РЕШ.ИЕ
№ 416
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЛОРА М. МИТАНКИНА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно
наказателно дело № 20221110206630 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. А. Ш. срещу наказателно
постановление/НП/ № 22-4332-002138/28.02.2022 г., издадено от началник
сектор към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право
на управление за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за
наруШ.ие на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
НП се атакува като незаконосъобразно. Сочи се, че жалбоподателят е
турски гражданин, временно пребиваващ в Република България, като не
разбира добре български език. На 01.02.2022г. бил спрян от служители на
ОПП-СДВР на посоченото в НП място, като не разбрал за какво го спират.
Бил му съставен АУАН, чието съдържание не разбрал, както и какво
наруШ.ие е извършил, тъй като не му бил осигурен преводач. Поддържа се, че
по този начин съществено е ограничено правото на защита на жалбоподателя.
Жалбоподателят поддържа, че не е извършил вмененото му наруШ.ие, като
поведението му е било съобразено с правилата за движение по пътищата.
Пътят бил заснежен и заледен и автомобилът поднесъл. Описаното в НП
1
деяние не съставлявало наруШ.ие на чл. 104б, ал. 1 ЗДвП, тъй като нямало
нома, която да забранява извършване на резки маневри и преднамерено
извеждане на МПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба на
сцепление на гумите. Тези действия описвА. начин на шофиране, който
можел да бъде опасен, но не и да доведе до ползване на пътя извън неговото
предназначение. Според жалбоподателя описаното деяние сочи на наруШ.ие
на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Твърди се, че описаното в АУАН и НП деяние е
несъставомерно. Отделно от това липсвало пълно описание на наруШ.ието,
съставляващо наруШ.ие на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗДвП. Моли се за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от
адв. С., който пледира за отмяна на НП. Счита, че е наруШ.о правото на
защита на жалбоподателя, тъй като не му е назначен преводач, а разпитаният
свидетел, който владеел български език, не бил допуснат да присъства при
съставяне на АУАН. Поддържа, че наруШ.ието не е установено по безспорен
начин. Разпитаният свидетел очевидец посочил, че жалбоподателят не е
извършил наруШ.ието. По тези съображения и по съображенията в жалбата
адв. С. моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 01.02.2022г. жалбоподателят М. А. Ш. управлявал лек автомобил
„БМВ“ с ДК № в гр. София по ул. „Крайречна“ с посока на движение от ул.
„Нарцис“ към Драгалевския манастир. В автомобила като пасажер пътувал св.
Ю Й. Жалбоподателят М. А. Ш. е турски гражданин, временно пребиваващ в
Република България, като не владеел добре български език. Пътното платно
било заснежено, като при движението автомобилът поднасял. Водачът бил
спрян за проверка от полицейски служители – св. А. С. и колегата му Р С. На
водачът М. А. Ш. не бил осигурен преводач, а св. Й, който владеел български
език, не присъствал при съставяне на АУАН, за да превежда на водача М. А.
Ш..
Св. А. С. съставил на М. А. Ш. АУАН № 568923/01.02.2022г. за
наруШ.ие на чл. 104б, ал. 1 ЗДвП. АУАН е предявен на водача без преводач,
2
като е вписано, че водачът има възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното НП № 22-4332-
002138/28.02.2022г., като на М. А. Ш. е наложена глоба в размер на 3000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл.
175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за наруШ.ие на чл. 104б, ал. 1 ЗДвП.
Видно от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи началник сектор към СДВР, О”ПП”-СДВР е компетентен
да издава наказателни постановления по ЗДвП, а актосъставителят е
оправомощен да издаде АУАН.
Видно от заповед № 8121к-13318/28.10.19г. на министъра на
вътрешните работи Д Д е назначена на длъжност началник сектор в ОПП-
СДВР.
Видно от заповед № 513з-1802/01.03.19г. на директора на СДВР св. А.
С. е назначен на длъжност младши автоконтрольор към ОПП-СДВР.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
показанията на свидетелите А. С. и Ю Й, както и въз основа на писмените
доказателства, приобщени към материА.те по делото. Съдът се довери на
показанията на свидетелите, като счете, че всеки един от тях правдиво дава
показания за това, което е възприел. Съдът счете, че показанията на св. С. не
са от естество да докажат умишлено извеждане от контрол на управлявания
от него автомобил предвид данните за пътната обстановка и показанията на
св. Йозшербетчи, пътувал като пасажер в автомобила.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е основателна.
Въз основа на извърШ.а служебна проверка съдът счита, че
административнонаказателното производство е започнало с допускане на
съществено процесуално наруШ.ие, което се отразява и на
законосъобразността на издаденото НП, което се обжалва.
Съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН АУАН се предявява на нарушителя, за да
се запознае със съдържанието му и да го подпише.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
нарушителят е турски гражданин, който не владее български език/което
3
обстоятелство се установява от показанията на св. Й, а в АУАН е отразено, че
водачът е временно пребиваващ в РБ със съответно разреШ.ие за пребиваване
№ *********/. Също така се установи, че при предявяване на АУАН на
нарушителя не е бил назначен преводач, респективно М. А. Ш. не е бил
запознат със съдържанието на акта на разбираем за него език. Установи се, че
пасажерът в автомобил – св. Ю Й, владее български език, но той не е
присъствал при съставяне на АУАН, респективно съдържанието на АУАН не
е било разяснено на нарушителя на разбираем за него език.
Тъй като нарушителят не е разбрал съдържанието на акта, то той е бил
лиШ. и от възможността да упражни правото си на възражение.
Съобразно чл. 84 ЗАНН, която разпоредба препраща за неуредените
въпроси към НПК, субсидиарно следва да бъдат приложени правилата на чл
21, ал 2 НПК съобразно който лицата, които не владеят български език, могат
да се ползват от родния си или друг език, като в тези случаи се назначава
преводач. Съгласно чл. 142, ал. 1 НПК когато обвиняемият не владее
български език, му се назначава преводач. В тежест на
административнонаказващия орган е било да назначи преводач и да се убеди,
че нарушителят е разбрал съдържанието на предявения му акт, както и
правата, с които разполага въз основа на образуваното
административнонаказателно производство.
Съгласно чл. 55, ал. 3 НПК правото на нарушителя, когато не владее
български език, включва и предоставянето в писмен вид на разбираем за него
език на актовете, имащи значение и пряко свързани с отговорността му. В
случая липсват доказателства че съставеният АУАН и издаденото въз основа
на него НП са били предявени на жалбоподателя с писмен превод.
Допуснатите процесуални наруШ.ия съществено са затруднили правото
на защита на наказаното лице и наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
ОстанА.те доводи на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални наруШ.ия не се споделят от съда. Описаното в АУАН и НП
деяние не е несъставомерно, като съдът счита, че словесното му описание
надлежно очертава състав на наруШ.ие по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
С оглед горното е безпредметно обсъждането на делото по същество и
излагане на правни съображения относно доказаността на наруШ.ието.
4
При този изход на делото жалбоподателят има право на присъждане на
разноски, но с оглед обстоятелството, че не са ангажирани доказателства за
сторени разноски за адвокатско възнаграждение съдът не присъди такива.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-002138/28.02.2022 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, О”ПП”-СДВР, с което на М. А. Ш. е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване
от право на управление за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3
ЗДвП за наруШ.ие на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
РЕШ.ИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5