№ 22411
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110107553 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел 1, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „...“ ЕАД, с която срещу „....“ ЕООД,
Е. А. Т. и Р. В. Т. са предявени при условията на солидарност осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за
сумата в общ размер на 3257,62 евро, представляваща девет броя вноски за главница
по договор за кредит (продукт „Бизнес револвираща линия“) № .../04.10.2006 г. за
периода от 21.02.2017 г. до 21.10.2017 г., сключен между „...“ АД (с предишно
наименование „...“ АД), кредитор, и „....“ ЕООД, кредитополучател и анекс №
1/25.04.2012 г. към него, вземанията по който са били прехвърлени в полза на ищеца,
ведно със законната лихва, считано от 15.02.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 04.10.2006 г. между ответника „....“ ЕООД и „...“ АД е бил
сключен договор за кредит (продукт „Бизнес револвираща линия“) № ..., по силата на
който банката е отпуснала, а ответникът е усвоил сума в размер на 30000 лв. за
посрещане на краткосрочни оборотни нужди. С анекс № 1/25.04.2012 г. ответниците Е.
Т. и Р. Т. са встъпили в заемното правоотношение като съдлъжници на основание чл.
101 ЗЗД, приемайки и задължавайки се да отговарят за изпълнението на задължението
за окончателното погасяване на дължимите по кредитната експозиция суми. Крайният
срок за издължаване на заемните средства е определен на 21.10.2017 г., съгласно
изготвен погасителен план към анекса. По молба на кредитополучателя кредитът е
превалутиран в евро, като главницата по него към датата на анекса възлиза на 15022,37
евро. Твърди се въз основа на договор за прехвърляне на вземания (цесия) от
21.06.2017 г. „...“ АД да е прехвърлила вземанията си по процесния договор за кредит
на ищеца. За последното се сочи да са изпратили уведомление до „....“ ЕООД, но
същото било върнато в цялост. Поддържа се, че ответниците следва да се считат
уведомени за прехвърлянията на вземанията с връчване на препис от исковата молба,
1
за което прави нарочно изявление. Твърди солидарните ответници да не са погасили
процесните вземания, поради което моли за уважаване на предявените искове.
Поддържа се вземанията да са изискуеми поради настъпване на крайния срок за
погасяването им, а не поради предсрочна изискуемост. Претендира сторените в
производството разноски.
Ответниците „....“ ЕООД, Е. А. Т. и Р. В. Т. са депозирали отговор в срока по чл.
131 ГПК, чрез адв. Б., в който оспорват предявените искове като неоснователни.
Сочат, че към договора за кредит от 2006 г. не е приложен погасителен план и по този
начин не могат да го съпоставят с този към анекс № 1/25.04.2012 г. Оспорват
твърдението „...“ АД да не е носител на вземането след сключването на договора за
цесия, доколкото действието на цесията спрямо длъжника се поражда след
уведомяването му за извършеното прехвърляне, а такова не се твърди да е
осъществено успешно преди депозиране на исковата молба. Твърдят да не е обявена
предсрочната изискуемост на вземанията по договора. Правят възражение за
погасяване по давност на вземанията на ищеца. Претендират сторените в
производството разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между „...“ АД и „....“
ЕООД, Е. А. Т. и Р. В. Т. е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит
(продукт Бизнес револвираща линия) № .../04.10.2006 г. и анекс № 1/25.04.2012 г. с
посоченото съдържание, по което кредиторът е предоставил на кредитополучателя
посочената в исковата молба сума, а последният се е задължил да я върне в посочените
срокове; че ответникът е преустановил плащанията на дължимите суми, че дължимата
главница за исковия период възлиза на претендирания размер, че вземането по
договора за кредит е било валидно прехвърлено на ищеца, както и че ответниците са
били уведомени за извършената цесия.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже
настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване
течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото
производство вземания.
Не е спорно между страните, а и от ангажираните доказателства се установява, че
между „...“ АД (преименована в последствие на „...“ АД, понастоящем „...“ АД) и
ответното дружество „....“ ЕООД, представлявано от управителя Е. Т. е сключен
договор за банков кредит „Бизнес револвираща линия“ № ... от 04.10.2006 г., по силата
на който на дружеството, в качеството му на кредитополучател, е предоставен кредит
под формат на бизнес револвираща линия в размер на 30000 лева, за срок от 120
месеца. Ответниците Е. Т. и Р. В. Т. не оспорват качеството си на съдлъжник по
предоставения в полза на дружеството кредит, което обстоятелство е предвидено в
съдържанието на Анекс № 1 от 25.04.2012 г. към процесния договор, доколкото същите
са встъпили в дълга по рeда на чл. 101 ЗЗД. Видно от клаузите на анекс №1/25.04.2012
г. крайният срок за погасяване на банков кредит „Бизнес револвираща линия“ № ... от
04.10.2006 г. е удължен до 21.10.2017 г., а вземането по кредита е превалутирано в
евро, съгласно искане на кредитополучателя от 20.04.2012 г. Общата сума на
2
главницата към датата на анекса възлиза на 15050,65 евро. Главницата, ведно с
дължимите лихва е уговорено да се погасяват на месечни вноски, с краен падеж
21.10.2017 г. С подписването на анекса страните са уговорили, че кредитополучателят
ще ползва 12-месечен период на облекчено погасяване на кредита, като в този срок се
задължава да заплаща ежемесечно погасителна вноска, равняваща се на дължимото
плащане по лихви за съответния месец. След изтичане на този срок,
кредитополучателят ще заплаща вземанията по кредита на равни месечни анюитетни
вноски, съгласно погасителен план, приложен по делото.
Не се спори между страните, че ответниците не са погасили вземанията по
кредита, предмет на иска.
Първият спорен между страните по делото въпрос е относно действието на
сключения договор между ищеца и „...“ АД за прехвърляне в полза на ищеца на
вземанията на банката по процесния договор за кредит, доколкото се твърди, че
цесията не е съобщена на ответниците.
Ищецът навежда, че с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.06.2017 г.
„...“ АД му е прехвърлил вземанията си по процесния договор за кредит. В описанието
относно съвкупността от цедирани вземания попада и процесният договор за банков
кредит под № .... Ищецът е приложил потвърждение за извършената цесия от „...“ АД.
За да има действие извършеното прехвърляне на вземането по отношение на
длъжника, законодателят е посочил, че договорът за цесия следва да бъде съобщен на
последния от предишния кредитор (цедента). Законът не урежда изрично начина, по
който следва да бъде извършено уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а
само установява, че това е задължение на предишния кредитор (цедент). Самото
уведомяване като правно-релевантен факт не е основание да се приеме, че липсата му
препятства изискуемостта и дължимостта на вземането. Уведомяването има за цел да
извести длъжника за промяната на лицето-кредитор, т. е. на лицето, комуто следва да
се престира паричното задължение, за да се счита, че длъжникът е изпълнявал точно.
Липсата на уведомяване е от значението като факт, че доколкото длъжникът е
престирал чрез плащане дължимата част от паричното задължение на първоначалния
кредитор (цедент), то не може да му се вмени неизпълнение на задължението спрямо
новия кредитор. Ако след датата на договора за цесия, макар и без данни за надлежно
уведомяване за договора за цесия, длъжникът е престирал част от паричното
задължение на новия кредитор (цесионер) без възражения, че не му е съобщено за
цедираното вземане, то не може да се приеме, че остатъкът от вземането не се дължи
на основание липсата на надлежно уведомление по см. на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Съгласно константната съдебна практика изискването за извършване на
уведомяването за цесията от стария, а не от новия кредитор, не поставя ограничения
относно правото на цедента да упълномощи новия кредитор за извършването на
надлежните действия по уведомяване на длъжника, като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД
(в този смисъл Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г., по описа на
ВКС, III г.о.). За да премине цедираното вземане от стария към новия му носител е
достатъчно да бъде постигнато съгласие помежду им относно прехвърлянето на
вземането, като това е достатъчно за легитимирането на цесионера като носител на
вземането, съответно липсата на уведомяване на длъжника не прави цесията
недействителна.
В конкретния случай действително от приложените към исковата молба писмени
3
доказателства не се установява ответниците да са били уведомени за извършеното
прехвърляне преди депозиране на исковата молба. Съгласно непротиворечивата
съдебна практика доколкото получаването на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е
факт от значение за спорното право /завършва фактическия състав на придобиването
на вземането от страна на цесионера срещу длъжника/, поради което настъпването му
в хода на процеса следва да бъде съобразено при решаването на делото с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл Решение № 78 от
09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г., по описа на ВКС, II т.о). Следователно при
направено изрично изявление в този смисъл, цесията се смята редовно съобщена на
длъжника-ответник, при условие, че с връчване с препис от исковата молба е връчено
изходящо от цедента уведомление на длъжника като приложение към исковата молба,
с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
В случая, чрез представеното по делото пълномощно /л. 6 от делото на СРС/ се
установява, че ищецът е упълномощен да извърши от името на цедента необходимите
правни и фактически действия във връзка с уведомяването на длъжниците за
прехвърлените вземания въз основа на извършеното цедиране, съгласно изискванията
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, т.е. да уведоми от негово име длъжниците на вземанията, предмет
на извършеното прехвърляне. Договорът за цесия, заедно с приложението към него,
писменото пълномощно и изготвените до длъжника уведомления са редовно връчени
на ответниците като приложения към исковата молба в производството пред СРС
/препис от тях ответниците „....“ ЕООД и Е. Т. са получили на 14.03.2023 г.,
респективно Р. Т. на 15.03.2023 г./. От приложените по делото писмени доказателства
съдът намира, че е налице валидно прехвърляне на вземанията на кредитодателя в
полза на ищеца, по силата на което същият придобива качеството кредитор по
отношение на сключения договор за банков кредит. От изложеното може да се направи
извод за надлежната материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищеца
по повод предявените искови претенции срещу ответниците. Ето защо, съдът приема,
че сключеният договор за цесия има действие спрямо длъжниците на основание чл. 99,
ал. 4 ЗЗД. Ищецът е материалноправно легитимиран да претендира цедираното му
вземане срещу ответника, тъй като последният дължи да престира на него, а не на
стария кредитор. С оглед на изложеното и като взе предвид, че ответниците не твърдят
да са извършвали плащания в полза на стария кредитор /цедента/ на съществуващите
задължения, се налага извод, че процесният договор за цесия е произвел действие
спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, в този смисъл доводите на
ответниците са неоснователни.
Следващият спорен момент между страните е относно погасяването на вземането
по давност с оглед своевременно релевираното възражение на ответниците
В производството се претендират редовно падежирали вземания – 9 бр. вноски за
главница, поради настъпил краен срок на договора за кредит за периода 21.02.2017г.-
21.10.2017г. Не се твърди предсрочна изискуемост на дълга, противно на доводите на
ответниците. Исковата молба е депозирана в съда на 15.07.2022 г. Вземанията за
главница се погасяват с 5-годишна давност, съгласно правилото на чл. 110 ЗЗД. При
съобразяване на задължителните разяснения, дадени с ТР 3/21.11.2024 г. то т.д. 3/2023
г. на ОСГТК на ВКС при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни
погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от
главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от
момента на изискуемостта на съответната вноска. В конкретния случай, доколкото се
претендират вноски за главница, считано от 21.02.2017 г. до 21.10.2017г. и при
4
съобразяване на датата на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2022 г.,
настоящият състав приема, че вземанията на ищеца не са погасени по давност към
датата на предявяване на иска, породи което са дължими.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски за исковото производство на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК има ищецът, като съобразно представените доказателства
съдът приема за реално сторени разноските за заплатена държавна такса в размер на
254,86 лева. Ищецът претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в минимален размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „....“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ... , Е. А.
Т., ЕГН ********** и Р. В. Т., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ... да заплатят
солидарно на „...“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ...., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 3257,62
евро, представляваща девет броя непогасени вноски за главница по договор за кредит
(продукт „Бизнес револвираща линия“) № .../04.10.2006 г. за периода от 21.02.2017 г.
до 21.10.2017 г., сключен между „...“ АД (с предишно наименование „...“ АД) и „....“
ЕООД и анекс № 1/25.04.2012 г. към него, вземанията по който са били прехвърлени в
полза на „...“ ЕАД, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2022 г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 354,86 лв.,
представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5