ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 27.09.2022 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 423 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК вр.чл.172, ал.6 от ЗДвП.
Образувано
е по искане на „Деид 24“ ЕООД, със седалище в гр.Русе, чрез процесуалния му
представител, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на оспорената заповед № 22-1085-000534/12.09.2022 г., издадена от началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, с която по отношение на
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно „прекратяване на регистрацията на ППС“ – на
ремарке за товарен автомобил с рег. № Р 2591 ЕЕ, за срок от 6 месеца. В
мотивите на заповедта е посочено, че ремаркето, собственост на търговското дружество
– жалбоподател, било теглено от специален автомобил, управляван от
неправоспособен водач – от Д.М.К., чието СУМПС № *********, било обявено за
неистински официален документ съгласно протоколно определение № 77/22.02.2022
г. по НОХД № 2690/2021 г. на Районен съд – Русе. Жалбоподателят твърди, че
прекратяването на регистрацията на ремаркето за срок от 6 месеца би го извело
от реалния икономически оборот, причинявайки му по този начин значителни
материални вреди, тъй като дружеството ще бъде лишено от възможността да го
използва в стопанската си дейност и да извлича печалба от това. Моли съда да
постанови определение, с което да спре допуснатото предварително изпълнение на акта.
Съдът
намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна - адресата
на акта, чието предварително изпълнение е допуснато, при образувано съдебно
производство по оспорването му и при наличие на правен интерес, поради което е
допустимо. Разгледано по същество, то се явява неоснователно.
Разпоредбата
на чл.172, ал.6 от ЗДвП предвижда, че подадената
жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка като според
ал.4, изр.първо на същата разпоредба, в случаите на чл.171, т.2а от закона, свидетелството
за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на
акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало
моторното превозно средство, в който случай се изземват и табелите с
регистрационен номер.
Специалният
закон не сочи критериите за спиране, поради което приложима е общата разпоредба
на чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК, според която допуснатото предварително
изпълнение на административен акт по силата на отделен закон се спира, ако то
би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съдът
намира, че в случая посочените предпоставки не са налице.
На първо място, липсва пречка
посочената принудителна мярка, доколкото според чл.171, т.2а от ЗДвП тя се прилага
по отношение на „пътно превозно средство“, а не само спрямо МПС, да бъде приложена
и спрямо ремарке за товарен автомобил. Според легалната дефиниция на т.10, § 6
от ДР на ЗДвП, „пътно превозно средство" е съоръжение, придвижвано по пътя
на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни
средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се
придвижват по пътищата.
Твърдяната
от жалбоподателя невъзможност да използва по предназначение посоченото ремарке,
чиято регистрация е временно прекратена, в
стопанската си дейност, което предполага управлението му по отворените за
обществено ползване пътища (арг. от чл.140, ал.1 от ЗДвП), представлява типичната
правна последица от прилагането на оспорената мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Според законовото определение по т.69, § 6 от ДР на ЗДвП, понятието
„прекратяване на регистрация" означава отмяна на разрешението превозното
средство да се използва в пътното движение. Поради това тази невъзможност да се
ползва пътното превозно средство по предназначение, сама по себе си, не следва
да се разглежда като „трудно поправима вреда“ по смисъла на чл.166, ал.4
вр.ал.2 от АПК. И това е така, защото обратното би довело до абсурдния извод,
че всякога, когато бъде наложена принудителна административна мярка от
посочения вид, ще е налице такава трудно поправима вреда, съставляваща
основание за спиране на предварителното изпълнение на акта. Очевидно не това е
била целта на законодателя, който в чл.172, ал.6 от ЗДвП изрично е допуснал такова
изпълнение.
Същевременно
жалбоподателят не сочи други обстоятелства и не представя доказателства за наличието
на такива, които да водят до извод за превес на личния му интерес да ползва процесното
ремарке в стопанската си дейност, над противостоящия му обществен такъв от
прилагането на оспорената мярка, който може да бъде извлечен от чл.1, ал.2 и
чл.171 от ЗДвП, а именно осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и преустановяване на административните нарушения, а, като крайна цел, и
опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата.
Видно
и от самия текст на чл.171а, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, принудителната мярка се
налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице посочените в разпоредбата обстоятелства, измежду които е и управлението
на ППС от неправоспособен водач, респ. от такъв, който не притежава
свидетелство за управление. Отчитайки затрудненията пред доказването на тези
обстоятелства, законодателят, в обществен интерес, не е включил във фактическия
състав на нормата изискване за знание от страна на собственика на ППС на
обстоятелството, че то се управлява от неправоспособен водач, нито пък се
изисква доказване на вина на собственика, т.е. че той, при полагане на
дължимата грижа, е могъл да узнае това обстоятелство.
С
оглед установеното сериозно застрашаване на обществените отношения, гарантиращи
безопасността на движението, изразяващо се в управление на ППС без
правоспособност за това, като и предвид липсата на доказателства за размера и
сигурността на настъпването на твърдените трудно поправими вреди, които
жалбоподателят би претърпял в резултат на предварителното изпълнение на акта,
съдът намира искането за спиране неоснователно и като такова то следва да бъде
оставено без уважение.
Доколкото
за главното производство законодателят е определил едноинстанционност на делото
при приключване на спора по същество – чл.172, ал.5, изр.второ от ЗДвП, то и
производството по акцесорното искане за спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение на заповедта, предмет на съдебен контрол за
законосъобразност по главното производство, се развива и приключва на една
съдебна инстанция, поради което настоящото определение не подлежи на обжалване
(в този смисъл е трайната практика на ВАС – вж. определение № 4630 от
16.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4295/2022 г., VII о. и мн.др.).
Така
мотивиран и на основание чл.166, ал.4 вр.ал.2 от АПК вр. чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Деид 24“ ЕООД, с ЕИК
*********, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на заповед № 22-1085-000534/12.09.2022 г., издадена от началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, с която по
отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно „прекратяване на регистрацията на ППС“ – на
ремарке за товарен автомобил с рег. № Р 2591 ЕЕ, за срок от 6 месеца.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: