Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, четиридесет и девети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет
и трети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.
при участието на секретаря
МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 14185/2019
година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д.Р.Р. срещу „З.Л.И.“ АД осъдителен иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1750.00
лева, частичен иск от сума в общ размер от 9000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинените травматични увреждания вследствие на ПТП, причинено на 29.11.2017
г. в гр. Варна, в района на ****, ****, от водача на лек автомобил „****“, рег.
№ ****, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищцата Д.Р.Р. твърди, че на 29.11.2017 г. около
9:30 часа в гр. Варна, в района на ****в **** използвала услугите на
таксиметрова компания „Триумф такси“, ****, за да се придвижи до аптека, от
където да закупи лекарства за болните си деца. Докато таксиметровият автомобил,
управляван от Я.А., се придвижвал към аптека, находяща
се на посочения по-горе адрес, същият бил ударен отдясно от лек автомобил марка
„Рено“, ****. Последният бил управляван от жена, която останала на мястото на
произшествието. Докато двамата водачи разговаряли със служителите на МВР,
ищцата влязла в аптеката, за да набави необходимите за детето ѝ
лекарства. В това време бил оформен протокол за ПТП, в който не било отразено,
че Д.Р. се намирала в блъснатия автомобил и че са ѝ причинени физически
травми. Ищцата поддържа, че вследствие на инцидента почувствала силни болки в
главата, съпроводени от гадене и световъртеж, както и болки в дясната ръка.
Поради това на 30.11.2017 г. посетила Спешно отделение към МБАЛ „Св. Анна –
Варна“. При проведения преглед било констатирано мозъчно сътресение,
травматичен оток в окосмената част на главата и контузия на дясната предмишница. От случилото се пострадалата се почувствала
силно потисната и тревожна, поради което посетила Амбулатория за индивидуална
специализирана медицинска помощ и на 17.01.2018 г. била прегледна от ****.
Последната констатирала, че Д.Р. е преживяла остра психотравма,
вследствие на която често изпитвала тревожност, пристъпи на световъртеж,
хипертонични кризи с главоболие и повръщане, отказвала да излиза извън дома си
и да се среща с хора. Това довело до намаляване на социалните ѝ контакти,
прояви на интровертно поведение и невъзможност да
преодолее преживяната психична травма. В продължение на месеци след инцидента
ищцата имала смущения в съня – не можела да заспи поради натрапчиви мисли и
спомени за катастрофата, сънят ѝ бил неспокоен поради кошмари, свързани с
преживяното. И в ежедневието си Д.Р. изпитвала безпокойство и тревожност –
изпитвала страх за своето здраве и за здравето на децата си, които са изцяло
зависими от нея, тъй като е техен социален асистент. Ищцата отказвала да пътува
с автомобил и изпитвала панически страх при пътувания, дори на кратно
разстояние. След консултация с лекар са ѝ изписани антихипертензивни
и успокоителни медикаменти. Поставена ѝ е окончателна диагноза - реакция на тежък стрес със разстройство на
адаптацията; фобийно-тревожно разстройство, състояние
на черепно-мозъчна травма с комоция церебри. Назначено ѝ е медикаментозно лечение, вкл. с
антидепресант „Тритико“.
Ищцата е посетила и офталмолог, ****, поради влошеното си зрение след удара,
при което лекарят установил, че е необходимо да ѝ се поставят и постоянно
да носи диоптрични очила. При преглед от невролог било установено, че Д.Р. е
получила мозъчно сътресение, което има остатъчно влияние и понастоящем – същата
страда от хронично посттравматично главоболие. В тази връзка ѝ е
назначена медикаментозна терапия с „Ноотропил“ и „Габапентин“. Тъй като здравословното ѝ състояние не
се възстановило, ищцата посетила д-р С. Станков на 25.06.2018 г., поради което
е продължена терапията ѝ с горепосочените лекарства за нов тримесечен
период. Заявява, че и към настоящия момент не се е възстановила напълно –
изпитва силно главоболие и дразнене в очите от слънчева или силна изкуствена
светлина, приема лекарства за отключилата се вследствие на инцидента
хипертония. Често изпитва болки и умора при извършване на обичайни ежедневно
дейности, а същевременно ѝ се налага да се грижи за двете си деца, родени
с висока степен на увреждане на зрението. До момента не е преодоляла и
психичните травми и не е възстановила старите си контакти. Излага, че е
претърпяла имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП, причинено по
вина на водача на таксиметров автомобил № 677 на „Триумф такси“, ****, а именно
– л. а. „****“, рег. № ****, за който е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да ѝ
заплати сумата от 1750.00 лева, частичен иск от сума в общ размер от 9000.00
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от причинените травматични увреждания вследствие на ПТП, причинено
на 29.11.2017 г. в гр. Варна, в района на ****, ****, от водача на лек
автомобил „****“, рег. № ****, за който е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва,
считано от 09.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника „З.Л.И.“ АД. Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен.
Навежда доводи за липсва на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
телесните увреждания на ищцата. Изтъква, че в съставения двустранен констативен
протокол е посочено, че от ПТП няма пострадали лица и името на ищцата не
фигурира. Счита, че не е изяснен механизмът на ПТП и причините за настъпването
му. Оспорва същото да е причинено единствено поради виновното поведение на
водача на таксиметровия автомобил. Твърди, че е налице съпричиняване
от страна на ищцата, тъй като същата е била без предпазен колан. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения относно характера, интензитета и
продължителността на претърпените болки и страдания и намира размера на
предявената претенция за завишен.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Алтернативно – да бъде
намалено обезщетението за неимуществени вреди. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
С
влязло в законна сила съдебно Решение №2426/03.06.2019г. по гр.дело №15082 по
описа на ВРС за 2018г., съдът е осъдил „З.Л.И.“ АД, ****, със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, СУМАТА ОТ 1250 /хиляда двеста и петдесет/
лева, частичен иск от сума в общ размер от 9000.00 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причинените травматични увреждания вследствие на ПТП, причинено на 29.11.2017
г. в гр. Варна, в района на ****, ****, от
водача на лек автомобил „****“, рег. № ****, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от
09.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Със същото Решение съдът
е осъдил „З.Л.И.“
АД, ****, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, СУМАТА ОТ 12.38 лева /дванадесет
лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие на гореописаното ПТП,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
03.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ. Осъдил е „З.Л.И.“
АД, ****, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Варненския районен съд СУМАТА ОТ 885.60 лева /осемстотин осемдесет и
пет лева и шестдесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса и
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.Осъдил е „З.Л.И.“ АД, ****, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М.Т. ***, ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА ОТ 620
/шестстотин и двадесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, на основание чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата.
Съдът приема за безспорно
и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че на
29.11.2017 г. в гр. Варна, в района на ****, ****, е настъпило ПТП между лек
автомобил марка „Рено“, **** и таксиметров автомобил № 677 на „Триумф такси“, ****,
а именно – л. а. „****“, рег. № ****, за който е сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, както и
цялостната фактическа обстановка по делото, доколкото тя е цялостно изяснена
при провеждането на гр.дело №15082 по описа на ВРС за 2018г.
В хода на производството
бяха събрани гласни доказателства, чрез разпити на свидетели, чиито показания
съдът изцяло кредитира.
По делото са ангажирани специални знания
посредством проведените съдебномедицинска и комплексна психиатрична и
психологична експертиза, заключенията по които съдът кредитира като компетентно
изготвени, подробни и обосновани.
Съдът
изцяло приема заключението на вещото лице по изготвената в хода на гр.дело №15082 по описа на ВРС за
2018г. съдебно-автотехническа експертиза.
Доколкото
ищцата е постгавила задачи към вещите лица по СМЕ и
КСППЕ за здравословното й състояние към настоящия момент, съдът допусна тези
експертизи.
В заключението на съдебномедицинската експертиза се отбелязва, че уврежданията, които ищцата е претърпяла вследствие
инцидента са отшумели в рамките на 2-3 седмици след него. Вещото лице изтъква,
че уврежданията, които ищцата е получила са отшумели в рамките на 2-3 седмици,
като тя се е лекувала от посттравменно увреждане и
неговите последици/световъртеж, главоболие/ до края на 2018г.
В
заключението си по възложената комплексна
психиатрична и психологична експертиза вещите лица изтъкват, че описаните
симптоми при Д.Р. в първите дни и часове след ПТП-то, по време отговарящо на
острата стресова реакция имат характеристиката на Посткомоционен
синдром F07.2 по МКБ10. Церебрастенните прояви постепенно са отзвучали от проведенето лечение, но в рамките на 7-8 месеца са
продължили да персистират симптоми на Разстройство в
адаптацията със смесена тревожно-депресивна симптоматика F43.22 МКБ 10 ревизия. Състоянието се
подобрило, в актуалния психичен статус водещи са лека вътрешна напрегнатост,
емоционалната лабилност и ситуационно обусловени страхове свързани с ПТП с
характеристика на специфична фобия -
F40.2 Специфични (изолирани) фобии МКБ 10. Описаните симптоми и
състояния са променили и влошили качеството на живот на ищцата. След
претърпяното ПТП Д.Р. е била неустойчива, емоционално нестабилна и изключително
тревожна. Изпитвала е страх при предвижване по улиците. И към момента при
необходимост да използва транспорт, предпочита градски транспорт. Описаните ситуационно
обусловени страхове свързани с ПТП-то са с характеристика на Специфична фобия. Прекараното
от Д.Р. ПТП е изиграло ролята на физическа и психическа травма. В първите дни и
часове след ПТП-то, по време отговарящо на острата стресова реакция ищцата е
била с оплаквания с характеристиката на Посткомоционен
синдром F07.2 по МКБ10. Последващите месеци персистират симптоми на Разстройство в адаптацията със
смесена тревожно-депресивна симптоматика - F43.22 МКБ 10 ревизия. Към момента
на изследването при Д.Р. психичното състояние отговаря на критериите за
диагноза F40.2 Специфични (изолирани) фобии МКБ 10. Описаните състояния са
повлияни от преморбидната личностова
характеристика /преди ПТП-то/ на ищцата. Прекараният инцидент е изиграл ролята
на нов психотравмен фактор, като е активирал характерови и темпераментови
особености и симптоми. Липсват данни по делото и от психологичното и
психиатрично изследване Осв. да се е отчуждила от
близките си, да не иска да комуникира с близки и приятели, да е сприхава и
затворена в себе си, тоест липсват даннни за
настъпила личностова промяна след процесното
ПТП. /
В съдебно заседание вещите лица поддържат заключенията си.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За
да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, следва да
се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор
за застраховка „Гражданска отговорност“; 2) настъпило застрахователно събитие,
причинено по вина на застрахования делинквент; 3)
претърпени вреди, които да са в пряка причинна-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования.
Наличието
на първата от горепосочените материалноправни
предпоставки е безспорно между страните. Към момента на процесния
инцидент по отношение на лекия автомобил „****“, рег. № ****, е имало сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Между страните не е спорно и
обстоятелството, че на 29.11.2017 г. в гр. Варна, в района на ****, ****, е
настъпило ПТП между горния автомобил и лек автомобил марка „Рено“, ****. Спорни
са въпросите относно механизма на настъпването на произшествието и участието на
ищцата в него.
Както от събраните по
делото гласни доказателствени средства, така и от
заключението на съдебно-медицинската и автотехническата
експертизи по категоричен начин се установява механизмът на ПТП и в частност –
че вина за настъпването му има водачът на таксиметровия автомобил. Последният
не е спазил предимството на другия автомобил и именно поради това се е стигнало
до удара.
Съгласно
чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, като в ППВС № 4/1968 г. се приема, че понятието „справедливост”
по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер. В посоченото ППВС се излага,
че „то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението“. В процесния казус при
определяне размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, от една страна,
видът и тежестта на претърпяното физическо увреждане, приложеното лечение и
продължителността на възстановителния период, а от друга страна – интензитета и
продължителността на преживените психически страдания.
По
безспорен начин, както от приложената по делото медицинска документация, така и
от заключението на съдебномедицинската експертиза, се установява, че вследствие
на претърпяното ПТП ищцата е получила травматичен оток в окосмената част на главата и
контузия на дясна предмишница, които са ѝ
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Възстановителният период при подобни травми според вещото лице – невролог е с
продължителност 2-3 седмици. Последното кореспондира и с показанията на сина на
ищцата, който заявява, че оплакванията ѝ отшумели в рамките на няколко
седмици. От събраните гласни доказателствени
средства става ясно, че вследствие на физическите травми ищцата е изпитвала
главоболие, гадене и световъртеж, което несъмнено е довело до затруднения в
нейното ежедневие в посочения период. Недоказани обаче останаха твърденията на ищцата, че
и понастоящем има здравословни проблеми вследствие на настъпилото ПТП.
Що
се отнася до преживените психически страдания, от заключението по комплексната
психиатрична и психологичната експертиза, се установява, че вследствие
претърпяното ПТП е изиграло ролята на психотравма за
ищцата, като при нея са констатирани нервност, тревожност, страх от придвижване
по улиците и проблеми със съня. Изяснява се обаче, че тези смущения в
психичната сфера, макар да са свързани с преживения стрес от ПТП-то, са
обусловени от особеностите в личността на ищцата. Още преди инцидента същата се
е характеризирала с повишена лабилност и емоционалност поради тежкото ѝ
семейно положение. Последното е довело до задълбочаване на психичните страдания
и по-трудно възстановяване от преживяната психична травма. Независимо от това,
при прегледа вещите лица са констатирали подобрение при Д.Р., като считат, че с
времето тя ще се възстанови напълно.
При
определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
съобрази, че установените физически увреждания на ищцата имат характер на леки
телесни повреди и са отшумели за по-малко от месец. Колкото
до претърпените психически страдания, не би могло да се пренебрегне
обстоятелството, че задълбочаването им е обусловено от съществували преди
инцидента смущения в психичната сфера на ищцата. При съобразяване на всичко
изложено настоящият съдебен състав счита, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от ищцата болки и страдания възлиза на 3000 лв.,
като настоящият съд изцяло споделя становището на съдебния състав, произнесъл
се по гр.дело №15082 по
описа на ВРС за 2018г.
Неоснователно
се явява възражението на ответника за наличие на съпричиняване
от страна на ищцата предвид изразеното от вещите лица становище, че характерът
и степента на причинените увреждания не би се повлиял от обстоятелството дали
ищцата е била с поставен предпазен колан или не.
Исковата
претенция е предявена за сумата от 1750 лв. – частичен иск от сума в общ размер
на 9000 лв., като ищецът не е изменил иска по реда на чл. 214 ГПК чрез увеличаване
на неговия размер. С оглед на изложеното и предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, въпреки че
настоящият съдебен състав определя дължимото обезщетение в по-голям от претендирания размер, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца посочената от последния сума в размер на 1750 лв.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 106, ал. 3 КЗ на ищцата следва да бъде присъдена и претендираната
законна лихва върху обезщетението, считано от 09.04.2018 г., доколкото към тази
дата е изтекъл предвиденият от закона срок от 15 работни дни от предоставянето
на изискваните от застрахователя писмени доказателства във връзка с предявената
претенция.
По разноските:
С Определение № 12343/20.09.2019 г. ищцата е освободена
от заплащане на държавни такси и разноски по делото. Предвид изхода на спора и
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС държавната такса по предявените искове в размер на 50
лева, както и извършените по делото разноски за експертизи в общ размер от 600
лева
На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на процесуалния
представител на ищцата дължимото адвокатско възнаграждение в размер от 245 лв.
/който е минималният, определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/Изм. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419
от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.)/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, ****, със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Р., ЕГН **********, с адрес:
***, СУМАТА ОТ 1750 /хиляда седемстотин и петдесет/ лева, частичен иск от сума в общ размер от 9000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от причинените травматични увреждания вследствие на ПТП, причинено на
29.11.2017 г. в гр. Варна, в района
на ****, ****, от водача на лек
автомобил „****“, рег.
№ ****, за който е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от
09.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, ****, със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Варненския районен съд СУМАТА
ОТ 650 лева /шестстотин и петдесет лева/, представляваща дължима държавна
такса и разноски по делото, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА „З.Л.И.“ АД, ****, със седалище и адрес на управление:***,
ДА ЗАПЛАТИ на
адв. М.Т. ***, ЕГН **********, с адрес:
***, СУМАТА ОТ 245 /двеста четиридесет и пет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение
за първоинстанционното производство, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: