Решение по дело №562/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 476
Дата: 23 декември 2022 г.
Съдия: Силвия Минкова Сандева-Иванова
Дело: 20217100700562
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………./23.12.2022 г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

         

          При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа  докладваното от председателя адм.д. № 562/2021 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 95 – чл. 97 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ВиК Добрич“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Добрич, бул. „Трети март“ № 59, представлявано от изпълнителния директор инж. Т.Г., против мълчалив отказ на орган по приходите в дирекция „Местни данъци и такси“ при община Добрич да бъдат отписани като погасени по давност публични задължения на дружеството за местни данъци и такси за периода 2010 г. - 2015 г. по искане № ВиК-3844≠2/11.10.2021 г., получено от община Добрич на 12.10.2021 г., съгласно обратна разписка към товарителница № 69794706. В жалбата и в допълнителната уточняваща молба се излагат обстоятелства, че дружеството е подало искане за издаване на документ по чл. 88, ал. 1 от ДОПК, удостоверяващ, че публичните общински вземания са погасени по давност съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК. По искането няма произнасяне, поради което жалбоподателят е обжалвал мълчаливия отказ по реда на чл. 92 от ДОПК. Директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Добрич не се е произнесъл по жалбата в определения срок, поради което отказът е обжалван пред съда. Твърди се, че мълчаливият отказ е незаконосъобразен и неправилен, тъй като е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Счита се, че процесните публични задължения са погасени по давност, поради което следва да бъдат отписани на основание чл. 173, ал. 1, във вр. чл. 88, ал. 1 от ДОПК. Сочи се, че ДОПК дава възможност на ДЗЛ при изтичане на срока на обикновената давност за изпълнение да направи възражение за изтекла давност и да поиска отписване на вземането от съответните регистри на приходната администрация. Нещо повече, при изтичане на абсолютната давност за изпълнение законът предвижда служебно отписване на вземането – чл. 173, ал. 2 от ДОПК. По тези съображения се иска съдът да отмени оспорения мълчалив отказ и да върне преписката на административния орган, като го задължи да погаси по давност задълженията на дружеството. Претендира се присъждане на разноски по делото, в т.ч. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността ѝ и иска съдът да я отхвърли, както и да му присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че по преписката няма данни да е издаден АУЗ или РА по реда на ДОПК. Не е налице и производство по принудително изпълнение на вземанията срещу дружеството. Счита, че единствено в производството по издаване и обжалване на АУЗ и РА или в производството по принудително събиране на вземанията е допустимо да се направи възражение за изтекла погасителна давност. Докато не бъде установено съответното публично задължение възражението за изтекла погасителната давност е преждевременно предявено, тъй като публичното задължение все още не е налице и не е станало изискуемо. Твърди също, че представителите на търговското дружество и досега не са изпълнили законовото изискване на § 21 от ЗИД на ЗМДТ (обн. в ДВ бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) да подадат декларации по реда на чл. 14 от ЗМДТ, поради което общинската администрация не може да определи коректно данъчните оценки, а оттам и публичните задължения на дружеството за притежаваните от него недвижими имоти. 

Добричкият административен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

Не е спорно по делото, а това се установява и от приложеното по делото съобщение по чл. 23 от ЗМДТ, че „ВиК Добрич“ АД е данъчнозадължено лице за ДНИ и ТБО за множество недвижими имоти на територията на община Добрич.

От изявленията на ответника в процеса е видно, че по отношение на търговското дружество не са предприети действия по установяване, обезпечаване и събиране на публични общински вземания по реда на ДОПК от органи по приходите в община Добрич.   

На 11.10.2021 г. „ВиК Добрич“ АД е отправило искане до община Добрич № ВиК-3844≠2/11.10.2021 г. за отписване на погасени по давност публични задължения на дружеството за местни данъци и такси за периода 2010 г. -  2015 г. в размер на общо 20 649, 78 лева (главница и лихви) и за издаване на документ на основание чл. 88, ал. 1 от ДОПК, че общинските вземания са погасени по давност на основание чл. 173, във вр. чл. 171, ал. 1 от ДОПК.

Искането е изпратено по пощата и е получено в община Добрич на 12.10.2021 г., видно от известие за доставяне на л. 33 от делото.

По искането няма произнасяне от страна на органа по приходите при община Добрич.

На 21.10.2021 г. дружеството е оспорило мълчаливия отказ пред ръководителя на звеното за местни приходи при община Добрич по реда на чл. 92, ал. 2 от ДОПК – така жалба с вх. № 70-65-117/21.10.2021 г. на л. 10 от делото. По-горестоящият административен орган не се е произнесъл по жалбата в срока по чл. 94, ал. 1 от ДОПК.    

От приложените по делото справки за задължения за местни данъци и такси се установява, че понастоящем по партидите на притежаваните от дружеството недвижими имоти на територията на община Добрич фигурират задължения за част от претендирания период от 2012 г. до 2015 г.               

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

С подаденото от жалбоподателя искане до органите по приходите при община Добрич е инициирано производство по отписване на публични общински вземания, какъвто характер имат вземанията за местни данъци и такси и лихвите върху тях, установени по основание и размер в закона и местната общинска наредба (чл. 162, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 9 от ДОПК). Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ДОПК вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон.

Искането за отписване на едно вземане следва да се определи като искане за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Издаването на такива документи се развива по реда на глава ХII от ДОПК и по силата на чл. 88, ал. 1 от ДОПК има характер на административна услуга. Компетентен да разгледа искането е служител от общинската администрация по аргумент от чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ.

Съгласно чл. 90, ал. 1 от ДОПК документът по чл. 88, ал. 1 от ДОПК се издава в 7-дневен срок от постъпване на искането, а според чл. 92, ал. 1 от ДОПК на обжалване подлежи отказът да се издаде документ.

По делото не се спори, че липсва произнасяне от страна на орган по приходите при община Добрич по искането за издаване на документ, удостоверяващ погасяването на процесните публични общински вземания, в определения от закона срок, поради което и на основание чл. 91, ал. 2 от ДОПК е формиран мълчалив отказ, който съставлява годен за оспорване административен акт.

Жалбата срещу този акт е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е и основателна.     

При наличието на подадено искане за извършване на административна услуга административният орган действа в условията на обвързана компетентност. В случая искането за издаване на документ по чл. 88, ал. 1 от ДОПК е подадено пред компетентния за това орган по приходите при община Добрич, поради което той е бил длъжен да издаде искания документ, като прецени дали и доколко са налице погасени по давност публични общински вземания.

Неоснователно е становището на ответника, че възражение за изтекла погасителна давност може да се предяви само в производство по издаване на АУЗ и РА или в производство по принудително събиране на вземанията  и предявяването му по – рано е преждевременно, тъй като публичното задължение все още не е налице и не е станало изискуемо. Данъчните задължения се определят по основание, субекти и размер в съответните данъчни закони и тяхната ликвидност и изискуемост не се предпоставя от наличието на издаден АУЗ или РА. Няма спор, че при наличие на образувано производство за установяване или събиране на публични вземания правопогасителните възражения следва да се направят в това производство, но ако такова производство не е инициирано, тези възражения могат да се предявят в производство по чл. 88 и сл. от ДОПК, което е и направено от жалбоподателя.

Обстоятелството, че „ВиК Добрич“ АД не е подало декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ в съответствие с изискванията на § 21 от ЗИД на ЗМДТ (обн. в ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г. ) също не е пречка за издаване на искания документ. Неизпълнението на задължението по чл. 14 от ЗДМТ, във вр. с § 21 от ЗИД на ЗМДТ, е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на ДЗЛ, но не и за отказ за извършване на административна услуга по чл. 88, ал. 1 от ДОПК. Очевидно е, че дружеството има подадени декларации по отменения чл. 17 от ЗМДТ, въз основа на които са открити партиди на негово име и са определени данъчни задължения за ДНИ и ТБО в негова тежест, видно и от приложените по делото справки за задължения и съобщение по чл. 23 от ЗМДТ, поради което органът по приходите е бил длъжен да прецени дали тези задължения са погасени по давност или не и да издаде съответния документ за това. Доколко данните за определяне на тези задължения са коректни, след като не са подадени изискуемите по чл. 14 от ЗМДТ декларации за изчисляване на новата данъчна основа, е въпрос, който е ирелевантен в производството по административно обслужване по чл. 88, ал. 1 от ДОПК.               

 Ето защо, като не се е произнесъл по искането, каквото правомощие му е вменено по закон, органът по приходите при община Добрич е формирал един неправилен мълчалив отказ, който следва да бъде отменен като противоречащ на процесуалния и материалния закон. На основание чл. 96 от ДОПК делото като преписка следва да се изпрати на компетентния административен орган по чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ да издаде съответния документ, без да се дават указания по съдържанието на документа. Доколкото в искането по чл. 88, ал. 1 от ДОПК публичните задължения (главница и лихви) са посочени общо по години, в 7-дневен срок след получаване на преписката органът по приходите следва да уведоми жалбоподателя да конкретизира искането си, като посочи поотделно кои точно общински вземания претендира да бъдат отписани като погасени по давност на основание чл. 173 от ДОПК (вид и размер на задължението – ДНИ и/или ТБО, главница и/или лихва, за кой недвижим имот и за кой период), и едва след това да се произнесе по него в срока по чл. 90, ал. 1 от ДОПК, издавайки искания документ.              

С оглед на изхода от делото жалбоподателят има право на разноски в размер на 150 лева, от които 50 лева за платена държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 24 от НЗПП.   

Водим от горното и на основание чл. 96 и чл. 97 от ДОПК, Добричкият административен съд

 

                                         Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „ВиК Добрич“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Добрич, бул. „Трети март“ № 59, представлявано от изпълнителния директор инж. Т.Г., мълчалив отказ на орган по приходите в дирекция „Местни данъци и такси“ при община Добрич да бъдат отписани като погасени по давност публични задължения на дружеството за местни данъци и такси за периода 2010 г. - 2015 г. по искане № ВиК-3844≠2/11.10.2021 г., получено в община Добрич на 12.10.2021 г. съгласно обратна разписка към товарителница № 69794706.       

ИЗПРАЩА преписката на компетентния орган по приходите по чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ при община Добрич за произнасяне по подаденото искане съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение. 

ОСЪЖДА община Добрич да заплати на „ВиК Добрич“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Добрич, бул. „Трети март“ № 59, представлявано от изпълнителния директор инж. Т. Гигински, сумата от 150 лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                 Административен съдия :