Р Е Ш Е Н И Е № 118
Гр.Пловдив 28.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд,гражданско въззивно отделение,четиринадесети съдебен състав в открито съдебно заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2117/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвани са решение №2537/17.06.2019г. по гр.д.№8993/2017г. по описа на РС-Пловдив,IV гр.с-в,решение №4184/30.11.2017г. по гр.д.№8993/2017г. по описа на РС-Пловдив, IV гр.с-в и определение №9488/23.08.2019г. по същото дело като жалбоподателя Е.М.К. счита решенията за неправилни и незаконосъобразни и като такива моли същите да се отменят и да се уважи исковата му претенция за смяна на бащиното и фамилното име на децата му Д. и Р.Счита също така,че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и също моли да се отмени,тъй като счита,че са присъдени разноски за двама адвокати.
Постъпили са отговори на въззивните жалби,с които въззиваемата страна С.Д.М. счита решенията за правилни и законосъобразни и моли да се потвърдят,като счита,че решение №2537/17.06.2019г. следва да се обезсили и да се прекрати производството по делото като излага становище по спора.
Прокуратурата счита жалбите за неоснователни и моли да се оставят без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е била претенция с правно основание чл.19а,ал.3 от ЗГР от Е.М.К.,с която моли съда да промени бащиното и фамилното име на децата му Д. и Р. Е./а К./а на Е.К.,каквито са в момента неговите имена.Сочи,че по време на възродителния процес имената му са били насилствено сменени,като истинските му имена са Е.М.К.,а по време на смяната същите са били променени на Е. К.,като в момента бащиното и фамилното име на децата му е Е./а,а фамилното К./а.По делото са представени доказателства относно факта,че същия се е възползвал от разпоредбата на ЗГР и е променил имената си по административен ред на Е.М.К..
Видно от представените актове за раждане на децата става ясно,че детето Д. е роден през 2007г.,а детето Р. е родено през 2011г. или към настоящия момент същите са малолетни.Разпоредбата на чл.19а,ал.3 от ЗГР предвижда промяната на имената на децата,на чийто родители имената са били променени насилствено,да могат да променят и своите по административен ред,но това касае единствено непълнолетните такива.Заявлението се подава от двамата родители,а при спор между тях се решава от съда.В настоящия случай налице е спор между родителите,като този спор е отнесен до съда,но настоящата инстанция намира,че следва да се обезсили решението и производството по делото да се прекрати,тъй като и двете деца са малолетни и по отношение на тях разпоредбата на чл.19а,ал.3 от ЗГР е неприложима,т.е. не може по този ред да се иска промяна на имената на децата,тъй като същите не могат да участват в процеса.Следователно при противоречиви интереси на двамата родители спорът не може да се разреши от съда,тъй като липсва качеството на непълнолетие на децата.
Ето защо посоченото решение №2537/17.06.2019г. следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати като недопустимо поради малолетието на децата Д. и Р.
По отношение на евентуалния иск по чл.19,ал.1 от ЗГР,като законът предвижда промяна на имената да се допусне когато то е осмиващо,опозоряващи или обществено неудобно,както и когато важни обстоятелства налагат това,то от събраните по делото доказателства не се установява бащиното и фамилното име на децата Д. и Р.Е./а К./а да е осмиващо,опозоряващи или обществено неудобно,а напротив установява се имената да са чисто български,залегнали в българския именик.Следователно не е налице някоя от хипотезите на текста на чл.19,ал.1 от ЗГР,за да се допусне промяната на имената на децата,поради което решението като правилно следва да се потвърди в тази му част.
По отношение на обжалваното определение за разноски настоящата инстанция също намира,че разноски в това производство се дължат и такива са присъдени само за един адвокат,а не както се твърди за двама адвокати,като процесът е бил исков и състезателен и страните по него са ангажирали защитници,на които са били платени хонорари,поради което изгубилата страна дължи заплащането на тези разноски.Ето защо това определение също следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна и такива са направени за един адвокат в размер на 600лв.,които следва да се присъдят.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №2537/17.06.2019г. по гр.д.№8993/2017г. по описа на РС-Пловдив,IV гр.с-в и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №4184/30.11.2017г. и определение №9488/23.08.2019г. по гр.д.№8993/2017г. по описа на РС-Пловдив, IV гр.с-в.
ОСЪЖДА Е.М.К. с ЕГН-********** *** да заплати на С.Д.М. с ЕГН-********** ***,фабрика „****“ направените от нея разноски по делото в размер на 600/шестстотин лв./адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: