Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260137
15.04.2021 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО …...........………….…........................……………...... състав
на седемнадесети март ….………………………... две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : ГЕОРГИ ГОЧЕВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
секретар ……… Р.К………………….. ...….……….…………………………………..….….
прокурор ……………………….…….……….....................................................…..……….….
като разгледа докладваното от ....................................председателя. ...….................…..……
В гр. дело № 88 ......... по описа за 2021 год., ………....................……………...................
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 260099 от 30.09.2020 г., постановено по гр.д. № 292/2020 г., РС Хасково
е осъдил М. Ю.А. от гр. *** на основание чл.79 ал.1 т.2 вр. чл.82 от ЗЗД да
заплати на С.Ю.Ч. *** сумата от 2410 лв., представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от виновното неизпълнение на М. Ю.А. по сключения
между тях през м.март 2018 г. устен договор, изразяващи се в заплащане на следните
суми: 1200 лв. за нов двигателна лек автомобил марка „ Мерцедес С220“ ЦДИ, ДК№ ***,
250 лв. за транспортиране на същия автомобил на платформа от гр. *** и 960 лв.
за подмяна на двигателя на автомобила, както и сумата от 600 лв., представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на същото договорно
неизпълнение, ведно със законната лихва върху тях, считано от 04.02.2020 г. до
окончателното й изплащане и отхвърлил исковете в останалата им част – за
разликата над присъдените суми до пълните предявени размери от 5 500 лв. обезщетение за
причинени имуществени вреди и от 1000 лв. – обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
Съдът е осъдил М. Ю.А. да заплати
на С. Ю.Ч. сумата от 689,98 лв. представляващи направените по делото разноски,
съобразно уважената част на исковете.
Съдът е осъдил С.Ю.Ч. да заплати на
М. Ю.А. сумата от 322,15 лв. направени по делото разноски, съобразно
отхвърлената част на исковете.
С Определение № 260458 от
12.11.2020 г. съдът е оставил без разглеждане подадената от М. Ю. А., чрез
пълномощника му адв. Б. ,молба за изменение на постановеното решение в частта
на разноските.
Недоволен от постановеното решение,
в частта, в която е осъден да заплати посочените суми и разноски в
производството е останал въззивникът М. Ю. А.,който чрез пълномощника си адв. Б.
обжалва в срок. Твърди,че в обжалваната част постановеното от РС Хасково
решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон.Неправилно първоинстанционният съд приел,че в представения писмен отговор няма
наведено твърдение, че сделката е търговска и не е приел,че между страните е
сключен комисионен договор.С. Ч. приел изпълнението на поръчката и не отправил
каквито и да било възражения относно изпълнението на договора в качествено
отношение, заплатил цената на двигателя. Нормата на чл.356 ал.1 от ТЗ
определяла краен срок, до който доверителят по комисионна сделка можел да
отправи всички свои възражения против комисионера. Пропускането на този краен
срок водел до погасяване на потестативното право на доверителя да иска
разваляне на договора, отбив от цената и да упражни други свои права, свързани
с неизпълнението на договора. Неправилно съдът приел,че М.А. е изпълнил
договора неточно. Между страните не била постигната договореност да бъде
доставен двигател, на който първите пет цифри да са еднакви с цифрите на стария
двигател. Събраните гласни доказателства сочели,че А. е запознат с това искане
на доверителя и заявил,че ще се постарае, т.е с уговорката,че това може и да не
се случи. Изцяло недоказано било твърдението на ищеца Ч.,че е заплатил сумата
от 960 лв. за подмяна на двигателя, поради което и искането за заплащане на
тази сума било изцяло неоснователно. Неправилно била присъдена и сумата от 250
лв., представляваща разходи за транспортирането на автомобила от гр*** до гр.***
за извършването на ремонт, доколкото по делото липсвали представени
доказателства за извършен такъв разход. Счита за изцяло недоказан и
неоснователен и предявеният иск за заплащане на обезщетение претърпени неимуществени вреди, т.като не
било установено ищецът да е претърпял такива и не било установено неизпълнение
на сключения между тях договор. Моли то
да бъде отменено и постановено друго по същество, с което изцяло да бъдат
отхвърлени предявените обективно съединени искове. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от С.Ю.Ч., с който
оспорва подадената въззивна жалба. Твърди,че в обжалваната част решението на
съда е правилно и моли то да бъде потвърдено. Ответникът М.А. давал
противоречиви показания относно това каква била действителната уговорка между
тях. Присъдените от РС Хасково суми по никакъв начин не били достатъчни да
покрият направените от него разходи по ремонта, който напълно се обезсмислял от
несходството на двигателя с автомобила.
Недоволен от постановеното решение,
в частта,в която съдът е отхвърлил предявените искове за заплащане на сумата от
1500 лв., представляваща щета от загубата на пазарната стойност на автомобила,
750 лв. разходи по ремонт на дюзи, 839 лв. заплатени данък, застраховка и винетка за периода
2018-2019 г. и сумата 554 лв. заплатени данък, застраховка, винетка и преглед
за 2020 г. е останал въззивникът С.Ю.Ч.,
който обжалва в срок. Твърди,че в тази част постановеното от РС Хасково решение
е неправилно поради неговата необоснованост. Твърди,че едва при представянето
на колата за регистрация в КАТ Габрово, разбрал,че всички направени от него
разходи са напразни. Задържал колата, за да може да докаже смяната на двигателя
и направените разходи. Колата с всеки изминал ден търпяла обезценяване и заедно
с това то било съпроводено с годишните задължителни разходи като данъци
застраховки и др. Неправилно бил отхвърлен искът за заплащане на сумата от 750
лв. разход за ремонт на дюзи. Твърди,че е направил този разход, но фактурата
била м. януари 2020 г., т.като тогава се снабдил с нея. Към момента на
извършване на ремонта не взел документ, установяващ плащането, като считал,че
такъв не му е необходим. Твърди още,че ответникът забавил доставянето на
двигателя и че той реално претърпял имуществени вреди изразяващи се в
заплащането на данъци, винетки, застраховки и др. моли съда да постанови
решение, с което да отмени решението на РС Хасково в обжалваната част и
постанови друго по същество на спора, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 3643 лв., от които 1500 лв., представляваща щета от загубата на
пазарната стойност на автомобила, 750 лв. разходи по ремонт на дюзи, 839 лв.
заплатени данък, застраховка и винетка
за периода 2018-2019 г. и сумата 554 лв. заплатени данък, застраховка, винетка
и преглед за 2020 г.
В срок е постъпил писмен отговор от
ответника М.А.. Счита,че подадената
въззивна жалба е неоснователна и че не се установява в производството
неизпълнение на договорните отношения от негова страна, поради което и не дължи
обезщетение за вреди. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
решението на РС Хасково в обжалваната част.
Недоволен от постановеното
Определение № 260458 от 12.11.2020 г., с което съдът е оставил без разглеждане
подадената от М. Ю.А., чрез пълномощника му адв. Б. ,молба за изменение на
постановеното решение в частта на разноските е останал М.А., който обжалва в
срок. Твърди,че изводът на съда,че не е представен списък за разноските е
неправилен. В протокола от проведеното съдебно заседание било записано,че
претендира направените в производството разноски в размер на 600 лв.,
представляващи платено възнаграждение на адвокат.С това се изпълнявало
изискването на чл.80 от ГПК за представяне на списък за разноски, поради което
и подадената молба по реда на чл.248 ал.1 от ГПК била допустима и следвало да
бъде разгледана по същество. На следващо място твърди,че наличието на списък за
разноски обуславяло допустимост на молбата по чл.248 ал.1 от ГПК в случаите, когато
съдът не се е произнесъл по всички сторени разноски. В конкретният случай обаче
не се касаело до непроизнасяне на съда по всички сторени разноски, а до
неправилното изчисляване на разноските в
производството с оглед изхода на спора. Моли съда да отмени атакуваното
определение на РС Хасково и постанови друго по същество на спора, с което да
уважи подадената молба с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК.
В срок е постъпил писмен отговор от
С.Ч., с който оспорва подадената частна жалба.
Счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание въззивникът М.А.,
чрез пълномощника си адв. Б., поддържа подадените въззивна и частна жалби по
изложените в тях съображения. Оспорва подадената от С. Ч. въззивна жалба. Моли
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът С.Ч.
поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Оспорва подадените от М.А. въззивна и частна
жалби.
Хасковският окръжен съд като
провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване
с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивните жалби
на М. Ю.А. и на С.Ю.Ч. са подадени в срок и са процесуално допустими.
Преценена по същество жалбите са неоснователни.
Постановеното от РС Хасково решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
РС
Хасково е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.79 ал.1 предл.1 вр. чл.82 от ЗЗД, предявени от С. Ю.Ч. ***
против М. Ю.А. от гр. ***. При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от
страните
доказателства. Въз основан на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод,че предявените искове са основателни и доказани в размерите, в които е уважил същите. Направените от решаващия съд изводи са правилни и на основание чл.272 се споделят от настоящият съдебен състав.
Неоснователни са доводите на
въззивника М.А., че постановеното от РС Хасково решение е неправилно поради
неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Съдът е
обсъдил всички наведени от страните доводи и представени доказателства.
Правилно е квалифицирал предявените искове. В писмения си отговор ответникът е
навел доводи,че сключеният между страните договор е договор за поръчка по
смисъла на чл.280 от ЗЗД. Едва в писмената си защита твърди,че се касае за сключена между страните търговска сделка и
отношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта на сключен
между тях комисионен договор. Макар и
наведени доводи едва в писмената защита съдът е обсъдил същите. Приел е, че
сключеният между страните договор е договор за поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД, но дори да се приеме в полза на ответника,че се касае за сключен между тях
комисионен договор и при този вид договор, ако комисионерът не изпълни
поръчката според уговореното с доверителя, то последния може да иска
обезщетение за нанесените му вреди, като важат общите правила на ЗЗД относно
договорната отговорност. Този извод на съда е правилен. И в двата случая ако
поръчката не бъде изпълнена според договореното, то доверителят има право да
иска обезщетение за причинените му вреди.
Неоснователно е възражението,че
ищецът е приел поръчката без възражения и е заплатил договорената цена.
Действително ищецът е заплатил договорената цена на двигателя, но не може да се
приеме,че е приел изпълнението на поръчката без възражения. В случая не е
толкова съществено дали между страните е имало постигната договореност за съвпадане номера на новия двигател с
номера на стария двигател или това е било договорено като възможност,
по-важното е, че ищецът е възложил на ответника да бъде доставен двигател за
притежавания от него лек автомобил марка „ Мерцедес С220“ ЦДИ и че ответникът
не е изпълнил точно тази поръчка. В тази насока са показанията на св. С.и св. М.
Последният, макар и да твърди,че не е чул всичко от разговора, заявява, че М. е
разбрал за каква кола трябва да докара двигател, т.като С. му я показал по
телефона. Безспорно установено по делото е, че ответникът не е доставил
двигател по зададените му параметри, за съответният модел автомобил. Видно
и от заключението на ВЛ, неоспорено от
ответника, е че лекият автомобил на ищеца е задвижван от двигател ***,
произвеждан през 2003-2010 г., и че за този двигател е характерно ***.Този
редови - 4цилиндров, 2,2 литров двигател с турбокомпресор, има чугунен
цилиндров блок и алуминиева цилиндрова глава.Той има широк спектър на мощност
от 88 до 170 к.с.“. Доставеният от ответника двигател е с характеристики „ *** г. Те са редови 2.1 и
2.2 литрови, четирицилиндрови дизелови двигатели с различна мощност – 81 до 141
к.с.“ Доставеният двигател е с 23% по-ниска мощност и не отговаря на
изискването за екологична категория на новорегистрирани в България МПС. Според
ВЛ пригаждането на по-стария модел дизелов двигател *** за „ Мерцедес
Бенц“ към системите работещи със
следващата генерация ***, при който повишената с 23% мощност е постигната с
турбинно пълнене на допълнително количество въздух и по-сложна електронна
система за управление на горивния процес, е осъществено чрез конструктивни
изменения. Тези изменения са отразени върху компановката на двигателя и затрудняват следващата подмяна на
двигателя. Няма доказателства по делото, че ответникът е уведомил ищеца, че е
доставен по-стар модел двигател и че той е приел това. Няма доказателства и да
е бил уведомен за това от извършващият
ремонта – св.Р.П. А след като не е бил уведомен за това не може да се приеме,
че същият не е възразил при доставянето на двигателя. Очевидно е,че
възражението е направено в момента, в който ищецът е узнал, че доставеният
двигател не съответства по технически параметри на поръчаният от него модел на
двигател. Ето защо и ответникът следва да репарира вредите, които е причинил с
неточното си изпълнение, вкл. и претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Правилно съдът е посочил в мотивите си,че направените от ищеца разходи за
закупуването на двигател, за транспортирането на автомобила и за подмяна на
двигателя са вреди в общ размер на 2410 лв. са вреди, които той търпи от
неточното изпълнение на поръчката, поради което и в тежест на ответника следва
да бъде възложено заплащането на тези вреди. Правилно и в съответствие с
правилото на чл.52 от ЗЗД съдът е определил и размера на обезщетението за
претърпените от Ч. неимуществени вреди, а именно 600 лв.
С оглед на изложеното подадената от М.А.
въззивна жалба е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение в тази част
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са доводите на въззивника С.Ч. за неправилност на
постановеното от РС Хасково решение, в частта, в която е отхвърлил предявения
иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер
на 3643 лв., от които 1500 лв.,
представляваща щета от загубата на пазарната стойност на автомобила, 750 лв.
разходи по ремонт на дюзи, 839 лв. заплатени
данък, застраховка и винетка за периода 2018-2019 г. и сумата 554 лв.
заплатени данък, застраховка, винетка и преглед за 2020 г. Правилно съдът е посочил,че
заплатените суми за данъци, винетки и застраховки за автомобила не се намират в
пряко-причинно следствена връзка с процесното договорно неизпълнение, поради
което и не следва да се включват в дължимото обезщетение. Тяхната дължимост е
свързана със собствеността на ищеца върху лекия автомобил и ползването на
платената пътна мрежа в страната.
Правилно решаващият съд е приел за
неоснователна претенцията за заплащане на сумата от 750 лв. ремонт на
дюзи. По отношение на този разход ищецът
не е представил доказателства, видно от които че той е извършен. Представената
по делото фактура от м. януари 2020 г. е взета с оглед нуждите на
производството за обезщетение, както сам той твърди, вкл. и във въззивната
жалба, и при липсата на каквито и да е други доказателства няма как да бъде
отнесена, че е свързана с ремонт на дюзи на подменения двигател през м. май
2019 г. Следва да се отбележи,че по делото изобщо липсват доказателства такъв
ремонт да е извършван през м.май 2019 г.
Правилен е и изводът на съда,че в производството не са ангажирани
доказателства, които да установят,че ищецът, в резултат на неточното изпълнение
на ответника е пропуснал да реализира продажба на лекия автомобил. Освен,че
липсват такива доказателства, следва да се отбележи и това, че автомобилът е бил с повреден двигател, преди
да се предприеме извършването на ремонта, което само по себе е от естество да намали
цената му.
С оглед на изложеното подадената
от С.Ч. въззивна жалба е неоснователна.
Постановеното от РС Хасково решение в тази част е правилно и следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора на
страните не се дължат разноски за въззивната инстанция. Сторените от тях
разноски във въззивната инстанция следва да останат за всяка от страните, така,
както са направени.
По отношение на подадената
частна жалба:
С постановеното от РС Хасково
решение съдът е осъдил М. Ю.А. да заплати на С.Ю.Ч. сумата от 689,98 лв.
представляващи направените по делото разноски, съобразно уважената част на
исковете.
Съдът е осъдил С.Ю.Ч. да заплати на
М. Ю.А. сумата от 322,15 лв. направени по делото разноски, съобразно
отхвърлената част на исковете.
С Определение № 260458 от
12.11.2020 г. съдът е оставил без разглеждане подадената от М. Ю.А., чрез
пълномощника му адв. Б. ,молба за изменение на постановеното решение в частта
на разноските.
В
депозираната пред съда молба по чл.248 ал.1 от ГПК М.А. е направил искане за
изменение на постановеното решение в частта на разноските, като се е позовал на
неточно изчисление на дължимите разноски съобразно направените от страните
разходи и уважената част на исковете, съответно – отхвърлената. С обжалваното
определение съдът е приел,че молбата е недопустима, поради което я оставил без
разглеждане. За да постанови атакуваният съдебен акт съдът е приел,че страната
не е представила списък за разноски, поради което и съгласно нормата на чл.80
страната няма право да иска изменение на решението в частта на разноските. Така
постановеното определение е правилно и съобразено със задължителните разяснения
дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. – т.9. Само за пълнота ще бъде отбелязано,че
първоинстанционният съд правилно е определил дължимите в производството
разноски. На първо място при
определянето на дължимите разноски съдът взема предвид всички сторени от
страната разноски, без значение дали са сторени по отношение на иск, който е уважен или отхвърлен. На следващо място
неправилно в молбата,подадена от адв. Б. е посочено, че отхвърленият иск е за
4090 лв. При определянето му молителят не е взел предвид,че съдът е уважил иска
за имуществени вреди в размер на 2410
лв. и е уважил иска за неимуществени вреди в размер на 600 лв. При това отхвърлената част на исковете не е
4090 лв., а 3490 лв., при което изчисление правилно, съобразно отхвърлената
част на исковете и сторените от ответника разноски,дължимите нему разноски са в
размер на 322.15 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260099 от 30.09.2020 г. на
РС Хасково, постановено по гр.д. № 292/2020 г. по описа на съда.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260458 от 12.11.2020 г.
на РС Хасково, постановено по гр.д. № 292/2020 г. по описа на съда.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/