МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №716/2017г., по описа на РРС, ХІ н.с.
Русенска районна прокуратура е
обвинила подс. З.И.Д., с ЕГН- **********в
това, чена че на 09.03.2017г., в
град Русе управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди 80“,
с рег. № Р 6748 РВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда -
2,94 на хиляда, установена по надлежния ред - Наредба № 30/27.06.2001г. на МЗ,
МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства - престъпление по чл.
343б, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият е редовно призован, явява се лично и
без защитник.
Съдът приема за установена по делото следната
фактическа обстановка :
На 09.03.2017г. вечерта подс.Д. употребил
значително количество алкохол. Около 22.00 часа, макар да знаел законовата
забрана за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол и
криминализирането на това деяние при концентрация на алкохол в кръвта над 1,2
на хиляда, подсъдимият привел в движение лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № Р
6748 РВ и го управлявал по улиците на град Русе. На кръстовището между ул.„Чипровци“ и бул.“Липник“, подсъдимият
изгубил управление над лекия автомобил и се ударил челно в стълб от
тролейбусната мрежа. На место веднага пристигнали полицейски служители - св.Ц.П.
и св.Н.К., които установили, че подсъдимият бил облегнат на волана, в
неадекватно състояние, с кръв по главата. На зададените му въпроси, той не
отговарял. На место пристигнал и екип на „Спешна помощ“ с доктор св.Н.Д.. С
помощта на полицейските служители и медицинския екип, подсъдимият бил изведен
от автомобила. Св.Д. установила, че той бил с видимо разбита уста, избити зъби,
рани по лицето от порязвания и кръв. Закарали го в Болницата. Там подс.Д. бил
прегледан от доктор- св.Й.Д., който му взел кръвна проба за наличието на
алкохол.
От изготвената по делото съдебна химическа
експертиза се установява, че в кръвта на подсъдимия се съдържало 2,94 промила
алкохол.
На 10.03.2017г. на подсъдимият бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение № 734640, като същевременно му
било взето и свидетелството за правоуправление.
На 10.03.2017г. Началникът на сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР -Русе издал Заповед № 17-1085-000138/2017г., с която на
основание чл.171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП отнел временно свидетелството за
правоуправление на обвиняемото лице - до решаване на въпроса за отговорността
му във връзка с настоящото дело. Тази заповед му била връчена на 10.03.2017г.
Така изложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства -показания на свидетели, Акт за установяване на
административно нарушение, талон за медицинско изследване, съдебно химическа
експертиза, справка от КАТ, справка за съдимост, автобиография и декларация по
ЗСГ.
Анализ на доказателствата и правни изводи
Подс. Д. е роден на ***г***, със средно
образование, женен, работи, неосъждан. Същият е правоспособен водач на моторно
превозно средство, води се на отчет към сектор „Пътна Полиция“ при ОДМВР – Русе
и е наказван няколко пъти с административни наказания по реда на ЗДвП. Същият е
годен субект да носи наказателна отговорност на основание чл.31, ал.1 от НПК.
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното
производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на
подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства,
безспорно се установи факта на извършено престъпление, за което е обвинен подс.З.Д..
Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по
делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на
деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват
противоречия. От събраните доказателства, Съдът е достигнал до единствено
възможният извод за виновността на подсъдимия и за постановяване на осъдителна
присъда спрямо него.
Съдът намира за несъмнено и безспорно доказано
по делото, че с деянието си си подсъдимиятЗ.И.Д. осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, тъй като
на 09.03.2017г. в град Русе управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „Ауди 80“ с рег. № Р 6748 РВ, с концентрация на алкохол в кръвта си
над 1,2 на хиляда - 2, 94 на хиляда, установена по надлежния ред - Наредба №
30/27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП за
реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства.
Изпълнителното деяние на престъплението било
извършено с действие, изразяващо се в управление на моторно превозно средство
след употреба на алкохол с концентрация в кръвта на водача над 1,2 на хиляда.
Към момента на деянието алкохолната концентрация
в кръвта на подсъдимия била над 1,2 на хиляда, а именно - 2,94 на хиляда.Тя
била установена по надлежния ред - по реда на Наредба № 30/27.06.2001г. на МЗ, МВР и МП за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства. Съгласно чл.5 от Наредбата при невъзможност за
извършване на проверка с техническо средство на място от всички участници в
пътнотранспортното произшествие се вземат проби от лекар или медицински
специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за помощ или
настанени за лечение.
От субективна страна престъплението било
извършено виновно -при пряк умисъл. Като правоспособен водач на моторно
превозно средство знаел, че управлението му с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда е престъпление, но въпреки това извършил деянието.
Причини за извършване на престъплението ниско
правосъзнание, неспазване на забраната да се управлява моторно превозно
средство след употреба на алкохол.
При
индивидуализацията на наказанието, Съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства признаването на вината, критичното отношение към извършеното деяние,
изградени трудови навици. Като отегчаващи вината обстоятелства, Съдът приема
наличие на множество налагани други административни
наказания по реда на ЗДвП. Предвид това и с оглед видът на конкретното
престъпление и неговата обществена опасност, Съдът приема, че следва да се
определи наказание към средата на предвидения в закона размер, при липсата на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства или наличието на изключителни
такива, които да мотивират приложението на чл.55 от НК. Съдът приема, че целите
на наказанието ще се постигнат с налагане на наказание ориентирано към
минимален размер - “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от ЕДНА ГОДИНА, което следва
да се отложи за подходящ изпитателен срок, а именно от ТРИ ГОДИНИ, тъй като
подсъдимият е неосъждан за извършени престъпления от общ характер и според съда
по този начин би се постигнала личната превенция.Следва да се наложи и
кумулативнопредвиденото наказание „ГЛОБА” също в минимален законов размер - от 200
лв. /ДВЕСТА ЛЕВА/.
На основание чл.343г от НК, подсъдимият следва
да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ /размер
определен към законовият среден размер по чл.37, ал.1, т.7 от НК/, тъй като
както бе посочено по-горе подсъдимият като правоспособен водач на МПС е
наказван многократно за извършени нарушения по ЗДвП, както и обстоятелството -
високо количество алкохол в кръвта му. На основание чл.59, ал.4 от НК следва да
се приспадне времето, през което е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява правото да управлява МПС.
Така наложеното наказание, по преценка на Съда,
съответства в пълна степен на обществената опасност на дееца и деянието. С
налагането му последният ще има възможност да преусмисли постъпката си и да
съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
Това наказание е насочено към постигане на визираните в чл.36 и чл.35, ал.3 от НК цели и в пълна степен според съда би оказало превъзпитателно въздействие на
подсъдимия.
Подсъдимият следва да заплати направените по
делото разноски в размер на 38,18лв., на основание чл.189, ал.3 от НПК.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия :