Решение по дело №176/2019 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е 

 № 191

гр. С., 06 юни 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на девети май 2019 г., в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА

При секретаря И. И. като разгледа докладваното  от районния съдия гр.д. № 176 по описа на съда за 2019 г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Ищцата С.Ф.И. твърди, че страните са родители на детето О. О.Ф., родителските права по отношение на което били предоставени на майката чрез съдебна спогодба, постигната между страните по гр.д. № 1147 по описа на СРС за 2018 г., одобрена с протоколно определение № 496 от 13.12.2018 г. Ищцата твърди, че в началото на м. януари 2019 г. помолила ответника да даде съгласие за пътуване на детето в чужбина с оглед желанието ѝ да осъществи екскурзия до Р., а  впоследствие потърсила съгласието му за пътуването на детето до Обединено К. В. и С. И., където имала намерението да гостува на свои роднини. И в двата случая ответникът отказал да даде разрешение, поради което ищцата моли съда да разреши  да бъде издаден паспорт на  детето без съгласието на неговия баща, както и да му разреши да пътува извън пределите на  РБ и да пребивава в период с продължителност от три месеца на територията на страните – членки на ЕС, включително и на територията на Обединено К. В. и С. И., както и на територията на други държави извън ЕС, намиращи се на Балканския полуостров, отново без съгласието на бащата. Моли съда да допусне предварително изпълнение на постановеното съдебно решение. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът О.Ф.Я. признава, че е отказал да даде разрешение за посочените по – горе пътувания поради обстоятелството, че пред него ищцата изтъкнала неясни мотиви за пътуването, не конкретизирала времето на неговото провеждане, продължителността и условията на престоя, държавите, в които детето ще пребивава и съответно начина, по който ще бъде изпълняван режимът му на лични отношения с неговия син. Противопоставя се на формулираното в исковата молба искане за разрешаване пътуването на детето неограничено във времето и на територията на всички държави в и извън ЕС, като счита, че същото противоречи на закона и съдебната практика. Отделно от това ответникът се противопоставя и на пътуването на детето до Обединено К. В.и С. И. при близки на  майката, тъй като счита, че те живеят в условия, неподходящи за пребиваването на детето, и по – конкретно при недостатъчна жилищна площ, недостатъчно средства за издръжка и целодневно отсъствие на близките от дома им  поради трудови ангажименти. Твърди също така, че по негови данни ищцата има намерение да установи местоживеенето си във В., без дори самата тя да е наясно при какви условия ще пребивава в тази държава и по какъв начин ще осигурява своята и на детето си издръжка. Поради изложените причини моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 127а, ал. 2 и 4  СК.

Детето О.О.Ф. е родено на *** г. от фактическото съжителство на своите майка С.Ф.И. и баща О.Ф.Я..  Чрез спогодба между страните, одобрена с определение № 496 от 13.12.2018 г. по гр.д. № 1147 по описа на СРС за 2018 г. родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, при която е определено неговото местоживеене, като в полза на бащата е определен следния режим на лични отношения:

-всяка първа и трета седмица от месеца от 17 ч. в петък до 16 ч. в неделя с преспиване през зимните месеци  (от месец ноември до месец февруари), а през останалите месеци до 17 часа.

-всяка четна година – от 10 ч. на 24 декември до 17 ч. на 29 декември с преспиване, а всяка нечетна година – от 17 ч. на 29 декември до 17 ч. на 4 януари, с преспиване в дома на бащата;

-всяка четна година – петък и събота на великденските празници, а всяка нечетна година – неделя и понеделник, с преспиване в дома на бащата;

-първата половина от пролетната ваканция, определена от Министерството на образованието, през всяка четна година и втората половина – през всяка нечетна година, с преспиване в дома на бащата;

- 30 дни през лятото, които могат да бъдат ползвани на два пъти по 15 дни, като времето ще се определи чрез уговорка между родителите и не следва да съвпада с платения годишен отпуск на майката.

От изготвения по делото социален доклад става ясно, че след раждането на детето и двамата родители се установили във В., където намерили трудова реализация, а синът им бил оставен на грижите на неговите баба и дядо по бащина линия, които живеели в с. К., общ. Т.. Страните не постигнали съгласие по въпроса за местоживеенето на детето, поради което се разделили, ищцата се завърнала в страната и поела грижите по отглеждането на сина си, като първоначално заживяла в дома на баща си в с. А., а впоследствие  закупила собствено жилище в същото населено място. Година след раздялата си с ответника тя заживяла на съпружески начала  с нов партньор -  А. Б.Е., от когото родила второто си дете Е. А. Б.. От разговора си с А. Б. Е. социалните работници установили, че той е трайно устроен във В., където упражнява трудова дейност като общ работник в хранителен магазин и живее в жилище под наем; същевременно пред социалните работници майката  споделила намеренията си също да потърси трудова реализация в тази държава и да установи местоживеенето си при съжителя си, с когото да отглежда в семейна среда двете си деца.

            Ответникът не оспори твърденията на насрещната страна, че самият той също пребивава във В., според социалния доклад – в населено място, намиращо се на разстояние 20 км. от местопребиваването на новия съжител на бившата му партньорка, но същият заяви, че не желае нито местоживеенето на сина му, нито временното му местопребиваване да се премести в тази държава, опасявайки се от невъзможността да реализира режима си на лични отношения с него. Същият обясни, че се връща в страната през месец, два или три, като престоят му продължава около седмица, както и че  вижда сина си 4 – 5 пъти в годината; според ищцата последната среща между бащата и детето се е провела в средата на 2018 г., а в съдебното заседание от 10.04.2019 г. той призна, че до този момент през настоящата календарна година  не се е виждал със сина си съобразно определения му режим на лични контакти. От показанията на родителите на ответника, свидетелите Ф. Я. А. и  Л.Р. А.стана ясно, че те самите са изградили силна емоционална връзка със своя внук, поддържат редовни отношения с него, като го вземат в режима, определен за лични контакти с бащата,  и  при нужда подпомагат майката в грижите за него, като през м. март го гледали в продължение на 10 дни, докато бил болен. От показанията на свидетелите стана ясно, че докато е в дома им, детето поддържа връзка с баща си чрез средства за комуникация по интернет.

            От социалния доклад става ясно, че ищцата полага адекватни и качествени грижи за своите деца, осигурила е подходящи жилищни и битови условия за отглеждането им, поддържа много добра хигиена в дома си и е създала  безопасна и защитена  среда, в която те да растат. При обгрижването същата разчита на помощта на своята баба, свидетелката В. М., която заедно с другата разпитана по делото свидетелка  Н. Г., съседка на ищцата, също потвърди, че майката задоволява пълноценно потребностите на своя син, създала е много добри условия за отглеждането му и полага всеотдайни  грижи за осигуряване на неговото благополучие.

При тези данни съдът счита, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи. Събраните по делото доказателства  представят ищцата като отговорен и разумен родител, който е силно привързан към децата си, проявява всеотдайност при тяхното обгрижване и стремеж да задоволи всестранно техните нужди. При тези качества съдът намира за неоправдана несигурността на ответника по отношение на условията, които тя ще предложи на сина си при престоя им в друга държава, както и  неоснователни   опасенията му, че във В. материалните и жилищни нужди на детето не биха били задоволени в пълен обем и че поради трудовата си заетост майката би го оставила без надзор и фактически грижи. Качеството на осъществяваните до момента грижи за детето формира достоверна представа за родителските способности на майката, за собствените ѝ изисквания относно условията, които следва да предложи на децата си и за нейния стремеж да ги закриля, да се грижи за тях и да обезпечи техните нужди. Намеренията ѝ да потърси трудова реализация във В., които неизменно имат отношение към стремежа ѝ да осигури благополучието на своето  семейство, не следва да препятстват възможностите ѝ да упражнява своите родителски права и задължения, нито да станат причина за прекъсване на връзката със сина ѝ и съответно прехвърляне на ангажиментите ѝ към него на трети лица. Интересът на детето изисква родителите му да изпълняват първостепенна роля в процеса по неговото отглеждане и възпитание и предполага реалното им присъствие в живота му, вместо дистанционното изпълнение на техните задължения, равнозначно на фактическото осъществяване на родителската функция от други лица. Поради тези причини съдът приема за уместно да даде разрешение както за издаване на паспорт на детето на страните, така и за пребиваването му извън страната за период от три месеца, който по  своята продължителност е достатъчен, за да може ищцата да направи преценка дали да промени трайно своето местоживеене съобразно нуждите на трудовата си заетост или да продължи пребиваването си в страната. Неоснователни по мнението на съда се явяват и опасенията на ответника, че във Великобритания не би могъл да се ползва от режима на лични отношения със сина си, тъй като до момента той не е срещнал  спънки при неговото осъществяване и на родителите му е била осигурена безпрепятствена възможност да общуват с внука си, което не предполага вероятност за бъдещи ограничения, още повече че пространствената близост единствено би  спомогнала за по – ефективното и облекчено изпълнение на този режим. Същевременно за гарантиране на режима му на лични отношения с детето през лятото, когато ответникът ще се завръща в Б., следва трите месеца, през които детето ще пребивава извън страната, да бъдат разположени във времето така, че да не засягат едномесечния период за лични контакти между него и бащата през летния сезон.  Съдът не счита за необходимо да ограничава така определената възможност за напускане на страната в период от няколко години, тъй като при запазване на установената фактическа обстановка пътуването на детето извън страната с туристическа цел или гостуване би било допустимо до навършване на 18 – годишна възраст, а при промяна на обстоятелствата би могло да се заведе ново съдебно производство за изменение  параметрите на предоставеното разрешение.

Поради изложените причини търсеното разрешение следва да се предостави, като на основание чл. 127а, ал. 4 СК се допусне предварително изпълнение на съдебното решение с оглед гарантиране възможността на майката да възобнови непосредствените си грижи за своето дете. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 25 лв. за държавна такса и 600 лв. за адвокатски хонорар, като възражението на ответника за намаляването му поради прекомерност съдът преценява за некоректно  и  несериозно с оглед на обстоятелството, че претендираните от него разноски за адвокатски хонорар са в същия размер.  Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд

 

Р Е Ш И :

 

РАЗРЕШАВА издаването на паспорт на детето О. О.Ф. с ЕГН ********** единствено със съгласието на неговата майка С.Ф.И. с ЕГН ********** *** и без съгласието на неговия баща О.Ф.Я. с ЕГН ********** ***.

РАЗРЕШАВА на детето О. О.Ф. с ЕГН ********** да напуска пределите на Р. Б. единствено със съгласието на неговата майка С.Ф.И. с ЕГН ********** *** и без съгласието на неговия баща О.Ф.Я. с ЕГН ********** *** с туристическа цел и за гостуване в страни от Е. в продължение на 90 дни за една календарна година, които могат да бъдат разположени и последователно във времето и които не следва да обхващат един месец през летния сезон, когато бащата осъществява личните си отношения с детето по силата на съдебна спогодба, одобрена с определение № 496 от 13.12.2018 г. по гр.д. № 1147 по описа на СРС за 2018 г.

ДОПУСКА предварително изпълнение на постановеното съдебно решение за издаване паспорт на детето и за пътуването му извън страната.

ОСЪЖДА О.Ф.Я. с ЕГН ********** *** да заплати на С.Ф.И. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 25 лв. (двадесет и пет лв.) за държавна такса и 600 лв. (шестстотин лв.) за адвокатски хонорар.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...

                                                                                                                /М. Петрова/