№ 450
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Частно наказателно дело
№ 20225330201568 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 от НПК.
Образувано е по жалба на С. Л. Д., чрез адв. Д. срещу постановление за
прекратяване на наказателното производство от 14.01.2022 г. по досъдебно
производство № 2537/2020 г. по описа на РП Пловдив, както и ДП 32/2020 по описа на
с- р „РПТ“ при ОД на МВР Пловдив на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т.
1 от НПК - поради липса на престъпление по чл. 343 ал. 1 , б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от
НК.
С жалбата се прави искане за отмяна на прокурорското постановление. Излагат
се съображения за незаконосъобразност поради необоснованост, тъй като неправилно
били анализирани доказателствата и неправилно била възприета фактическата
обстановка.
След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото,
съдът намери следното:
Жалбата е допустима. С нея се атакува постановление за прекратяване на
наказателното производство, подлежащо на съдебен контрол, от процесуално
легитимирано лице, имащо право на обжалване, поради липса на данни за връчване на
постановлението съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен
срок.
От фактическа страна съдът установи следното:
Досъдебно производство № 32/2020 г. на с-р РТП при ОД на МВР Пловдив е
образувано на основание чл. 212, ал. 3 от НПК, с първо действие по разследването
оглед на МП, за това че на 06.03.2020 г. в гр. Пловдив при управление на МПС –
автобус на градския транспорт по линия 17 марка Исузу, модел Ситибус с рег. № ***
1
са нарушени правилата за движение и е причинена средна телесна повреда на С. Л. Д.,
престъпление по чл. 343, ал.1 , б. „б“ предл. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Фактите по делото, така както са приети от прокурора са следните: Свидетелят
С.Л. Д. /към 06.03.2020 г. на **/ на 06.06.2020 г. около 11:15 часа се качила в автобус от
градския транспорт, обслужващ линия № 17, движещ се в посока от изток на запад, от
спирка на бившата баня „Русалка" в район „Южен" на гр. Пловдив, бул. ,,Н.
Вапцаров". Същият бил марка „Исузу", модел „Сити бус" с рег. № ***, управляван от
свид. Н. Х. Х.. Автобусът бил с три врати и не бил обслужван от кондуктор. На
горепосочената автобусна спирка същият спрял в 11 часа, 24 минути и 24 секунди, а на
следващата автобусна спирка по маршрута му в посока запад /срещу сградата на
бившето питейно заведение „Камела"/ в 11 часа. 27 минути и 55 секунди. Видно отново
от разпечатките от СРЗ системата е, че са регистрирани потегляния на въпросното
превозно средство и от двете следващи една след друга спирки, описани по-горе.
Втората спирка била на бул. „Н. Вапцаров" срещу № 117, (срещу „Камела"). Свид. Д.
имала проблеми с придвижването, тъй като била претърпяла операция на тазобедрена
става на десния крак, страдала и от сърдечни проблеми. Тя се качила в автобуса от
предната врата, и се хванала с лявата си ръка за металната тръба до най-предната
седалка. На лявото си рамо носела дамска чанта, а в лявата си ръка държала найлонова
торбичка. Д. си купила билет от шофьора. Свид. Х. казал на Д. да седне на седалката,
но тя отказала. След внимателен анализ на доказателствата, представителя на
държавното обвинение приема че след тръгването на автобуса от спирката, намираща
се на бул. „Н. Вапцаров" срещу № 117, т.е. срещу сградата на бившия „Камел",
възрастната жена паднала като главата й сочела към предната врата на автобуса, респ.
към предното стъкло. В хода на назначената по досъдебното производство авто-
техническа експертиза, вещото лице е разгледало две възможни хипотези, т.е. и при
тръгването на автобуса от предходната спирка - двете възможни местопроизшествия.
Свид. Д. изпитала силна болка в тазобедрената става на левия крак. От назначената в
хода на досъдебното производство съдебно¬медицинска експертиза е установено, че на
Д. е било причинено счупване на шийката на лявата бедрена кост. Според
заключението на тази експертиза описаното увреждане е получено в резултат на удар с
или върху твърд тъп предмет и отговаря но време и начин да е причинено, както се
съобщава в данните по досъдебното производство - при станало пътно-транспортно
произшествие /ПТП/, с което е в пряка причинна връзка. Съдебният медик заключава,
че на Д. е причинено трайно затрудняване движенията на долен ляв крайник за 7-8
месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
По делото била назначена и изготвена автотехническа експертиза и от
разпечатките на ОРЗ системата на превозното средство и от заключението на авто-
техническата експертиза, вещото лице, е категорично в извода си, че ускорението на
моторното превозно средство е било в границата на комфортното, т.е. не е било с
2
такава стойност, която да причини падане на възрастната жена. Също се установява от
експертното заключение, че при рязко потегляне и ускорение на автобуса възрастната
жената е щяла да падне назад в салона на автобуса, а не в посока към предницата,
каквито са всички доказателства по делото. От друга страна, няма никакви
доказателства по досъдебното производство за задействане рязко на спирачната
система на автобуса, което да е предхождало падането на Д.. Според експерта М. от
техническа гледна точка най-вероятният механизъм за настъпилото ПТП е, че при
потегляне на автобуса от спирката, пътничката Д. е била заела недостатъчно устойчиво
положение на тялото и така е паднала в салона на превозното средство. Вещото лице е
категорично в извода си, че водачът на автобуса е нямал техническа възможност да
избегне произшествието /падането на възрастната жена/, тъй като падането не е било
породено от ускорението на автобуса, а от нейното поведение, изразяващо се в заемане
на недостатъчно устойчиво положение в салона на автобуса. Относно „недостатъчно
устойчивото положение" на Д. свидетелства и обаждането й до тел. 112, при което тя е
дала информация за различна фактическа обстановка от разпита на свидетел. На
оператора от тел. 112 Д. заявява, че тя с едната ръка се държала за вратата, с другата
посегнала да си вземе билет, да си отвори чантичка и водачът изведнъж като тръгнал,
тя полетяла и паднала цялата на дясната си страна. Тези думи към оператора от тел.
112 на Д. са в явно противоречие със заявеното от нея в протокола за разпит на
свидетел пред разследващия орган от дата 15.06.2020г., когато е заявила, че се била
хванала с двете ръце за тръбите, с дясната ръка се хваната за облегалката на седалката,
шофьорът потеглил рязко и тя паднала на входа на автобуса на лявата си страна.
Прокурорът е извършил изключително обстоен анализ на доказателствата, като
е приел, че от така събраните доказателства може да се направи извод за липса на
престъпление, тъй като не се установило шофьорът на автобуса да е извършил
нарушение на правило за движение по пътищата, а причините за деянието били, че
пострадалата заела неустойчиво положение или друга и този извод напълно се споделя
от настоящия състав на съда.
Съдът намира, че възприетата от държавното фактическа обстановка напълно
отговаря на събрания доказателствен материал.
От правна страна съдът намира следното:
В производството по чл. 243 от НПК компетентността на съда обхваща пълна
преценка на обосноваността на акта за прекратяване на досъдебното производство,
както и на неговата законосъобразност. Това означава, че съдът следва да прецени дали
изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства,
без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо
място, трябва да установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и
пълно, което ще изясни дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз
основа на всички възможни доказателства. Ако в доказателствения материал не се
3
съдържа потенциал за събиране на нови доказателства, тогава съдът следва да приеме,
че прокурорът е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 НПК и е извършил всички
допустими и необходими действия за разкриване на престъплението и неговия
извършител. Оттук нататък съдът трябва да провери дали правилно е приложен
материалният закон.
В конкретния случай съдът намира, че след извършването на всички възможни и
наложили се процесуално-следствени действия е извършено всестранно и пълно
разследване.
Съдът не намира основание да се съмнява в извода на прокурора за липса на
данни за нарушение на правилата за движение по пътищата.
При събраната доказателствена съвкупност и изчерпани процесуално-
следствени възможности за събиране на други доказателства не са събрани такива,
които да доказват с достатъчна степен на категоричност, че пострадалата е залитнала в
следствие на рязко потегляне на автобуса или на друго виновно действие на шофьора
на автобуса, което може да се свърже с нарушение на правилата за движение по
пътищата. Експертизата е категорична, че поведението на водача не е било
несъобразено, същият няма данни да е нарушил правилата за движение по пътищата,
което е съставомерен елемент от престъплението, за което е образувано досъдебното
производство.
Съдът не споделя възраженията изложени в жалбата, че превратно са тълкувани
показанията на свидетелите и следвало да се даде вяра на показанията на пострадалата.
На първо място същите съдържат достатъчно вътрешни противоречия и противоречия
с останалия доказателствен материал, изтъкнати в постановлението за прекратяване,
които съдът не намира за нужно да преповтаря, като само следва да маркира – къде се е
държала свидетелката, с коя ръка, къде е паднала, какво е съобщила при обаждането си
до тел. 112. Съдът напълно се солидаризира с направения доказателствен анализ и
счита същия за правилен и обоснован.
Съдът не споделя и възражението, изтъкнато в жалбата, че вещото лице от
автотехническата експертиза не е направил мотивиран и обоснован извод, тъй като
същият използвал понятия като „комфортно ускорение“ и „недостатъчно устойчива
поза“. Съдът намира, че изводът на вещото лице по отношение на ускорението е
базиран на физически закони и закономерности, които са подробно описани в
текстовата част на експертизата и които са плод именно на специалните знания на
вещото лице в областта на физиката. Изключителен аргумент за липсата на причинна
връзка между падането на пострадалата и силното ускорение на автобуса е именно
посоката, в която същата е паднала. Сочената от самата нея причина за падането й, а
именно рязко ускорение, първо не се подкрепя от доказателствата за движението и
скоростта на автобуса и на следващо място противоречи на законите на физиката при
ускорение тялото да пада в обратна посока на действащата му сила. Съдът кредитира
4
заключението на вещото лице и в частта за недостатъчно устойчивата позиция на свид.
Д., макар че проверката на истинността на този извод стои извън предмета на
доказване, доколкото за съставомерността на престъплението се изисква виновно
поведение на причинителя на ПТП, а не на пострадалата. Съдът намира извода на
вещото лице за логичен и съобразен с неговите компетенции, въпреки че използвания
термин няма легална дефиниция, то изводът за него е обоснован и логичен.
Кредитираната съдебно –медицинска експертиза действително посочва, че
нараняването може да се получи при начина, описан от пострадалата, а именно падане
в следствие на ПТП, но заключението не може да обвърже нарушение на правилата на
движение с настъпилия вредоносен резултат, тъй като се базира единствено на
предположения – увреждането отговаря да е настъпило по начина посочен от
пострадалата, а именно падане вследствие на ПТП. Това не може да се ползва за
доказателство за настъпване на ПТП или за причината за падането на пострадалата, тъй
като тези два факта остават извън предмета на изследване на експертизата, а са именно
предмет на кредитираната автотехническа експертиза.
Проведени са необходимите процесуално-следствени действия за изследване на
въпросите дали водачът на превозното средство е нарушил някое правило за движение
по ЗДвП и такова нарушение не е установено. Не е установено виновно и
противоправно поведение на шофьора да е в пряка причинно следствена връзка с
настъпилото увреждане на здравето на пострадалата. След като не са събрани
доказателства за противното съдът намира, че изводът за липса на престъпление е
обоснован и законосъобразен. Не се касае в конкретния случай за недоказаност на
обвинението, тъй като в случая се касае за невъзможност за формиране на извод
изобщо за наличие на престъпление, а не за неговата доказателствена необезпеченост.
Според настоящия състав на съда не се доказва деянието да изпълнява всички
съставомерни признаци, на което и да е престъпление предвидено в НК, което именно
и е релевантното прекратителното основание, прието от прокурора, а именно това по
чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК - когато деянието не съставлява престъпление, поради
липсата на съставомерност от обективна и/или субективна страна на деянието, за което
е образувано досъдебното производство.
Така мотивиран съдът намира, че следва да потвърди постановлението на РП
Пловдив за прекратяване на наказателното производство съгласно правомощията си по
чл. 243, ал. 6 т. 1 от НПК.
Ето защо и на основание чл. 243, ал. 6 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор от Районна прокуратура Пловдив
за прекратяване на наказателното производство от 14.01.2022 г. по досъдебно
5
производство № 32/2020 г. по описа на сектор „РТП“ на ОД на МВР Пловдив, пр.пр.
2537/2020 г. по описа на същата прокуратура, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Определението може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6