№ 465
гр. Благоевград, 19.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно
наказателно дело № 20221200600701 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.6 и 7 от НПК и е образувано по протест на
прокурор в РП-Благоевград, ТО-Гоце Делчев срещу Определение № 87 от 29.07.2022 год.,
по ч.н.д. № 297/2022 год. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, с което е отменено
Постановление от 15.06.2022 год. на Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Гоце Делчев
за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 409/2020
год. по описа на Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Гоце Делчев /ДП № 73/2021 год.
по описа на РУ- Гоце Делчев/ и делото е върнато за продължаване на разследването с
конкретни указния за събиране на допълнителните доказателства, както и за мотивиране на
фактическите и правни изводи на прокурора. Отмененото от съда прекратяване се оспорва
от последния поради необоснованост на приетите от съда изводи, с аргументи, че
допълнителното събиране на посочените доказателства е безсмислено, както и че има пълен
доказателствен анализ на събраните вече.
Искането е обжалваното определение да бъде отменено и да се потвърди
постановеното прекратяване на наказателното производство.
Благоевградският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото и обсъди
изложените доводи, намира за установено следното:
От обстоятелствената част на постановлението е видно, че прокурорът е прекратил
наказателното производство на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, без да конкретизира
обаче в коя от дете предвидени хипотези, при аргументацията, че не е доказано по несъмнен
начин С. М. и К. М. да са осъществили от субективна страна състава на престъплението по
чл. 144, ал.3 от НК, защото „дори и да се даде преимуществена тежест на версията на
пострадалия, липсват достатъчно категорични доказателства, които да сочат те двамата да са
целели промяна в поведението на М. М.“, тъй като не „са преследвали поведенческа
промяна, ограничаваща личната му свобода“. Цитирането е нарочно, защото само то
разкрива необосноваността на прекратителната теза за нестъвомерност на деянието, която се
задълбочава, защото е основана на различния аргумент - за ненедоказаност на извършването
на деянието, който пък не е защитен, защото:
Доказателсвената преценка на прокурора, че не е осъществено изпълнителното
деяние, поради това, че „липсват свидетелски показания, извън близкото обкръжение на М.,
за отправена закана с убийство от страна на С. М. и К. М.“, както и такива, „доказващи да е
настъпила значима социална промяна в живота на М.М.“, е само поради недостоверност на
1
събраните вече гласни доказателства, без нито един аргумент защо са заинтересовани и
твърденията на тримата, които са с преки възприятия за инцидента, тъй като са били в двора
на хотела. Тази преценка не само че е съществено непълна, но напрактика дори и не е ясно
какви точно факти са приети за доказани, защото такива не са описани, защото е повторено
всеки от свидетелите какво твърди.
Поради това неясно не само за първоинстанционния, но и за проверяващия съд, е на
кое основание е прекратено наказателното производство и каква са фактическите и правните
изводи на прокурора за това.
При липсата на направен фактически извод изречени ли са от К. М. и от брат му,
репликите, чути от пострадалия, и осъществено ли е от К. М. действието с пистолет,
прекратяването не е правилно и от гледна точка на приложението на закона, защото
изводите се основават на неправилно разбиране на прокурора за изпълнителното деяние на
престъплението закана, дадено в ТР № 53 от 18.09.1989 г. на ОСНК на ВС, където е прието,
че от обективна страна е необходимо заканата да е възприета от пострадалия и да е от такъв
характер, че би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. Поради това има
съществен пропуск в мотивирането и на правния извод за субективна несъставомерност,
защото за обективната съставомерността на деянието по чл.144 от НК не е необходимо
лицето, към което е отправена заканата действително да се е почувствало застрашено,
защото елемент от състава на посоченото престъпление е единствено обективната годност
на изреченото да предизвика основателен страх у лицето, към което е отправена, поради
което и преценката за сътавомереност на деянието по необходимост преминава през
задължително обсъждане на всички обстоятелства, свързани с предходните отношения
между дееца и пострадалия и да бъдат отчетени особеностите на обстановката, при която е
извършено деянието, и ясен отговор на въпроса, дали заплашителните действия са такива,
които в действителност могат и целят да предизвикат страх от осъществяването на заканата.
Поради това пък указанията на районния съдия за проверка от вещите лица на настъпването
на някакъв резултат от осъществяването на заканата в поведението на пострадалия е без
значимост.
Ето защо следва да се приеме, че при обосноваването на изводите на прокурора са
налице пропуски, които пък е недопустимо да бъде отстраняван от съда, защото:
Обосноваността на извода на прокурора за наличието на основание за прекратяване
на наказателното производство се контролира от съда първо с оглед пълнотата на
доказателствата, а след това се преценява и правилността на преценката на събраните от
досъдебното производство материал, поради което и той е задължен да изложи в
постановлението си мотивиращите го аргументи, като правни изводи, въз основа на оценка
на значимите /с оглед предмета на доказване/ доказателствата. И в тази връзка следва
конкретизацията, изразена в Решение № 60/2003 год. на ВКС, „че в производството …
съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора
чрез собствена, различна от изложената в постановлението, интерпретация на
доказателствата, събрани в досъдебната фаза. Още по-малко е допустимо в тази насока
контролиращият съд "да замества" прокурора, тогава когато в постановлението му за
прекратяване отсъстват анализ на доказателствата и изводи за фактите и правото”.
С оглед на всичко това се приема, че в конкретния случай действието на прокурора
по чл. 243 НПК след завършване на разследването не е било надлежно упражнено.
Становището и на районният съд е такова и то следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 87 от 29.07.2022 год. по ч.н.д. № 297/2022 год. по
описа на Районен съд – Гоце Делчев, с което е отменено Постановление от 15.06.2022 год.
2
на Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Гоце Делчев за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 409/2020 год. по описа на Районна
прокуратура – Благоевград, ТО - Гоце Делчев / ДП № 73/2021 год. по описа на РУ- Гоце
Делчев/.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3