Р Е Ш Е Н И Е
……………., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Ваня Гаджева и в присъствието на прокурора Наков, като разгледа докладваното от съдия Николов в.н.о.х.д. № 5326 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 23.10.2013г. по НОХД № 14174/2012г. Софийски Районен съд – Наказателна колегия, 14 състав, е признал подсъдимия Д.В.В. за виновен в извършване на престъпление по чл.206,ал.3,вр. с ал.1,пр.1 от НК, като го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което на осн. чл.66,ал.1 от НК е отложил за срок от пет години.
Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от защитникът на подсъдимия Д.В.В. -адв.П.. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на съдебния акт, като се твърди, че същият е постановен в противоречие с доказателствената маса, събрана пред първата съдебна инстанция.
От защитникът на подсъдимия е депозирано допълнително писмено изложение, в което се излагат доводи, че първостепенният съд не е обсъдил показанията на св. Г., което е довело до непълнота и неяснота на мотивите към първоинстанционната присъда, на базата на какви доказателства контролираният съд е приел, че обясненията на подсъдимият не се подкрепяли от останалата доказателствена маса. Излагат се доводи, че обвинението почивало единствено на договор за наем от 10.08.2010г., както и на показанията на свидетелите П., П.и Б., които били нелогични и противоречиви. Посочва се, че е инкриминирана дата 17.08.2011г., като от доказателствата не можело да се стигне до извода, че от тази дата яхтата била в неизвестност.
Моли се въззивния съд да отмени първоинстанционния акт и да признае подс. Д.В.В. за невиновен по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.206,ал.3,вр. с ал.1,пр.1 от НК, както и да отхвърли като неоснователен, предявения от „М.Я.Б.“ ЕООД срещу подс. В. граждански иск.
В разпоредително заседание на 21.11.2017г., въззивният съд по реда на глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав представителят на СГП оспорва жалбата и моли въззивния съд да потвърди първоинстанционата присъда като правилна и законосъобразна. Пледира, че от доказателствата се установявало, че към инкриминираната дата веща е била във владение на подсъдимия, който и към момента не я е върнал на собственика.
Защитникът на подсъдимия Д.В.В. -адв.П. пледира за оправдаването на подзащитения му, като сочи, че първостепенният съд в мотивите си не е обсъдил показанията на св. Г., нито е обсъдил доводите от защитата, че договора за наем не е бил подписан от Д.В.. Моли също въззивния съд да отмени присъдата и в частта й, с която е уважен срещу подзащитния му гражданския иск.
Подсъдимият Д.В.В., в пледоарията си релевира твърдения, че не е извършил престъплението, за което е осъден от първата инстанция. В последната си дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и обсъди доводите, посочени в нея, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане:
По делото първата инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до липсата на надлежно изготвени мотиви.
Първоинстанционият съд с присъдата, предмет на въззивен контрол, се е произнесъл по повдигнатото с обвинителният акт спрямо подсъдимия Д.В.В. обвинение за престъпление по чл.206,ал.3,вр. с ал.1,пр.1 от НК.
Едно от основните положения на доказателственото пеналистично право на Р. България, е задължението на съда да анализира събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като изложи съображения защо едни приема, а други отхвърля като недостоверни.
Необсъждането на всички доказателства и липсата на мотиви за приемането на едни и отхвърлянето на други, води до формиране на вътрешно убеждение на първостепенният съд при липса на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, с което се нарушава един от основните принципи, възведени в нормата на чл. 14 от НПК.
Въззивният съдебен състав, след като се запозна с мотивите на първата инстанция, констатира, че първостепенният съд не е изпълнил едно от основните си задължения по чл. 305, ал. 3 НПК, да подложи на пълен анализ събраната в хода на съдебното следствие доказателствена маса.
В изготвените към обжалваната присъда мотиви, в частта, в която се обсъждат доказателствата и доказателствените средства, първостепенният съд е посочил, че приетата фактическа обстановка се установявала по несъмнен и категоричен начин от събраните доказателства и изготвени доказателствени средства, без да конкретизира доказателствените източници, от които черпи своите фактически изводи.
При анализа на доказателствата, контролираният съд в мотивите е посочил, че изцяло кредитира показанията на свидетелите П.иЯ., тъй като същите се подкрепяли от приетите по делото писмени доказателства - протокол за предупреждение и отговорно пазене, както и показанията на св.Г., както и че не кредитирал обясненията на подсъдимия, поради това, че същите се опровергавали от показанията на свидетелите П.иЯ..
На първо място въззивният съд не констатира лице с фамилияЯ., който да е разпитан като свидетел в хода на съдебното следствие пред първата инстанция.
Разпитаните пред първата инстанция лица в процесуалното им качество на свидетели са В.П., Д. П., Л.Б., Л. Б., Н.К.и Г.Г..
Показанията на тези свидетели, освен тези на св.П., изобщо не са обсъдени в мотивите към първоинстанционната присъда.
За въззивният съдебен състав не става ясно от мотивите на първостепенният съд дали кредитира показанията на свидетелите Д. П., Л.Б., Л. Б., Н.К.и Г.Г. или не и съответно по какви причини.
На следващо място, първостепенният съд не е подложил на внимателен анализ и обясненията на подс. Д.В.В., намиращи доказателствена подкрепа в показанията на св. Г.Г., като между тези гласни доказателствени средства и показанията на свидетелите Д. П., Н.К.и Л. Б. са налице съществени противоречия, налагащи внимателното им и аналитично обсъждане, което да е изцяло съобразено с изискванията на чл.305,ал.3 от НПК.
Поради липсата на анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване, въззивният съд не е в състояние да установи доказателствения източник, от който първостепенният съд черпи доказателствени факти за изводите си, че подсъдимият е получил фактическата власт върху инкриминираната движима вещ, датата на която я е получил и основанието на което е започнал да я владее, както и че последният на инкриминираната в обвинителния акт дата-17.08.2011г., е присвоил моторната яхта „Монтерей“, модел „194 FS“.
В тази връзка следва да се посочи, че защитникът на подсъдимия-адв. П., в пледоарията си пред първата инстанция е навел множество доводи, касателно валидността на договора за наем от 10.08.2010г., които изобщо не са подложени на обсъждане от първостепенният съд в мотивите към постановената от него присъда, нито е даден отговор в същите дали този писмен документ се кредитира от съда или не.
Липсата на анализ на доказателствената съвкупност в съответствие с изискването на чл.305,ал.3 от НПК и конкретно на доказателствените източници, възпроизвеждащи в процеса противоречиви факти, свързани с обстоятелствата предмет на доказване по делото, е довело до допускане на съществено процесуално нарушение на процесуалните правила от СРС, което е от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр.1 от НПК- липса на мотиви и има за своя единствена последица отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
С оглед на изложеното, както и на това, че е налице въззивна жалба от защитника на подсъдимия Д.В.В. -адв.П., първоинстанционният акт следва да бъде отменен и делото върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Въззивният състав е длъжен да отбележи, че в конкретния случай, не може да отстрани допуснатото от СРС нарушение на процесуалните правила, като това нарушение единствено може да бъде отстранено от СРС, при новото разглеждане на делото.
Въззивният съдебен състав, с оглед постъпилите пред въззивният съд документи-справка от търговския регистър за „М.Я.Б.“ЕООД, писмо изх.№379/12.01.2018г. на Окръжен съд-Варна и Решение №588/15.07.2016г. на Окръжен съд-Варна, постановено по т.д. №2824/2012г., установяващи, че ищецът „М.Я.Б.“ЕООД е заличен от Търговския регистър, прие, че първоинстанционната присъда следва да бъде отменена и в гражданскоправната й част поради липса към момента на процесуална правоспособност на ищеца „М.Я.Б.“ЕООД.
Водим от изложеното и на основание чл.334‚ т.1 от НПК, вр. чл.335, ал.2 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло присъдата от 23.10.2013г., постановена по НОХД № 14174/2012г., по описа на Софийски Районен съд –Наказателно отделение, 14 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от „М.Я.Б.“ ЕООД срещу подсъдимия Д.В.В. граждански иск, за причинени от инкриминираната деятелност по чл.206,ал.3,вр. с ал.1,пр.1 от НК имуществени вреди, в размер от 39744 лева, ведно със законната лихва от 17.01.2011г. до окончателното изплащане на главницата.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.