Решение по дело №92/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от Т. С. С. [ЕГН] от [населено място], общ. Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. „9-та“ № 4, чрез адв. Д. Д. от АК – Добрич, със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. А, ет. 3, ап. 9 против Решение № 7/08.01.2024 г., постановено по НАХД № 1100/ 2022 г. по описа на РС – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за задържане на лице от 03.10.2022 г., на мл. инспектор при сектор ПП, към ОД на МВР – Добрич, с която е разпоредено на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР задържането на касатора за срок от 24 часа поради управление на МПС от същия след употребата на наркотично вещество – амфетамин. В жалбата е посочено като касационно основание за отмяна –нарушение на материалния закон и необоснованост. При тълкуване се извлича и съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Д.Д. от АК – Добрич, редовно упълномощен от преди, който изразява становище за отмяна на оспорения съдебен акт и присъждането на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата – мл. пол. инсп. сектор „ПП“ при ОД на МВР – Добрич - Вл. Г., редовно призован се явява лично и изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Заповедта е законосъобразна и правилна. При нейното издаване не са допуснати съществени нарушения на адм.-производствените правила и същата съответства на целта на закона, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като обсъди оплакванията по жалбата във връзка с доказателствата по делото и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

Жалбата е допустима, като подадена в законовоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно за нея.

Обстоятелствата по евентуалното извършено престъпление са установени непосредствено от проверяващите полицейски служители, които като са спрели за проверка автомобила, с който е пътувал касатора по време на полицейска операция и са установли, че той го управлява след употребата на наркотично вещество - амфетамин. Водачът е бил отведен в ЦСМП за даване на кръвна проба и урина, след което му е бил съставен АУАН. След това касаторът е бил отведен в сградата на Първо РУ – Добрич, където ответникът Г. е изготвил Заповед за задържане на лице от 03.10.2022 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в графата за правни и фактически основания за издаване на заповед е посочил: управление на МПС след употреба на упойващи вещества във вр. с чл. 343б, ал. 3 от НК, в резултат на което касаторът Стойчев е бил задържан в сградата на Първо РУ – Добрич за срок от 24 часа.

В хода на образуваното ДП № 732/ 2022 г. по описа на Първо РУ – Добрич е била назначена съдебно-химическа експертиза, като видно от заключението по която от 08.09.2023 г. (л. 52 -54) в кръвта и урината на касатора Стойчев не са били открити наркотични вещества.

От правна страна въззивният съд е намерил, че издадената от органите на МВР Заповед за задържане за срок от 24 часа представлява принудителна административна мярка (ПАМ). Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол, съобразно чл. 72 ал. 4 от ЗМВР. Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът в производството преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване, регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 от АПК.

Съдът е приел, че оспореният административен акт (АА) е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма. Обжалваният АА е издаден от компетентен орган - ответникът е заемал длъжността младши инспектор към Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Добрич. Като действащ служител при ОД на МВР, ответникът се явява полицейски орган по смисъла на чл. 57 ал. 1 от ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лица в хипотезите, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на цитираната разпоредба. Конкретно - ответникът Вл. Г. е притежавал правомощията, визирани в чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР - да задържа лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Следователно, издалият оспорената заповед за задържане полицейски орган, притежава необходимата материална компетентност и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146 т. 1 от АПК.

Съдът е счел, че оспорената заповед за задържане е издадена в предписаната в чл. 74 ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити, като са спазени и разпоредбите на чл. 74 ал. 3 и ал. 6 от ЗМВР. Заповедта за задържане на лице по чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на ПАМ. Същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74 ал. 2 от ЗМВР, което в разглеждания случай е налице - посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т.н., като е посочено и правото да обжалва законността на задържането. В заповедта е посочено и правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й - „управление на МПС след употреба на упойващи вещества във връзка с чл. 343б ал. 3 от НК“. Съдът е счел, че фактическите съображения в Заповедта, дали основание за задържането, са в достатъчна степен подробно описани, поради което не е налице нарушение на чл. 74 ал. 2 т. 2 от ЗМВР. Съобразно представените по делото доказателства съдът е намерил, че в конкретния казус към момента на издаване на Заповедта са налице данни за извършено от касатора престъпление. Същевременно чрез ограничаването на свободното придвижване на задържаният е предотвратена възможността задържаният да извърши престъпление.

Съдът е приел, че Заповедта съответства на целта на закона. Поради това съдът е намерил, че разглежданият АА е издаден от компетентен орган и в установената форма, като не се констатира наличие на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при постановяването му.

Съдебният състав е намерил, че оспорената заповед за задържане е издадена в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 ЗАНН - административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането.

Задържането като ПАМ се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази ПАМ законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено.

Правомощието на органа да наложи мярката по чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР е упражнено законосъобразно - при реализиране на визираните в закона предпоставки. Следва да се отбележи, че ПАМ „задържане за срок до 24 часа“ може да се прилага единствено и само, ако е съобразена с основните принципи на правото, включително и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. В този смисъл, с п а з е н е , и принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на полицейския орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ не е санкция, а представлява временна, мигновена и ситуационна мярка, неутрализираща възникналата пречка или опасност. В настоящия случай, задържането на жалбоподателя за срок от 24 часа е оправдано, с оглед предотвратяване възможността за извършване на други противоправни деяния, тъй като е явно, че при издаването на заповедта ответникът, мл.инспектор В. Г., е съобразил наличните към този момент данни за управление на МПС след употребата на наркотици. Задържането фактически е започнало от момента на изявлението на полицейския орган, че касаторът е задържан и е предприето ограничаване на правото му на свободно предвижване, чрез отвеждането му в Първо РУ на МВР-Добрич. Съгласно чл. 13 от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015г., срокът за задържане на лица по реда на ЗМВР започва да тече от момента, в който е ограничено правото им на свободно придвижване, като точният час се отбелязва в заповедта за задържане независимо от времето на нейното фактическо издаване.

Настоящата съдебна инстанция приема, че постановения съдебен акт е валиден, допустим и законосъобразен. Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Въззивният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.

Неоснователни са възраженията на касатора.

Понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207 ал. 1 от НПК имат различно съдържание, както е приел и въззивния съд. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ „задържане за 24 часа“ по чл. 72 от ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление, т.е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но да са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице има съпричастност към извършването на съответното престъпление. В случая, от приобщените по делото доказателства, безспорно се установява, че са били налице данни за извършено престъпление. Тези данни според съда са напълно достатъчни, за да се направи предположение, че жалбоподателят има съпричастност към описаното в процесната заповед. Разпоредбата на чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР изисква да са налице данни, че лицето е извършило нарушение или престъпление, а не да му е повдигнато обвинение или да са налице достатъчно данни за образуването на наказателно производство. Преценката дали тези данни осъществяват състав на престъпление по НК се прави на по - късен етап и то не от полицейските органи, постановили задържането, а от разследващите такива. Посочването на конкретната форма на изпълнителното деяние и квалификацията според съответното предложение от фактическия състав на деянието също не е дължимо от полицейския орган. Точната (прецизирана) правна квалификация е дължима от органа, компетентен да повдигне наказателно обвинение за престъпление, извършено на територията на Република България - прокурора (чл. 46 ал. 1 от НПК). Поради това задържането на касатора е извършено на предвидено в закона основание. Съществувала е необходимост от задържането на касатора в името на обществения интерес, който е следвало да бъде предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода.

Несъстоятелно е и възражението за нарушаване на принципа на съразмерност. Напротив, касаторът е задържан в рамките на кратък 24-часов законовоопределен срок, при наличието на данни за извършено от него тежко престъпление, при обстоятелства, които предполагат възможност за укриване и затрудняване разкриването на престъплението. Следователно това краткосрочно засягане на правото му на свободно придвижване е съразмерно на засегнатия обществен интерес и на целите, заради които е предприета принудителната мярка.

Предвид гореизложеното и тъй като заповедта за задържане е издадена законосъобразно, както е приел и въззивния съд, то жалбата против нея е неоснователна и правилно е била отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл.223 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/08.01.2024 г., постановено по НАХД № 1100/ 2022 г. по описа на РС – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за задържане на лице от 03.10.2022 г., на мл. инспектор при сектор ПП, към ОД на МВР – Добрич, с която е разпоредено на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР задържането на Т. С. С. [ЕГН] за срок от 24 часа поради управление на МПС от същия след употребата на наркотично вещество – амфетамин.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.