на ищцовото дружество. При това
положение, с оглед неприложимостта на цитираните по-горе клаузи на
Общите условия, съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито се доказва да е
отправена от ищеца до ответниците или техния наследодател. Поради
изложеното искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен. Неоснователна е и претенцията за
присъждане на мораторна лихва върху вземанията за дялово разпределение,
тъй като същите стават дължими след покана, каквато не се установи да е
отправена от ищеца до ответниците или техния наследодател.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответниците направените по делото разноски.
Ответникът А. Л. Л. не е представил доказателства за сторени от него разноски.
Ответницата Ж. Л. чрез процесуалния си представител е поискала да й бъдат
присъдени сторените от нея разноски в настоящото производство в размер на 450
лева, както и сторените във въззивното производство разноски в размер на 350
лева. Същите следва да й бъдат присъдени.
По изложените мотиви, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. .., искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД срещу А. Л. Л. с ЕГН **********, и Ж. Л. Л. с ЕГН **********,
конституирани като страни в качеството им на наследници на починалия в хода на
производството ответник Л. А. Л. с ЕГН **********, за установяване
дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №84724/2017г. на СРС, 118 състав,
а именно: сумата от 525,15 лева, представляваща доставена от дружеството
топлинна енергия до имот на адрес гр. София, ж.к. .., .., аб. №.. за периода от м.
05.2014г. до м.10.2014г., както и за сумата от 184,61 лева, представляваща лихва за
забава върху главницата за периода от 16.09.2015г. до 22.11.2017г., както и сумата
от 6,82 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.09.2015г. до 22.11.2017г. като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. .., да заплати на Ж. Л. Л. с ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 450 лева, както и разноски за въззивното
производство в размер на 350 лева.
Решението е постановено при участието на „..” ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ответника.
След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се приложи
по ч.гр.д. №84724/2017г. на СРС, 118 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6