Решение по дело №276/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.54а от КСО.

Адв.Д. З. от АК – Кюстендил като пълномощник на И. Й. С., [ЕГН] от гр.Кюстендил, [жк], ет.5, ап.49, с адрес за призоваване: гр.К., ул.“Г.“ № ** обжалва решение № 1040-09-18/ 23.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалба вх. № 1012-09-16/ 10.04.2024 г. против разпореждане № 091-00-963-3/ 05.04.2024 г., издадено от упълномощено лице за ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кюстендил, с което е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл.54а от КСО на основание чл.54ж, ал.1 от КСО във вр. с чл.11, §3, б.“а“ и чл.65, §2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Нарушената процедура се свързва с нормите на чл.35 и чл.36, ал.1 от АПК. Нарушението на материалния закон се свързва с неправилно тълкуване и прилагане на термина „пребиваване“ през периода на осигурителната заетост във връзка с нормите от Регламент /ЕО/ №883/ 2004 на ЕП и Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент /ЕО/ № 987/ 2009 на ЕП и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедура за прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/ 2004. Моли за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката за ново произнасяне. Претендира деловодни разноски.

В с.з. пълномощникът на жалбоподателката поддържа жалбата.

В с.з. и писмени бележки представителят на ответния директор на ТП на НОИ - Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение за жалбоподателката.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка:

Със заявление вх.№ 807-786/ 24.10.2024 г. по описа на ДБТ – Кюстендил, вх. № 091-00-963/ 24.10.2024 г. по описа на ТП на НОИ – Кюстендил жалбоподателката е поискала отпускане на ПОБ за трудова дейност в Белгия и Великобритания.

С писма изх. № У-091-00-963-1/ 25.10.2023 г. и изх. № У-091-00-963-2/ 26.10.2023 г. ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кюстендил, определен със заповед № 1015-09-126/ 27.06.2023 г. на ответника, е задължил жалбоподателката да представи декларация за определяне на пребиваване във вр. с чл.65, §2 от Регламент № 883/ 2004, СЕД U002, копие от последния фиш за заплата от последния работодател и документ от работодателя за причините за напускане на последната осигурена заетост. Заедно с това, с разпореждане № 091-00-963-1/ 25.10.2023 г. ръководителят на осигуряването за безработица на основание чл.54г, ал.4 от КСО е спрял производството по отпускане на ПОБ до издаване на СЕД U017, СЕД U004, Н002 и Н006 от компетентната институция на Белгия и СЕД U002 от Великобритания във връзка с преценка правото и размера на ПОБ. Разпореждането е връчено на жалбоподателката на 27.10.2023 г.

В изпълнение на указанията на органа, на 31.10.2023 г. жалбоподателката е депозирала декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65, §2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004. В декларацията е посочила постоянен и настоящ адрес в България, отсъствие на деца до 18 години, жителство на роднини и деца над 18 години в България, постоянно жилище в България, периоди на осигурителна заетост във Великобритания от 2017 г. до 2023г . и период на заетост в Белгия от 02.10.2023 г. до 19.10.2023 г. като сезонен работник, в които държави е плащала данъци върху доходите и живяла под наем. Декларирала е неколкократно посещение в България по време на последната заетост в чужбина. Като причина за завръщане в България е посочила свършване на работата.

В преписката е приложена предходна декларация на лицето от 28.11.2018 г., в която е декларирано местожителство на съпруга/партньора в България по време на заетостта в чужбина, местожителство на децата и роднините в България, където се намират социалните контакти на лицето и намерение за установяване в България.

Приобщени са получени чрез електронния обмен на социално осигурителна информация от Белгия СЕД U017, СЕД U004 и СЕД Н002 и ПД U1 от Великобритания. От документите органът е приел периоди на осигурителна заетост на жалбоподателката, както следва:

-във Великобритания: 03.06.2017 г. – 18.12.2017 г., 18.05.2018 г. – 21.11.2018 г., 25.05.2019 г. – 28.09.2019 г., 28.05.2020 г. – 09.05.2021 г., 30.06.2021 г. – 22.12.2021 г., 21.01.2022 г.- 27.11.2022 г. и 08.01.2023 г. – 29.09.2023 г. и

-в Белгия: 03.10.2023 г. – 03.10.2023г., 05.10.2023 г. – 11.10.2023 г. и 13.10.2023 г. – 19.10.2023 г. Прекратяването на трудовите договори е поради изтичане на срока, като се касае за сезонна заетост.

В преписката е приложено писмо рег. № 328203-3040/ 07.12.2023 г. на заместник-директора на ГД „Гранична полиция“, съгласно което в АИС „Граничен контрол“ за периода 01.01.2022 г. – 14.11.2023 г. по отношение на жалбоподателката има данни за преминаване през ГКПП на Република България, както следва: излиза на 20.01.2022 г., влиза на 09.07.2022 г., излиза на 29.07.2022 г., влиза на 30.11.2022 г., излиза на 08.01.2023 г., влиза на 15.06.2023 г., излиза на 06.07.2023 г., влиза на 23.09.2023 г., излиза на 30.09.2023 г. и влиза на 22.10.2023 г.

С разпореждане № 091-00-963-2/ 27.03.2024 г. ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кюстендил на основание чл.55 от АПК е възобновил производството по заявлението поради получените СЕД от Белгия. Разпореждането е връчено на адресата на 05.04.2024

С разпореждане № 091-00-963-3/ 05.04.2024 г. органът по чл.54ж, ал.1 от КСО е отказал отпускане на заявеното ПОБ по чл.54а от КСО. Според органа, при приложение на чл.11, §3 ,б.“а“ и чл.65, §2 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 е доказана дълготрайна и стабилна трудово правна връзка на заявителката с Обединеното кралство поради упражнената трудова дейност във Великобритания в периода 2017 г. - 2023 г. /преди и след края на преходния период по см. на Споразумението за оттегляне/, като трудовата дейност в Белгия е приета за краткотрайна. Органът е посочил, че с оглед декларацията на лицето от 2018 г. и отпуснато ПОБ през 2019 г. лицето отново се е завърнало във Великобритания и има потвърден период на осигурителна заетост в тази страна от 2020 г. до 2023 г. Органът е приел, че 5-годишния период за придобиване на право за постоянно пребиваване в другата държава е индикатор за връзката на лицето с тази държава. Поради посоченото е формиран извод, че България не е държава по пребиваване и по последна заетост, на основание чл.61 и по арг. от чл.65, §2 и §5, б.“а“ от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 не е компетентна държава по последна заетост и по пребиваване и няма основание да се извършва преценка на право на ПОБ по българското законодателство. Разпореждането е връчено на адресата на 05.04.2024 г.

С жалба вх. № 1012-09-16/ 10.04.2024 г. до ответника жалбоподателката е оспорила разпореждането с идентични мотиви на посочените такива в жалбата по делото. Към жалбата е приложила удостоверение за постоянен адрес в България от 16.08.2010 г. и регистрационна карта от ДБТ – Кюстендил като безработно лице с дата на регистрация от 24.10.2023 г.

С оспореното решение ответникът е отхвърли жалбата срещу разпореждането като неоснователна въз основа на посочените по-горе факти от приложените в преписката писмени документи и споделяйки изводите в разпореждането, че до м.10.2023 г. жалбоподателката е била с място на обичайно пребиваване по смисъла на Регламент /ЕО/ №883/ 2004 във Великобритания, поради което не попада в обхвата на чл.65, §2 от Регламента. Завръщането на жалбоподателката в България е прието като промяна на пребиваването й след приключване на заетостта, като това завръщане е в държавата по произход, а не по пребиваване. Поради това е отречено качеството на България като компетентна държава по отпускане на ПОБ, като компетентната за това държава е Великобритания. Органът не е зачел обстоятелствата в декларацията на жалбоподателката като определящи за център на интересите й в България. Оспореното решение е връчено на жалбоподателката на 30.04.2024 г. Жалбата по делото е подадена на 13.05.2024 г.

От приложената по делото „Справка за всички подадени уведомления“ от регистъра на трудовите договори в НОИ се установява, че жалбоподателката е имала трудова заетост в България до 01.06.2017 г.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима като подадена от пълномощник на надлежен правен субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за разглеждането й съд и в преклузивния срок по чл.118, ал.1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

В резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК във вр. с препращането от чл.118, ал.3 от КСО съдът констатира, че решението на директора на ТП на НОИ - Кюстендил е издадено от компетентен орган в пределите на неговата законова компетентност по см. на чл.117, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, б.”б” от КСО.

Спазена е формата на акта по чл.117, ал.3 от КСО. Решението е мотивирано от правна и фактическа страна, съдържа ясно волеизявление на органа за разрешаване на спора и е подписано от него.

При издаване на решението са спазени правилата на чл.36 и чл.37 от АПК. В преписката са събрани относимите доказателства, свързани с фактите и обстоятелствата по приложимото право във връзка с искането в заявлението. Противно на твърдението на жалбоподателката, органът е спазил нормата на чл.35 от АПК, като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и е обсъдил възраженията. Формираните от органа правни съображения по установените факти и обстоятелства са предмет на съдебен контрол по съществото на спора.

Посочените изводи са относими и към процедурата по издаване на разпореждане № 091-00-963-3/ 05.04.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отказано отпускане на ПОБ. Издателят на разпореждането е длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ – Кюстендил по силата на заповед № 1015-09-52/ 28.02.2024 г. поради което е компетентен орган по регламентацията на чл.54ж, ал.1 от КСО. Разпореждането съдържа годни мотиви в корелация с волеизявлението на органа. Липсва непълнота на доказателствата във връзка с приложимото за случая материално право.

Решението обаче противоречи на материалния закон.

Съвкупният анализ на доказателствата по делото установява от фактическа страна, че жалбоподателката е подала заявление за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО, декларирайки периоди на осигурителна заетост във Великобритания и Белгия. Периодите са потвърдени със СЕД U7 от компетентната институция в Белгия и с ПД U1 от компетентната институция във Великобритания. Последна е заетостта в Белгия, която е краткотрайна – през периода 03.10.2023 г. до 19.10.2023 г. Заетостта във Великобритания е дълготрайна - през периода м.06.2017 г. – м.09.2023 г. с прекъсвания, през което време жалбоподателката се е завръщала в България. През периодите на заетост в чужбина жалбоподателката не е работила в България, но е декларирала постоянен адрес и местожителство на нейните близки и социален кръг в страната, намерение за установяване в България, където разполага с постоянно жилище. През периодите на заетост в чужбина жалбоподателката е декларирала, че е живяла под наем като завръщането в България е поради свършване на работата със сезонен характер. След завръщане в България жалбоподателката е регистрирана като безработно лице.

Спорът по делото е по правото и е свързан с отговор на въпроса коя е компетентната държава по изплащането на ПОБ, след като последният период на трудова заетост е бил в държава-членка на ЕС, различна от държавата-членка на ЕС, която е сезирана със заявлението за ПОБ. Определяща за разрешаване на спора е по-дълготрайната осигурителна заетост във Великобритания.

Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от ЕС и ЕОАЕ се прилага за граждани на ЕС, спрямо които се прилага законодателството на Обединеното кралство в края на преходния период /от 01.02.2020 г. до 31.12.2020г./, включително упражняващи дейност като заети или самостоятелно заети лица в Обединеното кралство в края на преходния период и спрямо които лица въз основа на дял II от Регламент /ЕО/ № 883/2004 се прилага законодателството на държава членка /вж. чл.30, §1, б.“а“ и б.“д“, подт. „i“ от Споразумението/. По силата на чл.30, §2 от Споразумението посочените лица попадат в персоналния обхват на Споразумението докогато продължават да се намират без прекъсване в една от ситуациите по §1, обхващащи едновременно държава членка и Обединеното кралство. Отделно от това, чл.32, §1 от Споразумението предвижда приложение на Регламента и по отношение на лицата, които не попадат в обхвата на чл.30, но са граждани на ЕС, пребиваващи в държава членка по отношение на които преди края на преходния период се е прилагало законодателството на Обединеното кралство за целите на сумирането на периоди на осигуряването. С оглед на изложеното, правилата за координация на социалната сигурност в чл.31 от Споразумението - чл.48 от ДФЕС, Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/ 2009 на ЕП и Съвета, са приложими за всички периоди на осигурителна заетост на жалбоподателката във Великобритания.

В чл.1, §3, б.“у“ от Регламент /ЕО/ № 883/2004 е въведено определението „осигурителен период“, с което се означава периодът от време, който има значение на предпоставка за придобиване на осигурителни права и за определяне на техния характер съгласно националното право. В чл.61 от Регламента са уредени правила за натрупване на осигурителни периоди, поставени като условие за получаване на ПОБ.

Съгласно чл.54а, ал.1 от КСО, право на ПОБ имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за ОСВ в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за ОСВ в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168, както и не упражняват трудова дейност, която подлежи на задължително осигуряване с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от КТ. Безработицата представлява задължителен осигурителен риск. Доколкото последната трудова заетост на жалбоподателката е във Великобритания и Белгия, относимите правни норми във връзка с координацията на системите за социална сигурност са в Регламент /ЕО/ № 883/ 2004, включително и след преходния период по силата на Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от ЕС и ЕОАЕ.

На основание чл.2 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004, регламентът се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица. Република България е част от ЕС и е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социални сигурност на държавите-членки на ЕС. Съгласно чл.3 от Регламента, неговите разпоредби са приложими към всички законодателства относно ПОБ.

Механизмът за координация на системите за социална сигурност, включващ и ПОБ, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставяне на ПОБ, са регламентирани в чл.65 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004.

Страните спорят относно тълкуването и прилагането на термина „пребиваване“, включен в правилото на чл.65, §2 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004. Определението за „пребиваване“ в чл.1, §3, б.“й“ от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 сочи, че това е мястото, където лицето обичайно пребивава. В чл.11 от Регламент /ЕО/ № 987/ 2009 за установяване на процедурата по прилагане на Регламент /ЕО/ № 883/ 2004 са разписани елементите, които подлежат на преценка от органа при определяне на мястото на пребиваване на лицата. Съдът следва да осъществи контрол за законосъобразност на акта на органа, с оглед обективната действителност и фактите, които са свързани с обичайното пребиваване на лицето, както и елементите, свързани с личното положение на лицето. Според текста на чл.11, §2 от Регламент № 987/2009, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е неговото намерение. То се свързва с центъра на интересите му и въз основа на цялостна оценка на наличната информацията относно релевантните факти. В чл.11, §1 от Регламент № 987/ 2009 е въведено примерно изброяване, което не е изчерпателно и зависи от конкретните фактически установявания, свързани с определяне на действителното място на пребиваване на лицето.

В случая по делото, съобразно критериите по чл.11, §1 от Регламент /ЕО/ № 987/ 2009, доказателствата установяват, че обичайното пребиваване на жалбоподателката е в България. Жалбоподателката се е намирала много по-дълго време в България /включително и в трудоспособна възраст, съгласно справката от регистъра на трудовите договори в НОИ/, отколкото във Великобритания и Белгия. Съгласно подадените декларации, нейните роднини и близки също пребиват в България. Жалбоподателката има постоянен и настоящ адрес в страната и обитава постоянно жилище в България. Причина за връщането й в страната е свършване на трудовата заетост във Великобритания и Белгия която е със сезонен характер. Извън периодите на осигурителна заетост в чужбина жалбоподателката се е завръщала в България. В България е регистрирана като безработна и търсеща работа. В чужбина няма собствено жилище, като е живяла под наем. Следователно, намерението на жалбоподателката и причините за преместването й сочат, че действителното място на пребиваване не е Великобритания, противно на становището на органа, нито Белгия. Вярно е, че в периодите на заетост във Великобритания и Белгия жалбоподателката не е била на територията на България, но пребиваването й в чужбина е обусловено единствено и само от съществуването на трудово правоотношение. След прекратяване на отделните периоди на заетост в чужбина жалбоподателката манифестира поведение и не продължава да живее там до следващото наемане на работа. Следователно, времето на трудова заетост има временен характер и не покрива критериите, въз основа на които може да се направи извод за „обичайно пребиваване“ във Великобритания или Белгия.

По делото са доказани завършен период на заетост с прекратен трудов договор в държава-членка на ЕС, намерение за обичайно пребиваване в България на български гражданин и изпълнено изискване за подаване на декларация относно определяне на пребиваването във вр. с прилагане на чл.65, §2 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004, поради което заявлението за отпускане на ПОБ следва да се разгледа по същество със зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на ПОБ, придобити в държавата-членка на ЕС и по силата на Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от ЕС и ЕОАЕ. Претендираното от жалбоподателката ПОБ правилно е поискано по реда и при условията на действащото българско законодателство поради наличие на условията по чл.65, §5, б.“а“ във вр. с §2 от Регламент /ЕО/ № 883/ 2004.

Оспореното решение на ответника и потвърденото с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване са незаконосъобразни и следва да се отменят. С оглед естеството на въпроса, по реда на чл.173, ал.2 от АПК преписката ще се изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката.

На основание чл.143, ал.1 от АПК ТП на НОИ - Кюстендил дължи заплащане на жалбоподателката на деловодни разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение е платено в брой при подписване на договора за правна защита и съдействие, поради което договорът служи като разписка за заплащане на сумата. Размерът на възнаграждението е малко над минималния по чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото, която не е ниска поради обхвата на приложимото право /национално и право на ЕС/ и вида и обема на защитата /изготвяне на жалба и участие на адвоката в съдебното заседание/, поради което не подлежи на намаляване по възражението на ответника за прекомерност.

Поради изхода от спора ответникът няма право на юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1040-09-18/ 23.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалба вх. № 1012-09-16/ 10.04.2024 г. от И. Й. С. против разпореждане № 091-00-963-3/ 05.04.2024 г., издадено от упълномощено лице за ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кюстендил, с което е постановен отказ за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО на основание чл.54ж, ал.1 от КСО във вр. с чл.11, §3, б.“а“ и чл.65, §2 от Регламент /ЕО/ № 883/2004.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Кюстендил за ново произнасяне по искането в заявлението на И. Й. С. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА ТП НА НОИ - КЮСТЕНДИЛ да заплати на И. Й. С. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните.