№ 7857
гр. С., 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110125344 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д. срещу
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане“ АД.
Ищецът „Д. е предявил срещу ответника З.иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата
от 2946,81 лева - заплатено застрахователно обезщетение по щета № 44011512106466 за
отстраняване на вреди по лек автомобил марка „А.” с рег. № ., настъпили вследствие на
ПТП, реализирано на 09.09.2021г. в гр. П., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба - 16.05.2022г. до окончателно изплащане на
задължението. Претендира сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 09.09.2021г. в гр. П., на кръстовището на бул. „М.“ и „Арх. К.“
водачът на лек автомобила марка „А.” с peг. № . вследствие на нарушаване на ЗДвП
реализира ПТП, като удря лек автомобил марка „А.” с peг. № . в задната част. За
настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, с който водачът на „А.” с
peг. № . признава вината си.
Към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил „А.” с peг. № . имал сключена
застраховка „Каско+” в „Д. със застрахователна полица със срок на действие от 00:00 ч. на
23.10.2020г. до 23:59ч. на 22.10.2021г. След подадено уведомление в застрахователното
дружество била образувана щета № 44011512106466, по която за отстраняване на щетите по
увредения автомобил, на сервиза, които ги възстановил, била заплатена сумата от 2931,81лв.
Към момента на настъпване на ПТП, лекият автомобил марка „А.” с peг. № .,
управляван от виновния водач, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” в З..
Застрахователят по имуществена застраховка на увредения лек автомобил - „Д.“ ЕАД
1
изпратил регресна покана до ответника за възстановяване на сумата от 2 946,81 лева
(2931,81 лв. - застрахователно обезщетение по щетата и 15 лв. - ликвидационни разноски).
На 25.02.2022 г. с писмо ответното дружество в отговор на изпратената от ищцовото
дружество регресна покана отказало да заплати застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Застрахователно акционерно дружество „О. е
подал отговор на ИМ, в който оспорва същата по основание и размер. Оспорва механизма
на настъпване на ПТП и причинна връзка между противоправно поведение на водача на лек
автомобила „А.“ и настъпилите вреди с твърдението, че част от вредите по лек автомобил
„А.“ не са от процесното ПТП. Оспорва щетите в опис заключението да отговарят на
действителните увреждания. Счита претенцията за завишена. Признава валидно
застрахователно правоотношение с ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на лек автомобил марка „А.” с
peг. № .. Претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 411 от КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и обстоятелства: наличие
на валиден договор за имуществена застраховка „Каско” между ищеца-застраховател и
увреденото лице; плащане на застрахователното обезщетение на застрахования, респективно
на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, размера на обезщетението,
респективно на вредите; наличие на предпоставките на чл. 45 ЗЗД - противоправно
поведение на трето лице спрямо увредения, вреда и причинна връзка между
противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника и собственика на автомобила, причинил ПТП.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача
на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си. Ответникът е
длъжен, в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното
във времево и количествено изпълнение на задължението си за плащане на застрахователно
обезщетение по регресната претенция на ищеца.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
С оглед процесуалното поведение на страните съдът прие за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: З. е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „А.“ е peг. №. към датата
на ПТП; към момента на настъпване на ПТП лек автомобил „А.” е peг. № . е имал сключена
застраховка „Каско+” в „Д.“ ЕАД; „Д. е заплатило застрахователно обезщетение в размер на
2931,81 лв. за възстановяване на вредите по увредения и застрахован по застраховка „Каско
+” при ищеца, лек автомобил.
Визираните обстоятелства се установяват и от приобщените по делото писмени
2
доказателства /неоспорени от страните/, а именно: застрахователна полица по застраховка
„Каско+” /л. 10 от делото/, видно от която периодът на покрие на имуществените вреди на
увредения автомобил е бил от 00:00ч на 23.10.2020г. до 23.59ч. на 22.10.2021г.; справка от
Гаранционен фонд /л. 16 от делото/, видно от която периодът на покритие на гражданската
отговорност на водачите на лек автомобил „А.” с рег. № . е за периода от 00:00ч. на
02.11.2020г. до 23:59ч. на 01.11.2021г.; фактура № ********** от 21.01.022г. /л. 31 от
делото/ и платежно нареждане от 28.02.2022г., ведно с опис към него /л. 37-35 от делото/, от
които е видно, че на посочената дата по сметка на сервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил, била преведена сумата от 2931,81 лева.
Настъпването на процесното ПТП /дата, място и механизъм/, както и виновното и
противоправно поведение на водача на лек автомобил „А.” с рег. № ., респективно
причинно-следствената връзка между това поведение и реализираните щети се установява
безспорно от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а така също и от
заключението на приетата по делото АТЕ.
Така, от показанията на свидетеля М. П., които кореспондират на отразеното в
протокола за ПТП, се установява, че на дата 09.09.2021г. /датата е посочена в протокола за
ПТП/ в гр. П., същият управлявал лек автомобил „А.” с рег. № . по ул. „Арх. К.”, като на
кръстовището с бул. „М.” при маневра ляв завой, движещият се пред него лек автомобил
спрял на пешеходна пътека, след него спрял и самият П., при което автомобилът му бил
ударен в задната част от движещия се след него лек автомобил „А.” с рег. .. Всички данни на
двамата водачи и управляваните от тях автомобили се съдържат в съставения на място от
двамата шофьори двустранен констативен протокол за ПТП.
Действително, протоколът за ПТП няма материална доказателствена сила относно
механизма на ПТП и вината на водача на лек автомобил „А.”. Отразеният механизъм на
ПТП, по начина, обективиран в схемата на ПТП, изцяло съответства на описания от самия
свидетел механизъм на настъпване на произшествието, поради което съдът кредитира го
кредитира изцяло. Свидетелят потвърди и подписа си в графа „Б”, което също е от значение
при преценка доказателствената сила на протокола за ПТП.
От показанията на свидетеля П. също така се установява, че след настъпване на ПТП
водачът на лек автомобил „А.“ е признал вината си, който факт е отразен и в самия
протокол, подписан и от виновния водач в графа „А”, където в т. 14 е отразено, че вина за
ПТП има именно този водач. Съдът кредитира и заявеното от свидетеля П., че преди ПТП
неговият автомобил не е имал други щети, както и отразеното в протокола за ПТП относно
видимите щети по увредения автомобил.
При преценка достоверността на заявеното от свидетеля П., съдът съобрази
обстоятелството, че показанията му се отличават с логичност и вътрешна противоречивост,
като същите намират подкрепа и в приобщените по делото писмени доказателства, както и в
заключението на АТЕ.
Както беше посочено и по-горе, механизмът на ПТП и противоправното и виновно
поведение на водача на лек автомобил „А.” се установяват и от заключението на АТЕ, която
3
съдът кредитира изцяло като съобрази, че същата е отговорила в пълнота и обективно на
поставените въпроси.
От заключението на АТЕ се установява и наличието на причинно-следствена връзка
между виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „А.” и
настъпилото ПТП, и в частност причинените в резултат на него щети по лек автомобил „А.”.
Вещото лице по АТЕ сочи следния механизъм на ПТП: на 09.09.2021 г. около 17:50
часа, лек автомобил „А.“, с рег.№ ., се движи по ул. „Арх. К.“, и на кръстовището с бул.
„М.“, водачът предприема маневра завиване на ляво, където реализира ПТП със прелия пред
него на пешеходна пътека, лек автомобил „А.“, с рег. № ..
Според вещото лице - уврежданията, отразени в описа на „. - О.” ЕАД за лек автомобил
„А.“, с рег.№ ., се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие.
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „А.“, с рег.№ ., изчислена
на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 3245,84 лв. Обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер между 15,00 лв. и 25,00 лв.
Всички увреждания по лек автомобил „А.“, с рег.№ ., отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Всички детайли, описани от застрахователя със степен „Подмяна”, е
било необходимо да бъдат заменени с нови, тъй като тяхното възстановяване е било
невъзможно, с изключение на Поз.15 - „Накрайник десен ауспух“ от Опис заключение
№440115121064666/10.09.2021 г., който не е подменен, а ремонтиран.
Съгласно скица към Протокол за ПТП е отразен удар между задна дясна част на лек
автомобил „А.“, с рег.№ . в областта на стоп десен, задна броня, накрайник десен и предна
лява част на лек автомобил „А.“, с рег.№ . в областта на предна броня и фар ляв, в този
смисъл уврежданията на двете превозни средства отговарят на механизма на
произшествието.
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „А.“, с рег.№ ., изчислена
на база пазарни цени със стойност на нови части от P. към датата на ПТП е 5072,28 лв.
Относно вида на щетите на процесния автомобил съдът кредитира и приобщените по
делото писмени доказателства, представени от ищеца, а именно: уведомление по щета /л. 20
от делото/; опис-заключение по щета и снимков материал /л. 21-27 от делото/.
Извършването на ремонта на автомобила от сервиз се установява от приобщените по
делото: възлагателно писмо /л. 28 от делото/; 2 бр. приемо-предавателни протоколи /л. 29-30
от делото/; фактура № 20008 от 21.01.2022г. /л. 31 от делото/; калкулация по претенция /л. 32
от делото/; ликвидационен акт /л. 34 от делото/; преводно нареждане и опис към него /л. 34-
35 от делото/.
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
4
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта.
Видно от заключението на вещото лице по АТЕ, стойността на застрахователното
обезщетение за лек автомобил „А.” с рег. № . по средни пазарни цени към датата на ПТП е в
размер на 3245,84 лв., която сума надхвърля значително претендираната от ищеца стойност
на обезщетение, което последният е заплатил /2931,81 лева/. Основателно ищецът
претендира и ликвидационни разходи в размер на 15 лева.
Доколкото определената стойност от вещото лице надхвърля претендираното от
ищцовото дружество – застраховател обезщетение, искът по чл. 411 КЗ се явява основателен
и следа да бъде уважен изцяло.
С оглед на всичко изложено, съдът счита направените от ответника възражения за
неоснователни.
По делото не са ангажирани доказателства от ответника за заплащане на посочената
сума, поради което искът по чл. 411 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на ИМ в съда –
16.05.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът е сторил следните разноски: 117,87 лева – държавна такса, 70 лева – депозит
за призоваване на свидетел; 150 лева – депозит за вещо лице по допуснатата АТЕ; 523,56
лева /с включено ДДС/ – адвокатско възнаграждение.
Съдът не намира така уговореното, заплатено и претендирано адвокатско
възнаграждение за прекомерно, доколкото същото е към минимума, предвиден в
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размени на
адвокатските възнаграждения.
С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски пред СРС в размер на 861,43 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., жк. „В.”, ул. „С.” №
7, ет. 5, да заплати на „. – О.” ЕАД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„В., на основание чл. 411 КЗ сумата от 2946,81 лева /две хиляди деветстотин четиридесет
и шест лева и 81 стотинки/, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по
щета № 44011512106466 за отстраняване на вреди на лек автомобил марка „А.” с рег. № .,
настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 09.09.2021г. в гр. П., ведно със законна
лихва, считано от 16.05.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., жк. „В.”, ул. „С.” №
7, ет. 5, да заплати на „. – О.” ЕАД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„В., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 861,43 лева / осемстотин шестдесет и един
лева и 43 стотинки/ – разноски, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6