№ 100
гр. Пазарджик, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20225220201607 по описа за 2022 година
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Я. Й. от с.Юнаците, обл.Пазарджик,
депозирана чрез пълномощника адв.С. Д. от АК-Пазарджик, против
Наказателно постановление № 22-1818-000676 от 04.10.2022г. на Началник
Сектор в ОДМВР- Пазарджик, РУ- Пазарджик, с което на жалбоподателя, за
нарушение на чл.137е от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева и на
основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 6 контролни
точки.
С жалбата е направено бланкетно твърдение за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от пълномощника, адв.Д., която поддържа жалбата.
В пледоарията си по съществото на делото, процесуалният представител на
жалбоподателя, изразява становище за малозначителност на деянието.
Твърди, че АНО не е извършил дължимата по закон преценка по
приложението на чл.28 ЗАНН. Намира, че последното е достатъчно, като
формално основание, за отмяна на НП като незаконосъобразно. Не се
1
претендират разноски.
Административнонаказаващия орган, редовно призован, не изпраща
представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния
представител на ответника- гл.юрисконсулт Красимира Пенова, с което се
излагат съображения за неоснователност на жалбата. Твърди, че НП е
издадено при спазване на процесуалните правила. Намира нарушението,
предмет на същото, за доказано. Настоява, че наказанието е било наложено
при съобразяване с разпоредбата на чл.27 ЗАНН. Моли, наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след анализ
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 16.09.2022 година, около 11:00 часа, в с.Юнаците, обл.Пазарджик,
по време на специализирана полицейска операция по контрол на движението
по пътищата, пол.инспектор при РУ-Пазарджик, ОДМВР-Пазарджик- св.А.
Ц.- актосъставител и колегата му Т. И., забелязали по ул.Шеста, в посока
центъра на с.Юнаците, да се движи лице, което управлявало собствено МПС-
мотопед IGB- 50с/кубика/, с идентификационен № на рама ***, без поставена
защитна каска. След спирането му за проверка, полицейските служители
установили, че водач на посоченото МПС е именно жалбоподателят А. Я. Й.
от с.Юнаците. В тази връзка св.А. Ц. съставил на място, в присъствието на
нарушителя, АУАН Серия АД, бл.№361705, в който било посочено, че с
действията си водачът нарушил разпоредбата на чл.137е от ЗДвП. Актът бил
връчен на нарушителя, без отразяване на възражения. Такива не са постъпили
и в законоустановения срок.
Въз основа на така съставения АУАН, при идентичност на описаното
нарушение и неговата правна квалификация, било издадено и обжалваното
Наказателно постановление № 22-1818-000676 от 04.10.2022г. на Началник
Сектор в ОДМВР- Пазарджик, РУ- Пазарджик.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на
свидетел актосъставителят А. Ц., които чрез показанията си възпроизвежда
възприетата в наказателното постановление фактическа обстановка, която се
потвърждава и от съдържанието на приетите по делото писмени
2
доказателства, съдържащи се в представената административнонаказателна
преписка. При направения анализ и оценка на показанията на разпитания в
качеството на свидетел актосъставител, съдът не отчете вътрешно
противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено
излагане на изопачени факти, въпреки служебното правоотношение на същия
с АНО. Свидетелят описва обстоятелствата около извършената проверка и
констатираното в хода на последната. Депозираните от актосъставителя
показания досежно гореизложените факти в пълна степен кореспондира и на
приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът им дава
вяра като изцяло подкрепящи фактическите констатации, отразени в
издадения срещу жалбоподателя АУАН.
Жалбата е депозирана от активно легитимирано лице с правен
интерес, в установения от закона срок, считано от връчване на НП, и пред
компетентния да я разгледа районен съд, поради което същата е допустима, а
разгледана по същество- неоснователна, по следните съображения:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от
жалбоподателя основания. В изпълнение на това свое правомощие съдът
намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи, съгласно приложената по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона
писмена форма и съдържание, като същите са изготвени при спазване на
установения ред и в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН. Съдържат всички
изискуеми, съобразно разпоредбите на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН, реквизити,
в това число описание на нарушението- дата и място на извършването,
обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението
признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна
квалификация съответства на словесното описание на деянието.
Съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство допуснати съществени
3
нарушения на процесуалните правила, предпоставящи отмяна на
наказателното постановление.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на
настоящия съдебен контрол, и за материално правно законосъобразно.
От обективна страна, по безспорен и категоричен начин се установи,
че на 16.09.2022г., около 11:00ч., в с.Юнаците, обл.Пазарджик, по ул.Шеста в
посока центъра на с.Юнаците, жалбоподателят е управлявал собствено МПС-
мотопед IGB- 50с/кубика/, с идентификационен № на рама ***, без поставена
защитна каска.
Съгласно чл.137е от ЗДвП, водачите и пътниците на мотоциклети и
мотопеди използват защитна каска.
В случая по делото е установено по несъмнен начин, че на процесната
дата жалбоподателят е управлявал посочения по-горе мотопед, без да постави
защитна каска на главата си, ето защо съдът намира, че извършеното от
жалбоподателя нарушение е установено от обективна страна по безспорен и
категоричен начин.
От субективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на това
административно нарушение виновно. Като правоспособен водач той е
съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени му
със закон задължения, предвиждал е общественоопасните последици от тези
си действия и е допускал тяхното настъпване. Същият е съзнавал, че
управлява мотопеда без защитна каска на главата си, поставянето на каквато е
задължително съгласно ЗДвП, но въпреки това се е качил и управлявал своя
мотопед.
След като е квалифицирал процесното нарушение като такова
по чл.137е от ЗДвП, административнонаказващият орган е санкционирал
жалбоподателя с административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева на
основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, а на основание Наредба №Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР са отнети и 6 контролни точки.
Действително, административнонаказващият орган правилно е
приел, че е налице нарушението, визирано в нормата на чл.137е от ЗДвП. В
НП обаче е допусната неточност при изписването на санкционната
разпоредба, доколкото пр.1 на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП касае неизползването
4
на предпазен колан, а пр.2 от същата разпоредба визира- защитна каска.
Непрецизното посочване на конкретната санкционната разпоредба обаче не
води автоматично до отмяна на наказателното постановление. В т.1 от
Тълкувателно решение №8/16.09.2021г. на ВАС е предвидено правомощие на
районния съд да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Видно от текста на тълкувателното
решение, възможността за районния съд е както да измени правната
квалификация на нарушението, така и да измени основанието за налагане на
наказанието, без да отменя наказателното постановление, стига с това да не се
влошава положението на жалбоподателя. Правната теория отдавна е приела,
че съставните части на нарушената правна норма включват в себе си нейната
хипотеза, диспозиция и санкция, които е възможно да бъдат разпръснати в
различни разпоредби в закона, като и в този случай правната норма остава
единна.
В случая хипотезата на правната норма е правопораждащият
правилото за поведение юридически факт, а именно- управлението на
мотопед. Диспозицията (правилото за поведение) е уредена в чл.137е от
ЗДвП- задължение за управляващия мотопеда да носи предпазна каска.
Санкцията (наказанието за неспазването на правилото за поведение) е
определена в чл.183 ал.4 т.7 пр.2 от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв. При
коректно описание на извършеното нарушение от фактическа страна и
липсата на основание да се изменя съществено обстоятелствената част на
наказателното постановление, с оглед задължителната за съда практика,
въплътена в т.1 от ТР №8/16.09.2021г. на ВАС, следва да бъде
преквалифицирано единствено основанието за налагането на
административното наказание глоба за нарушението по чл.137е от ЗДвП от
чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на чл.183 ал.4 т.7 пр.2 от ЗДвП, като
наказателното постановление се потвърди в останалата му част. Предвид
идентичността на наказанието, предвидено за нарушенията, предмет на
посочените материално правни норми, то не се влошава положението на
жалбоподателя.
Касателно прилагането на Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР за
определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на
5
водач на МПС, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията
на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат,
административнонаказващият орган не е допуснал нарушения, като е отнел
общо 6 контролни точки на жалбоподателя за извършеното от него
административна нарушение. Съгласно чл.6 ал.1 т.10 от Наредбата, за
нарушения на ЗДвП на водачите на МПС за използване на предпазен колан
или за носене на каска се отнемат 6 контролни точки. Поради това съдът
намира, че НП следва да бъде потвърдено и по отношение постановеното
отнемане на контролни точки на жалбоподателя, тъй като същото като
санкция е предвидено в Наредбата и се налага едновременно с
административните наказания по ЗДвП, независимо дали АНО е посочил
конкретното основание за това в НП.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е
налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение
от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл.53 ал.1 от
ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши
преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако
прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но
административнонаказващият орган няма задължение да мотивира така
извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит
от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил
становището си, че според него случаят не е маловажен. В този смисъл
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока
е неоснователно.
Съдът, от своя страна също намира, че в настоящия случай не са
налице и основанията за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Посочената разпоредба визира предупреждение на извършилото нарушение
лице, при маловажен случай на административно нарушение. Съдът не
приема, че управлението на мотопед без поставена предпазна каска е
маловажен случай на административно нарушение. Разпоредбата е насочена
към запазване здравето и живота на водачите на мотоциклети и мотопеди,
поради което и същата има важно значение предвид възможните последици
6
от нейното неспазване. Същевременно липсват обстоятелства, от които да се
направи извод, че конкретния случай на административно нарушение е с по-
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на подобно
нарушение на правилата уредени в ЗДвП. С оглед на горното, настоящият
състав намира, че в случая не са налице основанията за прилагане на чл.28 от
ЗАНН.
Въз основа на изложеното, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено единствено в частта относно основанието за
налагането на глобата за нарушението по чл.137е от ЗДвП, като в останалата
част бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, както и предвид факта, че пред въззивната
инстанция АНО бе представляван от юрисконсулт, който изпраща писмено
становище по съществото на спора и с него прави искане за присъждане
наразноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.63д ал.3
от ЗАНН следва да присъди такива. Предвид посоченото по-горе, този извод
не се променя от обстоятелството, че се налага изменение по отношение
приложението на относимата в случая санкционна норма. Възнаграждението
следва да е в размер, определен в чл.37 от ЗПП, с оглед препращащата
разпоредба на чл.63д ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП, заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая, за
защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото
производство се разгледа в две съдебни заседания, без личното явяване на
юрисконсулта на ответника и не се характеризира с фактическа или правна
сложност, поради което следва да бъде определено и присъдено минимално
възнаграждение от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал2 т.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1818-000676 от 04.10.2022г.
на Началник Сектор в ОДМВР- Пазарджик, РУ- Пазарджик, в частта, в която
на жалбоподателя А. Я. Й. ЕГН ********** от с.Юнаците, обл.Пазарджик, за
нарушение на чл.137е от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, е
7
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 /петдесет/ лева,
като ПРЕКВАЛИФИЦИРА основанието за налагане на глобата ОТ чл.183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП НА чл.183 ал.4 т.7 пр.2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА А. Я. Й. ЕГН ********** от с.Юнаците, обл.Пазарджик ДА
ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Пазарджик, представлявана от директор, разноски в
размер на 80 /осемдесет/ лева – юрискносултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
настоящото пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8