Допълнително Р Е Ш Е Н И Е
№261380/20.4.2021г.
гр. *****
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в закрито заседание двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година, проведено
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №4836 по описа на Варненски
районен съд за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК за допълване на решение №3635/31.07.2020г.,
постановено по гр. дело № 4836/2018г. на ВРС.
Искането за допълването се
съдържа във въззивна жалба вх. № 268520/28.09.2020г. от ответника „Г.“ ООД, ЕИК ********* (в ликвидация) със седалище и адрес на управление ***8, уточнена с молба от
24.02.2021г. По същността си се релевира искане за допълване на
първоинстанционния съдебен акт, с който е уважен предявеният ревандикационен
иск, като съдът се произнесе по възражението за задържане на процесния имот с
оглед направените в него подобрения от ответника. По отношение на тази
подобрения се сочи, че е образувано търговско дело №920/2020г. на ВОС.
В срока по чл. 250, ал. 2
ответната страна е депозирала отговор по
молбата. Изразява се становище за недопустимост на искането, а в условията на
евентуалност се сочи, че същото не неоснователно.
Съдът намира молбата за процесуално
допустима. Искането за допълване е обективирано в самата въззивна жалба, която
е депозирана в срок по чл. 259, ал.1 ГПК, поради което и срокът по чл. 250,
ал.1 ГПК следва да се счита за спазен.
Молбата по същество е неоснователна
при следните съображения:
Съгласно чл. 250, ал.
1 от ГПК, допълване на решението се
постановява, когато съдът не се
е произнесъл по цялото искане на
страната, т. е. тогава, когато е разгледана част от искането,
а по отношение на останалата спорът
не е разрешен с уважаване или отхвърляне
на претенцията според основанието и размера й, както са предявени. Предмет на искането допълване
следователно се явява предявена искова претенция, по която съдът не се е
произнесъл.
С настоящото искане ответното
дружество желае от съда да се поразнесе по искането му за задържане на
процесния имот до заплащане на сторените подобрения. Искането по реда на чл. 90 ЗЗД е релевирано в отговора на исковата молба, като в първото по делото съдебно
заседание се поддържа от процесуалния представител на ответното търговско
дружество.
Възражението за признаване
правото на задържане срещу предявен ревандикационен иск, по които съдът се произнася
в решението със сила на пресъдено нещо, се преклудира по правило с изтичане на срока за отговор на
исковата молба, като същото не може да бъдат релевирано по-късно, било пред
първа, така и пред въззивна инстанция, в който смисъл т.4 от ТР от
09.12.2013г., постановено по тълкувателно дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. От
това правило изключение се допуска само ако вземането на ответника е ликвидно,
т.е. ако е установено със сила на съдебно решение или заповед за изпълнение,
както и в случай, че ответникът е предявил насрещен иск за вземането си, при
което възражението за задържане се явява акцесорно
право към исковата претенция. В тази хипотеза в мотивите си цитираното
тълкувателно решение посочва, че то – възражението може да бъде направено и по-късно, вкл. и ред въззивна
инстанция.
Настоящото производство не се
развива във втората хипотеза, вземането на ответника не е съдебно установено
със съдебно решение, съответно в негова полза не е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. В срока по чл. 211, ал.1 вр.
чл. 131 ГПК не е депозиран насрещен иск от ответника. В производството по
делото отговор на исковата молба в срок по чл. 131 ГПК не е депозиран. Този въпрос
е окончателно разрешен с Определение №73/21.04.2020г., постановено по ч.гр.дело
№ 140/2020г. на ВКС, с което не допуснато до касационно обжалване определение №
2408/14.08.2019г., постановено по гр. дело № 1315/2019г. на ВОС, с което е
потвърдено определение №4843/12.04.2019г., постановено по гр. дело №
4836/2018г. на ВРС, с което е отказано възстановяване на срока по чл. 131 ГПК
на ответното търговско дружество, на осн. чл. 64,
ал.2 ГПК. Предвид това и доколкото процесуалните действия извършени след
изтичане на установените от закона срокове не се взимат в предвид от съда, на осн. чл. 64, ал.1 ГПК, то релевираните
в отговора на исковата молба насрещни възражения на ответника не следва да
бъдат предмет на разглеждане, поради което и по същите съдът не дължи
произнасяне.
Изложеното налага извода, че
съдът се е произнесъл изцяло по предмета, за който е бил сезиран, поради което
молбата за допълване на съдебното решение се явява неоснователна.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
Оставя без уважение искането
на ответника „Г.“ ООД, ЕИК ********* (в ликвидация) със седалище и адрес на
управление ***8, обективирано във въззивна
жалба вх. № 268520/28.09.2020г., уточнена с молба от 24.02.2021г. за допълване на съдебно решение №3635/31.07.2020г., постановено по гр.дело №
4836/2018г. на ВРС, на осн. чл. 250 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: