№ 2741
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100512816 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 6154/05.04.2024 г., постановено по гр.д. № 61174/2022 г. на
СРС, ГО, 56 състав, са отхвърлени предявените от „БАЛКАМ ГРУП“ ООД,
ЕИК ********* обективно и субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „ЕМИ ГАРДЕН“ ЕООД,
ЕИК ********* и С. С. П., ЕГН **********, да заплатят на „БАЛКАМ ГРУП“
ООД, ЕИК ********* при условията на солидарност, сумата от сумата 2875
лв. – неустойка по чл. 14 от договора от 20.12.2017 г., и сумата 6100 лв. –
неустойка по чл. 3 от допълнително споразумение от 05.12.2019 г. Със същото
решение е отхвърлен предявеният от С. С. П., ЕГН ********** срещу
„БАЛКАМ ГРУП“ ООД, ЕИК ********* конститутивен иск с правно
основание чл. 307 ТЗ за отмяна на договорените клаузи за неустойка по чл. 14,
изр. второ от договор от 20.12.2017 г. и чл. 3, изр. трето от допълнително
споразумение от 05.12.2019 г., а при условията на евентуалност – за изменение
на договора в тази част чрез намаляване на неустойките до минимален
справедлив размер, но не повече от 2850 лв., като неоснователен.
Срещу решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове по
чл.92,ал.1 ЗЗД, е постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство „БАЛКАМ ГРУП“ ООД. Въззивникът твърди, че по делото
нямало доказателства „ЕМИ ГАРДЕН“ ЕООД да е изпълнявало задълженията
си по договора. Сочи, че в тежест на ответниците било да докажат, че са
1
изпълнявали задълженията си по договора, което не било сторено. Поддържа
се, че неизпълнението на задължението за закупуване на кафе води до
възникване на правото за едностранно прекратяване на договора по чл.8, т.3
от ищеца. Въззивникът навежда, че по делото безспорно се установило, че е
заплатил уговореното възнаграждение, като в клаузата на чл.14 от договора и
чл.3 от допълнителното споразумение било уговорена неустойка в размер,
равен на платеното възнаграждение. Счита, че договорената неустойка не
противоречи на добрите нрави и не е неравноправна, а договорът бил
продължен с допълнителното споразумение до 05.12.2023 г. По отношение на
насрещния иск сочи, че решението в тази част е недопустимо. Моли се за
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго,с което
предявеният иск да бъде уважен.
Въззиваемите – ответници С. С. П. и „ЕМИ ГАРДЕН“ ЕООД са
депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорваt подадената въззивна
жалба. Считат, че уговорените неустойки по процесния договор за нищожни.
Отделно се сочи,че епидемията от КОВИД -19 през 2020 г. е довела до
множество рестриктивни мерки, ограничаващи дейността за заведенията,
поради което и е било невъзможно да се изпълняват задълженията по
договора. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната от ищеца
част и присъждане на сторените разноски.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от С. С. П.,
срещу „БАЛКАМ ГРУП“ ООД, ЕИК ********* конститутивен иск с правно
основание чл. 307 ТЗ, е постъпила въззивна жалба от С. С. П.. В жалбата се
твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел липсата на
стопанска непоносимост като обективно съС.ие. Поддържа се, че дейността на
заведението била възпрепятствана от множеството издадени ограничителни
заповеди. Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде уважен.
Насрещната страна по жалбата „БАЛКАМ ГРУП“ ООД е депозирал
отговор на въззивната жалба, в който оспорва подаената въззивна жалба.
Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на
сторените разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно,
но е частично недопустимо.
2
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от
„БАЛКАМ ГРУП“ ООД срещу „ЕМИ ГАРДЕН“ ЕООД и С. С. П. иск за
солидарно осъждане на ответниците да заплатят сумата от 8975 лв.,
представляваща неустойка при едностранно прекратяване на договора,
формирана като сбор от сумата 2875 лв. – неустойка по чл. 14 от договора от
20.12.2017 г., и сумата 6100 лв. – неустойка по чл. 3 от допълнително
споразумение от 05.12.2019 г. С отговора на исковата молба ответникът С. С.
П. е предявил насрещен иск срещу „БАЛКАМ ГРУП“ ООД с правно
основание чл. 307 ТЗ за „отмяна на договорените клаузи за неустойка по чл.
14, изр. второ от договор от 20.12.2017 г. и чл. 3, изр. трето от допълнително
споразумение от 05.12.2019 г., а при условията на евентуалност – за изменение
на договора в тази част чрез намаляване на неустойките до минимален
справедлив размер“.
Стопанската непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ е основание за
изменение или прекратяване на облигационната връзка, когато липсва
съгласие на страните за това, а обективната икономическа ситуация при
продължаването съобразно първоначалните условия, създава предпоставки
за възникване на изключителна несправедливост в отношенията между
страните. Искът е предоставен на страна по договора, която претендира
промяна в съдържанието му, тъй като продължаващото изпълнение на
договора би причинило на тази страна сериозна несправедливост поради
настъпили обективни и трайни промени в стопанските условия, които не са
били предвидени при сключването му. С уважаване на претенцията ищецът
внася едностранно промяна в правоотношението. Предмет на съдебната
преценка е дали е налице съществено нарушение на еквивалентността на
насрещните престации по договора. С оглед събраните доказателства, съдът
може да може да измени или прекрати договора, когато съществуването му
занапред би било противно на справедливостта и добросъвестността. Той е
обвързан от заявеното от ищеца искане, предвид прокламирания в чл. 6, ал. 2
ГПК принцип на диспозитивното начало. Когато се претендират и двете
последици при условия на евентуалност, съдът е длъжен първо да изследва
възможността за съхраняване на договора като го измени така, че да бъде
постигната справедливост и еквивалентност на престациите, нарушена от
променената икономическа обстановка, и, едва ако това е невъзможно, да го
прекрати. /Определение № 60363 от 20.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. №
1260/2021 г., I т. о. на ВКС/. Ето защо и предмет на иска по чл.307 ТЗ могат да
бъдат само и единствено изменение на същинските насрещни задължения на
страните по договора /при съобразяване на неговия характер/, но не и
предвидени последици от неизпълнение на задължението на някоя от
страните. По реда на чл.307 ТЗ не може да се „отменя“ или „намалява“ вече
договорена неустойка, доколкото договорената неустойка няма никакво
отношение към предвидените насрещни престации на страните, а обезпечава
изпълнението на задълженията на страните по договора.
На следващо място, както вече беше посочено, стопанската
3
непоносимост по смисъла на чл. 307 ТЗ е основание за постигане на
изменение или прекратяване на облигационната връзка, като това изменение
или прекратяване може да бъде постигнато чрез намесата на съда по предявен
иск на заинтересованата страна, който по характера си е конститутивен и
внася промяна в правната и имуществената сфера на страните.. При това
произнасянето на съда по такъв иск променя, респ. прекратява правната
връзка занапред, преди да са настъпили предпоставките за търсене на
изпълнение на поетите с договора задължения, а не след като връзката е
прекратена, развалена или насрещното задължение е изпълнено /Решение №
183 от 21.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 542/2018 г., I т. о., ТК на ВКС/. В
конкретния случай няма спор, че към датата на устните състезания на делото
пред първоинстанционния съд /05.03.2024 г./ договорът е прекратен, поради
което и предявеният иск е процесуално недопустим и на това основание.
Фактът, че някоя от страните има вземане по договора /обезщетение за
неизпълнение, неустойка и др./ не може да обоснове по никакъв начин извод,
че договорът, като съвкупност от права и задължение, все още е действащ.
На последно място, дори ако искът за изменение на договора в частта по
отношение на договорената неустойка беше допустим, то същият е следвало
да се разгледа преди иска по чл.92,ал.1 ЗЗД на „БАЛКАМ ГРУП“ ООД, а не
след него, както е направил първоинстанционният съд. Критерият за
определяне на вида на съединяването на исковете е дали основанията, на
които са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и
независимо едно от друго, както и относно правните последици от
уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определя от
съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищеца в исковата
молба, за да извлече претендираното право, което свързва със заявения
петитум на иска. Следователно, след като определянето на основанието на
предявения иск е процесуално задължение на съда, то съдът, разглеждащ
спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си
съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно
обективното съединяване на исковете /Решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д.
№ 1363/09 г. на IV Г.О., Решение № 97 от 8.02.2013 г. на ВКС по т. д. №
196/2011 г., I Т. О./. Съдът не е обвързан и от обстоятелството кой иск е
предявен от първоначалния ищец и кой от ответника като насрещен, като
определящо се явява кой иск се явява обуславящ към другия. В случая искът за
отмяна или намаляване на договорената неустойка /ако и да беше допустим/
се явява обуславящ по отношение иска за заплащане на претендираната
неустойка.
По изложените съображения и предявеният иск се явява недопустим,
като решението следва да се обезсили в посочената част.
По отношение иска по чл.92,ал.1 ЗЗД на „БАЛКАМ ГРУП“ ООД
4
Основен спорен момент, във вр. с който са и наведените доводи във
въззивната жалба, е по отношение действителността на клаузата на чл. 14 от
Договор от 20.12.2017 г. за временно ползване на движими вещи и
идентичната разпоредба на чл.3 изр. трето от допълнително споразумение от
05.12.2019 г..
Съобразно разрешението, дадено в ТР № 1/2020 г. по т.д. № 1/2020 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от
значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от
заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства. Съгласно т. 3 от ТР № 1/2009г. от
15.06.2010г. по т.д. № 1/2009г., ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване
на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното
тълкувателно решение се сочи, че условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката
за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а
не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-
поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението
вреди.
В клаузата на чл.14 от Договор от 20.12.2017 г. за временно ползване на
движими вещи страните са постигнали съгласие, че неустойката е в размер
равен на стойността на уговореното между страните възнаграждение, което се
дължи авансово за извършване на възложените действия по реклама, което е
платено от възложителя на изпълнителя. За да бъде преценено дали така
уговореният размер на неустойката отговаря на присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, съдът трябва да сравни нейният
размер с размера на обичайните вреди, които кредиторът би претърпял при
неизпълнение на задължението, което тя обезпечава, което е задължението за
извършване на реклама на предлаганите от ищеца стоки. Задължението за
извършване на реклама не може да се разглежда отделно от другите
задължения по договора, който има комплексен характер, като всички отделни
престации на страните са свързани и в своята съвкупност изясняват какъв е
интересът от неговото сключване за дружеството „Балкам груп” ООД.
Задължението за извършване на реклама, което страните са се съгласили, че
5
ползвателят поема, е такова, което е пряко свързано с основното задължение
на този субект по сделката, което е да закупува от ищеца определено
количество кафе ежемесечно. Това е така, тъй като при закупуване от „ЕМИ
ГАРДЕН“ ЕООД на продаваните от ищеца стоките те достигат до отделните
потребители, които посещават ресторанти, чрез тяхното предлагане за срока
на действие на договора в обекта на „ЕМИ ГАРДЕН“ ЕООД. С това
произведените от ищеца стоки се популяризират и следователно по този начин
те се рекламират. Видно е, че няма как да бъде изпълнено задължението за
осъществяване на реклама от „ЕМИ ГАРДЕН“ ЕООД без от това дружество да
бъде изпълнено и задължението за закупуване на уговореното минимално
количество кафе. Ето защо и интересът, който се извежда за „Балкам груп”
ООД от сключване на договор като процесния и от включване в неговото
съдържание на задължение за реклама е комплексен - да си осигури сигурна
реализация всеки месец от срока на действие на договора на определено
количество стоки, които продава по занятие, но същевременно с това и да си
осигури осъществяването на реклама на продаваните от него стоки в
търговския обект на ответника за продължителен период от време. Именно
защитата на този комплексен интерес на кредитора обезпечава неустойката по
на чл.14 от Договор от 20.12.2017 г. за временно ползване на движими вещи,
което се отразява и на нейния размер, който предвид този факт следва да е по-
висок от размера на неустойката, ако задължението за рекламиране имаше
самостоятелно значение. С оглед на този интерес трябва да се определят и
вредите, които кредиторът би претърпял при неизпълнение на задължението
за осъществяване на реклама. Тези вреди се изразяват в разходване на
средства за придобиване на материали за извършване на брандиране на
ресторанта на ответното дружество, в който е уговорено да се продават
стоките, които остават изцяло за негова сметка, като същевременно не е
реализирал ползи от рекламната дейност на неговите продукти, която
ползвателят се е задължил да извършва за него, както и в разходване на
средства за придобиване на движимите вещи.
Същевременно процесната неустойка е уговорена като дължима в един
и същи размер както в хипотеза на пълно неизпълнение, така и при неточно
/частично/ изпълнение на задължението на изпълнителя. Липсва
разграничение в размера на дължимата неустойка при прекратяване на
договора в хипотезата на пълно неизпълнение и при неточно /частично/
изпълнение, което води до извод, че е налице несъответствие между
очакваните от неизпълнението вреди и размера на уговорената неустойка.
Съгласно процесната клауза на чл. 14 от Договор от 20.12.2017 г. за временно
ползване на движими вещи чл.3, изр. трето от допълнително споразумение от
05.12.2019 г., във всеки случай на прекратяване на договора поради
неизпълнение на задължението /пълно или частично/ се дължи неустойка в
пълния размер на платеното от рекламодателя по договора за реклама
възнаграждение от 2875 лв. по договора от 20.12.2017 г. и сумата от 6100 лв.
по допълнително споразумение от 05.12.2019 г. Така уговорен, този размер не
6
съответства на очакваните от неизпълнението на задължението вреди, когато
става дума не за пълно, а за неточно /частично/ неизпълнение – напр. при
наличие на изпълнение на договора за определен период. Дори при
неизпълнение на незначителен от гледна точка на кредиторовия интерес
период би се дължала пълната неустойка в размер на цялото платено
възнаграждение за извършване на реклама – неустойката от общо 8975 лв. ще
се дължи както при пълно неизпълнение, така и при неизпълнение само за 1
ден от уговорения период на действие на договора и допълнително
споразумение към него. Следователно тази неустойка е нищожна /за което
съдът следи служебно/, като уговорена в противоречие с нейната
обезпечителна и обезщетителна функция. Така определената договорна
неустойка в нарушение на чл. 9 ЗЗД е договорена в противоречие с добрите
нрави, накърняването на които е основание за нищожността на тази клауза
съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Тъй като този порок е налице още при сключването
му, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази
си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на
тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка. Ето защо и
предявеният иск за заплащане на договорената неустойка от 8975 лв. се
явява неоснователен.
С оглед частичното несъвпадението на крайните изводи на двете
съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да се
обезсили в частта, в която е отхвърлен предявения насрещен иск по чл.307 ТЗ.
В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
И въззивникът – ищец, и въззивниците-ответници претендират разноски
само за заплатена държавна такса, но с оглед неоснователността и на двете
подадени въззивни жалби, разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 6154/05.04.2024 г., постановено по гр.д. №
61174/2022 г. на СРС, ГО, 56 състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният от С. С. П., ЕГН ********** срещу „БАЛКАМ ГРУП“ ООД, ЕИК
********* конститутивен иск с правно основание чл. 307 ТЗ за отмяна на
договорените клаузи за неустойка по чл. 14, изр. второ от договор от
20.12.2017 г. и чл. 3, изр. трето от допълнително споразумение от 05.12.2019 г.,
а при условията на евентуалност – за изменение на договора в тази част чрез
намаляване на неустойките до минимален справедлив размер, но не повече от
7
2850 лв..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6154/05.04.2024 г., постановено по гр.д.
№ 61174/2022 г. на СРС, ГО, 56 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от „БАЛКАМ ГРУП“ ООД, ЕИК ********* обективно и
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 З ЗД
за осъждане на „ЕМИ ГАРДЕН“ ЕООД, ЕИК ********* и С. С. П., ЕГН
**********, да заплатят на „БАЛКАМ ГРУП“ ООД, ЕИК ********* при
условията на солидарност, сумата от сумата 2875 лв. – неустойка по чл. 14 от
договора от 20.12.2017 г., и сумата 6100 лв. – неустойка по чл. 3 от
допълнително споразумение от 05.12.2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8