Р Е Ш
Е Н И Е № 260026
гр.Враца, 18.03.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 15.02.2022
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Виолета Вълкова
като
разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова
търговско дело № 22 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Н.К.М. *** и М.К.М. ***, чрез пълномощника им адвокат Р.М.
от САК, са предявили в условията на обективно и субективно съединяване искове
да се осъди Застрахователно дружество "ДЗИ -
Общо Застраховане" ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, да заплати на всяка една от ищците застрахователно
обезщетение от по 50 000,00 (петдесет хиляди) лв за претърпените
от тях неимуществените вреди, вследствие смъртта на техния брат В. А. О., настъпила
при ПТП от 03.08.2016 г., ведно със законната лихва върху присъдените суми от 25.08.2020 г. - датата на
уведомяване на ответника до окончателното изплащане на обезщетението.
Ответникът ЗД "ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, с ЕИК ***, чрез адв.Д.Х. оспорва иска по основание и
размер, оспорва и процесуалната легитимация на ищците.
С определение №260165/24.03.2021г. на основание чл.220 ГПК ЗД "Евро Инс"АД е конституирано като трето лице-помагач на
страната на ответника . От същия е постъпило становище, в което изцяло споделя
посочения в исковата молба механизъм на ПТП.
С определение
№260166/24.03.2021г. на основание чл.220 ГПК на страната на ответника е
допуснато и конституирано трето лице –помагач, а именно И.Т.П., която с депозирано
становище с вх. №263206/19.04.2021г. оспорва исковата
молба и взема становище за нейната неоснователност. Излага становище, че ищците
не са доказали изключително силна връзка с починалия, надхвърлящи по интензитет
и времетранене нормално присъщите за съответната родниска връзка.
Предявените
осъдителни искове са с правно
основание чл.432, ал.1
от КЗ във
връзка с чл. 45 ичл.52 от ЗЗД и чл. 429 ал.3 ТЗ, във вр. счл.86 ЗЗД.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства
и е изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза.
В депозираната искова молба се твърди, че на
03.08.2016 г., на гл. път 1-1 /Е-79/, при км. 136+500, преди разклона за с.
Бели Извор, водачът И.Т.П. на лек автомобил марка и модел „Рено Клио“, с per. № СА
*** НТ предприема неправилна маневра изпреварване, навлизайки в лентата за
насрещно движение и създава опасност за останалите участници в движението, в
резултат на което удря движещия се там товарен автомобил влекач марка „Скания“,
с per. № СТ
*** В А и прикачено към него полуремарке, с per. № СТ
*** ЕМ. При така създадената ситуация и в резултат на удара, товарният
автомобил се отклонява и навлиза в насрещната лента за движение, където
настъпва втори удар между него и правомерно движещия се там лек автомобил марка
и модел „Фиат Мареа“, с per. № BP *** ВА, управляван от В. А.
О., с ЕГН: **********, при което е причинена смъртта на водача О..
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица с per. № 967000-10595/11.08.2016 г. Образувано е и досъдебно
производство, след приключването на което, на виновния водач И.Т.П. е
повдигнато обвинение и същата, с влязла в сила на 10.04.2018 г. Присъда № 25 от
01.12.2017 г., постановена по НОХД № 605/2017 г., по описа на ОС - Враца, е
призната за виновна за това, че на 03.08.2016 г. при описаното ПТП е нарушила
правилото на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила
смъртта на В. А. О., с което е осъществила съставът на престъплението по чл.
343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. "" пр. 1, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК.
Сочи се, че й е било наложено редуцирано наказание в размер на три години
"лишаване от свобода", изпълнението на което е било отложено с
изпитателен срок от пет години, както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три години.
Починалият,
в резултат на инцидента В. А. О. е брат на ищците Н.К.М. и М.К.М..
Поддържа
се, че В. О., Н.М. и М.М. са били израснали в сплотено и задружно семейство,
силно привързани един към друг, както и че двете сестри и брат им са имали
изградена силна връзка помежду си, обичали са се, подкрепяли се и живеели в
разбирателство. Сочи се, че от деца са били неразделни и са обичали да
прекарват времето си заедно. Твърди се в исковата молба, че ищците Н. и М. като
по-големи сестри, са се грижели за брат си, водили са го навсякъде със себе си
и той е израснал покрай двете си сестри. При пътния инцидент ищците твърдят, че
са изгубили един от най-близките си
хора, с когото в атмосфера на доверие и любов са били израснали.
Поддържа се още, че заедно са отбелязвали
семейните празници и са съхранили дълбоката си привързаност един към друг и
след като всеки от тях е създал свое семейство.
Поддържа се в исковата молба, че в Тълкувателно
решение № 1/ 2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/ 2016 г. ОСНГТК на ВКС
е разширен кръга от лица, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък. Материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата и всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. Съгласно цитираното тълкувателно решение "особено близка привързаност може да съществува между починалия и
негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и
внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Сочи се, че връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. “ Предвид това, се
посочва, че за ищците, като лица преживели значителни морални болки и страдания
от смъртта на своя брат, е налице несъмнен правен интерес от предявяването на
настоящия съдебен иск.
Наведени са и доводи, че законодателя в нормата на чл.
432, ал. 1 от КЗ е регламентирал възможността на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, при спазване
на изискванията на чл. 380 КЗ, т.е. след като отправи извънсъдебно към
застрахователя, писмена застрахователна претенция. Съгласно чл.429, ал.1, т.1 КЗ, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В този смисъл по силата на
закона пълното обезщетяване на всички претърпени неимуществени вреди изисква
обезщетението да бъде съотносимо с болките и страданията, претърпени от
увреденото лице.
В тази връзка, се твърди, че ищците са били
предявили своята претенция до застрахователя- ЗД "ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото
застрахователно обезщетение- по Молба с
вх. № 94-Р-161/ 25.08.2020 г. Но се посочва, че с Писмо с изх. № 0-92-11408/04.09.2020г.,
въпреки представените от тях доказателства, ответникът е отказал изплащането на
обезщетение по образуваната щета.
От
този отказ, ищците твърдят, че са били мотивирани и за тях
е налице правен интерес от предявяването на настоящия съдебен иск за сумата в общ размер
на 100 000.00 лв.,по 50 000.00 лв. за всяка една от ищците М., представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП
от 03.08.2016 г. при което е починал техния брат В. А. О., ведно със законната
лихва върху присъдената сума от 25.08.2020 г., с оглед чл. 429, ал.3 от КЗ и обстоятелството, че са уведомили застрахователя с Молба с вх. № 94-Р-161
от тази дата- 25.08.2020 г.
В подадения отговор ответникът ЗД "ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД оспорва предявените
искове изцяло както по тяхната допустимост,така и по тяхното основание и по
размер.
Оспорва се процесуалната легитимация на ищците Н.К.М. и М.К.М., като се твърди,
че те не попадат в установения кръг от лица, имащи право да получават
обезщетение за неимуществени вреди от деликт в случай на смърт. Сочи се, че с
исковата молба не са представени доказателства, които да доказват
обстоятелствата, сочени в нея, твърденията не са подкрепени с надлежни
документи.
Поддържа се, че твърденията на ищците са бланкетни, с
липса на каквато и да е аргументация и по никакъв начин подкрепени с
доказателства. Действително, по случая е постановена присъда, задължителна за
гражданския съд, досежно дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, но от приложения диспозитив на същата не могат да се
направят обосновани заключения за факти и обстоятелства при настъпване на ПТП,
подлежащи на самостоятелно доказване в гражданския процес - съпричиняване от пострадалия,
наличие на независимо съизвършителство от страна на всички участници в
произшествието и т.н.
Не се оспорва
факта, че е бил налице валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, полица № BG/06/116001082405, сключен
между ЗД "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД и собственика на лек автомобил
марка "Рено", модел "Клио" с peг. № СА *** НТ, валидна към 03.08.2016г. - датата на
настъпване на процесното пътно - транспортното
произшествие.
Оспорва се обективирания
в Констативен протокол за ПТП № 967000- 10595/11.08.2016 г., механизъм на
настъпване на пътно - транспортното произшествие.
Поддържа се, че водачът на лек автомобил марка
"Рено" модел "Клио" с peг. № СА *** НТ -И.Т.П. е управлявала процесното МПС под въздействието на
алкохол и/или други упойващи вещества.
В случай, че съда приеме претенцията на ищците за
основателна, се прави възражение за съпричиняване от страна на водача на
товарен автомобил "Скания", модел "Р 420" с peг. № СТ *** ВА. В тази насока се твърди, че вина за
настъпилото ПТП има и водачът на товарен автомобил "Скания", тъй като
той в нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е управлявал
автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, като е пренебрегнал
състоянието на пътната настилка, интензивността на движението, като по този
начин се е лишил от възможността да се предпази от настъпване на вреди, като
спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е имал задължението да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато е възникнала опасността.
Поддържа се, че същия в нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на пътно
платно с двупосочно движение е навлязъл в лентата за насрещно движение.С
действията си, водачът на товарния автомобил е станал причина за настъпване на
процесното ПТП.
Твърди се и съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия, тъй като се поддържа, че същия, е управлявал МПС с
несъобразена скорост, не е владеел автомобила постоянно и адекватно, като с
поведението си е станал причина за настъпилия по отношение на него вредоносен
резултат.
На самостоятелно основание, се твърди и съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия тъй като същият, в нарушение на
чл.137а от ЗДвП е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Твърди се,
че при ползване на обезопасителен колан, същият би бил в състояние да задържи
пътника в седалката на автомобила, така че получените от него увреждания да не
бъдат реализирани. Твърди се, че всички телесни наранявания са в резултат от
свободното придвижване на тялото на починалия в пространството на автомобила и
вследствие ударите в предметите и частите от автомобила, като това е и
основната причина за вредоносния резултат.
Твърди се, че размерът на исковата претенция на ищците е
твърде много завишен.Оспорват се и акцесорните искове за лихва, като се
поддържа, че претенция за лихви отправена за първи път едва с връчването на
препис от исковата молба на ответника. В този смисъл, за дата, от която се
дължи лихва за забава за претендираните неимуществени, следва да се счита
датата на която дружеството е уведомено за предявената претенция за лихви, а
именно 08.03.2021г.
От ищците в срока по чл.372, ал.2 ГПК е предявена
допълнителна искова молба, в която се сочи, че с оглед становището на ответното
дружество, и това, че същото не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение между
делинквента и дружеството към датата на процесното ПТП, молят съда да отдели
този факт за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, а именно
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника и делинквента към момента на
процесното ПТП, полица № BG/06/116001082405, валидна
от 10/04/2016 г. до 10/04/2017 г.
Изразява се несъгласие с твърденията на ответника, че ищците
НЕ са процесуално и материално-правно легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на своя брат В. А. О.. Оспорват се всички
възражения на ответното дружество и поддържат исканията си, заявени в исковата
молба.Към доп.искова молба представят протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие.
В срока по чл. 373, ал.2 ГПК от ответника е
депозиран допълнителен отговор на доп.искова молба, в който се поддържат всички
възражения, оспорвания и искания депозирани в отговора на исковата молба и не възразява да бъде отделен
като факт за безспорно и ненуждаещо се от доказване по
делото наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника и делинквента към момента на
процесното ПТП, полица № BG/06/116001082405, валидна
от 10/04/2016 г. до 10/04/2017 г.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представеното по делото Удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки се установяват твърдените от ищците роднински връзки с В. А.
О., починал в резултат на ПТП от 03.08.2016г.
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица с per. № 967000- 10595/11.08.2016 г се установява, че на на 03.08.2016г., около 14.50ч.,
на главен път I-1 /Е -79/, км. 136+500, след крайпътни заведения „Караваните”,
преди разклона за с. Бели Извор, е реализирано ПТП
между участник 1 лек автомобил „Рено Клио“ с ДКН СА *** НТ, собственост
на С. П. С. от гр.София, управляван от И.Т.П.,
участник №2 товарен автомобил ТИР с
влекач марка „Скания“, с per. № СТ *** ВА, собственост на
„Евротранс-2007” ЕООД гр.Гълъбово, с водач Н.М.М. *** - лек автомобил марка и
модел „Фиат Мареа“, с per. № BP *** ВА, собственост на Ц. Ц. П. от гр.Враца,
управляван от В. А. О. от гр.Враца.
Като причини за настъпване на ПТП е посочено, че същите
са в процес на изясняване. При ПТП са пострадали както следва: убит е водачът
на лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“, с per. № BP *** ВА, В. А. О. от
гр.Враца, а ранени са водачът на лек автомобил „Рено Клио“
И.Т.П., водачът на товарен автомобил ТИР с
влекач марка „Скания“, Н.М.М. ***, пътникът на предната седалка на лек
автомобил марка и модел „Фиат Мареа“, с per. № BP *** ВА, А. А. О. от гр.Враца
и пътничката на задната седалка на лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“, В.
С. М. от гр.Враца .
С Присъда №25 от 01.12.2017г, постановена по нак. дело №605/2017г,
Окръжен Съд Враца е признал подсъдимата И.Т.П. - родена на ***г***, с постоянен адрес ***, българка,
българска гражданка, неомъжена, с висше образование, неосъждана, с ЕГН **********,
ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че на 03.08.2016г., около 14.50ч., на главен път I-1 /Е -79/,
км. 136+500, след крайпътни заведения „Караваните”, преди разклона за с. Бели
Извор, с посока на движение гр. Враца- гр. Монтана, управлявайко моторно
превозно средство - лек автомобил „Рено Клио“ с ДКН СА *** НТ, собственост на С.
П. С. от гр.София, в нарушение на правилата за движение по пътищата а именно: чл.42
ал.2 ЗДвП, като предприела маневра изпреварване,
навлизайки в пътната лента за насрещно движение създала опасност за правомерно
движещия се по нея товарен автомобил ТИР с влекач марка „Скания“, с per. № СТ *** ВА,
собственост на „Евротранс-2007” ЕООД гр.Гълъбово и прикачено към него
полуремарке, с per. № СТ *** ЕМ, собственост на „Дила”ЕООД гр. Гълабово, с
водач Н.М.М. ***, при което последвало удар между двата автомобила , в резултат
на който, товарният автомобил ТИР навлязъл в насрещната лента за движение, като
последвал втори удар между него и правомерно движещия се там лек автомобил
марка и модел „Фиат Мареа“, с per. № BP *** ВА, собственост на В. С. М. от
гр.Враца и управляван от В. А. О. от гр.Враца, в резултат на което по
непредпадливост е причинила смъртта на В. А. О. на 32 г , с ЕГН: **********,
починал на 03.08.2016г и средно телесна повреда на А. А. О., изразяваща се в счупване на ребра в ляво, по една линия от
6-то до 10-то, което е причинило трайнозатруднение на движението на снагата,
поради което и на основание чл. 343, ал.4 във вр. ал.3 б.”б”, пр.1, във вр. с
чл. 58а, ал.1 НК, я Осъжда на 3 /три/ години ”Лишаване от свобода”, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК Отлага
за срок от 5 /пет/ години от влизане на присъдата в сила.
Между страните няма спор по въпроса за наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение на л.а.
„Рено Клио“, с per. № СА *** НТ по полица BG/06/116001082405, със срок на
действие от 10.04.2016 г. до 10.04.2017 г., сключена с "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД.
С молба с вх. № 94-Р-161/ 25.08.2020
г.. ищците са сезирали
ответника ЗД „ДЗИ - Общо застраховане“ АД с искане да им бъде определено и
изплатено дължимото застрахователно обезщетение. С Писмо с изх. №
0-92-11408/04.09.2020г., въпреки представените от тях доказателства, ответникът
е отказал изплащането на обезщетение по образуваната щета.
По искане на ответното
застрахователно дружество от центъра за
спешна медицинска помощ е представено копие от фиш за спешна медицинска помощ
на И.Т.П. от дата 03.08.2016г. От същия е видно, че лицето е пострадало от ПТП
между Бели извор и Караванките.
По делото е изслушана
комплексна съдебно автотехническа и
медицинска експертиза, заключението на която
не е оспорено и се приема от съда като обективно и компетентно.
Съгласно заключението:
Лекият автомобил “Рено Клио
“ с per. № СА *** НТ се е движил по път Е79 в посока гр. Враца - гр. Монтана.
Движил се е към момента на удара със скорост от около 99,3 км/ч.
Товарен автомобил,
тип ТИР с влекач, марка „Скания“ с per. № СТ *** ВА се е движил в дясната лента със скорост от около 98 км/ч.
Движил се е по прав,хоризонтален участък от пътя.
В един
момент, намирайки се на около 78,7 метра от мястото на първия удар,вижда и
възприема,движещият се срещу него и навлязъл в лентата му за движение с леви
гуми на около 0,7 метра към момента на удара лек автомобил “Рено Клио “ с per.
№ СА *** НТ, като опасност от ПТП и за да предотврати челен удар с челните
части на двата автомобила,навива волана на дясно,реагира на аварийно спиране,но
поради липса на време и разстояние за предотвратяване на удара,в режим на
движение с блокирани колела,със скорост от около 44 км/ч. реализира челен удар
с предна броня в левият и рог и предно ляво колело с предна челна част на лек
автомобил “Рено Клио “ с per. № СА *** НТ,навлязъл в лентата му за движение,при
което са настъпили деформаций в тази част на влекача.//сн.№№ -25,26,27,32/.
Вследствие на настъпилият удар между двата автомобила, товарен автомобил,
тип ТИР с влекач, марка „Скания“ с per. № СТ *** ВА и прикачено към него
полуремарке тип самосвал с per. № СТ *** ЕМ, губи напречната си устойчивост,а
водача контрол върху управлението му, при което автомобила продължава
движението си транслационно и ротационно /дъгообразно/ в посока обратна на
часовата стрелка с насоченост към лентата за насрещно движение,навлиза в нея и
при достигане на мястото на втория удар с предна челна част на влекача в режим
на аварийно спиране със скорост от около 26 км/ч. удря в лява странична част в
областа на педен ляв калник правомерно движещия се в лентата си за движение лек
автомобил “Фиат Мареа “ с per. №ВР***ВА.
Лек автомобил “Фиат Мареа “
с per. №ВР***ВА се е движил по път Е 79 в посока гр. Враца - гр. Монтана.Движил
се е в дясната лента със скорост от около 93,6 км/ч.
В един момент водачът на лек
автомобил “Фиат Мареа “ с per. №ВР***ВА, намирайки се на около 26 м. от мястото
на удара вижда и възприема движещият се срещу него товарен автомобил, тип ТИР с
влекач, марка „Скания“ с per. № СТ *** ВА навлизащ в лентата му за движение
като опасност от удар, вероятно реагира на аварийно спиране но поради липса на
време и разстояние не е имал техническа възможност да предотврати настъпилият
между двата автомобила удар.
Съгласно разпечатката на
тахошайбата,скороста на движение на ТИР - композицията към момента на първия
удар е била около 45 км/ч. а към втория удар около 28 км./ч.
Водача на лек автомобил
“Фиат Мареа “ с per. №ВР***ВА,от техническа гледна точака не е имал възможност
да предотврати настъпване на произшествието
Предна лява седалка на лек
автомобил “Фиат Мареа “ с per. №ВР***ВА е оборудвана с фабрично зоводски монтаж
на триточков обезопасителен инерционен колан
Съгласно експертната
практика, ефективноста на коланите при челен удар е максимална при скорост до
около 60 - 65 км/ч.
Към момента на настъпилоят
удар между ТИР - композицията и лекият автомобил,надлъжните им оси са сключвали
ъгъл по между си от около 30 - 40 г.,което определя и направлението на ударния
импулс спрямо оста на лекия автомобил от около 30 -40 градуса.Така насочен
ударен импулс създава инерционна сила действаща върху тялото на водача на лекия
автомобил в посока от зад на пред на около 40° в ляво - към предна лява колонка
и лява вътрешна част на купето, и при която предназначението на предпазния
колан се намалява до минимум и в зависимостот силата му,почни изключва
предназначението на предпазния колан.
Деформациите по лекия
автомобил и тяхната големина от страна на водача му - от дявата страна са с
отъване навътре към купето на автомобила достигащи до около 110 см.
В конкретния случай
предпазния колан не е имал превантивна функция имайки в предвид механизма на
ПТП.
Починалия не е имал
предходни заболявания, като причината за смъртта е несъвместима с живота травма.
За установяване механизма на ПТП е разпитан свидетеля Н.М., който като водач на товарен автомобил Скания е
бил участник в процесното ПТП. Според него ПТП-то се случило в неговата лента
за движение, където навлезлия автомобил ударил неговия и почти откъснал лявата гума на камиона и той се
обърнали и навлезъл в насрещното пътно платно.
не си спомня да е настъпил друг удар след навлизането на камиона ми в
насрещната лента. След като камиона се обърнал и излязъл от кабината не видял
други автомобили, които да са пострадали. Само видял един друг автомобил, който
беилв храстите.
За доказване на твърденията на ищците за претърпени от
тях болки и страдания от смъртта на брат им В. А. О. по делото са събрани
гласни доказателства, като са изслушани четирима свидетели – К. Г. О., А. С. О.,
Н. А. М. и Р. К. К. / Свидетелката Р.
К. К. е първа братовчедка
на ищците, а св. Н. А. М. е съпруг на Р.
К. К../
Свидетелите К. Г. О. и А. С. О. са родители на загиналия В.,
като първата е и майка на ищците. И двамата твърдят, че ищците и починалия им
брат са живели заедно с тях в общински
имот, представляващ двор, в който имало
две къщи. Ищците като деца от друг брак на св. К. Г. О. дошли да живеят при
тях, когато В. бил на 1 година. Семейството било задружно, всички си помагали и
се обичали. Ищците, като по-големи помагали при отглеждането В. и другите деца.
Водили го на детска градина, а после и на училище. Играли си с него. След като ищците
се оженили заживели със съпрузите си, но продължили да поддържат връзка с тях и
В.. Често се срещали по различни поводи. В. бил управител на фирма за черни и
цветни метали и много помагал на ищците, когато имали нужда. Често ги посещавал
и им носел продукти и подаръци. М. и
Н. много лошо приели смъртта на В., станали тъжни. За всички било голяма
трагедия. Сега всички заедно ходят на гробища, всеки месец, както и М. и Н..
Свидетелят Н. А. М. съпруг
на първа братовчедка на ищците. От съпругата си знае, че ищците и В. са живели
заедно и като по-големи сестри ищците са се грижили за брат си. В. идвал на
село и при по-големия му брат С.. За празниците идвал с Н. и М.. Общували
постоянно и по празници и когато трябва нещо да се помогне за градините. М. ***,
а Н. в Добролево В. имал кола и постоянно ги събирал. Ищите искали съвети и помощ
от В. и те му помагали. Ищците приели зле
смъртта на В.. Били съкрушени. Тъжели за В. спрели веселбите. Когато говорят за
В. се разплакват и още не могат да повярват. Н. и М. се съветвали с В. по
семейни въпроси, когато имаха семейни проблеми.
Свидетелката Р. К. К.
- първа братовчедка на ищците,твърди че често се вижда с Н. и М. - в седмицата
един, два пъти. Ищците в детските си години живеели при майка си във Враца и й помагали
за отглеждането на брат си В.. Все още
не могат да осъзнаят, че В. го няма. В. помагал на сестрите си и на техните на
деца. В. всички го обичали. Ищците още страдат за брат си. Преди 6 години В.
живеел с родителите си, а после той се се отделил. Докато живеел при майка си и
баща си ищците не живеели там. В. често ходил на Три кладенци, поне веднъж
седмично. Почти всяка седмица се събирали с В., с Н. и М.. В. взел къща в
лозята на Н..
При така изяснената фактическа обстановка по делото съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове за заплащане на обезщетения за
претърпени неимуществени вреди са с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432,
ал.1 от КЗ, доколкото същата е в обема на тази на деликвента и
има вторичен характер трябва да е налице валиден застрахователен договор по
задължителна застраховка "ГО", както и предпоставките на чл.45 ЗЗД
пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите, спрямо увредения -
авторство; противоправност; вина; причинна връзка между вредите и това
поведението на водача на МПС. Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
С изготвения в определение №260443 от 06.08.2021г
проект на доклад по делото е прието за безспорно наличието на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по отношение
на л.а. „Рено Клио“, с per. № СА *** НТ по полица BG/06/116001082405, със срок
на действие от 10.04.2016 г. до 10.04.2017 г., сключена с "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД. В проведеното първо
съдебно заседание страните са заявили, че нямат възражения по проекто доклада,
поради което съдът е обявил същия за окончателен.
Съдът намира, че
механизмът на ПТП и настъпилата смърт на пострадалия В. А. О., намираща се в
пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП са установени с влязлата в
сила присъда на наказателния съд, задължителна за настоящия съдебен състав на
основание чл. 300 от ГПК.
От представената по делото
Присъда №25 от 01.12.2017г, постановена по нак. дело №605/2017г на Окръжен Съд
Враца се установи, че В. А. О. е починал на 03.08.2016г в следствие на ПТП,
извършено от И.Т.П. с лек автомобил марка „Рено Клио“ с ДКН СА *** НТ,
собственост на С. П. С. от гр.София. С постановения
съдебен акт по развилото се наказателно производство И.Т.П. е призната
"ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че на 03.08.2016г., около 14.50ч., на главен път I-1
/Е -79/, км. 136+500, след крайпътни заведения „Караваните”, преди разклона за
с. Бели Извор, с посока на движение гр. Враца- гр. Монтана, управлявайки МПС -
лек автомобил „Рено Клио“ с ДКН СА *** НТ, в нарушение на правилата за движение
по пътищата а именно: чл.42 ал.2 ЗДвП, като предприела маневра изпреварване,
навлизайки в пътната лента за насрещно движение създала опасност за правомерно
движещия се по нея товарен автомобил ТИР с
влекач марка „Скания“, с per. № СТ *** ВА, с водач Н.М.М. ***, при което последвало удар
между двата автомобила, в резултат на който, товарният автомобил ТИР навлязъл в
насрещната лента за движение, като последвал втори удар между него и правомерно
движещия се там лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“, с per. № BP *** ВА,
управляван от В. А. О. от гр.Враца, в резултат на което по непредпадливост е
причинила смъртта на В. А. О. на 32 г., с ЕГН: **********, починал на
03.08.2016г.”
От представеното Удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки се установи, че ищците Н.К.М. и М.К.М. са сестри на починалия от ПТП-то
В. А. О..
С оглед възраженията на ответника спорни по делото са
следните обстоятелства: имат ли ищците право да получат обезщетение във връзка
със загубата на своя брат и в какъв размер, налице ли е независимо съизвършителство от страна на водача на
товарния автомобил Скания с рег. № СТ ***ВА, както и на загиналия водач на лек
автомобил Марея, които са шофирали с несъбразена за пътната обстановка скорост.
Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия, който е шофирал без поставен предпазен колан.
Съдът намира за
недоказано възражението за наличие на независимо съизвъшителство от
страна на водача на товарния автомобил Скания с рег. № СТ ***ВА. От
коментираната по-горе присъда е видно, че същият се е движил правомерно в
своята лента. От изслушаната КСАТМЕ се
установи, че същият, когато е видял навлизаното на лекия автомобил „Рено клио” в неговата лента
е своевременно е реагирал на тази опасност чрез употреба на на спирачната система на автомобила. След
настъпване на удара с лекия автомобил
„Рено клио” товарният автомобил губи напречна устойчивост, а водача губи контрол върху управлението, при което автомобила
става неуправляем независимо от действията на водача. В режим на загубена
напречна устойчивост товарния автомобил
се насочва дъгообразно към
лентата за насрещно движение и реализира ПТП с лек автомобил „ Фиат Мареа” с рег. №ВР***ВА.
Неоснователно
е и възражението за наличие на
независимо съизвъшителство от страна на пострадалия. Вещото лице в
заключението си е посочило, че водача на
лек автомобил „ Фиат Мареа” с рег. №ВР***ВА
се е движил със 93,6 км/ч. и не имал техническа възможност
да да реагира на аварийно спиране и да предотврати настъпилия удар , независимо от скоростта на
движение.
От
страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна
на пострадалия В. А. О., тъй като
същия е бил без поставен предпазен. Съобразно
с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл.51,
ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване
размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на
увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било
противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и
виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС №7/63 г.
От заключението на
изслушаната експертиза може да се направи извод за неоснователност на
възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, поради неизползване на
предпазен колан, тъй като в конкретния случай
предпазния колан не е имал превантивна функция имайки в предвид механизма на
ПТП.
Предвид
изложеното, основният спорен въпрос е дали, с оглед постановките на цитираното
ТР и предвид установената фактическа обстановка, приета от съда, ищците са
материално активнолегитимирани да получат застрахователно обезщетение,
т.е. дали така предявените искове са основателни по същество.
Кръгът от лицата, легитимирани да получават обезщетение
за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на близък,
не е уреден в законодателството на Република България. С Тълкувателно решение
№1/21.06.2018 г., по тълкувателно дело №1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, с оглед
развитието на обществените отношения, задължението за синхронизиране на
българското законодателство с европейското/ в частност Директива 2009/103/ЕО,
2012/29/ЕС/ и съвременните изисквания за справедливост, приема че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4/1961 г. и Постановление
№5/1969 г- на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказана особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
В мотивите
на ТР е прието, че обезщетението следва да се присъди само тогава, когато може
да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е
доказало съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и че
са настъпили в резултат на неговата смърт сериозни/като интензитет и
продължителност/морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните
за българското общество семейни отношения братята и сестрите са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Ищците Н.К.М. и М.К.М. като сестри на починалия от ПТП-то В. А. О., попадат в кръга на лицата, които
имат право да бъдат обезщетени справедливо при доказана особено близка връзка с
починалия.
Според мотивите на №1/21.06.2018 г., по тълкувателно дело №1/2016 г.,
ОСНГТК на ВКС формалната
връзка на родство обаче не е достатъчно, за да обоснове основание да се направи
изключение и да се присъди обезщетение, а е необходимо да бъде установено, че
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и лицата
от разглеждания родствен кръг /братя и сестри, баби/ дядовци и внуци/ е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка.
В настоящия
случай съдът намира, че ищците Н.К.М. и М.К.М. при носената от тях доказателствена тежест, не доказаха наличие на особено близка духовна и емоционална
връзка с починалия си брат, обосноваваща основание да се направи изключение от
правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/1961 г. и ППВС
№ 5/69 г., както и проявление на неимуществените вреди в правната им сфера, чийто интензитет и продължителност надхвърлят
нормално присъщите за отношенията братя и сестри морални болки и страдания. От
събраните по делото доказателства не се установяват конкретни житейски
обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и емоционална
близост между починалия и неговите сестри Н.К.М. и М.К.М. по смисъла на тълкувателното решение, която да
поражда основание за включване на последните в кръга на
лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
В. А. О.. На следващо място не се установява от събраните по
делото доказателства в правната сфера на ищците да са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи
като интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да
търпи сестра по повод загубата на обичания от нея брат.
За установяване
твърденията на ищците за съществуването на особена близка емоционална връзка с починалия и
понесените от тях
неимуществени вреди вследствие на неговата смърт по делото са събрани гласни
доказателства – разпитани са свидетелите К. Г. О., А. С. О., Н. А. М. и Р. К. К..
От показанията
на разпитаните свидетели не се установяват отношения, различаващи се по
съдържания от традиционните за българското общество отношения между братя и
сестри. Установява се, че между ищците и брат им В. е имало отношения на обич, привързаност, разбирателство
и взаимопомощ. Установява се, че ищците са понесла тежко новината за смъртта на брат им и
са станали тъжни. Установява
се, че ищците са омъжени и всяка има свое семейство, като предвид сведенията от
тяхната майка св. К. О. това е станало
повече от 15 години преди смъртта на брат им. Според свидетелката ищците са се омъжили когато са били на около
20 години, а същите към момента на
депозиране на исковата молба са съответно на 42 и 45г .
Посоченото от
свидетелите е израз на типичните за българските традиции отношения в
семейството, на характерните за нашето общество прояви на съпричастност, грижа
и подкрепа към членовете на семейството в широк кръг, включващо братята и
сестрите, но не разкрива изключителност на съществувалите между починалия В. О. и неговите сестри родствени връзки. В случая липсва
перманентно съжителстване между сестрите и загиналия им брат повече от
15 години преди смъртта на В.. Посещенията и срещите, които са си правили не
обосновават извод за наличие на особено близки отношения, надминаващи
традиционните за нашето общество. Дори в момента, когато са живели
заедно да е възникнала близка връзка, с времето същата се е изменила под
въздействие на живота, наличието на все по обособени лични сфери на живот и
териториална отдалеченост на местоживеенето на ищците и загиналия - едната от
ищците живее в с.Три кладенци, а другата в гр. Враца, но на адрес различен от
този на загиналия й брат. От показанията на свидетелите не може да се установи,
че за ищците са
били налице конкретни житейски обстоятелства, които са причина обичайно
съществуваща между братя и сестри привързаност да е станала толкова силна, че
смъртта на починалия да е причинила на ищците морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Според ВКС,
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да
се направи несъмнен извод за съществуването на трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като
интензитет и продължителност морални болки и страдания. Такава връзка
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
Недоказването
на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по
справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от други лица, извън най-
близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, изключва
ищците
Н.К.М. и М.К.М. като активно материалноправно легитимирани лица да получат претендираните от тях обезщетения, поради което предявените
от тях искове подлежат на отхвърляне като неоснователни. В този смисъл е Решение № 17/16.03.2021 г., т. д. №
291/2020 г., ІІ т. о. на ВКС.
При този изход
на делото на основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищците дължат на ответното
дружество направените по делото разноски за отхвърлените исковете.Ищците са освободени на основание
чл. 83 ал.1 т.4 ГПК от внасянето на държавни такси и разноски
по делото , но не и от заплащането на разноски на ответната страна. Ответникът
е представил списък на разноските от които е видно, че сторените от него
разноски по настоящото дело възлизат на сумата от 5286,00лева, които са дължими
от ищците.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените в
условията на обективно и субективно съединяване искове на Н.К.М. *** и М.К.М.
***, да
се осъди Застрахователно
дружество "ДЗИ - Общо Застраховане"
ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, да
заплати на всяка една от ищците застрахователно обезщетение от по 50 000,00 (петдесет
хиляди) лв за претърпените от тях неимуществените вреди, вследствие
смъртта на техния брат В. А. О., настъпила при ПТП от 03.08.2016 г., ведно със законната
лихва върху присъдените суми от 25.08.2020 г. - датата на уведомяване на ответника до окончателното
изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА
Н.К.М., ЕГН ********** и М.К.М., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***
сумата от 5286,00лева /пет хиляди двеста и осемдесет и шест лева/, представляваща направени
деловодни разноски за настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
е
постановено при участието ЗД "Евро Инс"АД и И.Т.П., като трети лица помагачи на ответника ДЗИ - Общо
Застраховане" ЕАД, с ЕИК ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: