№ 257
гр. Варна, 20.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.ева
Членове:Иванка Д. Дрингова
Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500048 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 82672/29.11.2022г.
по регистратурата на ВРС подадена от Г. К. Н., ЕГН ********** и Г. К. Н., ЕГН
**********, чрез процесуалния им представител срещу Решение № 3309/03.11.2022г.
постановено по гр.д. № 15172/2021г. по описа на ВРС, 25-ти състав, с което съдът е приел
за установено по отношение на Е. Н. А. и Г. Н. Н., че жалбоподателите Г. К. Н.и Г. К. Н. не
са собственици на ПИ с идентификатор № 8304.503.216, находящ се в с.Шкорпиловци,
общ.Долни чифлик, обл.Варна с площ по скица 794 кв.м., а по предходен документ за
собственост 845 кв.м., при съседи : ПИ с идентификатори № 834040.503.215; № 65259.4.5; №
83404.503.217 и № 83404.503.199 по предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, отменил е на основание чл.537, ал.2 от ГПК съставеният в полза на ответниците
констативен нотариален акт № 147, том I, рег.№ 3817, нот.дело № 122/08.07.2013г., вписан в
СВ-Варна под № 2, том XL, дело № 8202/2013г., вх. рег. № 15389/10.07.2013г. в частта,
касаеща парцел II в кв.15 по регулационния план на вилна зона Шкорпиловци, с площ 845
кв.м., при граници: УПИ I, път, УПИ III и гора и е осъдил жалбоподателите да заплатят на Е.
А. и Г. Н. разноски в размер на 1734,67 лева на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Въззивниците – Г. Н. и Г. Н. заявяват становище за недопустимост и неправилност на
обжалваното съдебно решение постановено по гр.д.№ 15172/2021г. по опис на ВРС.
Посочват, че съдът се е произнесъл по недопустим иск поради липса на правен интерес за
ищците относно недвижим имот с ид.8304.503.216 находящ се в с.Шкорпиловци, при
положение, че имотът за който ответниците са твърдяли право на собственост и по
отношение на който се легимират като собственици с нот.акт № 147/2013г. е с
ид.83404.503.216.
В условията на евентуалност се твърди неправилност на обжалваното съдебно
решение поради допуснати нарушения на процесуалните правила, на материалния закон,
1
както и поради необоснованост.
Твърдят, че първоинстанционния съд не е обсъдил възраженията им, за недоказаност
на предпоставките за реституция на отчуждения от наследодателя на ищците Недю Н. имот
с разпореждане № 15 на МС от 24.07.1991г., а именно за това че е върнал полученото
обезщетение, както и че е заплатил подобренията и насажденията в имота, както и че е бил
въведен във владение на процесния имот, който да е владял до смъртта си през 2010г.
Посочват, че неправилно съдът не е обсъдил в мотивите си фактът, че ищците са
декларирали имотът в Община Долни Чифлик едва през 2021г., за разлика от ответниците,
които са го сторили още преди снабдяването с нот.акт за собственост през 2013г. за имот №
78 с площ от 17646 кв.м., част от който е и процесния имот и са заплащали данъци за него.
Считат, че неправилно първоинстанционния съд не е обсъдил и представеното определение
от 30.11.2016г. по адм.дело № 1005/2016г. по описа на Адм.съд Варна, с което считат, че
установяват че са се интересували от имота и статута му.
Оспорва се направеният в мотивите на обжалваното решение доказателствен анализ
както касателно изводите на вещото лице по проведената СТЕ, така и относно събраните
гласни доказателства чрез разпит на свидетели. Възразяват срещу отказът на съда да обсъди
представени по делото съдебни решения, експертни заключения и протоколи за разпит на
свидетели по други съдебни производства, които според въззивниците опровергават други
събрани по делото доказателства. Считат, че посочените нарушения са довели до грешки
при формиране на вътрешното убеждение на съда, което е опорочило до степен на
неправилност съдебното произнасяне. По тези съображения се моли за отмяна на
атакуваното решение и за отхвърляне на предявените искове. Претендира се и за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемите страни – Е. Н. А. и Г. Н. Н., чрез процесуалния им представител. Считат
жалбата за допустима, но неосновтаелна, а решението на ВРС за правилно и
законосъобразно.
Възразяват срещу доводите на въззивниците за недопустимост на съдебното решение
като такова постановено при липса на правен интерес у ищците от изследване на правото на
собственост по отношение на имота с ид.8304.503.216 по Кадастралната карта на
с.Шкорпиловци. Твърдят, че искът им е бил касателно имот - УПИ II в кв.15 по
действащият регулационен план на с.Шкорпиловци, който е описан е в нот.акт № 82/1970г.
придобит от техния наследодател Недю Н., като именно за него вещото лице по СТЕ е
направило заключение за идентичност с ид.83404.503.216 по действащата кадастрална карта
и с имота на ответниците по нот.акт № 147/2013г. Считат, че съдът правилно е анализирал
относимите към спора писмени доказателства и след като е преценил, че е налице
противоречие в показанията на двете групи свидетели, е дал вяра на свидетелите на ищците,
които кореспондирали и с експертните заключения. Молят въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират за присъждане на сторените във въззивната инстация
2
съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателите. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 82672/29.11.2022г. по
регистратурата на ВРС подадена от Г. К. Н., ЕГН ********** и Г. К. Н., ЕГН **********,
чрез процесуалния им представител срещу Решение № 3309/03.11.2022г. постановено по
гр.д. № 15172/2021г. по описа на ВРС, 25-ти състав
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 48/2023г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 28.02.2023г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивниците да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3