Решение по дело №1491/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна срещу Решение № 45/27.04.2023г. постановено по НАХД № 20223120200244/2022г. по описа на Районен съд - Девня, ІІІ наказателен състав, с което е отменено НП № 03-013518/17.03.2021г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „Електроенергиен системен оператор“ за нарушение по чл.16, ал.1, т.6 от ЗЗБУТ вр. чл.4, ал.1, т.3 и чл.347, ал.3 от Правилника за безопасност и работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни и по електрически мрежи на основание чл.413 ал.2 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4500лв..

В касационната жалба, чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърдено, издаденото наказателно постановление. Сочи, че при постановяване на оспореното решение въззивният съд неправилно е приложил и тълкувал материалноправните разпоредби, поради което решението се явява неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че работодателят е създал организация за спазване на правилата за безопасност при работа от работещите. Излага съображения, че за „Мрежови експлоатационен район-Варна“, представлявано от Х.Г, последният е бил ръководител на групата извършваща работа по тоководещи части в подстанцията, в която е бил и С.Т, и е направен извод, че същият има качеството на ръководител, като е определил длъжностно лице – П.М.М - бригадир, натоварено с тази функция. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, е депозирал отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за неоснователност на същата. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Л., която моли решението на ВРС да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Отправено е искане за присъждане на сторените разноски.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 45/27.04.2023г. постановено по НАХД № 20223120200244/2022г. по описа на Районен съд - Девня, ІІІ наказателен състав, с което е отменено НП № 03-013518/17.03.2021г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна. С НП е наложена на „Мрежови експлоатационен район – Варна“ имуществена санкция, на основание чл.413, ал.2 от КТ за нарушение на чл.16, ал.1, т.6 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗБУТ и чл.347, ал.3 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи в размер на 4500 лева.

За да постанови оспореният съдебен акт въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка:

С процесното НП работодателят е наказан за това, че на 09.02.2021 г. в изпълнение на Заповед №МЕР-ВН-ЗАН-155 от 03.02.2021 г. за проверка на техническото изпълнение на оборудването на килии №16 и №20 /Брюкнер 1 и Брюкнер 2/, които предстои да бъдат въведени в експлоатация, работна група от четири лица, по устно нареждане на М.Г, следвало да извършат проверка на релейната защита на тези килии в подстанция „Девня 1“. Бригадир на работната група бил П.М, който в качеството си на ръководител на работната група инструктирал членовете на бригадата, посочил границите на обекта за работа, условията за извършване на работа и за безопасно изпълнение на задълженията, както и за работа далеч от тоководещи части в подстанцията. При изпълнение на задачата, в непосредствена близост до килии №16 и №20 се намирала килия №18, която била под напрежение от 20 kV, която не трябвало и нямало необходимост да приближават. Килия №20 била обозначена с надпис „високо напрежение“ и заключена отпред и отзад с предпазна метална ограда/решетка, която можело да се отвори само с външна намеса чрез механично въздействие. Пострадалият Т навлязъл в действащата под напрежение 20 kV килия №18 от задната й страна, като предвид липсата на останалите участници на място, не е установен начинът по който той е проникнал в нея. М и И, които били на първия етаж, чули звук от ел. дъга и изключване на прекъсвачи и веднага се качили на втория етаж, където намерили пострадалия паднал на земята, като половината му тяло се намирало в килия №18, а дрехите му тлеели.

За настъпилата злополука е уведомена Дирекция "Инспекция по труда" – Варна. На местопроизшествието е извършена проверка от нейни служители относно обстоятелствата, свързани с настъпване на инцидента.

На 10.03.2021 г. въз основа на констатациите на проверяващите и съставения от тях Протокол за извършена проверка срещу работодателя е съставен АУАН за нарушение на чл.16, ал.1, т.6 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд и чл.4, ал.1, т.3 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд.

За да отмени наказателното постановление, Районен съд – Девня е приел, че от съдържанието на АУАН и НП не става ясно какво точно действие и/или бездействие, вменено на работодателя с конкретна норма не е изпълнило и което съставлява неизпълнение на задълженията му по КТ и ЗЗБУТ и направил извод, че поради липсата на посочено конкретно фактическо поведение на работодателя в АУАН и НП, е нарушено правото на защита на работодателя. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, въззивният съд е счел, че работодателят не е допуснал нарушение на нормите за безопасност, както и че е осигурил всички необходими действия по осигуряване на безопасно извършване на възложената работа.

Касационната инстанция прецени решението на районния съд за валидно и допустимо и правилно на следните съображения: От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл. 4, ал.1, т.3 от ЗЗБУТ е необходимо да се установи, че работодателят не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като не е осигурил и приложил необходимата организация и средства. Разпоредбата е обща и не регламентира конкретни изисквания към работодателя. Конкретните изисквания следва да са доразвити в други нормативни разпоредби. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, описанието на нарушението, както и на доказателствата, които го потвърждават, са сред задължителните реквизити на наказателното постановление. Описанието на нарушението следва да е пълно и ясно, за да може да се установи наличието на съставомерните признаци на деянието. В разглежданото НП описание на нарушението, за което е ангажирана отговорността на работодателя липсва. Подробно са описани единствено фактите, свързани с механизма на настъпване на злополуката, но тези факти не обосновават нарушение на общите изисквания за безопасност от работодателя. В акта и в наказателното постановление не са посочени конкретните задължения, които работодателят не е изпълнил, респективно, забраните, които работодателят е нарушил, за да се извърши проверка дали инцидента с работника е настъпил в резултат на това. Посочването на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ не е достатъчна за описването на извършеното от работодателя нарушение. В тази разпоредба е разписано не едно конкретно правило за поведение, а общо задължение на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Лицето, чиято административно наказателна отговорност е ангажирана се защитава срещу фактите, а не срещу посочените правни норми, поради което фактите следва да са описани ясно и точно. Спазването на това изискване не е констатирано от въззивния съд при проверката на НП.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че въззивният съд е кредитирал единствено показанията на разпитаните служители на наказаният работодател. От свидетелските показания на актосъставителя – Е.Н са установени фактите за настъпване на злополуката. От тези показания се потвърждават фактите установени и описани в НП, но не се внася яснота какъв фактически състав се е осъществил, за да бъде наложена санкция на работодателя. Посочването на правни норми не влече автоматично до подвеждане под административнонаказателна отговорност. Следва вменените задължения по изпълнение/неизпълнение на мерките за безопасност да бъдат ясно, точно и последователно посочени и да бъде посочено, в какво точно се състои неизпълнението им.

При съобразяване на горното касационната инстанция приема, че при правилно установените факти, въззивният съд е приложил правилно материалния закон. Наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което Решение №45/27.04.2023г. постановено по НАХД № 20223120200244/2022г. по описа на Районен съд - Девня следва да бъде оставено в сила.

Направено е искане от касационния жалбоподател за юрисконсултско възнаграждения, което с оглед изхода на спора е неоснователно.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК, на ответната организация се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на сумата от 80 лева, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВА В СИЛА Решение № 45/27.04.2023г. постановено по НАХД № 20223120200244/2022г. по описа на Районен съд - Девня, ІІІ наказателен състав.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, да заплати на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 80 лв. (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: