О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр.Пловдив, 08.04.2020 г.
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в закрито заседание на………………..април…през…две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова
ЧЛЕНОВЕ:Катя Пенчева
Красимира Ванчева
като разгледа докладваното
от съдията……...Пенчева…………въззивно ч. търговско дело №169 по описа за 2020 година,…за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.
С протоколно определение от 18.11.2019г.,
постановено по т.д. №175/2018г. по описа на Окръжен съд Хасково производството
по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК - до приключване на спора по т.д.№ 1496/2019г. по описа на VI-то отделение, 9 състав на СГС.
В срок е постъпила частна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Е.К.“
ЕООД. Счита, че
определението е неправилно, поради липсата на предпоставките по чл.229 ал.1,
т.4 от ГПК. Изложени са съображения, че, независимо от образуваното исково
производство по чл.422 от ГПК /прието от първоинстанционния съд за преюдициално
по отношение на спряното исково производство по чл.135 от ЗЗД/, качеството на
ищеца на кредитор по иска по чл.135 от ЗЗД е установено, тъй като длъжникът -
ответник по иска по чл.135 и ответник по иска по чл.422, не е обжалвал
разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение
на парично задължение, не е поискал спиране на предварителното изпълнение по
реда на чл.420 от ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение.
В
постъпилия в срока по чл.276 ал.1 от ГПК отговор от насрещните страни – „В.Х.“
ЕООД и „В.“ ООД, се оспорва изцяло подадената частна жалба.
Пловдивският
апелативен съд, след като провери законосъобразността на обжалвания акт във
връзка с оплакванията на жалбоподателя и прецени обстоятелствата по делото,
намира частната жалба за допустима – като подадени в срок и от легитимирана страна, а по
същество - неоснователна по следните съображения:
Производството по т.д. №175/2018г. по описа на
Окръжен съд Хасково е образувано по предявен иск от „Е.К.“ ЕООД срещу „В.Х.“ ЕООД и „В.“ ООД с правно
основание чл.135 от ЗЗД. Ищецът основава качеството си на кредитор по отношение
на „В.Х.“ ЕООД – прехвърлител по сделката, предмет на Павловия иск, на
споразумение с нотариална заверка на подписите от 26.03.2018г. За да постанови
спиране на исковото производство по чл.135 от ЗЗД, първоинстанционният съд е
приел, че е налице преюдициално значение на спора, по който е образувано
т.д.№1496/2019г. по описа на VI-то
отделение, 9 състав на СГС. Аргументирал се е, че предмет на установяване в
производството по делото пред СГС, е именно наличието на вземане на ищеца от ответника,
като признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката
дали ищецът действително има качеството на кредитор с права по чл.135 от ЗЗД.
Позовал се е на мотивите - т.2, от Тълкувателно решение №2/09.07.2019г. на
ОСГТК, постановено по тълк.д. №2/2017г.
Въззивната
инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай следва
да намери приложение разпоредбата на чл.
229 ал.1 т.4 от ГПК.
Пред
първоинстанционния съд е представено удостоверение от СГС, изх.
№41725/07.11.2019г. по т.д. №1496/2019г. Съгласно цитираното удостоверение, т.
дело №1496/2019г. е със страни „Е.К.“ ЕООД – ищец и „В.Х.“ ЕООД – ответник и с
предмет – искове за права или правоотношения, породени или отнасящи се до
търговска сделка, във връзка със споразумение, сключено между „Е.К.“ ЕООД и „В.Х.“
ЕООД с нотариална заверка на подписите от 26.03.2018г. Не се спори /а и с оглед
наведените доводи в частната жалба/, че исковото производство е по иск по
чл.422 от ГПК, образувано след успешно проведено заповедно производство и е с
предмет установяване съществуване на вземането, произтичащо от споразумението с
нотариална заверка на подписите от 26.03.2018г., за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, съдържаща разпореждане за незабавно
изпълнение.
Не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че
качеството му на кредитор по иска пои чл.135 от ЗЗД е установено, тъй като
длъжникът - ответник по иска по чл.135 и ответник по иска по чл.422, не е
обжалвал разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за
изпълнение на парично задължение, не е поискал спиране на предварителното
изпълнение по реда на чл.420 от ГПК, както и доводите му за изпълнителната сила
на разпореждането за незабавно изпълнение на парично задължение, служещо за
изпълнителен титул. Приоритетно с
изпълнителна сила се ползват само
актове, с които спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо. Заповедта
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение, въз основа на което се
издава изпълнителният лист, не се ползва със сила на пресъдено нещо и поради
това качеството на кредитор на лицето, в полза на което е издадена, не е
неоспоримо, а е в състояние на висящност до стабилизирането на заповедта.
Последното настъпва, ако длъжникът по заповедта не подаде възражение в срока по
чл.
414 ГПК, а при подадено такова възражение, заповедта ще се стабилизира само
при успешно провеждане на исковото производство по чл.422 от ГПК и влизане в
сила на съдебното решение по този иск. Или до този момент качеството на ищеца
на кредитор по иска по чл.135 от ЗЗД, макар и формално да съществува, е спорно.
В този смисъл производството по положителния установителен иск по чл. 422
ал.1 от ГПК относно съществуването на вземане, за което е издадена заповед
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист се явява обуславящо /преюдициално/ по отношение на
производството по иска по чл.135 от ЗЗД.
Както
е посочено в Тълкувателно решение №2/09.07.2019г. на ОСГТК, постановено по
тълк.д. №2/2017г., по принцип правото на кредитора да иска обявяване за
недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда на
чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. И макар по
принцип за успешното провеждане на иска по чл.135 ЗЗД да не е необходимо
вземането на кредитора да е установено с влязло в сила решение, след като той
вече е предприел действия за установяването му, чрез самостоятелен иск,
бъдещото решение по него ще е от значение за произнасянето по основателността
на иска по чл.135 ЗЗД и следва да бъде съобразено.
Ето
защо изходът от спора по исковото производство по чл.422 от ГПК, по което е
образувано т.д. №1496/2019г. на СГС, има обуславящ характер спрямо повдигнатия
спор по чл.135
от ЗЗД и като е спрял производството по този иск до приключване на
производството по т.д. №1496/2019г. по описа на СГС, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
С
оглед изложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното
определение, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Водим
от горното, Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 18.11.2019г.,
постановено по т.д. №175/2018г. по описа на Окръжен съд Хасково, с което
производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК - до приключване на спора по т.д.№ 1496/2019г. по описа на VI-то отделение, 9 състав на СГС.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: