Решение по дело №800/2018 на Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

 

Номер  699/17.12.            Година  2019                       Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд                                               ХIIІ търговски  състав

На двадесети ноември през 2019 Година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА

Секретар: Мая Крушева

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА

гражданско  дело номер 800 по описа за 2018 година

намери за установено следното:

         Иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

         Ищецът - „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД твърди, че е кредитор на ответника „СОУЛ“ ООД като в периода 13.01.2007 г. - 08.10.2008 г. му е предоставил в заем суми, на обща стойност 326 500 евро, равняващи се на 638 578 лв., с осъществени парични преводи по разплащателната сметка на „СОУЛ“ ООД в Обединена българска банка АД, които до момента не са върнати. Сочи, че съгласно представен от управителя доклад за дейността на дружеството - длъжник, за периода 2013 г. - 2017 г., задълженията на последното по отпуснати заеми към 31.12.2017 г. са в размер на 680 000 лв. Твърди, че с получените средства „СОУЛ“ ООД е закупило недвижими имоти с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 132, том IX, рег. № 8787 по н.д. № 1732/2007 г., вписан в Служба по вписванията - Пловдив с вх. рег.№ 28784/ 11.10.2007 г., акт № 40, том 17, дело № 23116/2007 г., сред които и:

         - самостоятелен обект с идентификатор 56784.511.1907.1.3 по КККР, находящ се в ****, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 с идентификатор № 56784.511.1907.1 със застроена площ от 200 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор № 56784.511.1907 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК, представляващ апартамент тип „3-1“, разположен на третия етаж на жилищен модул „В1“ със застроена площ 63.75 кв.м., състоящ се от дневна-столова, кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, антре и лоджия, при граници: на същия етаж: обект № 56784.511.1907.1.2., под обекта – обект № 56784.511.1907.1.21, обект № 56784.511.1907.1.20, обект № 56784.511.1907.1.14, над обекта – обект № 56784.511.1907.1.6 с прилежащи части – зимник № 5, разположен на сутереннния етаж със застроена площ от 9.36 кв.м. при граници: от две страни – външен зид, зимник № 8, зимник № 6 и коридор, заедно с прилежащите на апартамента и зимника общо 8.409 % от ид.ч. от поземления имот. Ищецът твърди, че първоначално „СОУЛ“ ООД е отдавало закупения имот под наем, а на 26.02.2015г. го е продал с договор за покупко - продажба от 26.02.2015 г., за който е съставен нотариален акт № 119, том I, рег. № 1314, дело № 119/2015, вписан в СВ-Пловдив с вх. рег. № 5297/26.02.2015 г., акт № 188, том 13, дело № 2348/2015 г. на втория по делото ответник - И.Д.Н..  Със същият нотариален акт са продадени и 8.409% ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.511.1907 по КККР, одобрени със заповед №РД-18- 48/03.06.2009 на ИД на АГКК. Сочи, че продажната цена е в пъти по-малка от заплатената при придобиването на имотите, като същите са продадени на лице, близко на управителя на дружеството -длъжник. Твърди, че цената за продадения имот веднага е била изтеглена от банковата сметка на „СОУЛ“ ООД и прехвърлена „на каса“ на дружеството, в резултат на което, ищецът счита, че длъжникът му разполага с малки или никакви активи, с които би могъл да обезпечи връщането на заетите суми. Твърди, че сделката е извършена от участващите в нея лица със съзнанието и с намерението за увреждане на ищеца, който е кредитор на „СОУЛ“ ООД. Настоява,  съдът  да постанови решение, с което да обяви за относително недействителна на основание чл. 135, ал.1 ЗЗД по отношение на ищеца, договора за покупко – продажба, сключен между „Соул“ ООД на И.Д.Н., ЕГН: **********, с нотариален акт № 119, том I, рег. №1314, дело № 119/2015, вписан в СВ - Пловдив с вх. рег. № 5297/26.02.2015 г., акт № 188, том 13, дело 2348/2015 г., на следните имоти:

-        самостоятелен обект с идентификатор 56784.511.1907.1.3 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК, с адрес на имота: ****, който се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.511.1907 с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нивата на обекта: 1, с посочена в документа площ от 63,75 кв.м. при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 56784.511.1907.1.2, под обекта - 56784.511.1907.1.21, 56784.511.1907.1.20, 56784.511.1907.1.14, над обекта - 56784.511.1907.1.6,

-        8.409 % ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 56784.511.1907 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК, с площ от 491 кв.м., при граници: ПИ № 56784.511.1910; ПИ №56784.511.9537 и ПИ №56784.511.721.

В срока по чл.367 от ГПК  е постъпил отговор от ответника „СОУЛ“ ООД, с който изцяло оспорва иска. Оспорва качеството на кредитор на ищеца, като твърди, че сочените в исковата молба вземания на ищеца към „СОУЛ“ ООД не съществуват, а евентуално, прави възражение за погасяването им по давност. Признава факта, че процесните имоти са продадени на по-ниска от придобивната им цена, което твърди да е наложено от обстоятелството, че същите са били придобити преди настъпването на световната финансова криза като след нея цените на имотите са паднали драстично, както и наемните цени, поради което е станало икономически неоправдано да се правят разходи за поддръжка на недвижими имоти и за плащане на данъците за тях. Твърди, че разликата между придобивната и продажната цена не е драстична, като продажната цена е била пазарната цена за тези имоти за 2015 г. Твърди също, че продажбата е станала с помощта на посредник, ангажиран от купувача и същата е била разгласена чрез обяви.

В срока по чл.367 от ГПК  е постъпил отговор и от ответника И.Д.Н., с който същият оспорва наличието на действително вземане на ищеца към праводателя му, възникнало преди сключване на атакуваната сделка. Оспорва твърдението в исковата молба, че е „познато“ на управителя на „СОУЛ“ ООД лице и че към момента на продажбата е знаел за съществуването на финансови отношения между ищеца и ответното търговско дружество. Твърди, че сключването на сделката е мотивирано от остра нужда за закупуване на такъв тип жилище в този район.

В депозираната по делото допълнителна искова молба, ищецът уточнява, че е кредитор на „СОУЛ“ ООД, на което е превело суми в общ размер на 680 000 лв., осчетоводени от „СОУЛ“ ООД като дългосрочен заем/и. Заемите са използвани за закупуване на недвижими имоти - 8 бр. самостоятелни обекти в сгради в гр. **** и частично плащане по предварителни договори за други два обекта в процес на строителство. Твърди, че липсва писмен документ, в който изрично е записано, че сумите се отпускат като инвестиционен заем, но съществува договореност между „Конжелатс дел Норд“ ЕООД, представлявано от управителя г-н А.О.В. и „СОУЛ“ ООД, представлявано от управителя К.Д., за отпускане на посочения заем/и за инвестиции в недвижими имоти в България. Счита, че дори да се приеме, че между ищецът и „СОУЛ“ ООД липсва договор за заем, ищецът има вземане в размер на общо преведените по сметка на ответното дружество 680 000 лв., които в тази хипотеза подлежат на връщане като недължимо платени, защото няма друго основание сумите да бъдат преведени от дружеството-ищец в полза на „СОУЛ“ ООД. Твърди, че страните по процесната сделка само формално са я сключили като покупко-продажба, а в действителност, не е извършван банков превод от банкова сметка на купувача по банковата сметка на продавача на сумата, определена като продажната цена от 58 500 лв., посочена в нотариалния акт, като действителното им намерение е било със сключването на сделката да бъде затруднено удовлетворяването на кредитора „Конжелатс дел Норд“ ЕООД, посредством намаляване активите на длъжника му „СОУЛ“ ООД. Твърди, че на ответниците е било известно, че с действията си увреждат ищеца. Сочи, че отпуснатите заеми са осчетоводени от „СОУЛ“ ООД и са представени като дългосрочни задължения в обявените годишни финансови отчети по партидата на същото дружество в Търговския регистър, което обстоятелство на основание чл. 23, ап. 6 от ЗТР не се нуждае от доказване. Твърди, че с оглед оповестителното действие на обявените актове по партидата на дружеството в Търговския регистър, на ответникът-купувач по атакуваната сделка му е било известно наличието на задължения на продавача „СОУЛ“ ООД към „Конжелатс дел Норд“ ЕООД.

В депозирания по делото допълнителен отговор от ответника „СОУЛ“ ООД се поддържат твърденията и възраженията, изложени в първоначалния отговор. Оспорват се твърденията в допълнителната искова молба. Твърди се, че атакуваната сделка е извършена със знанието на ищеца, тъй като същият към датата на извършването ѝ е представлявал по пълномощие другия съдружник в „СОУЛ“ООД - „Чиароланца“ ООД, а всички сделки са извърши със знанието и на двамата съдружници в ответното дружество. В допълнение, посочва че ищецът е свързано лице със съдружника „Чиароланца“ ООД, доколкото собственикът на ищцовото дружество - А.О.В. е **** на трите съдружнички в „Чиароланца“ ООД.

Допълнителен отговор е депозиран и от ответника И.Д.Н., с който същия поддържа твърденията и възраженията, изложени в първоначалния отговор и оспорва твърденията в допълнителната искова молба. Твърди, че продажбата е била публично разгласена.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Видно от НА № 132, том IX,         рег. № 8787, н.д. № 1732 от 2007г. е, че на 11.10.2007г. е сключен договор за покупко – продажба, с който „СОУЛ“ ООД е закупило от „ГБС – ПЛОВДИВ“ АД недвижими имоти, подробно описани в пункт 1, 2 и 3 от акта общо за сумата от 328 775 лв., която сума е заплатена при сключване на договора и при уговорено отлагателно условие относно настъпване на прехвърлителния ефект на същия – заплащане на последната вноска по договора за СМР, подписан между страните.

На 26.02.2015г.  „СОУЛ“ ООД се разпоредил възмездно в полза на  И.Д.Н. с един от придобитите с НА № 132, том IX, рег. № 8787, н.д. № 1732 от 2007г. недвижим имот, ведно с 8.409 %  идеални части от ПИ с идентификатор 56784.511.1907  за сумата от 58 500 лв., платена по банков път.

Представено е по делото банково удостоверение от Мора Банк Сау, от което се установява превода на посочените в исковата молба суми от сметката на ищеца по сметка на „СОУЛ“ ООД; в същото не се съдържа основание за извършените преводи. 

От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като неоспорена от страните се установява, че получените по сметка на дружеството ответник суми през периода 2007г. - 2008г., преведени от ищеца са осчетоводени по сметка 499 „Други кредитори“, а през 2018г. са отписани и сумата е отразена като приход по кредит на сметка 709 „Други приходи“. Доколкото липсват други записвания за налични източници за финансиране на сделките с недвижими имоти, експерта прави извод, че е възможно същите тези средства да са използвани за закупуването им. Процесният имот е заведен като актив по дебита на сметка 203 „Сгради“ с първоначално стойност 65 054.86 лв., а по данни от оборотната ведомост към 31.12.2018г. наличните парични средства на „Соул“ ООД са по разплащателна сметка 30.62 лв. и на каса 280 204.39 лв.. При разпита на вещото лице в проведеното съдебно заседание на 20.11.2019г. Т.Р. е посочил, че в документите за преводите не е посочено основание за извършването им, като е уточнил, че в сметка 499 се отразяват задължения, които не могат да намерят място в други сметки. Експерта е посочил, че заемите се отразяват в сметка от 151 до 159.     

Управителят на ответника „СОУЛ“ ООД е дал обяснения по реда на чл. 176 ГПК като е заявил, че средствата за закупуване на осем самостоятелни обекта в сгради в гр. **** са дружествени такива. К.Д. признава превода на средства в посочения в исковата молба размер, но отрича наличието на уговорки между ищеца и „СОУЛ“ ООД във връзка с тези преводи. 

Ответникът И.Н. е дал обяснения по реда на чл. 176 ГПК при които е заявил, че за първи път видял К.Д. на проведения оглед на процесния имот, както и че за продажбата на същия разбрал от обява във в. Марица. Твърди, че харесал имота, тъй като бил в непосредствена близост с неговото жилище и го закупил, за да настани в него майка си, който до този момент живеела в с. ****. Заявява, че финансирал покупката с кредит от банка.

Събраните по делото гласни доказателства и конкретно показанията на св. А.Г.–Н., които съдът кредитира като преки и непосредствени, установяват, че свекър й - И.Н. дълго търсил жилище, близко до своето, където да настани майка си, като през 2015г. ги завел да огледат процесния имот. Свидетелката сочи, че имота се ползвал от „едно младо момче“, а госпожата, която ги посрещнала се представила като управител на дружеството собственик и след като свекър й харесал имота, а тя прегледала документите се сключила сделката, цената по която била заплатена с кредит. Твърди, че след като наемателя се изнесъл, свекър й направил ремонт и пренесъл багажа и мебелите на своята майка, която живее и понастоящем в процесния имот.

 Основателността на иска с правно основание чл. 135 ЗЗД предполага наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да има качеството на кредитор; ответникът - длъжник да е извършил правно действие, увреждащо кредитора; вземането на кредитора да е възникнало преди осъществяване увреждащото действие извън хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД; длъжникът и третото лице, щом действието е възмездно, да знаят, че така увреждат интересите на кредитора.

По отношение на първата предпоставка ответниците оспорват качеството на кредитор на ищеца, като „СОУЛ“ ООД твърди, че не е сключван договор за заем за преведените по негова сметка парични суми от ищеца, нито, че е налице друго правоотношение между страните и по повод, което да са преведени посочените суми. Кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на длъжника - ответник. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2 от 09.07.2019г. на ОСГТК по тълк.д. № 2/2017г.  в производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти. Страната, предявила иска по чл.135 ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на кредитор, като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правен интерес. Така, качеството кредитор е налице,  ако ищецът по иска твърди и съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба, като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Извод за несъществуване на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила на пресъдено нещо. Т.е. правоотношението, от което произтича вземането на кредитора, не става предмет на делото по павловия иск и съдът не може да преценява дали това правоотношение съществува, респ. да разглежда възражения погасяващи вземането по същото, тъй като не е предявен иск за вземането. Ако впоследствие качеството на кредитор на ищеца бъде отречено /напр. поради порок на сделката, погасяване чрез плащане или на настъпването на друг погасяващ същото факт/, непротивопоставимостта на извършеното от длъжника действие спрямо кредитора губи смисъл.

По делото не са ангажирани доказателства, посредством които да се установят твърдяните в исковата молба факти – сключен договор за заем, по който заемодател да е ищеца, а заемател „СОУЛ“ ООД, вземането по който да не е удовлетворено, поради което и съдът приема, че ищеца не е установил качеството си кредитор на това основание.

В допълнителната искова молба ищецът е заявил още едно основание при условията на евентуалност, на което се счита кредитор, а именно, че сумите са недължимо преведени. От приложеното банково удостоверение се установява превода на сумата от 327 187.25 евро от ищеца по сметка на „СОУЛ“ ООД, който не се и оспорва, без да е посочено основание за извършения превод, нито такова се твърди и установява от ответника. Затова и съдът приема, че с тази сума ответникът се е обогатил, съответно превелият се е обеднил без да има основание за това.  Казаното е достатъчно да обоснове качеството кредитор за ищеца по предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

Спорно между страните е и обстоятелството налице ли е увреждане интереса на кредитора. Релевантният момент за настъпване или не на факта на увреждане следва да се свързва с датата, на която е извършено оспореното разпореждане с имущество. По правило, всяка сключена разпоредителна сделка обективно намалява имуществото на длъжника, а увреждане е налице и когато се затруднява удовлетворяването на кредитора, посредством трансформация на имуществото на длъжника, която прави невъзможно насочване на принудително изпълнение върху това  конкретно имущество /вж. решение № 320 от 05.11.2013г. на ВКС по гр.д. № 1379/2012г., IV г.о., ГК/. Целта на успешно проведеното производство по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД е излезлия от имуществото на длъжника актив да бъде отново част от същото имущество и кредиторът да има право да се удовлетвори от него по реда на изпълнителното производство, което в случая не би могло да бъде сторено, предвид недобросъвестното поведение на длъжника /вж. Решение № 261 от 25.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 5981/2014г., ІV гр.с. и Решение № 322 от 29.10.2015г. на ВКС по т.д. 2761/2015г., ІV гр.отд./. Без значение за увреждането е обстоятелството, че сделката е сключена, след като управителя на длъжника, който е и съдружник е бил  упълномощен от другия съдружник в дружеството да сключва сделка при каквито условия намери за добре, както и че съдружникът – упълномощител и представляващия дружеството ищец са свързани лица, с което се мотивира извод за съгласие на кредитора с извършеното разпореждане, тъй като упълномощаването е към 2013г. – вж. 103, а наличието на увреда се преценява към датата на разпореждането, респ. не опровергава същата.

Извършените от длъжника разпореждания са правни действия, по отношение на които законодателя е предвидил възможност да бъдат отменени по реда на чл.135 ЗЗД, като при възмездното разпореждане е необходимо установяване на знание у лицето, с което длъжника договаря. Приобретател по сделката е трето лице, по отношение на което презумпцията на чл. 135, ал.2 ЗЗД е неприложима, а доказателства за знанието за увреждане на кредитора, посредством сключената сделка не са ангажирани от ищеца, в чиято тежест стои за установяване този факт, поради което и съдът приема, че не е налице втората от предпоставките, предвидени в чл.135, ал.1 ЗЗД. Липсата на знание за увреждане у третото лице приобретател И.Н. се потвърждава и от събраните гласни доказателства - показанията на св. А.Г.–Н., които сочат, че покупката на процесния имот е била обусловена от необходимостта ответника да устрои своята майка в жилище, което се намира в близост до неговото.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че продажната цена не е платена, респ., че е налице безвъзмездно разпореждане с права при сключване на договора от 26.02.2015г.. Видно от съставения  НА № 119, том I, рег. № 1314, н.д. № 119 от 2015г. е, че страните са удостоверили изплащането на уговорената цена напълно и по банков път при подписване на договора. Коментираният документ е официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, която не е опровергана, дори напротив от ответника са представени доказателства за извършения превод – вж. л.201-203.

Не е вярно, че знанието за увреждане следва да се предполага предвид оповестителното действие на обявените по партидата на дружеството длъжник обстоятелства, тъй като в същите не се съдържат данни нито за конкретни задължения, нито за кредитори на същото това дружество.  

Изводът е, че предявения иск с правно основание чл. 135 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на  ответниците се дължат разноски, които съдът констатира да са, както следва: за „СОУЛ“ ООД сума в размер на 3000 лв., представляващи възнаграждение платено на адвокат и за И.Н. в размер на 2000 лв., представляващо платено възнаграждение за адвокат.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД, дружество учредено и съществуващо по законите на Андора с адрес Андора, ул. Жозен Виладомат № 17, ет.2, ап.6  срещу „СОУЛ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ЖК Тракия, бл. 202, вх. В, ет. 6 и И.Д.Н., ЕГН: ********** с адрес *** иск да бъде признат за относително недействителен по отношение на ищеца на сключения на 26.02.2015г., обективиран с НА № 119, том I, рег. № 1314, н.д. № 119 от 2015 г. договор, с който „СОУЛ“ ООД ЕИК ********* продава на И.Д.Н., ЕГН: **********   следния собствен, недвижим имот:

         - самостоятелен обект с идентификатор 56784.511.1907.1.3 по КККР, находящ се в ****, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 с идентификатор № 56784.511.1907.1 със застроена площ от 200 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор № 56784.511.1907 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009 на ИД на АГКК, представляващ апартамент тип „3-1“, разположен на третия етаж на жилищен модул „В1“ със застроена площ 63.75 кв.м., състоящ се от дневна-столова, кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, антре и лоджия, при граници: на същия етаж: обект № 56784.511.1907.1.2., под обекта – обект № 56784.511.1907.1.21, обект № 56784.511.1907.1.20, обект № 56784.511.1907.1.14, над обекта – обект № 56784.511.1907.1.6 с прилежащи части – зимник № 5, разположен на сутереннния етаж със застроена площ от 9.36 кв.м. при граници: от две страни – външен зид, зимник № 8, зимник № 6 и коридор, заедно с прилежащите на апартамента и зимника общо 8.409 % от ид.ч. от поземления имот.

ОСЪЖДА „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД, дружество учредено и съществуващо по законите на Андора с адрес Андора, ул. Жозен Виладомат № 17, ет.2, ап.6 да заплати на „СОУЛ“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ЖК Тракия, бл. 202, вх. В, ет. 6  сума в размер на 3000 лв., представляващи направени разноски по заплащане възнаграждение за адвокат.

ОСЪЖДА „КОНЖЕЛАТС ДЕЛ НОРД“ ЕООД, дружество учредено и съществуващо по законите на Андора с адрес Андора, ул. Жозен Виладомат № 17, ет.2, ап.6  да заплати на И.Д.Н., ЕГН: ********** с адрес ***   сума в размер на 2000 лв., представляващо платено възнаграждение за адвокат.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                       

Съдия: