№ 65
гр. Тетевен, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в
публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Марио Д. Стоянов
при участието на секретаря Катя М. Христова
като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Административно
наказателно дело № 20214330200179 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0356-000264/07.07.2021г. на
Началник РУ на МВР-Тетевен.
Жалбодателят описва фактическа обстановка във връзка със спирането му за
проверка от контролните органи,излага,че от известно време не поставя обезопасителен
колан,тъй като има проблем с дишането и го притиска,вследствие на 30-годишната работа в
РСПБЗН при неблагоприятни условия.Моли да бъде отменено наказателното постановление.
Жалбодателят, се явява в съдебно заседание, поддържа жалбата си,като в хода на
делото по същество доразвива съображенията си.
Ответникът по жалбата – редовно призован, не изпраща представител,в
съпроводителното писмо моли да бъде оставена жалбата без последствия и се потвърди
наложеното наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства-поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН, в този
смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
1
По основателността на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя
орган,в предвид и приложената по делото заповед на Министъра на вътрешните работи на
Република България.
От писмените и гласни доказателства-показанията на свидетелите ХР. ИВ. ХР. и П.
В. П., се установява следната фактическа обстановка:
На 21.06.2021г жалбодателят управлявал ВПС-лек автомобил марка „хх“ с рег.№
хх,в град Тетевен,като в 12:13 часа бил спрян за проверка от свидетеля П..Полицейските
органи,респ.свидетелите Х. и П.,констатирали,че жалбодателят не е поставил
обезопасителен колан,както и не е включил светлини за движение или къси светлини.
Свидетелят Х. съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/
на жалбодателя,в който за нарушени норми са посочени чл.137а,ал.1 от ЗДвП,като текстово е
отразено нарушението „водач на МПС от категории М1,М2,N1,N2 и N3,когато е в
движение,не използва обезопасителен колан,с който МПС е оборудвано, както и на
чл.70,ал.3 от ЗДвП,като текстово е описано нарушението „водач,който се движи с МПС през
деня без задължително включени светлини за движение през деня или с къси
светлини“.Отразено е в АУАН,че жалбодателят има възражения.
На 22.06.2021г пред наказващия орган е депозирано възражение от жалбодателя,в
което е описана фактическа обстановка във връзка с констатираните нарушения.Върху
възражението е поставена резолюция „за проверка и отговор срок 10 дни“/вероятно от
наказващия орган/,като по делото не е приложена докладна записка от полицейският
служител,на когото е възложена прповерката.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление/НПК,в
което за посочените нарушение,на основание чл.183,ал.4,т.7,пр.1 му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева,а на основание чл.185 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 лева.
Наказателното постановление е връчено на жалбодателя на дата 19.07.2021 година,а
жалбата срещу същото е депозирана пред наказващия орган на дата 21.07.2021 година.
В приложена от наказващия орган справка з а нарушител/водач,по името на
жалбодателя ,са вписани само съставен АУАН и НП,предмет на разглеждане в настоящето
производство.
В хода на съдебното дирене жалбодателят е представил амбулаторен лист
№001527/26.07.2021г,издаден от д-р Лидия тонева,в който е отразено заболяване на
жалбодателя-бронхит,неуточнен като остър или хроничен с обострен синдром,а кат
оанамнеза е посочено следното:персистира недостиг на въздух,стягане и хриптене в гърдите
2
,мъчителна кашлица с гноевидни храчки,затруднено свиркащо дишане.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът счита, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От приетата за установена фактическа обстановка съдът счита, че може да се направи
категоричният извод, че нарушенията, за което е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя, е доказано със събраните по делото
доказателства. Констатацията на свидетелите Х. и П.,че в момента на извършената му на
дата 21.06.2021г в град Тетевен проверка,жалбодателят е управлявал лек автомобил,като не
е бил поставил обезопасителен колан и не е бил включил светлини за движение или къси
светлини през деня,не се оспорват от него.
Съдът счита, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал
нарушенията,на по отношение нарушението по чл.137а,ал.1 от ЗДвП,съобразява следното:
Съгласно чл.137а,ал.2 от ЗДвП, могат да не използват обезопасителни колани:
1. бременните жени;
2. лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан;
3. (нова - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) лицата с трайни увреждания
на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни
средства, адаптирани съобразно техните нужди;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) водачите на
таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място;
5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.) инструкторите - при
управление на автомобила с учебна цел.
В приложения амбулаторен лист е вписано заболяване на жалбодателя,което съдът
приема,че обосновава наличие в конкретния казус на хипотезата на чл.137а,ал.2,т.2 от
ЗДвП,което не му позволява поставяне на обезопасителен колан при управление на МПС.В
предвид удостовереното заболяване на жалбодателя,съдът намира,че е налице
несъставомерно/нито от обективна,нито от субективна страна/административно
нарушение,поради и което незаконосъобразно е санкциониран на основание
чл.183,ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл.70,ал.3 от ЗДвП:
Решаващият състав приема,че жалбодателят е извършил нарушението,но
същевременно намира, че по същество описаното нарушение представлява маловажен
3
случай.В тази връзка съдът съобразява данните от приложената справка за нарушител-
водач,в която е отразено,че след придобиване на правоспособност през 1984г и до
настоящия момент,жалбодателят не е извършил никакви други нарушения на ЗДвП,освен
посочените в разглежданите АУАН и НП.
Наказващият орган е следвало да извърши преценка относно приложимостта на чл.
28 от ЗАНН, като в противен случай е следвало да изложи обстоятелства и посочи
доказателства, които игнорират неговото приложение. Административнонаказващият орган
не е обсъдил наличието или липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, а преценката им
подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира че предпоставките за приложение на
чл.28 ЗАНН са налице, но наказващия орган не ги е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.
Преценката за „маловажност” следва да се прави на база фактическите данни за всеки
конкретен случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вредоносните
последици, степента на обществена опасност и т.н., при съобразяване характера и целите на
административнонаказателната отговорност. Установените по делото факти сочат
наличието на смекчаващи обстоятелства, определящи деянието на жалбодателя като такова
с по-ниска степен на обществена опасност и обуславящи прилагането на чл.28 от ЗАНН при
квалифициране на нарушението като „маловажен случай”.
От установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите
по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, следва да се приеме,че извършеното нарушение
представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид, с оглед на което законосъобразно следва да се
квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от
ЗАНН.
В конкретния случай освобождаването от административнонаказателна отговорност
по чл.28 от ЗАНН,за нарушение по чл.70,ал.3 от ЗДвП не е в противоречие с целите на
наказанието по чл.12 от ЗАНН. В съответствие с разрешението, дадено с Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, неприлагането от
административнонаказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на
предпоставките за това, води до материална незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление.
По изложените съображения съдът намира,че наказателното постановление,което
жалбодателят атакува,следва да бъде изцяло отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯВА,като незаконосъобразно,Наказателно постановление №21-0356-
000264/07.07.2021г.,издадено от Началник РУ към ОДМВР Ловеч,РУ Тетевен,въз основа на
акт за установяване на административно нарушение GA358214/21.06.2021г,с което за
нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183,ал.4,т.7,пр.1 от ЗДвП на Д. СТ. Д.
от град Тетевен,Лов.обл. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50
лева,а за нарушение на чл.70,ал.3 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП ,му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, пред Административен Съд-Ловеч, по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка
да се върне на наказващия орган, по компетентност.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
5