№ 1055
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501933 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Инициирано е с въззивна жалба от пълномощника на Н. Г. А., ЕГН **********, с.***,
община ***, област *** и И. А. А., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № * срещу решение №
122 от 17.11.2022 г. по т.д. № 120/2021 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е призната
дължимостта към „Първа инвестиционна банка“ АД при условията на солидарност от
двамата на суми за главница, лихви и разноски по договор за банков кредит. Повторено е
възражението от отговор на ИМ, че процесния договор за банков кредит съдържа
неравноправни клаузи, които са нищожни. Поради това иска да не бъдат прилагани към
процесното правоотношение.
Във въззивната жалба се поддържа, че изявлението на Банката за превръщане на
кредита в изцяло предсрочно изискуем не е достигнало до длъжниците, поради което не са
настъпили последиците на същата. В този контекст иска съда да не съобразява предсрочна
изискуемост на задълженията по договора и да отхвърли исковете. Поддържат и
възраженията си за изтекла погасителна давност за част от задълженията за главница и
лихви. Претендират разноски.
В ОВЖ пълномощникът на „ПИБ“ АД сочи, че възраженията за ненадлежно
обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем са необосновани, тъй като след
първите уведомления от 2019г. кредиторът е изпратил втори път такива през 2020г. до
задължените лица. С последните ги информира за това, че кредитът вече е обявен за изцяло
изискуем и ги кани да платят просрочените си задължения.
В отговора за изложени доводи, че към процесния договор се прилагат разпоредбите
на Закона за защита на потребителите, но клаузите му не им противоречат, поради което не
са неравноправни, респ. нищожни.
Въз основа на изложеното Банката иска първоинстанционният съдебен акт да бъде
потвърден. Претендира разноски.
1
С определение №2485/06.10.2023г. апелативният съд на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК
е уведомил страните, че служебно ще извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в процесния договор, във връзка с което е осигурил възможност на страните да
изразят становище и да ангажират доказателства.
Съдът при осъществяването на служебните си задължения във въззивната инстанция
е назначил експертиза относно евентуалната неравноправност на клаузи от договора между
страните и последиците от тях, както и втора такава по задачи на ищеца за размера на
задълженията по договора при прилагане на клаузите за лихва, уговорени в него(без да се
отчита изменението на 3- месечния SOFIBOR).
Софийският апелативен съд, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема следното:
При служебна проверка по чл.269 ГПК се установява, че решението е валидно и
допустимо. С него съдът се е произнесъл по предявените от „ПИБ“ АД установителни
искове за съществуване на обявени за изцяло предсрочно изискуеми вземания по договор за
предоставяне на банков кредит и издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. По
делото е установена следната фактическа обстановка:
Не е спорно между страните, че дружеството-ищец „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК ********* е универсален правоприемник на МКБ „ЮНИОНБАНК“ АД, с
последващо търговско наименование „ЮНИОНБАНК“ ЕАД.
Подписан е Договор за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ /Ипотечен банков
кредит за текущи нужди /имот/ № 327/877/27.11.2007г., между МКБ „ЮНИОНБАНК“ АД от
една страна в качеството на кредитор и Н. Г. А., ЕГН **********, с.***, община ***, област
Благоевград в качеството на кредитополучател и И. А. А., ЕГН ********** в качеството на
солидарен длъжник. По силата на договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя
кредит в размер на 29 000 лева с краен срок на погасяване 27.12.2032г.
Страните не спорят, а и от ССЕ е установено, че на 30.11.2007г. кредитът е напълно
усвоен от кредитополучателя А. по банкова сметка, открита на името на същия в банката-
кредитор. Не е спорно, а и писмените доказателства установяват, че кредитополучателят е
погасявал дължимата главница в периода 21.12.2007г. – 21.11.2014 г., а в периода 21.12.2007
г. – 21.03.2015 г. е погасявал и уговорената лихва по кредита, съобразно фиксираните
месечни анюитетни погасителни вноски. Видно е от клаузата на чл.11 от Договора, че
страните са приели погасяване на кредита на 300 равни месечни анюитетни вноски,
дължими ежемесечно, съгласно Погасителен план-Приложение 1. Съгласно т.11.2 от
Договора, в случай, че кредитополучателят не извърши дължимото плащане на
определената за това дата или ако извършеното е в размер по-малък от дължимата сума,
непогасената част от кредита се отнася в просрочие.
Изрично е уговорена солидарна отговорност съгласно чл.121 и сл. от ЗЗД между
кредитополучателя и солидарния длъжник за изпълнението на задълженията по договора.
Съгласно клаузата за възнаградителната лихва - т.6, т.1 от Договора, за първата година
от срока на същия главницата по кредита се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 8.65%, а след този срок съгласно т.6.1.1 от договора непогасената част от
главницата по кредита се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на
действащия тримесечен SOFIBOR плюс фиксирана надбавка в размер на 3.32 пункта, но не
по-малко от 8.65%. Посочено е в т.6.1.2 от Договора, че тримесечният SOFIBOR е фиксинг
на котировките на тримесечни необезпечени депозити в български левове, предлагани на
българския междубанков пазар.
Според клаузата на т.6, т.2 от Договора, при нарушаване на сроковете за погасяване
на главницата по кредита – върху просрочената част от нея за времето на просрочие и/или
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят се задължава да заплаща на
кредитора наказателна лихва, включваща договорната лихва по т.6.1 и наказателна надбавка
от 10 пункта, която се начислява на годишна база.
С чл.15 от Договора страните са уговорили право на банката да обяви кредита за
2
предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително изпълнение в изрично посочените в
т.15.1-15.7 хипотези, измежду които и в случай, че не е погасена в срок коя и да е анюитетна
погасителна вноска по главница, дължими лихви, такси или комисионни, съгласно
условията на договора и/или при неизпълнение в срок на задължението по т.19.9 /т.15.2./.
Установено е от ССЕ, че кредитополучателят е направил последно плащане на
задължения към 21.03.2015 г., след което е изпаднал в просрочие. Кредиторът-ищец е
изпратил до кредитополучателя Н. А. и съдлъжника И. А. А. покани, с които те са поканени
да погасят доброволно в едноседмичен срок просрочените задължения по договора. Същите
съдържат и изявление на Банката, че ако длъжниците не погасят задълженията си, тя ще
счита договора за предсрочно изискуем при условията на т.15.2 от Договора. Връчването на
поканите е реализирано от ЧСИ А.Ц., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие района на
Окръжен съд-Благоевград, като за длъжника Н. А. е станало по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на
16.11.2019 г., а за И. А. е лично на 06.09.2019г. Следва да се акцентира, че поканата до А. е
връчена чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.5 от ГПК, на постоянния адрес на
лицето в с.Т., на регистрирания му настоящ адрес в с.*** и на адреса му за кореспонденция,
съгласно т.24 от Договора, находящ се в гр.***.
Безспорно е, че в посочения в поканата срок за доброволно изпълнение на
просрочените погасителни вноски такова не е направено. Ето защо на 21.09.2020г. банката -
кредитор е изпратила до кредитополучателя и солидарния длъжник писмо /изх. № 200-1259/,
с което на практика ги уведомява втори път за обявената предсрочна изискуемост на
кредита, на основание т.15 и т.15.2. от Договора, считано от 18.09.2020г. Писмата са връчени
чрез ЧСИ А.Ц., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие района на Окръжен съд-
Благоевград на Н. А. – лично на 09.11.2020 г., на И. А. – по реда на чл.47 от ГПК на
23.11.2020г.
Видно е от ч.гр.д. № 98/2021г. по описа на Районен съд-гр.Гоце Делчев, че по
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417, ал.1, т.2 от
ГПК от дружеството –ищец, депозирано на 27.01.2021г. срещу Н. Г. А., ЕГН **********
като кредитополучател и И. А. А., ЕГН ********** като солидарен длъжник, е издадена
Заповед № 6363/29.01.2021г. в полза на заявителя, за претендираните със заявлението суми,
дължими на основание ипотечен банков кредит за текущи нужди /имот/ №
327/877/27.11.2007г. - Юнионкредит „Улеснение“, за следните суми: 26 855.74 лева,
представляваща просрочена главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
27.01.2021г.; 14 850.16 лева, представляваща просрочена договорна лихва, начислена за
периода 21.04.2014г. – 17.09.2020г. включително, на основание т.6.1.1. от договора за кредит;
2 625.50 лева, представляваща просрочена наказателна лихва, начислена върху просрочената
главница, за периода 21.03.2014 г. до 12.03.2020 г. включително, на основание т.6.2 от
договора за кредит; 232.05 лева, представляваща наказателна лихва, начислена върху
просрочената главница, за периода 14.05.2020г. – 17.09.2020г. включително, на основание
т.6.2. от договора за кредит; 977.25 лева, представляваща законна лихва за периода
18.09.2020г. - 26.01.2021г. включително, дължима на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД; 144 лева,
представляващи непогасени разноски за връчване на покана за доброволно плащане до
длъжниците, заедно с разноски за заповедното производство.
Установява се от експертизата, приета в първоинстанционното производство, че след
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК /27.01.2021г./ няма извършени
плащания по процесния договор. Последното плащане е извършено на 21.03.2015г., в размер
на 0,97 лева наказателна лихва.
Във въззивната инстанция е допусната и назначена допълнителна ССЕ, според която
към 16.11.2019г. са падежирали 143 месечни анюитетни вноски(главница и лихва) в размер
на 9 111, 56лв. и лихва в размер на 17 450, 95лв., както и текуща лихва от 21.10.2014г.-
16.11.2019г. в размер на 47, 69лв. От падежиралите вноски са погасени изцяло 82 към
21.10.2014г. и са останали просрочени към 16.11.2019г. 61 вноски. Експертът е изчислил, че
към последната дата остатъкът от главницата е общо в размер на 25 345, 86 лв.(5 457, 42лв.
падежирала и 19 888,44лв. редовна).
3
По отношение на възнаградителната лихва експертизата установява, че непогасената
такава за периода 21.10.2014г.-15.11.2019г. е в размер на 4 174, 74лв., а по отношение на
наказателната за периода 21.11.2014г.-15.11.2019г., че е в размер на 1 712, 65лв.
Експертизата по задачите за размера на задълженията за главница и лихви при
първоначално уговорената в договора лихва от 8, 65% за периода до 16.11.2019г. и втори
вариант до 18.09.2020г. заключава, че към първата дата задължението за главница е в размер
на 26 750, 02лв., за възнаградителна лихва за периода 21.09.2013г. – 15.11.2019г. е в размер
на 13 444, 21лв. и наказателна лихва за периода от 12.01.2015г.– 15.11.2019г. е в размер на
1 982, 75лв.
Експертизата е изчислила, че към 18.09.2020г. - датата, на която Банката счетоводно е
отразила кредита за изцяло предсрочно изискуем, задължението за главница е в размер на 26
750, 02лв., за възнаградителна лихва за периода 21.09.2013г.- 17.09.2020г. е в размер на 15
078, 38лв. и наказателна лихва за периода от 12.01.2015г.– 17.09.2020г. е в размер на 2 686,
05лв.
За да се произнесе по въззивната жалба, съставът на САС съобрази следното от
правна страна :
Настоящото исково производство е допустимо, защото въз основа на изпълнителния
лист е образувано изпълнително дело № 184/2021 г. по описа на ЧСИ А.Ц., рег. № *** на
КЧСИ, с район на действие района на Окръжен съд-Благоевград, който надлежно е връчил
на И. А. на 27.04.2021г., а на Н. А. - на 26.04.2021г. заповедта за изпълнение. На 25.05.2021г.,
т.е. в законоустановения срок, длъжниците са подали възражения срещу нея, с които са
оспорили съществуването на вземанията. Във връзка с това заповедният съд е указал на
заявителя възможността да предяви по реда на чл.422 ГПК вземанията си по процесната
заповед за изпълнение, като съобщението с указанията е надлежно връчено на 02.07.2021г.
Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото исково производство, е
подадена на 29.07.2021г.
Въззивният състав намира за обоснован извода на първоинстанционния съд за
реализиране на предпоставките за обявяване на задълженията по процесния договор за
кредит за изцяло предсрочно изискуеми, но не споделя датата, от която следва да се
прилагат последиците на предсрочната изискуемост. Предпоставките, предвидени в
договора за настъпване на такава, са заложени в т. 15 от него. Според нея Банката има право
да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително изпълнение в
случай, че не е погасена в срок която и да е анюитетна погасителна вноска, а в казуса е
установено, че не са погасени 61 вноски към м. ноември 2019г.
Заедно с това, кредиторът е изпълнил задължението си да обяви кредита за
предсрочно изискуем на длъжниците, като е отправил изрично писмено уведомление до тях,
връчено им съответно на Н. А. на 16.11.2019г. и на И. А. на 06.09.2019г. По този начин
Банката е изпълнила задължението си по чл. 60 от ЗКИ и задължителното тълкувателно
разрешение в т. 18 от ТР № 4/2013г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, според което в
хипотезата на предявен иск по чл.422 от ГПК предсрочната изискуемост на вземане,
произтичащо от договор за банков кредит, настъпва с волеизявление само на едната страна и
при наличието на две предпоставки: 1/ обективният факт на неплащането и 2/ упражненото
от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост
има действие от деня на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са се реализирали и обективните факти, пораждащи настъпването й. В
контекста на казуса, настоящият състав приема, че след реализираното просрочие на
изпълнението на задълженията по договора от длъжниците, поради неплащане на 61
месечни погасителни вноски и изричното им писмено уведомяване от страна на Банката, че
обявява задълженията по договора за изцяло предсрочно изискуеми, към дата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е настъпил ефектът
на предсрочната изискуемост, т.е. и непадежиралите вземания са станали изискуеми.
Предвид изложеното, размерът на задълженията на длъжниците следва да бъде
4
определен към 16.11.2019г., съобразно изчисленията на назначената във въззивното
производство служебно от съда ССЕ.
Следва да се отговори на възражението на ответниците за неравноправни клаузи в
договора, което съдът и служебно следва да провери. Настоящият състав намира, че клаузата
на т. 6 от Договора не е изцяло неравноправна, тъй като съдържа ясно и конкретно посочени
условия за изменение на дължимата възнаградителна лихва, а именно фиксиран лихвен
процент за първата година от 8, 65% и олихвяване при плаващ лихвен процент, определяем
въз основа на аритметичен сбор от действащия тримесечен SOFIBOR и фиксирана надбавка
от 3, 32 пункта. Така индивидуализиран механизмът за изменение на договорните клаузи,
дава възможност на потребителят сам за пресметне изменението на същите и да предвиди
произтичащите за него икономически последици – повишение или намаление на
задължението за лихва. В този смисъл съдът счита за несъстоятелно възражението на
ответниците за неравноправен характер на клауза от договора за кредит, поради липса на
алгоритъм за промяна на лихвата и следва да го остави без уважение.
Заедно с изложеното обаче, фиксирания в договора минимален размер на дължимата
възнаградителна лихва не по - малко 8, 65% е неравноправна клауза, тъй като лишава
длъжниците от възможността да получат по – благоприятни условия по договора за кредит в
резултат на изменение на икономическата конюнктура в страната. От съдържанието на тази
клауза следва, че при повишение на тримесечния SOFIBOR спрямо индексът му към
27.11.2007г. и добавяне на фиксирана надбавка от 3, 32 пункта в полза на Банката ще бъде
начислена лихва по – голяма от 8, 65%, но при намаление на тримесечния SOFIBOR
длъжниците не дължат по – нисък от 8, 65% размер на възнаградителната лихва. По този
начин потребителят е поставен в по – неизгодна позиция от Банката, която като
икономически по - силна страна в правоотношението е наложила по – благоприятни за себе
си условия в договора.
По изложените съображения, съдът счита, че дължимите задължения от ответниците
следва да се определят съобразно размерите изчислени от служебно назначената ССЕ в
настоящата инстанция и след съобразяване на своевременно направеното възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за главница и лихви. Тъй като
заявлението за издаване за заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК е подадено на
27.01.2021г., то от погасителна давност не са покрити падежиралите месечни вноски за
главницата от 27.01.2016г. до 27.01.2021г. Всички задължения за главница, инкорпорирани в
месечните погасителни вноски преди 27.01.2016г. са погасени на осн. чл. 110 от ЗЗД. От
изчисленията на ССЕ от 09.02.2024г. е видно, че след пресмятане на погасените от
ответниците задължения без капитализация на лихви, същите дължат на Банката остатък от
непогасена падежирала главница за периода, необхванат от изтеклата погасителна давност в
размер на 4 182, 45лв., както и непадежирала преди 16.11.2019г. главница, която е обявена за
предсрочно изискуема, считано от същата дата в размер на 19 888, 44лв. или общо
задължението за главница е в размер на 24 070, 89 лв. За разликата над тази сума до
присъдената с първоинстанционния съдебен акт главница от 26 855, 74лв. той следва да бъде
отменен, а искът отхвърлен.
По отношение на възнаградителната лихва, в контекста на горните разсъждения за
неравноправност на клаузата, непозволяваща намаляването й с оглед обективния показател
тримесечния SOFIBOR, експертът е определил дължимата такава като е съобразявал
изменението на този индекс и без ограничението да не бъде по – ниска от 8, 65%. В резултат
на това е посочил, че дължимата лихва от датата на изпадане в забава – 21.04.2014г. до
обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем, е в размер на 9 632, 16лв.
Ответниците са направили възражение, че това им задължение е погасено с кратка
погасителна давност по чл. 111, б.“в“, пр.2 от ЗЗД, което е основателно за задълженията за
лихви, натрупани преди 27.01.2018г., поради което за тях искът е неоснователен.
Възнаградителните лихви, включени в месечните погасителни вноски, падежирали след
27.01.2018г. до обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем не са покрити от
давност и са в размер на 1 283, 16лв., за която сума искът е основателен. Над този размер до
5
претендирания и уважен от първоинстанционния съд размер на лихвата от 14 850, 16лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
Ответниците са направили възражение за прилагането на кратката тригодишна
давност по чл. 111, б.“в“, пр.2 от ЗЗД и по отношение на наказателната лихва в отговора си
на ИМ. То е основателно с оглед непротиворечивата съдебна практика, че при своевременно
направено защитно възражение за изтекла специална погасителна давност, не намира
приложимост общата петгодишна погасителна давност при задълженията за лихви по
банкови договори. Ето защо вземането за наказателна лихва на банката не е покрито от
давност за период от три години назад от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. От данните в Приложение №1 от основната
експертиза, изслушана и приета от настоящата инстанция е видно, че неизплатената
наказателна лихва за периода от 27.01.2018г. до 16.11.2019г. е в размер на 993, 02 лв. Ето
защо, решението на БлОС в частта, с която е уважен искът над тази сумата до сумата от
1 395, 71лв. следва да бъде отменено, а искът отхвърлен за разликата между двете суми.
В атакувания акт е признато съществуване на вземане в полза на Банката за
наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. – 17.09.2020г., за който период решаващият
състав счита, че такава не се дължи, защото задълженията са обявени за изцяло предсрочно
изискуеми на 16.11.2019г. След тази дата не се калкулират лихви на договорно основание,
защото договорът вече не действа между страните. Ето защо, решението следва да бъде
отменено в частта, в която съдът е признал за установено в правоотношенията между
страните, че ответниците дължат на ищеца 232, 05 лв. наказателна лихва начислена върху
просрочена главница за периода от 14.05.2020г. до 17.09.2020г., а в тази част искът следва да
бъде отхвърлен.
Окръжният съд е осъдил Н. А. и И. А. да заплатят на „ПИБ“ АД законна лихва по чл.
86, ал.1 от ЗЗД върху главницата за претендирания от кредитора период от 18.09.2020г. –
26.01.2021г. В тази част решението също следва да бъде отменено частично за разликата над
875, 92лв. до сумата от 977, 25лв. Последната се получава от начисляването на тази лихва
върху по – малка главница, съобразно приетото по – горе в решението.
Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло в
частта, в която е признато за установено вземането на Банката за такси в размер на 144лв.
Предвид частичното отхвърляне на исковете, следва да бъде отменен атакуваният акт
в частта за разноските дължими от съдлъжниците за заповедното и за първоинстанционното
производство на ищеца. Поради това определените разноски за сумата над 584, 61лв. до
присъдените от 989, 10 лв. на ищеца за заповедното и за сумата над 1 043,60 лв. до
присъдените от 1 760, 85 лв. на ищеца за производството пред окръжния съд, следва да
бъдат отменени.
С оглед изхода от въззивната проверка Н. А. и И. А. следва да бъдат осъдени да
заплатят на „ПИБ“ АД разноски за въззивната инстанция от 550, 27лв., определени
съразмерно на отхвърлената част от жалбата.
Въззивниците също имат право на разноски, съобразно уважената част от жалбата им,
но не са представили доказателства за направени такива.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 122 от 17.11.2022 г. по т.д. № 120/2021 г. на Окръжен съд
Благоевград в частта, с която е признато за установено в правоотношенията между „Първа
инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Драган
Цанков“ №37, ЕИК831094393, представлявано от изпълнителните директори Н. Х. Б. и С. А.
П., от една страна и Н. Г. А., ЕГН **********, с.***, община ***, област *** и И. А. А.,
ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № * от друга страна, че Н. Г. А., ЕГН **********, с.***,
6
община ***, област *** и И. А. А., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № * дължат като
солидарни длъжници на „Първа инвестиционна банка“„ АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Драган Цанков“ №37, ЕИК831094393, представлявано от
изпълнителните директори Н. Х. Б. и С. А. П. разликата над сумата от 24 070, 89лв. до
26 855, 74лв., представляваща просрочена главница, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.01.2021 г. и разликата над сумата от 1 283, 16лв. до 14 850, 16лв. и за периода
от 21.04.2014г. до 27.01.2018г., представляваща просрочена договорна лихва, за разликата
над 993, 02лв. до 1 395, 71лв., представляваща просрочена наказателна лихва върху
просрочена главница за периода от 27.01.2018г. до 12.03.2020г., както и разликата над сумата
от 875, 92лв. до 977, 25лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от
18.09.2020г. до 26.01.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № 6363/29.01.2021 г. и изпълнителен
лист от 11.02.2021 г. по ч.гр.д. № 98/2021 г. по описа на Районен съд-гр.Гоце Делчев,
възникнали на основание Договор за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ /ипотечен
банков кредит за текущи нужди /имот/ № 327/877/27.11.2007г. и ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено в правоотношенията между „Първа
инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Драган
Цанков“ №37, ЕИК831094393, представлявано от изпълнителните директори Н. Х. Б. и С. А.
П., от една страна и Н. Г. А., ЕГН **********, с.***, община ***, област *** и И. А. А.,
ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № * от друга страна, че Н. Г. А., ЕГН **********, с.***,
община ***, област *** и И. А. А., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № * дължат като
солидарни длъжници на „Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Драган Цанков“ №37, ЕИК831094393, представлявано от
изпълнителните директори Н. Х. Б. и С. А. П. разликата над сумата от 24 070, 89лв. до 26
855, 74лв., представляваща просрочена главница, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 27.01.2021 г. и разликата над сумата над 1 283, 16лв. до 14 850, 16лв. и за периода
от 21.04.2014г. до 27.01.2018г., представляваща просрочена договорна лихва, разликата над
993, 02лв. до 1 395, 71лв., представляваща просрочена наказателна лихва върху просрочена
главница за периода от 27.01.2018г. до 12.03.2020г., както и разликата над сумата от 875,
92лв. до 977, 25лв., представляваща законна лихва върху главницата за периода от
18.09.2020г. до 26.01.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с № 6363/29.01.2021 г. и изпълнителен
лист от 11.02.2021 г. по ч.гр.д. № 98/2021 г. по описа на Районен съд-гр.Гоце Делчев,
възникнали на основание Договор за предоставяне на Юнионкредит „Улеснение“ /ипотечен
банков кредит за текущи нужди /имот/ № 327/877/27.11.2007г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТМЕНЯ решение № 122 от 17.11.2022 г. по т.д. № 120/2021 г. на Окръжен съд
Благоевград в частта, с която е признато за установено в правоотношенията между „Първа
инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Драган
Цанков“ №37, ЕИК831094393, представлявано от изпълнителните директори Н. Х. Б. и С. А.
П., от една страна и Н. Г. А., ЕГН **********, с.***, община ***, област *** и И. А. А.,
ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № * от друга страна, че Н. Г. А., ЕГН **********, с.***,
община ***, област *** и И. А. А., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № * дължат като
солидарни длъжници на „Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Драган Цанков“ №37, ЕИК831094393, представлявано от
изпълнителните директори Н. Х. Б. и С. А. П. сумата от 232, 05лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 17.09.2020г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА
:
ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено в правоотношенията между „Първа
инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Драган
Цанков“ №37, ЕИК831094393, представлявано от изпълнителните директори Н. Х. Б. и С. А.
П., от една страна и Н. Г. А., ЕГН **********, с.***, община ***, област *** и И. А. А.,
ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № * от друга страна, че Н. Г. А., ЕГН **********, с.***,
община ***, област *** и И. А. А., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № * дължат като
7
солидарни длъжници на „Първа инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Драган Цанков“ №37, ЕИК831094393, представлявано от
изпълнителните директори Н. Х. Б. и С. А. П. сумата от 232, 05лв., представляваща
наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до 17.09.2020г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ решение № 122 от 17.11.2022 г. по т.д. № 120/2021 г. на Окръжен съд
Благоевград , в частта с която са осъдени Н. Г. А., ЕГН **********, с.***, община ***,
област *** и И. А. А., ЕГН **********, гр.***, ул.“***“ № * да заплатят на "Първа
инвестиционна банка“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Драган
Цанков“ №37, ЕИК831094393, представлявано от изпълнителните директори Н. Х. Б. и С. А.
П., съдебни разноски по делото над сумата от 584, 61лв. до 989,10 лева - разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 98/2021г. по описа на РСГоце Делчев и над сумата
от 1 043, 60 лв. до 1 760,85 лева в първоинстанционното исково производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. Г. А., ЕГН **********, с.***, община ***, област *** и И. А. А., ЕГН
**********, гр.***, ул.“***“ № * да заплатят на "Първа инвестиционна банка“ АД, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Драган Цанков“ №37, ЕИК831094393,
представлявано от изпълнителните директори Н. Х. Б. и С. А. П., съдебни разноски за
въззивната инстанция в размер на 550, 27лв., определени съразмерно на отхвърлената част
от жалбата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в 1 – месечен срок от
връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8